Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Тук съм чела много истории на изневеряващи. Всички ревностно защитават извънбрачните си връзки, а повечето от четящите ги съветват да ги прекратят, защото краят почти винаги е драматичен. Но те не искат да слушат, или не могат, не им стигат сили да скъсат. А после плачат, като теб. Няма вечно щастие. Още в самото начало сте знаели, че нямате общо бъдеще - легално. Сама го казваш. Защо го забрави сега? Да не си си мислела, че такава връзка може да се крие цял живот, без някой да види нещо, да чуе, да разбере? Едва ли. А не ти ли е съвестно, че мамиш съпруга си, когото твърдиш, че обичаш? А мислила ли си, какво ще стане, ако той разбере? А как ще се чувства дъщеря ти? Какъв пример ще й дадеш? Каква майка и съпруга си сега, така разстроена, обсебена от мисли за един чужд мъж, вместо в грижа за семейството си?
Не те съдя, не ме разбирай грешно. Почти съм убедена, че няма да обърнеш внимание на думите ти. Ти не искаш такива думи сега. И също така съм почти убедена, че някой ден ще се чувстващ повече нещастна от тази връзка, отколкото си била щастлива.

8.   Благодаря за коментарите. Само да уточня - може би не съм се изразила правилно, той не е женен, а живее с една жена доста години. Нямат деца. Сигурна съм, че ако го бях поискала, той щеше да направи крачката...и да сме заедно. Но при мен е сложното. Страхувам се да пирчиня това на децата си. Това още в самото начало ми беше ясно, че няма как да го направя и затова избрах да лъжа.. А и знам, че ако направим така че да сме заедно, това означава, че много ще нараним други и в крайна сметка ще се чувстваме виновни...и вероятно няма да сме щастливи..Осъзнавам колко е абсурдна цялата ситуация, но точно затова пиша тук...за да чуя вашите мнения. Знам, че ще страдам много, ако това продължава...но как да го преодолея?

9.   Забравих да добавя, че връзката ми с другия мъж не е просто секс...Понякога си мисля,че щеше да е толкова лесно ако беше само секс. Имаме много по-дълбоки отношения. Той знае за мен неща, които наистина никой друг не знае, а той също ми е споделял случки от миналото си, които съм сигурна, че не е разказвал на никоя преди мен...защото не са неща, с които един мъж може да се похвали... Аз му помагам в един негов проект и той на мен също в нещо, което е много важно за мен и което аз не мога да правя без помощта му. Като се замисля, усещам колко съм зависима...и откачам...

10.   Имате ли планове за бъдещето ви-общи,за вас двамата като двойка?Или само ги говорите от 10 години насам и нищо не предприемате?Нито ти,нито той смеете да направите нещо решително,а си живеете в илюзии...Те са приятни докато настъпи отрезвяването,а то е дошло за него.Ти страдаш,защото ревнуваш от работата му,от жена му,от новия му избор на бизнес,от малкото му време за теб,от мисълта,че не е същото като преди...А човека живее вече в реалността,ти си приятната тайна,която вече не е тайна и не е толкова приятна...А всичко е било хубаво и по-сладко,защото е било скришно и забранено.Сигурно е имало големи скандали и големи обещания към жена му след разкритията за вас...Престанала си да бъдеш интересна...Мисля,че нещата при вас вървят към края си.Убедена съм,че ще те успокоява още известно време и после ще ти каже,че няма време и желание за теб.Скоро ще се появи нова любов на хоризонта-когато стихнат съмненията на жена му.Прецени сама как да излезнеш от аферата най-малко наранена.

11.   Хора, не ме плашат укорите! Специално за коментар 7 - напротив - обръщам внимание на думите ти. И ти благодаря. Напълно си прав/а/.
За 10 - никога не сме правили планове...връзка без обещания и без изисквания. мисля, че обясних горе. Аз не пожелах да променя живота си и да направя крачката - дъщеря ми е в трудна възраст, а синът от първия брак на съпруга ми е на 17 години...и двамата са лабилни. Сигурно наистина не успявам да бъда съвсем адекватна майка, но полагам усилия. Преди година не съм усещала затруднения...всичко беше съвсем лесно. Благодаря ви за коментарите. Помагат ми да видя ситуацията отстрани... наистина ми помагате.

