Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   "И не, не оценявам живота си, аз дори не искам да живея живота ми е ад. "

Е с това си отговори, каква е тя тази твоя любов, и отговори на авторът на темата за "любовта до болест"... Правилното е - "любов като проява на болест". Като нужда да обожаваш и обожествяваш нещо извън себе си, поради вътрешна несигурност, липса на цели, и желание да прехвърлиш смисълт за това да си, да съществуваш, върху нещо някой друг. Точно тоя друг най-често е точно самовлюбен, егоистичен и груб. Защо... карма, но повечето не разбират урока...

8.   Номер 6 на колко години си и била ли си с мъж интимно? Кажи си честно, това е анонимен сайт. Напомняш ми на мен, преди доста години.

9.   По-правилно би било не любов, а болест.
Става дума за психическо заболяване. Потърси в мрежата "зависима личност", или "пасивно зависима личност". Водят го към групата на личностните разстройства, или психопатиите. Т. е. диагноза.
В основата си е подобна на зависимостта към наркотиците, алкохола, хазарта и т. н. Само, че се касае за зависимост от друг човек, вид идолопоклонничество.
Широкоразпространено е и няма преки последици върху общото здраве, но трае с години, понякога 10-ки.
Без лечение, тези хора не съзряват, стават инфантилни, губят способността си да разсъждават самостоятелно и съответно развитието им спира. Когато не развиваш една способност, тя закърнява. Което е жалко, защото често (това важи за всички психопатии ) са изключително талантливи и много интелигентни.
Да съхраниш детето, което си бил, пораствайки е щастие, но да си останеш дете до старини е трагедия.
Друг е въпросът, дали с подобен човек си струва да прекараш живота си, и повериш бъдещите си деца.
Заболяването е лечимо, но колкото по-рано се улови и започне терапия, толкова по-силно подобрение има. Проявява се в късния пубертет и ранната зряла възраст.
Аз бих го определила не като много силна любов, а като липса на способност да обичаш себе си до степен, че някой друг е длъжен да го направи вместо теб. И когато този някой се появи, му прехвърляш цялата отговорност за живота си, улавяш го, вкопчваш се в него. По-късно, за да го задържиш, си готов да платиш всяка цена-оттам безропотното понасяне на грубостта, за което говориш. А, колкото до изневярата, има разлика между простила и приела. За да простиш , първо е важно да осъзнаеш, че спрямо теб са постъпили зле, тя по-скоро е реагирала, така, все едно, зле е постъпила тя. Абсолютно отказване от собственото си его.
Тези хора, чувстват, че съществуват, само, когато са във връзка с друг, не понасят самотата. Губят чувство за самоличност и използват връзката си, за да се самоопределят. Те имат ниска самооценка, много често нереалистична, а по-скоро дълго внушавана от друг, поради която губят мотивация да направят каквото и да било за себе си, сигурни, че няма да се справят и очакват всичко, което се прави за тях от другия-оттам доброволната зависимост. Остават другият да живее техния живот -в това е саможертвата.
Да, в началото е емоцията, свързана с влюбването, но тя трае най-много 3 години. При N3 е продължила повече, защото не е била във връзка, но фактът че е дала свободата на другия човек, говори за независимост.
След този период хората се връщат всеки към себе си, съзнават се като отделни личности, връзката е
не толкова емоционална, колкото разумна, затова, или започват да се обичат истински, опознавайки се, или
се разделят.
Твоето момиче е загубила връзка с реалността и не знае как да се върне там, живее в измислен свят, в центъра на, който си ти, а място за нея не остава.
Изречението "обичам моето момиче, защото ме обича, по-силно, отколкото аз се обичам", "Мога да съм с някоя, само, ако съм всичко за нея" звучи като изхвърляне на 15годишен тийнейджър, а не като разсъждение на сериозен човек. Защо тогава потърси щастие навън, и то няколко пъти? Какво не достигна у дома? Ами, просто затова, че тази любов е извратена, задушаваща, изпиваща, а не зареждаща.
Любов, е когато работиш върху себе си, развиваш се, изграждаш се, осъществяваш собствените си мечти, мотивиран да се пребориш за човека до себе си, да направиш живота си с него по-пълноценен и добър.
И стимулираш другия да прави същото за теб, и за вас. Останалото е паразитиране.
Така, че, излекувай приятелката си, върни си нормалния, истинския, достойния човек, който е бил преди. И след това й помогни да порасне. Само така ще й върнеш свободата.
Любов е, не да те носят на ръце, а да те изправят на крака.
Може резултатът да те изненада.
Сигурно това е смисълът да сте заедно.
P. S.
Не слушайте чалга- тази музика е нездравословна.

11.   Номер 9.
Първо поздравявам те. Много добър психоаналитик си.
Наистина това е по - добро заглавие. Ама тогава не се сетих как да озаглавя статията. За мен беше важно да се изкажа разбираемо. И заглавието това ми хрумна.

Да го търся в нета имам малко време. Пък и ти го обясни достатъчно добре.

Нямало преки последици за общото здраве. Да ама има непреки, причинени от общото негативно психическо състояние.
тръгне да гладува, да си реже вените, и да се самонаранява, знаейки че така ще привлече вниманието ми. Има си последствия и те не само психически.
Да развитието на подобни хора спира. И те не могат да функционират самостоятелно.
Като си припомня и моята имаше доста проблеми за решаване когато се запознахме и аз и помогнах да ги реши, или те се решиха сами, но определено взех отношение по тях.
Инак тя е много знаещо момиче, заемащо важен пост в университета.

То въпрос дали да съм с нея, няма.
Друг избор нямам. Оттегля ли се, ще направи нещо необмислено.
Да някъде на 17г. беше като се запознах с нея.
Наистина има ниска самооценка - ако не я подтиквам да напредва няма да и да го направи. Аз и внушавам да се цени, ама не го прави.
Как да не остава място за нея - тя е моето момиче и мястото и е до мен. Да в центъра съм аз, ама и тя е до мен.

Всъщност на 15г. аз спрях да общувам с връстниците си, поради различни причини, имах 1 - 2 ма училищни приятели.
Главно финансови, ама някак си разминахме мисленето си с тях, появиха се големи батковци по който мойте връстнички се влюбиха.
Е живота ме попретисна и в някой отношения развих мисленето си.
В работата и в печеленето.
Но по акъл си останах там, на 15г. И все още макар и близо до 30 - те се държа по детски.
Ама тя е повече дете - та я гледам все едно съм и баща понякога.