12.   Мила, изчакай малко и се успокой. Всичко ще си дойде на мястото, нали не сте скъсали. Не пишеш обаче как си с мъжа ти и искаш ли да остарееш с него? Децата са добър мотив, но след най-късно 5 години са чао-чао и ще ти се обаждат веднъж седмично. Помисли за себе си какво искаш. Ти по принцип си си изгледала почти децата. Какво иска приятелят ти.
Но това е за бъдещето. Първо сега му дай 2 месеца да си оправи бъкиите и бъди търпелива.

13.   Това, което ме обърква е разминаването между думите и делата му. От една страна непрекъснато ми казва, че ме обича, продължава да ми помага, независимо от това, че наистина е много зает служебно....понякога прави дори невъзможното, за да ми помогне, когато имам нужда. От друга страна, както казах, срещите ни се разредиха наистина много - преди се виждахме поне веднъж на две седмици, а сега вече почти два месеца не сме.. Преди няколко дни му казах, че имам път към Варна/той е от там/и той отговори "Ами чудесно...ама аз тези дни съм толкова ангажиран. Ще видя дали ще мога да се откъсна от работата" Точно тази реакция ме кара да се съмнявам, защото ако обичаш някого и той наистина ти липсва, и ако този някой ти дойде буквално на крака....незнам дали има смисъл да продължавам. Не си падам по женските номера, не ги умея. Може да ви се стори глупаво, но незнам как да разбера дали той наистина държи на връзката ни... може би е време да му направя някакъв тест и от отговорите ще реша какво да напарвя. Но незнам какъв да е този тест. Ако някой ми даде съвет, ще съм благодарна....

14.   Жена му вече знае, или подозира, не разбрах точно, но отсега нататък тя ще е нащрек - не само ще го наблюдава, но и ще търси улики. Ако пак подновите активно връзката си, много вероятно е тя отново да разбере и да се окажете в сегашната позиция (в най-добрия случай). А още по-вероятно е тя да го напусне след второто хващане. Но ти не я знаеш що за жена е. Представи си, че реши да разбере коя си и да каже на мъжа ти? Можеш ли да поемеш такъв риск? И заслужава ли си?

15.   Колкото и приятно да е пиенето, после неизменно следват изтрезняване, махмурлук и главоболие.
Мечо Пух

16.   Защо винаги говорите за децата, че отлитат и почти не се сещат за вас? Или ви е някакво втълпено от вас самооправдание, или го констатирате от хора, които толкова са свързали децата си с тях. Но при авторката най-вероятно е първото, защото съм убедена, че тя е заинтересована тези 10 години(от 4-годишната възраст на дъщеря й) от собствените си изживявания навън с този мъж-илюзия, отколкото връзката й с дъщеря й. И тя е в период, в който ще открие "сладката тайна на мама" и ще си създаде представата, че изневерите са нещо нормално.Е, няма по-лесна жертва за кръшкачи. Това ли желае за нея?

Приятелят ти "успокоява топката" в къщи. Е, това вече не ти споделя изцяло с подробности. Бъди сигурна, че има тайни и от теб. Вие двамата сте лъжци,нали? Грубо, ама е истина. 10-години - изпечени лъжци.

Може фазата да е на ниво развод(раздяла-не разбрах, дали има сключен брак). И приятелят ти яко работи за предотвратяването му. Колко те обича!!! Аз такива любови не ги разбирам - розовите - в тайните срещи, взаимни споделяния, горещи погледи-без битовизмите - живот извън реалността, създаване на илюзии, за които да мечтаеш след това. Нали точно това те влудява сега? Няма я поредната доза "допинг"(кратка материализация на илюзията).

Ако са на фаза засяти подозрения, бъди сигурна, че скоро ще стигне до теб, ако жената е умна. Тогава пак се стига до фаза развод(раздяла), особено ако разбере че са 10 години.

Тогава ще следва утешаването му и твоят образ ще добие леко черни краски, а неминуемо ще си потърси нова тръпка. Както ще изгуби нея, така вече няма да му пука за теб. Както лъже жана си, така лъже и теб. Не си мисли, че не е пробвал и другаде и няма отклик. Просто бизнесът ви го кара да е креативен с теб. А жените нямат спирачка, щом иде реч за чувства. Както са казали - мъжете за секс са готови да обичат, а жените за любов са готови да правят секс.

Може ли един въпрос ? А той по-добър ли е секса от съпруга ти, ако го правите поне 3 пъти седмично? Иначе за по-малко мнението не го броя за миродавно.

17.   Безкрайно съм благодарна за откровеността ви. С някои малки изключения - да, прави сте и аз го осъзнавам. Толкова време живея в някакъв паралелен измислен свят и лъжа, лъжа... целия ми живот през тези 10 години е преминал в лъжи.Не знам как го допуснах, повярвайте ми. Осъзнавам много добре някои неща. Толкова медеце вече съм нещастна, не съм адекватна...в началото стисках зъби, защото той ме молеше да се стегнем и да прескочим периода. Но колкото и да съм оптимист по природа, не виждам светлината в този тунел. Може би е време да сложа край на този период от живота ми...но наистина незная как. Самата мисъл за това ме разболява...аз въпреки всимко наистина го обичам...Незнам как да продължа живота си, а знам, че така вече не мога. Какво бихте направили на мое място..това бих искала да знам. Лошото е, че ако той ми даде и най-малкия знак, че нещата ще се оправят наистина, съм готова да забравя всички безсънни нощи и всички сълзи от последните месеци. Тъпо е, но е по-силно от мен. Ще чакам мненията и съветите ми...тръгнала съм явно по някакъв път на осъзнаване и наистина ми трябва помощ.

18.   Не ми се четяха всички коментари, но от това което схванах ми се струва, че при вас идва краят. Този мъж ми прилича на човек, който иска да сложи край, но му е гузно.
Все пак 6 години не са малко.
Пимири се и не се хващай за него като удавник за сламка.
Остави го и запази себеуважението си.
Ще имаш още много хубави моменти в живота си и без него.

19.   Съвет не мога да ти дам, защото не мога да изпадна в такава ситуация. И не че нямам причини. О, и какви само. Имам да се компенсирам на такъв като твоя приятел. Но самият факт, че мразя лъжата, как да се влюбя в лъжец? Всеки ухажор за мене е играч - гледам му театъра и оценям способностите в това изкуство. И толкова. Но да приема, че не може да живее без мен и моята любов - просто не става. Това са истории за ученички.

20.   Вярвам ти, че го обичаш. Правил те е щастлива. Нормално е и да ти липсва много. Ако искаш да продължиш напред без него (а то май вече не е и въпрос на искане, а на реална преценка на ситуацията) трябва да намериш нещо, което да запълни дефицита от тази връзка. Ако се впуснеш в нова авантюра, вероятността да се разочароваш е много голяма, а това ще засили носталгията по миналото и ще стане още по-зле. Не зная аз как бих постъпила. На "трезва" глава зная, но в твоето състояние сигурно ще се водя от емоциите, не от разума.

21.   Благодаря ти, 18. Опитвам се да запазя достойнството си, в смисъл, че не правя сцени и не се тръшкам...това не е в стила ми. Опитах се да проведа един изясняващ разговор, питах го дали чувствата му са се променили, питах и други неща...но отговорите бяха - не, нищо не се е променило, опитвал се да оправи нещата. Има и още нещо, което не споменах, но приятелката му е от доста богато семейство и макар, че той не ми го е казал, но аз подозирам, че тя му е дала пари да почне бизнеса си.
19 - никога не казвай "никога". Преди 6 години и 2 месеца аз бях един много категоричен за всичко човек. Докато една вечер не закъсах с колата и не се появи той. Тогава изобщо и идея си нямах че ще се влюбя така, стана много бавно и неусетно. Не съм го направила от скука и нямане какво да правя, нито пък съм от онези романтични душички, които реват на сапунките. Напротив, винаги съм се имала за много силен човек. Но повярвай ми, има неща, които преобръщат живота ти наопъки.Просто се появава някой и докосва душата ти на най-дълбокото място, там, където никой друг не е стигал. И това те обезоръжава. Знаеш, че това което става не е редно, но не можеш да се противопоставиш. И в едни момент просто си казваш - майната му, да става каквото ще. Пет години бяхме като две части на едно цяло....който не е изпитвал това чувство неможе да го разбере. Той е човекът който ме познава най-добре, знае всичките ми недостатъци и въпреки всичко ме обича. Аз също знам неговите и макар, че на моменти ме ядосват, осъзнавам, че го обичам дори и заради тях. Така, че 19, никога не е късно да хлътнеш като ученичка. Аз се научих да не съм толкова категорична.