Що потърсих щастие навън - ми дотягва това непрекъснато да и казвам, как да живее. И търся нещо различно. Но вече не.
Че аз работя за моите мечти и съм се преборил за нея.
И нейните мечти гледам да осъществя, ама те са свързани с моето щастие.
За да мога да я излекувам изобщо - пък аз не искам, първо трябва да излекувам мене си, ама не съм сигурен, че мога или искам.
Добре ми е така.
Охо колко пъти съм я изправял на крака, че тя без мен не може да ходи. (В преносен смисъл).

12.   Добре че се обади, авторе! Живях с чувство на вина, че съм блокирала темата с категоричния си коментар.
Не ми беше лесно да кажа- приятелката ти не е добре, но не намерих по-добър начин за това от директния.
Назидателна съм, наистина-нямах такава цел.
Думите си по отношение на човека, на който ще повериш децата си вземам обратно-нямах право, грубо беше от моя страна. Състоянието, в което е тя не я прави по-малко ценна като човек. Но нали пък главно за щастието на децата си мислим.
Дано повече хора ти пишат- както казах, проблемът е широко разпространен.
Не съм психоаналитик, ако бях, бих дала конкретни съвети. С медицинско образование съм, но не съм
специалист. Психология чета във връзка с работата си, но основно за себе си и семейството си. Оттук моите скромни познания по въпроса. Ще дам още в няколко коментара-дано съм полезна.

13.   В основата на всички зависимости стои усещането за екстаз. Влюбени хора са екзалтирани (чувството ,че се връщаш в загубения рай). Това усещане възниква само, когато чувствата са взаимни.
Щом сте започнали връзка , така е било и при вас. Дори и за кратко.
Екзалтираният човек има различно светоусещане -не възприема света реално. Но това е временно.
Независимост запазваме,когато знаем ,че нататък са само проблясъци.
Зависими ставаме ,когато вече не можем да живеем без този екстаз, когато стане смисъл и цел на живота ни.
Вероятно в това се корени зависимостта от човека ,с който си. Екстазът може отдавна да е изчезнал , но само ,за да си го върнем , само ,за да се почувстваме както преди , оставаме с този човек ,въпреки всичко.
И точно, защото това чувство за сливане с любимия е толкова силно, прекрасно и незаменимо ,започваме да робуваме на другия единствено и само за да го възродим . При твоята приятелка нещата са доведени до крайност.
Гладуване ,самонараняване, истерични припадъци -ами не са ли това симптоми на абстиненция. Едва ли са съзнателни - за привличане на внимание. Човек не може да бъде толкова артист.

14.   Това за университета е добре. Говори, че има надежда и за самостоятелно подобряване. Не веднага, но с времето.
Моя позната прекъсна силна гимназия година преди дипломирането, познай -заради мъж. Зависима ли беше не знам, но и той не възрази.
Та нали това се опитвах да внуша, че затриването на един висок умствен потенциал е не любов, а антилюбов.
То всички го правим с половинките си по инерция, но половинките ни са самостоятелни, зрели хора, които могат да се помислят за себе си.
Грижовни и привързани можем да сме и с домашния си любимец. Доста различно е, когато носим отговорност за друго човешко същество.

15.   Да, прав си, че не можеш да я напуснеш- би избрал по голямата злина, поне що се отнася до нейното добро.
Алтернативите за нея са:-самонараняване-възможно е.
-безразборни връзки, с всеки друг, ще е така, ще задушава, ще бъде зарязвана, докато не попадне на някой далеч по груб и егоистичен от теб.
-заместване на една зависимост с друга-например алкохол, да не говорим за по-тежки неща.
Тук също споделям научни познания.
А колкото до това, че ти дотяга да я учиш как да живее, също имам теория.
И тя е, че това момиче не смее да бъде себе си, когато е с теб, т. е. живее в кошмар от несигурност. Действията й са продиктувани от един единствен страх и той е, че ще бъде напусната. Затова следи всяка твоя реакция и остава да определяш мислите й. А как да й върнеш сигурността - това не знам.
Знам само, че не можеш да се влюбиш в човек, който не е себе си. Няма как да стане насила.
Любов без качествена комуникация според мен не е възможна.

16.   Това е любовта. Това е чувство което не можеш да обясниш. Можеш само да го почувстваш. Стараеш се всичко което правиш да му/и харесва. Така ти се чувстваш добре. Искаш да направиш всичко което той/тя иска защото ти щи си щастлив. И ако дойде време да си помислиш че това може някога да свърши.. изпадаш в състояние което само влюбеният може. Това е любовта да даваш.. но дали ще получиш.. Искаш да даваш и даваш за да е до теб.. защото ако го загубиш не знаеш какво може да стане с теб..

17.   Не че блокира темата. На мен също ми е много интересна.
Но нямах никакво време да седна да пиша - малко хора разбират, какво значи да нямаш време. Ама така си беше.

Пак ще се получи, много - много дълъг коментар. Ама виждам че ти е интересно, ще го прочетеш.

Към коментар 12
Не съм се обидил, аз също разбирам, че не само приятелката ми, ами и аз не съм добре - това нашето е като двама с психични дефекти, който обаче се допълват.
За деца не ми се мисли, искам и ще имаме след някоя година, но разбирам, че деца израснали в психично неправилна атмосфера, няма как да нямат отклонения - ама не са дневен ред.
Аз по - долу ще разкажа, чак до колко това нашето е опасна връзка, за отглеждане на децата.
Сега в момента мисля, само как да подредя живота си по - добре, в чийто център съм аз, от години правя това.

Тук вече съм сигурен - психоаналитиците не дават съвети, те ти помагат да видиш нещата различно, ако някой правят това, те са някакви самозванци, не трябващи да практикуват, Аналитиците не дават отговори, те задават въпроси.