22.   И аз ще се намеся, с риск да не харесаш коментара ми. Според мен той те отсвирва, това е неговия начин да ти го покаже. Малко са смелите мъже, които биха го казали директно. Повечето са страхливци и не искат да се вкарват в мексикански сериали. Защото ако ти го кажат очи в очи, ти ще питаш, ще разсъждаваш, ще искаш отговори и обяснения, може и да се разплачеш - ужас за всеки "истински" мъж:) Моят съвет е да се опиташ да гледаш позитивно. Когато една врата се затваря, друга се отваря, но заслепението и обвързаностите ни, най-вече нещата които сами с и измисляме и даже вярваме в тях, ни пречат да видим тази нова възможност. Опитай се да видиш раздялата като свобода. За да може да стане това обаче трябва да се опиташ да разбереш поне донякъде какво се случва. Иначе винаги ще има едно съмнение - ами ако е било иначе...Опитай се също да извлечеш своя урок от случилото се, в крайна сметка всяко наше преживяване е дар от който можем да научим важен урок, който ще ни изстреля към нещо по-добро. Желая ти късмет!

23.   Прочетох историята ти и коментарите с голям интерес , защото изживявам същото като теб 1:1. Едва ли мога да ти дам адекватен съвет,но те разбирам прекрасно и ти пожелавам да преживееш всичко това възможно най-скоро.Трудно е, но е възможно, защото сега живееш в агония и чувството е ужасно. Аз се опитах да водя разговор и също като теб,получавах същите отговори и в един момент си казах -да става каквото ще, не мога повече така, няма да се измъчвам така до безкрай. Но това след дни на плач и ходене като насън. Сега поне успявам да работя нормално и да съм поне малко по -спокойна. Знам трудно ти е, все си казваш ако наистина е така както казва, все му даваш още един шанс. Но реалността като че ли е друга и колкото и да ти е трудно ще трябва да го приемеш.Ти явно си много силна жена, ще се справиш сигурна съм, също така съм сигурна че животът ти без него не би бил толкова лош, колкото ти се струва в момента. Можеш да опиташ отново да поговориш с него много сериозно, обясни му как се чувстваш и какво мислиш ти и по реакцията му прецени има ли смисъл да даваш още шансове на отношенията ви. Ако решиш че няма му го кажи директно и запази спомен за хубавите мигове заедно и продължи напред.Знам как ти звучи сега това,но и така не можеш вечно да я караш.Животът не свършва с това.Късмет и сили да се справиш ти желая!

24.   Благодаря на всички за това, че ми отговаряте! Във всеки коментар открих нещо полезно за мен...Макар и малко,сега съм по-спокойна и главата ми се проясни. Незнам дали защото последната седмица се бях отдръпнала, почти не съм му звъняла, исках да остана насаме с мислите си, но от два дни той започна много настоятелно да ме търси, дори планира скоро да дойде и да се видим. Едва ли това е поведението на мъж, който иска да скъса. Но след всичко което преживях в последните медеци, мисля, че аз вече не съм същата...дори и нещата да се изгладят, знам,че това ще е временно...до следващата криза. Незнам дали ще имам сили да продължа още много. Мисля да си поставя един разумен срок...и ако нещата не вървят, ще събера всичките си сили и ще сложа точка. Защото с този мъж съм била най-истински щастлива и съм имала невероятни моменти...ще бъде жалко ако след години си спомням само лошите моменти от тази връзка. Знаете ли, сигурна съм за едно...дори и да престанем да се виждаме, той е много дълбоко в сърцето ми и винаги част от мен ще му принадлежи. Знам, че ще го обичам винаги.

25.   От 19: Авторке, избий си този шаблон "никога не казвай никога"(глупав е, по-смислен е "не казвай никога").
Това, че ти и други изпадате във виртуален свят, моля ви - не съдете по себе си за всички. Сърцето не мисли. Знаеш с кой орган се прави тази човешка дейност,(ако го имате за тази цел).

26.   Ок, 19, права си за шаблона. :) Извинявам се ако съм прозвучала назидателно,много съм далеч от мисълта да слагам всички под общ знаменател, а и не твърдя,че съм умна. Ако бях, може би нямаше да търся помощ тук. Едни изпадаме във "виртуални" светове, други пък сигурно бъркате в друго. Няма идеални хора.

27.   СПРИ ЖЕНО! това е най-голямата грешка, да раваляш семейства, не само свото но и чуждото семейство. Вразуми се. *Моли*

28.   Да,търси те настоятелно,защото и той изпитва някаква вина и иска да отложи неизбежния край!Моят съвет-разговор с мъжа ти,разговор с любовника и след като видиш дали е готов да бъде с теб и да се разведе заради теб-действай и бъдете щастливи!Сега не е честно спрямо мъжа ти!

29.   Включвам се отново, за да благодаря и на последните, които са коментирали, чак сега ги видях. Междувременно с него се видяхме, имахме дълъг разговор. Обясних как се чувствам, че незнам дали мога повече така и съм готова да прекъснем отношенията си... очаквах, че така ще улесня нещата, че на него ще му е по-лесно да вземе решение, когато чуе, че и аз съм готова... но не очаквах, че ще се разстрои толкова. Това, което видях в очите му ми беше повече от достатъчно, за да разбера отговора поне на един от въпросите си. Говорихме часове наред, плакахме и двамата, правихме любов... започнах да се унасям, в един момент се разбудих, а той лежеше до мен буден, подпрян на лакът, галеше ме по косата и ме гледаше по такъв начин, по който не ме е гледал никой. Хора, повярвайте, никога няма да забравя точно този момент. Сега знам, че чувствата му към мен са същите, както и в началото... но така или иначе, нито той, нито аз имаме сили за по-сериозни крачки. Прекалено много наранени ще има, много мъка ще трябва да причиним, за да стигнем един до друг... в "официална" връзка. Вероятно има и такъв вид любов. Вече незнам нищо.
Благодаря на всички ви...

30.   успех ти желая... затова момчето с което се разделих преди 2 седмици не пожела да ми го каже в очите.. защото всяка една причина изредена в смс-те щеше да е лъжа в очите му..