Ако се дадат преки съвети в някой случай може да се получи така, че да смени понякога изцяло разсъжденията на другият човек.
В обикновени случай. Единият мисли и се изказва, другият мисли и преценява, но в някой - вторият просто се научава, да приема готовите съвети. Когато аз и дадох готови решения, на нейните въпроси, аз изключих нейното мислене. Разсъждения не помня дали имаше, но вече няма. Да аз разсъждавах и аргументирах, но дори в началото нямах опозиция. А опозицията е просто друг поглед на нещата. Всъщност тя още в началото, не беше много разсъждаваща.
Не мислих, че това е проблем. Обаче се оказа, че е. Още повече когато изпробвахме характерите си, тя разбра, че има твърд човек до себе си. Но вместо да се притесни или разсърди, прие го и още повече ставаше зависима. Само в началото имахме една конфронтация и тя я изживя тежко, ще разкажа по - долу.

18.   Към коментар 13

Това дали съм рай за нея - поне звучи добре. Да щастлива е когато е с мен, а когато ѝ говоря за общо бъдеще, тогава направо сияе.

Временно? - Вече минават 3г. И тя става все по - послушна, ако е възможно повече от това.
Да смея да твърдя, че аз съм нейният смисъл на съществуване, което беше много неразбираемо за мен.
Чакай де - аз не съм лош човек, по - някой въпроси съм твърд, ама в 90% съм мил, чувствителен, грижовен, романтичен.
Обичам си я - и дори знаейки, че това може да ме направи слаб в някой отношения - признавам си, обичам си я.
Ако и обяснявам някой аспекти от живота, то не е от злоба. Важните решения са силни аргументирани и обяснени - питам за различна гледна точка, ама такава тя няма.
Говорейки за насилие, нямах предвид мене си.

Мисля, че да в някаква крайност сме, не знам повече от това какво.
Че ми е робиня - малко ми е кофти да го кажа, обаче би направила всичко за мен.

Не знам до колко съзнателно го прави.
В най - първият период от отношенията ни, само месец след събирането ни. Тя (трудно е да го призная). Тя ми изневери и искаше да го приема. Което аз не можех да направя и тя прекъсна връзката ни. Мен ми беше кофти, но си казах, че живота трябва да продължи, нормално.
И макар и не лесно го продължих.
Само че той преспа с нея, това аз после научих и после срещна друга. Заряза моето бившо момиче.
И тогава тя отчаяно се опита да ме върне - казвам отчаяно щото 4м. се бори. Ама аз ми идваше да я пребия, ама не съм такъв.
Все пак цялата ми вербална злоба се изля върху нея, тя приемаше всичко. Докато изливах вербалната си агресия - взе да ми минава.
Но не я допусках до себе си. Просто омразата ми, премина в безразличие, в момент на подобно безразличие тя започна да гладува и да пие, да се събира с неподходящи, да се наранява. Обаче явно е, че ми пукало, щото отидох при нея и строго и казах, че трябва да се стегне, да продължи живота си. Обаче тя отвърна, че това би било възможно, само ако съм там. И някак си почнахме отначало, но този път, при нея липсваше каквато и да е била опозиция. Трудно е да се повярва - но наистина за 3г. каквото и да правех, не срещнах 1 упрек, каму ли да водим спор.
Когато ми омръзваше, и исках да си ходя, тя пак заплашваше със нараняване. Докато си казах, хайде стига, то се е видяло. Няма как да я напусна.

19.   Към коментар 14.
Да разбирам, че може би и отнех способността да разсъждава. А това е равнозначно да и взема живота. Цената която не знаех, че ще трябва да платя е че сега трябва да ѝ дам моят.
Мислих си го, но не очаквах да стане така, от страх от това да дам много и да ми отнемат в един момент, аз исках момиче което просто да не може да си тръгне от мен. Но когато го постигнах, останах много учуден и дори малко разочарован от резултатът, но когато го осъзнах, вече идея нямах как да оправя нещата, и сега се съмнявам, че това изобщо е възможно.
Бях намислил, как да я направя зависима, а не как да я оправя после.
А бе има някаква сила, която щом направиш нещо грешно и те наказва.
Разбрах, това ще ни е живота, тя ще бъде. Няма да е различно от сега. И само от мен зависи, да изживеем добре живота си, ще трябва да си живея с грешката, и поне да извлека нещо положително за нас.
И почнах да се държа много добре с нея. Обичам си я.
Но с една особена любов, защото аз съм 10г. по - голям. И живота изисква от мен в някой отношения, да съм зрял, макар да усещам че онова 15г. не ме е напуснало. Все пак от мен зависят хора. И аз трябва да съм отличен в някой отношения.
Последният ни конфликт, (Ядосах се, че няма грам свое мислене и исках малко опозиция от нея).
то само аз се карах де, и заявих, виж гадно ми е, задето упорстваш така, нещо което аз не мога да приема и ще се разделим да, но да в момента въпреки огромният ми вътрешният ми, огромният ми дискомфорт, не мога да си позволя, да се отпусна, в къщи чакат, да занеса ядене. (Живея доброволно, а не от няма как с родителите си)
Гладни са и хич не мога да седна да се отпусна. А ти просто си живеей живота. Е да де но тя каза, че е готова на всичко да остана, и ще се промени, макар да не знае как точно.
Успокоих се, помислих пак, аз исках нещо невъзможно от нея. На 3 - ят ден и се извених. Гордостта ми пречеше да го направя веднага.
Не ме съди. По - скоро се учуди.

Живота не ми позволява да съм дете, макар да съм.
Но при нея, защото други се грижат за нея финансово - главно родителите ѝ.
И тя си остава дете макар и към 20г. И когато усети, че започна да се държа с нея като към зряла, и започва да се държи супер детски, да се хвали за неща който по - прилягат на началното училище.
Което пък ме кара аз да я виждам (пак е трудно да го кажа) като дете. Изпитвал съм и бащински чувства, и сексуални. И тия работи като се смесят и ми идва да се хвърля от някъде. С времето се приспособявам. Но след години, все още това е кофти.

Какви деца да имаме? - Властен баща със твърди позиции, който е самовлюбен, проявяващ детски черти. И майка която е свръх послушна, изпълняваща винаги желанията на бащата. Слабохарактерна, с особено детски черти. Да очаквам в тая среда да израснат пълноценни личности. Чак толкова глупав не съм.
Че ще ги отгледаме - две мнения няма, ще им осигуря добри училища, а как да ги възпитаме. Или ако имам дъщеря, то с нейното възпитание ще се заеме някой като мен. И ще повторим историята.
И хич не ми се мисли за това. Казвам си живота ще покаже.

20.   Към номер 15.
Не смее да бъде себе си - аз не знам, коя е тя. Тя е това което и кажа, че е. Ами ако аз не и казвам коя е, тогава не знам коя е. А още по - лошо че и тя не знае. Щя я питам: "Мене ме няма, тогава коя си ти" Ама няма смисъл, няма да разбере въпроса.
Наистина следи всяка една моя реакция и като хамелеон се променя спрямо нея. Когато направи изказване, което не ми допада е достатъчно да млъкна, и да я погледна и тя се стряска и променя мисленето си.
Ама това е супер гадно - не е възможно това - да се стряска, щото била на различно мнение. Хайде стига бе, ами тя къде е, не се ли оценява? Що поставя мен пред нея? Влюбена била, хайде стига глупости бе, не е възможно да е толкова слаба!
Офф - Знам отговора на всички тези въпроси, ама наистина не ми допадат. То и за това и се скарах, избухнах пред нея по същият начин. И тя макар и доста заобиколно ми каза, че нещата няма как да са различни. При което аз избухнах още повече и тръгнах да си ходя, и тя отговори, добре ще се променя, (ама нея ще променя, не мен, та нали мисли, че аз винаги съм прав, все едно съм някакъв бог, а не човек, а най - голямото желание на боговете е да са хора).
Ей за това съжалявам - в положение сме, което принципно не одобряваме, но не можем да го променим и се налага да го приемем, а аз не искам да приемам нещо което не ме задоволява напълно, но нямам друг избор. Мисълта че ако се опитам да се измъкна от положението е равнозначно да я погубя, ама дори не веднага, а постепенно, да гледам как се мъчи. Е вид изнудване, никога не съм позволявал да ме изнудват, ще умра, ама няма да позволя да ме принудят. Обаче в случая живота ми заявява, че променя ли нещо, не аз - тя ще се погуби. И аз нямам избор, Затова приемам, че нещата са такива и на тая база си изграждам бъдещият живот. Не искам да страда и съм добър с нея. А тя се държи, като едно послушно и добро дете, което се стреми татко да е доволен. Като 5 годишна (Реве ми се). Кога ще порасне - никога!?
Оставям любовният ми живот - просто да тече покрай мен и ще се съсредоточа изцяло върху бизнеса си - това е.
А тя като ѝ кажа, че съм зает не ме търси, инак се радва когато аз я търся. Ще ме остави да ме няма с часове и дори дни и ще чака да се завърна, без да мърмори за това.
Как ли не съм говорил с нея, ама нещата просто не могат да се променят.

Не е виновна, че нещата са такива, вината е моя, нищо че не разбирах последствията от действията си.
Ама и тя сякаш няма друга цел, освен да ме върже, и ако това означава, да стане напълно зависима от мен, ще го направи.
Не само психически, тя се стреми да стане физически зависима от мен. Тя е тази която иска деца. Защото да е само тя, по - мога да си тръгна, не че ще го направя, ама ако са и децата ни, тогава съвсем няма мърдане. След университета ще остане да ги гледа, нищо че в един момент ще тръгнат на ясла, работа няма да хване, за да знам, че няма да има доходи извън моите. Да го исках аз, по - разбирам, връзвам я съвсем, но тя е тази която се стреми към това. Мозъкът ми отказва да го приеме. Готова е да напусне университета, макар да е силна студентка, за да направим децата още сега и аз едвам я удържам. Ще заживеем заедно, далеч от нейни приятели и близки, единственият и близък вече ще съм аз. И го прави, само и само да е до мен. Макар открито да и заявих, че никога няма да избера нея пред мен. А аз вече съм го направил.
От страх зависимостта и да не си тръгне. Да може да приема тая дрога, (мен) - постоянно.
На мен ми настръхва косата. Ама няма как.

21.   Ще се опитам да отговоря на въпросите ти. Такава любов която описваш е именно любов до болест. Случва се без да искаш и докато се усетиш ставаш зависим от него/нея. Поставяш своите проблеми на второ място и започваш да живееш за въпросния човек. От такава любов най-много боли особено ако не ти отдава вниманието което отдаваш ти. Стигаш до ситуация в която искаш просто чувствата и емоциите да изчезнат и да си свободен.

22.   Щом си стигнал до ниво да те гложди, навярно искаш да се развиваш, но тя ти идва вече в тежест. Зарязвай я. Хора като нея не са съвместими с инициативни и прогресивни личности.
М33

23.   Коментар 22.
Не ми е възможно да я оставя. Обичам я, както родител обича си детето. 3 години Аз се занимавам с нейното възпитание. Приемам напълно ролята си на неин настойник дори го правя със задоволство.
Това е като да искаш от родител да се откаже от детето си.
Ще го направи ли? - Не ще мине през всичко, за да го задържи.
Ще бъде голям сблъсък с истинските и родители.
Спъвала ме - ако не беше тя, нямаше да стигна до тук. В периоди в които ми иде да се откажа вече, изплува нейният облик, въздъхвам и продължавам. Да мислих за себе си - да съм спрял да се развивам - но именно защото мисля за нея, ме кара да напредвам.
Всеки който застане между мен и нея се разглежда като враг - дори родителите ми са наясно с това - и се радвам, че ни подкрепят.
Но ако трябва да избирам между нея и всеки друг - то без да се замисля, казвам че избирам нея.
Може да не ми е истинска дъщеря - но е мое творение.
Да имал съм любовници - но вече не. Дори спрях да говоря със самотни момичета, защото е възможно да се привържат към мен, а в сърцето ми е само тя. Дори бившата ми любовница - към която също изпитвам силни чувства насълзена ме търси, аз не и позволявам, да се доближи. Защо - защото си представям моето момиче.
Да понякога чувствам дискомфорт от това че съм с нея - но това не е толкова важно, по - важното е как се чувства тя.
Когато съм твърд с нея, когато избухвам - после се чувствам много кофти, че съм и се карал, особено когато пусне сълзичка и ме погледне.
Но именно защото я обичам и съм силно загрижен за нея - трябва да я уча на ценности. Кой друг да я научи? Хайде видях как я научиха истинските и родители. Така че без мен - би си разбила живота, нещо което не мога да допусна. Нейното възпитание е моя отговорност, а нейните родители, са и по - скоро познати.
От това момиче което тръгнах да възпитам и сега каквото е, разликата е светлини години. Сега тя е прекрасна лейди.
Не е като да се напива, да пуши, да преспива със случайни.
Тя е много наясно, че именно заради мен е прекрасна лейди.
И именно заради това е насочила, цялото си съществуване за да бъде моя.
Да се оттегля, тя ще се върне към старият си начин на живот, нещо което не мога да допусна.