31.   Ще ти кажа нещо непозната приятелко - имаме доста сходни преживявания с теб! И аз преди не разбирах тези хора, които изневеряват и ги заклеймявах категорично, но вярно е, че човек никога не знае какво му е подготвила съдбата и понякога сякаш, за да му се надсмее, тя му изпраща точно това, което е отричал и за което е казвал, че на него никога не може да му се случи...
Та и аз дълги години си живеех с мисълта, че съпругът ми е човека, с когото съм свързала живота си за винаги и друг няма да има... Той съвсем не беше цвете за мирисане и аз дълги години търпях какво ли не... Няма да навлизам в големи подробности - не ме е биел, но ми налагаше невероятен психически тормоз и ежедневен терор, луди скандали, безпочвена ревност, простотии, ограничаване на личната ми свобода и какво ли още не... Пълен диктат... Честно казано, чувствах се ограбена и задушена от всякъде. Този човек направо открадна животът ми...
Много пъти съм му казвала да си ходи, но той никога не си тръгна.
Държеше се като пълновластен господар в собствения ми дом.
Сега след почти 20 години брак не мога да кажа, че нещата са същите. Трябваше му много, много време, докато улегне, но все пак се промени и то много. Сега не ме тормози, гледа ме в очите и казва, че аз съм неговият живот. Е, ядосва ме понякога, но не е това, което беше.
Това обаче не дойде даром, костваше ми много болка и разбити нерви...
Отвоювала съм си всяка педя заграбено лично пространство с нокти и зъби. Минаха години, докато се науча как да му противодействам и да не му позволявам да ме мачка...
Както и да е. Друго исках да кажа. След доста години брак без да погледна встрани и отхвърляйки всякакви мъжки домогвания/защото такива не са липсвали/, аз взех, че се влюбих... Даа, такава лудост ме тресна, че ми дойде като гръм... На всичкото отгоре, мъжа в когото се влюбих дори и не подозираше каква либоф ме е треснала... :)
То бяха терзания, беше чудо... :)
Само като се сетя какво нещо беше и започвам да се смея.
Някъде около две години ми трябваха, за да се светне човекът за какво иде реч... През това време аз като ученичка ходех в заведението, където и той ходеше, за да го видя и така все си намирах поводи да съм близо до него... А бе сега умирам от смях, като си припомня тези моменти, ама тогава хич не ми беше смешно, даже ми се ревеше. Чиста проба лудост си беше. А освен това си мислех, че никога няма да имам куража да прекрача границата и да му покажа по някакъв начин, че имам чувства към него.
Той беше разведен човекът, така, че към неговото семейство грях нямам, а към моето... Детето ми вече е голямо и се оправя само, а аз в крайна сметка реших, че също имам право на щастие. Животът е кратък!
И така след доста перипетии успях да си сваля този мъж.
Няма да разказвам сега точно как се случи, но успях...
Беше невероятно изживяване да бъда с него, защото влагах много любов, не просто секс и освен това беше толкова дълго бленувано и мечтано, че ми се струваше почти нереално, като някакъв сън...
Така... Връзката ни продължава вече три години, но в началото имах и аз доста моменти на неувереност, на съмнения, терзания и болка, защото се чувствах несигурна...
Знаех, че моите чувства са силни, но неговите... Дали ги имаше изобщо? Не знаех това. На моменти се чувствах ужасно...
И той доста ми помагаше да се чувствам така...
Държеше се прикрито и никога не ми казваше какво точно мисли и какво чувства. В смисъл такъв - говорили сме си много неща, той ми е разказвал за себе си, за живота си, но никога не ми е казвал какви са точно чувствата му към мен. Имало е случаи, когато се е занасял с мои приятелки пред мен, зяпал е след други жени в мое присъствие... Доста болка ми е причинявал с поведението си.
Беше ми чудно защо се държи така, при положение, че го познавам от преди и никога така не е зяпал след жените, преди да започне връзка с мен... Напротив държеше се много скромно, а после изведнъж... "Я, какъв Дон Жуан"!
Не знам, но нарочно го правеше, за да види реакцията ми и да си почеше егото, но явно не разбираше, че наред с огорчението ми, ще дойде и отчуждението ми към него, не веднага, но малко по-малко такова поведение неминуемо ще доведе до такъв край...
Много ме е боляло, много съм се мятала в една такава жестока агония и несигурност, заради глупавото му държание, но в един момент наистина ми писна и си се оттеглих лекичко, започнах да не му вдигам телефона, да се държа резервирано... Не му го казах директно, но съвсем ясно му показах, че ако не ми покаже, че наистина държи на мен и на тази връзка, просто ще обърна гръб на всичко и ще си продължа по пътя без да се обръщам назад. Дадох му да разбере, че мога всякак - и с него и без него и ако иска да е с мен, трябва да се потруди за това - като начало да се научи на елементарно уважение, ако ли пък не - всеки по пътя си!
И знаеш ли какво? Толкова ясно му личеше, че е в паника да не го изоставя, само дето на челна стойка не се изправи, обясни ми, че държи на мен, на връзката ни, че не ми е изневерявал и аз съм жената на живота му...
/Не, че му повярвах за това последното, но самият той си вярваше, когато ми го каза/. :)
Всичко, което ми каза в онзи момент беше много важно за мен, защото той по принцип е много пестелив на такива неща, знам, че е по-потаен характер - той е скорпион, а те са доста прикрити, но когато все пак се изпуснат да кажат нещо, то наистина е така...
И така - малко по малко си опитомих скорпиона и той се научи, че трябва да се отнася с уважение, ако иска тази връзка и сега всичко между нас е наред. Нямам проблеми с него. Много ми е миличък и сладък и си го обичам, но ако се опита да ми пробутва старите номера, има голяма вероятност да бъде изритан... Той вече го знае и поне засега е послушен. :)
Та искам да ти кажа, приятелко, че точно това е начинът!
Ако видиш, че някой се опитва да те разиграва и да те мотае, просто се дистанцирай, дръж се резервирано и му покажи, че на теб такива не ти минават! Иначе поговорката, че едно магаре калкото повече носи, толкова повече го товарят си е много вярна!
Не трябва да позволяваме да ни товарят, а ние в това време да се гърчим, да страдаме и да се огъваме под тежестта на товара! Това е!

Ох, цял ферман написах, дано да не се отегчиш, докато го прочетеш! :)
А ония дето предричат края на връзката ти, да си ядат ушите. Аз пък не виждам нещата така и се радвам, че сте се изяснили.

Успех и много щастие ти пожелавам. :)

А аз сега си имам двама мъже и ми е добре така! :)
Също като теб нямам намерение да се развеждам.
С мъжа ми вече нямам проблеми и той миряса най-накрая, свикнали сме си на характерите след толкова години заедно...
Трябва да съм откачена да зачекна целия си досегашен живот и да започвам всичко отначало. Защо трябва да наранявам близките си?
Просто си взимам от живота парченце щастие и не се чувствам виновна за това!
А някои като започнат да дават разни тъпи съвети от типа:
"Разведи се и заживей щастливо с новия... :)))))))"
Бля, бля... Тия хора са много далеч от реалната ситуация, ама то от страни акъл да даваш - много лесно!