26.   По отношение на твоето детство:
Много ви засегна преходът вас съвременните трийсетгодишни . Познавам много примери.
Не си общувал с връстниците си и това те прави емоционално изостанал? Не мисля. Ако средата ти е била първична и посредствена, и вместо да купонясваш със съучениците си, си използвал времето си , за да си учиш уроците и подготвяш бъдещето си , въпреки несгодите, не си загубил, напротив спечелил си. Пораснал си рано. Затова погледни към миналото с обич ,защото то е твоят пред-старт . Не с насмешка и презрение , не и със съжаление , а го преоцени с благодарност и се концентрирай в настоящето. Иначе , негативите от твоите петнайсет години ще те дърпат назад и могат да се обърнат срещу теб .
Важно е ,че днес си изплувал , но още много предстои.
Само повърхностни и пре-разглезени хора биха обърнали гръб на стойностно , но бедно момче.
Колкото до момичетата, които тичали по батковци ,те вероятно са преследвали парите, блясъка , суетата.
Години по- късно , когато в ролята на батко се оказа ти, един човек , дори да е било по-скоро интуитивно, те избра , защото оцени ума ти.
По отношение на нейното детство , откогато си се появил в него:
Много е важно какви проблеми и как си решавал.
Сериозните проблеми на една тийнейджърка:
Успеваемост в училище.
Ако си насърчавал трудолюбие и любознателност , давал кураж и съвети за самообладание и изразяване на знанията -чудесно. Ако си помагал в уроците-приемливо.
Ако , обаче си подкупвал (заплашвал)
преподаватели , лошо-това си е чисто отнемане на лични отговорности и кражба на чужд труд.
Тормоз , или изолация в училищната среда.
Ако съветите ти как да се държи са помогнали, добре.
Ако си провел сериозен разговор с конкретни хора-какво пък , всеки достоен мъж би го направил.
Тормоз , безразличие , или просто неразбиране от страна на собственото й семейство.
Тук важно е как си компенсирал , не просто какво си направил ,за да го предотвратиш , а какво си дал , което е липсвало у дома. Възпитанието не е нищо друго , освен подготовка за бъдещ независим живот , силно подхранено самовъзпитание. Но ако е насочено към зависимост от друг , това го опорочава.
Не вярвам да си изключил мисленето й чрез готови отговори ,всеки живот е личен и строго индивидуален.
Това че , не е разсъждавала върху думите ти гласно не значи , че не се е замисляла върху тях. Мълчала е от скромност, предвид познанията и по-силния ти личен опит. А вероятно и от притеснение да не се изложи , да не те разочарова с по-ниската си компетентност.
За начало , контролирай чувството за гняв ,защото тя е дълбоко респектирана от теб, а всяка твоя отрицателна реакция е сигнал за раздяла . Само вероятността ,че може да остане сама автоматично я поставя в паника и блокира мисълта й.

27.   В настоящата тема изтъкваш въпроса за саможертвата. С две думи питаш дали саможертвата (да зарежеш всичко за един, в случая мъж, за теб бих убил/а, за теб бих умрял/а, твоите желания от незначителните до фундаменталните са закон за мен) е оправдана и измерение ли е тя за любовта на една жена. Нито едното, нито другото. Сам си се убедил, след като вече я имаш, не те прави щастлив. Много голяма заблуда е това себеотрицание в името на чуждото щастие. Идва от втълпяваната с векове представа, че любовта между хората, бракът, животът са романтични. Напротив романтичните идеали, приложени в реалния живот са разбили не една и друга човешка съдба. Средностатистическият коментатор от средата на миналия век би го нарекъл геройство, съвременният-глупост.
И това е така, защото именно прекалената романтика ни подтиква да възприемаме човека до себе си като божество, да го издигаме на пиедестал, което той най-често не заслужава и не е полезно за самия него. С жертви са се хранели античните богове и тези преди тях, не директни човешки, но смисълът е същия.
Ние, обаче, колкото и успешни да се чувстваме, знаем, че не сме богове, а обикновени, слаби, несигурни и объркани хора. И наша потребност е да се чувстваме обичани ( и почитани), особено от най-близкия до нас като такива.
Чуждата саможертва, независимо кой я е поискал и дали я заслужава, поставя този който я дава в позиция на слабост. А като хора очакваме от връзката си силен да е другият. Не винаги и по всяко време, но понякога и често във важни моменти. Заложена е в нас необходимостта да почувстваме чуждата грижа. И не в елементарния смисъл на думата (за чисто материалните неща), а да се ангажира с проблемите ни, да ни коригира, утеши, насърчи, т. е да поеме отговорността и за нашия живот. Пак казвам-понякога. Ако е системно, самите ставаме зависими.
Самовлюбен и обичащ себе си, както и влюбен и истински обичащ не означава едно и също.
Не силата на емоцията, а на мисълта и действието, насочени към общото и чуждото добро (едното е изключено без другото) са измерението.

28.   Прав си авторе. Само като жена искам да ти кажа, че има и доста такива мъже, които стигат до болест...
Еми лекувайте се бе хора... Какво е любовта на практика - химични реакции в главата - сори, ако разбивам пясъчните кули на някои хора, но това си е истината. й не

Друго, любовта не е вечна - поне в повечето случаи. С времето просто се изпарява, изхабява. Това много хора просто не искат да го приемат.
Никой не е длъжен на никой да бъде вечно е него... или само с него. Хайде, няма да продължавам, че ще привлека прекалено много хейт, не че вече не съм. Но мога и повече ;) Хубав ден от мен!

29.   Целенасочено търсех тема за невъзможна любов, но тази се оказа друга. Това, което е описано като ситуация, според мен не е любов, а зависимост. Любовта може да е 'любов до болест', ако е несподелена, или невъзможна поради обстоятелства (ако и двамата влюбени са обвързани за трети лица например).
Любовта може да не е свързана по никакъв начин с всичко останало, нея просто я има. Тя не прави човека слаб, неговият характер го прави. Любовта може да боли, но не влияе на самоопределянето на един индивид. Тя е нещо отделно от всичко друго. Например аз може да съм супер успешна във всички отношения - професионални, контакти с хора и тн, и да изпитвам 'любов до болест' през същото това време. Но слаб и уязвим човек ли съм според другите, които дори и не подозират как се чувствам? Не, разбира се, за тях аз съм силна. Има много други момичета като мен. И аз не смятам че съм слаба. Просто обстоятелства. Никога не бих пренебрегнала себе си за този човек, нито бих го идеализирала. При мен ситуацията е просто невъзможна любов, ето това вече е любов до болест. И все по-силна се чувствам всеки ден, и все си боли.
Между другото, много мои приятелки са ми споделяли подобни мисли. Много момичета, които са успешни, работливи и разсъдливи имат проблем с любовта. Именно защото са силни, знаят какво търсят, и не могат да се примирят с посредствени неща. Често са сами. Оставени с невъзможните си любови, просто защото глупавите мъже не желаят да поемат инициатива. Това е така, защото такова ни е времето. Любовта не е ценност и рядко някой мъж ще я търси. Впрочем, същото е и при жените. Те търсят само сигурност, закрила, интерес. Не искам да генерализирам, говоря за масовите случаи. Много добре знам как се осъществяват повечето връзки, как започват и как се развиват. Всичко е толкова изкуствено. И знам, че това чувство, което не ме напуска месеци наред не се вписва в този свят. И ако не го изпитвах, нямаше и аз да разбера колко механично е станало човешкото общуване.

31.   Авторе, аз съм номер 22. Като ти чета коментар 23 все едно чета себе си преди 6 месеца. Предполагам си усетил как се натоварваш психически с нея и нейните проблеми дотолкова, че почти не ти остава време за себе си.
Има и друго, с времето тя ще се промени и наистина ще те приеме за родител а ще намери и заобича набързо някой друг. Дано не съм прав де ама надали.

32.   Авторе, тя има проблем, но и твоят проблем не е по-малък - искал да я остави, ама не смеел... ами тя те манипулира чрез насаждане на вина, за да останеш с нея.
Доста спорно е кой е жертвата тук, защото един ден може да се събудиш и да осъзнаеш, че си изживял живота си с човек, с който си останал само за да не направи някоя глупост...
Има едно нещо, което се нарича минимализиране на щетите - 3 години усилия, ама ако искаш да я оставиш по-добре действай сега, а не след 10 години "усилия и превъзпитаване".
И какво е това превъзпитаване въобще - никкакво превъзпитаване няма, след като тя се съгласява с всичко, от страх от изоставяне - отвътре тя си е същия човек, но отвън има някакво мнимо видимо съгласие.
Като дете, което иска да прави бели, но не прави бели, защото знае, че ще го напляскат... ама когато тати не гледа пак прави бели!

33.   "Не говоря за голямата споделена и равнопоставена любов. Тя е разбираема. " къде би могло да чета за нея, имам желание да започна да разбирам и аз. Как се различава равнопоставена от неравнопоставена любов и как с времето се видоизменя от споделена в несподелена или обратно или както е там в случая> Благодаря предварително

34.   До автора. Аз се влюбих така силно веднъж само, но имай предвид, че аз съм като теб много си се обичам и харесвам, голям егоист съм. Жена съм между другото. Незнам акво стана, спах с един, много го харесах и пламна една страст, едни емоции непознати въобще за мен. При мен беше страст-огнена, жестока, адски силна до лудост. Ненормална работа - виждах го като най най най единствен и неповторим на света! И тъй като сзм егоист от класа не моцах въобще да си обясня какво ми е! Още си мисля да не ми е сторил някакзв ритуал за да се влюбя в него. От него нищо не рзбрах, само знам, че много пъти ми предлага брак, но ми казваше, че иска безусловна любов, никога ипри никакви остоятелства де не си тръгвам и да го обичам за винаги ама каквото и да става. Умирах за него, болеше ме сърцето поистински начин с физическа болка. Като чух условията му, казах си, глей го мале пък тоя по голям егоист от мен, аха нема да стане, мен ще обичаме повече не теб и му бих шута, изтрих го от всякъде телефон, фейсбук и т. н. Едва го преживях, щях да полудея или да получа инфаркт нещо като обсебена до лудост бях. Ходих на разни биоенергийни терапии, че ми поолекна. И сега той тича след мен. Незнам що да сторя още ми е тръпка, но той е пълен нарцист, чак си мисля, че наистина е болен от нарцизъм, аз не сзм така, аз отстъпвам, прощавам, съобразявам се с другия, но той не, само той да е ок гледа. Е нема стане така :) Незнам, но си мисля, че той е влюбен по същия начин във мен до болест и лудост, защото когато го оставих той изпадна в депресия и беше на антидепресанти. Времето ще покаже при нас какво е било, но още сме си силна тръпка. От 4 години се познаваме, 200 пъти се караме и събираме, но за това време нито той нито аз успяхме да се влюбим в друг. Знам, че и той искаше да се влюби в друга и аз исках да заобичам друг но никой от двама ни не успя. И ето сега пак се следим и в нета и в реалния живот. Аз искам да го игнорирам, дано да намеря сила защото той е ужасен егоцентрик и много болка изживях с него. Не искам пак да плача и д а ме боли, макар, че и аз много сзм го разплаквала, но винагитой е давал повод и причина за войните помежду ни. Само сзветче от мен ако приемеш, не бъди груб с момичето което те обича, когато го правиш ужасно я боли, недей!