Още веднъж: Бъди щастлива мила и по-малко се терзай!
Радвай се на мига и не се обременявай с много мислене. Няма да го измислиш, само ще се объркаш още повече.
Радвай се на хубавите моменти!
Животът е кратък! :)

32.   Съжаляваш ли за тази връзка? Имаше ли смисъл да минеш през всичко това? Любопитно ми е, как се чувства човек, когато обича, а знае, че хепиенда е невъзможен?

33.   А аз ще чакам да разкажете, какво ви се случва, след като разберат съпрузите ви. Дано и тогава сте така словохотливи.:)))

34.   №33, защо трябва да разбират? ;)

35.   Защото светът е малък и всичко" лъсва" някой ден. К'во пра'им тогава? Бягаме с егоистичния си г*з или седим на" пачите яйца" след пълни гинекологични прегледи? А, и друг въпрос - с презервативи ли сте винаги или само на едното място?

36.   31 - благодаря ти!
32 - не, не съжалявам. Хепиендът съществува само в главите ни. Никой не знае какво му носи утрешния ден, така мисля.
33 - щом това те вълнува ,с презерватив и на "двете места". Нямам нищо против да търкуваш нещата по твой си начин и да ги опростяваш до сексуална забежка. Вече разказах историята си, писах за отношенията ми с този мъж и нямам намерение да въртя едно и също. Само ще повторя - аз не се смятам за идеална и преди да ми се случи това не съм допускала, че мога да попадна в такава ситуация. Ако ти, номер 33, можеш да диктуваш на сърцето си, то аз ти завиждам благородно, защото аз не мога. Ако можех да бъда толкова силна и категорична като теб, със сигурност нямаше да пиша тук сега. Но за едно можеш да бъдеш сигурна - егоистичния ми г.з е достатъчно стабилен, за да си понесе всички последствия.

37.   М... да. Моят ум диктува на сърцето ми да изтласква кръвта. Или не съм доучила сърцето какво диктува на ума, или знам истината, че нищо не диктува(поне не знам да има някакви жлези там). Иначе всичко горенаписано е психика - разумът, който е функция на мозъка. Набавяте си серотонин по избран от вас начин. Като прекъсне, дано не ви дотрябва на хапчета. И изобщо няма да сте виновни, ако ги докарате на други. Защо сърцето не ви" диктува" да се изправите пред обществото и да декларирате любовта си, а се криете като престъпници? Толкова ле трудно за" безгрешните" любовници - и от мъжки, и от женски пол?

38.   Виждам, ча темата е стара, но съм в същото положение и аз и реших да се запиша. Интересно ми е историята на авторката как се е развила. Моята история е по-прясна, но идентична. Имам от 7 месеця женен любовник, аз съм също омъжена с деца. В началото беше приказка денонощно писане, търсене, срещи. Любовника ми има частен бизнес и последните 2 месеца работата му мвого се увеличи. Почти не можем да се видим, само се чуваме. Жена му също заподозря, видя ни отдалеко в едно кафе. Но не му е правила проблеми кой знае какви. Утре ще се виждаме най-после, но и аз съм в същата агония като авторката. Не е само за секс, има чувства и от двете страни, но сме се разбрали пазим си семействата.

39.   До 38. Няма такъв вариант драга, като пазене на семейства. Рано или късно се разбира. Благословени са нехванатите. И при мен беше любов, силна връзка, докато съпругът ми не разбра. Картите бяха свалени. Още виждам болката в очите му. Последва развод едното дете, - момиченцето при мен остана, момченцето ни при него. Разбити животи това е. Любовникът ми обаче се уплаши и остана при съпругата си и децата. И знаеш ли какво ме попита? Ако съпругата ми беше разбрала и аз се бях развел, ти щеше ли да се разведеш заради мен? Често му отговорих - не! Вече на живота гледам по съвсем, съвсем друг начин.
Моят съвет е по - бързо преодолявай влюбването си и гледай семейството си. То е нещо свято. За съжаление това го разбираш едва когато го загубиш.

40.   До 38 благодаря за съвета. Доста мислих и решението съм го взела, повече да не му вдигам телефона и да не му отговарям така съм решила след като и вчера отново не намери време да се видим.
А и да... семейството е най-важно, съжалявам, че така се е получило при теб.