35.   Авторе, реших да се включа като прочетох коментарите ти.
Написал си, че няма незаменими хора, след като е така, защо се тормозиш с "детето си"?
Ти не я обичаш, свикнал си с нея, това е привързване.
Изтъкваш ни, че си се уморил от нея, че я чувстваш като дете, че е прекалено вглъбена, без заобикалки тъпа.
Сподели, че си имал любовници, докато си бил с нея, ами това за мен не е любов.
Кой влюбен човек ще изневери? !
Кой сериозен и отговорен ще лъже, ще изневерява, но и ще търпи мъж/жена против волята си? !
Написал си, че си я "обикнал", много след вазаимоотношенията ви, факта че си простил изневяра, означава че не ти е пукало искал си да имаш човек до себе си, не е като да кажеш: "Простих й, защото много я обичам, и не мога без нея".
Подчертаваш, че ще се "погуби", ако я оставиш или не си й простил изневярата.
"Детето ти" е лабилна психически, все още не е пораснала, не е осъзнала какво иска, защо иска, и как да го получи.
Хванала се е, като "удавник за сламка", защото ти й се връзваш на заплахите, никак не е тъпа, защото именно чрез заплахите те държи до себе си, повярвай няма да се погуби, ако скъсате, просто раздялата ще е оправдание за детинските й постъпки.
Няма бъдеще връзка, която не е пълноценна, как ще съм с мъж който ме има за дъщеря? Искам мъжът до мен да ме възприема, като любовница и приятел, да разчита на мен, да ме боготвори, да не ме има за бездарна душица, че видиш ли без него съм нищо.
Ще е по-добре да скъсате, тя все някога ще се осъзнае и ще те намрази, че си я принизил до толкова, че да разправяш на този и онзи, колко безрасъдна и наивна е, а още повече ще те намрази когато разбере, че я възприемаш като непораснала дъщеря, че ти е съвестно да я изоставиш заради лабилното й положение.

36.   Абе хора, какво ви става. Не виждате ли, че темата е преди година. Забравил съм от давна. Ако съм казал нещо, такъв е периода.
Да дълго време се чудих, защо как може.
Първо любовта е болест - защото от научна гледна точка, тя е като вид наркотик. След нея има абсистенция.
Бил съм егоист, ми добре, че съм. Инак нямаше да успея толкова. И все пак преди година, мисленето ми беше много различно.
Сега се опитвам да видя нещата от няколко гледни точки. Ама пак най - важна е моя.
Все пак в нашите отношения между мен и нея. Претърпяха някой промени.
Поисках нещо от нея. Тя отказа. Разделихме се.
Забърка се с наркомани, може би дори дрога.
Трева ама все пак.
Опитах се да и приказвам, не ме слушаше.
Тъй ли, я....
10 месеца след това ме следва.
Абе още си я исках. Явно е, че я обичах.
Ми после тя бе повече от идеялна.
Сякаш слушах мен.
Влюбих се много.
Станах слаб. Започнах да я слагам като най - важното нещо в живота ми. Сам се питах как. После спрях да се питам.
Но тя пак си е тя. Аз съм аз.
Взискателен съм бил. Обаче мисля, че имам право щом правя много за нея, значи мога и да искам.
Тя е идеялна, дотолкова, че чак нямам думи.
Но винаги има Но. Омръзна ми да говоря със стената. Говоря и с часове и само е едносрични думи. А инак за ден ми казва не повече от 20 изречения.
Слуша ме, радва ми се. Но не ми говори.
Така с месеци. Понеже вече съм на години. Улегнах и предпочитам послушна жена, тоест добра. Но кога ще говоря с нея като събеседници. Понякога не ми се прибира. Една наша вечер, не е важно коя. Здравей. - Здравей. Какво прави. Нищо. Свършихме разговора.
Отвори тая уста. Кажи нещо.
Но не може всичко да е наред.

37.   Номер 33. Не знам. Преди я обичах по - силно. Ама взе да ми омръзва. Обаче знам, че няма как. Искаш нещо, значи ще се стараеш да го имаш. На работа, омръзна ми. Не ми се работи вече. И какво на работа съм. Не е до искане. И така семеен съм, не може да се откажа. После си мислих, кога ли работата ще я измести.
Май никога защото дори и да не се прибирам, пак ще седи да ме чака.

38.   Номер 34. Опитвам се да бъда мил с нея. Но понякога, рядко, тя изръсва нещо. Дето ме изкарва извън релси и избухвам. Последният път, ама мина седмица и се карах два часа и половина. Ама не съм я удрял, стърпях се. Ами прави ми инати. Много ме ядоса. След като се изморих да я поучавам. Я гушнах и заспахме. Тя искаше да го направим, ама аз бях много изморен. На следващия ден бях мил и тогава го направихме.
За някой работи не мога да отстъпя. Че ако го направя, нещата ще се объркат много. Нали беше без мен, нямаше кой да и мрънка. Ама пак при мен се вре. Защото знае, че я уча за добро.

39.   Номер 35.
Първо защото тя не може без мен. Но малко зор да го кажа, ама нали е анонимно, защото: Тя ми е необходима.
Тъпа, ама само в социален план.
Това беше отдавна, и да имах любовница, но то....
Ами просто си говорихме с другото момиче, беше ни забавно заедно, започнахме да се търсим. Обичах и двете. Може би щях да продължа и с двете, обаче второто момиче, отказа да е второ. Искаше да съм само нейн, заплаши, че ще разкрие за нас. Беше ни забавно, но в личен план не беше равна на първото. Нито бе послушно, нито ми угаждаше. Е в интимен план, превъзхождаше много. Но това нямаше, такава тежест.
Това че сме заедно, има много предимства и малко недостатъци. Така че защо да съм не сериозен?
Не помня случая с изневярата, но тя пък определено знае, как да се върне при мен. Но сега не позволявам да ми изневерява. Тя е моя - точка. Но пък поиска същото в замяна. Въпросът е, че на мен вече хич не ми се занимава с изневери. Да ми роди дете и да го отгледаме, това е смисълът. Онзи ден, една нейна приятелка ми се обади да се видим. Но отказах. Искам си моето момиче. Но си я Обичам. Трябва ми. Онзи ден, се сдържах от физически действия, въпреки гневът си. Защото я Обичам. Знам, че това ме прави слаб.
Ми аз я оставих, а тя се забърка с наркотици. После и станах фикс идея. И след дълго преследване, я допуснах до мен. А после бе идеялна. Ако говореше с мен, щеше да е по - идеялна.
И аз се учудвам, че съм простил изневяра, ама забравил съм. Нищо тя повече няма да посмее.
Не я наричай лабилна, използвай емоционална. Гадно е да я наричаш лабилна.
Много лесно бих отговорил на въпросите ти. Какво иска - каквото и кажа. Защо - нали съм го казал. Как да го постигне - ще измисля начин.
Защо връзката ни да не е пълноцена? Аз давам и получавам, тя също. Мисля, че се комбинираме идеялно.
Ако се държа бащински, тя се държи детски. Ако се държа като любовник, тя ще отвърне. Ти не си нея.
Теб не съм създавал. А тя е мое творение.
Да ме намрази - първо трябва да ме обвини в не що.
В какво? В загриженост?
Второ трябва да е убедена в това обвинение. Винаги ще я убедя, че греши. Ще го погледна от друга гледна точка.
Трето трябва да си отговори, коя е тя без мен.
И да ме намрази, не може да си тръгне. Ще се наложи да остави живот който е градяла с години, да се примери с нещата който е оставила.
Неинят живот ми принадлежи. Аз я създадох, сега ще е моя. Как да не я Обичам.
Аз съм нейният наркотик, може и да издържи ден - два без мен може би седмица. Ами месец?
Нали пробва - успя ли. Или се моли за мен.
Любовта е силна дрога. Някой хора не могат да се откажат.

40.   Много интересна тема и много близка до мен. Аз също страдам от такава болестна любов, но интересното е, че не с всеки съм проявявала тази своя слабост. Тя се проявява към човек, който не те обича. Такива са моите скромни наблюдения от личния ми опит. Давам пример - загубих девствеността си късно - към 20 годишна. Така бях възпитана в стар комунистически обичай, че жените трябва да се пазят за този, който ги обича, защото мъжете търсят само секс и те изоставят. Явно от тогава съм получила този страх. Затова толкова дълго избирах Мъжът и естествено се влюбих в най-големият женкар, който преспа с мен няколко пъти и изчезна от живота ми с оправданието, че съм скучна.. Много страдах. Почувствах се унизена и измамена. От тогава си насадих и още един комплекс, че съм скучна. Когато се влюбя в някого и се спичам от притеснение да не стана скучна. Естествено от престараване да съм интересна, аз спирам да бъда себе си и се старая да правя неща, които да се харесат на партньора ми. Това действа до определено време и в един момент се изморявам да бъда друга и се предавам. Тогава ставам скучна и ме изоставят. А пък аз отново страдам, но болезнено силно. Като млада си бях намерила начин да преодолявам болката си - казвах си следващия моля и така се случи, че завързах връзка с човек, който ме обожаваше. Това ми дойде като адреналин. Напомпах си самочувствието и се почувствах велика. Аз не бях влюбена в него, но той в мен да. Тогава за първи път си сменихме ролите. Аз бях тази, която го обработваше, а той беше послушният. Не бях щастлива с него, но галеше егото ми и това беше достатъчно. В един момент обаче той не издържа и ме напусна. Не очаквах толкова да ме заболи. Умолявах го да се върне с месеци, но той беше непреклонен. В този период срещнах мъжа ми. С него нещата се случиха супер лесно. И двамата бяхме себе си. Аз го обичах и той мен. С него съм вече 15 г и се чувствах щастлива, докато не почнаха да ми влизат разни мисли като да си припомня тръпката от влюбването. Точно тогава мой колега, когото преди това не харесвах изобщо, защото беше типичен женкар и не исках да имам нищо общо с него, защото знаех, че ще ме нарани, реши да предприеме доста сериозни мерки за превземане на крепостта. Две години му отне да спечели довериего ми, а аз отслабнах с 10 кг, защото за мен изневярата беше нещо чудовищно и не исках да допускам. Е да ама не издържах. Той беше много постоянен и търпелив. Поддадох се. Първата година бях в рая. Изживяването беше уникално. Отново се чувствах секси и желана. Имаше кой да го оцени, а той сипеше комплименти на килограм. След като отмина страстта, стана ясно, че ние сме абсолютно несъвместими като характер и виждане. Нямахме какво да си кажем. Почти не си говорихме. Той търсеше просто секс, а аз обожанието му, което той щедро раздаваше преди всяка наша среща за секс. Отново станах скучна. Той ставаше все по-студен и безразличен към мен. А аз имах нужда от неговото одобрение, за да се чувствам щастлива. Правих няколко опита да сложа край, защото вече сълзите ми станаха повече от усмивките ми. Той обаче незнайно защо не ме остави да си тръгна. Явно и той по някакъв начин имаше нужда от одобрението ми. Беше свикнал с мен през последните 3 години. Но аз не съм щастлива с него, защото той си хвана нова любовница, която може да му е дъщеря. Аз не мога да се боря с нея. Тя е свежа и забавна, а аз вечно тъжна. Не издържах на болката, че обича нея, а мен вече не и му казах край. Издържах една седмица без него и отново му се обясних в любов и поисках да се върна. Той ме прие и казва, че си ме обича, но излиза всеки ден с нея. С мен дори и в началото нямаше желание са се виждаме толкова често, а само по 1път в седмицата. С него много боли, защото ги виждам всеки ден и бавно умирам. Вече съм напълно асоциална. Нямам желание за нищо. Без него обаче съм още по-зле. Изпитвам дори физическа болка. Държи ме надеждата, че ме търси от време на време, макар и вече все по-рядко, макър и вече да не получавам комплименти. Точно като абстиненция. Примирила съм се с всичко само и само да получа дори едно "добро утро любовко" и след това цяла седмица да не ме потърси, а пък за среща вече дори не се и надявам.
Е кажете ми защо си го причинявам. Много съм нещастна с моя "бог", но без него не мога. Сякаш съм в капан с отворена врата. Осъзнавам, че мога да си тръгна, но не го правя, защото се страхувам от болката, която ми причинява егото и това, че не се обичам достатъчно.
Учудващото е защо хем имам това психическо отклонение, хем не го проявявам към всеки. Стигнах до извода, че всеки може би носи тази болест в себе си, но някои имат късмета да не срещат неподходящите хора или просто нямат нужда да се самонараняват и ги отбягват.
Вие как мислите? Има ли превенция и лечение?