Колко съм жалък само.....
преди: 8 години, 5 месеца, прочетена 3103 пъти
Здравейте всички. Надявам се да съм избрал правилното място да споделя с някого, промените които настъпват в момента в житейският ми път. Момче на 22 годишна възраст. Студент съм 4 курс. На база на това, което ще напиша следващите редове най-вероятно ще ме вземете за някой социопат и странник и поведението ми наистина е жалко...

До този момент ( до преди 2-3 месеца) основните ми приоритети бяха образованието и учението( в ученическите години), а след завършването на училище освен образованието започнах да развивам и собствен бизнес, където влагах всичкото си свободно време, а в последствие преминах и задочно заради него. Знам, че много малка част от моите връстници имат приоритети. Всичките ми познати и приятели около моят набор, просто си живееха тийнейджърските години и младостта по начин, който всеки познава. Дискотеки, събирания, момичета, купони и тн.
В този период аз странях далеч от подобни мероприятия. В голяма част от времето си учих, а когато ми оставаше свободно време гледах филми, занимавах се с хобита или играх компютърни игри. Понеже хората, които стоят надалеч от купоните на моята възраст са малко, няма да е трудно да се сетите, че съм стоял предимно сам, не защото не ме искаха в компаниите, а защото аз странях от напиванията и свалянето на момичета. Това продължи и след завършването ми. Първи курс предимно учих и по нито веднъж не се поддадох на изкушенията, които предлага студентският живот далеч от дома. В последствие се заех и с бизнес и така докато стана на 22 години.
Никога до сега не съм имал взаимоотношение с момиче, а и до скоро това не би беше приоритет.
До сега най-вероятно момичетата ме бяха виждали като някой със студено сърце, който винаги е готова да има помогне, но и не да ги допусне до него. Също така Понеже никога не съм присъствал на купоните и събиранията, вероятно са останали с впечатлението, че съм домошар или че съм някой ограничен тип, който не става за нищо. А и аз по природа не съм сред най-чаровните. Чувството ми за хумор никакво го няма, а имам и килца отгоре, така че винаги съм се комплексирал и притеснявал за външният си вид и харизмата ми. Дори смятам, че това е основната причина да предпочета да си оставам у дома и да избягвам контакти с момичета в юношеските и тийнейджърските си години. Наскоро обаче, преди няколко месеца случайно се засякохме с едно момиче - бивша съученичка, събитие, което тотално преобърна живота ми. Познаваме се от 3 годишни и тя малко приличаше на мен, в началото не обичаше купоните и напиванията, но лека по-лека си промени, но въпреки това бяхме в приятелски отношения, в смисъл говорихме си по общи теми и си помагахме с ученето, прибирахме се и отивахме заедно на училище понеже бяхме в една посока и такива дребни работи. И дума не можеше да става за флиртуване или нещо повече.
И така, когато се видяхме преди 2-3 месеца, след като не се бяхме виждали близо 3 години и половина, от както завършихме училище тя се нахвърли върху мен и се държа по начин по-който никое момиче не се беше държало досега. Прегръдките близостта и тн... Макар и на 22 години това беше нещо напълно ново за мен. До сега никога не се бях влюбвал или изпитвал чувства към някой, но мисля, че именно в този момент го изпитах за първи път. Тя е абсолютна красавица и чаровница и определено би се спряла на някой много по забавен, чаровен и физически надарен човек от мен, но въпреки това не мога да спра да мисля за нея. Много добре знам, че тя е широко скрена и добродушна и наистина се е зарадвала да ме види след толкова време заради това се е държава така с мен. Също така, знам че колкото и да съм хлътнал по нея нищо няма да се получи, най-малко защото никога не бих изразил чувствата си, защото съм срамежлив и никога до сега не съм го правил, а и както казах по-рано не съм сред най забавнте и чаровни физически, така че ми липсва и самочувствие за да покажа чувствата си към когото и да е било. Но дори и да имах куража да го направя отново няма начин да бъда с нея. Тя желае да емигрира и да поеме по съвсем друг път. Няколко месеца по-късно не спирам да си мисля за това. Мисля си и дали до сега не съм си губил времето напразно? Завърших с отличие, бях знаменосец, ходих на олимпиади, имаше ме във вестника, но какво толкова?? Може би не е трябвало да се затварям толкова и да гледам с такова пренебрежение на социалният си живот. Отново ще повтора, че основната причина за това беше скромността и срамежливостта ми, които заедно с наднорменото ми тегло тотално ми проваляха самочувствието ми ме накараха да страня от връстниците си и най-вече от момичетата...
Както казах, въпреки, че минаха 2-3 месеца не спирам да мисля за случайната си среща и внезапният порив чувства, които изпитах съм бившата си съученичка. Фантазиите ми изобщо не са свързани със сексуално желание!!
Много сериозно съм влюбен и постоянно си мисля за нея въпреки, че много добре знам, че това само са си някакви фантазии и никога не би могло да има нещо между нас, най-малкото защото от тогава започнах едва ли не във всяко второ момиче с което се здрависам и си каже 2 приказки. От тогава не знам какво се промени, но взех със съвсем друго око да гледам на момичетата. 2-3 пъти дори съм бил на крачка да поканя някоя позната, на по кафе, но отново вътрешния ми глас се обажда и чувам ("не го прави, дебел си, и дори не можеш да я разсмееш... ") До преди това просто ги гледах като обикновени хора... Не знам дали защото разбрах колко хубаво е да изпитваш чувства към някоя, но целият ми мироглед се промени. Предполагам всичките, чувства, които е трябвало да имам до сега ми се стоварват на куп и започвам да се лутам във фантазиите си.
Последният пример е от миналата седмица. Покрай бизнеса ми периодично водих кореспонденция със хора от Сингапур, като предимно кореспондирах със жени. на които просто гледах като хора с които провеждам бизнес диалог и нищо повече. Но както казах след като изведнъж ми се отвори сърцето преди няколко месеца започнах да гледам и на тях по друг начин. Последният път водих кореспонденцията си с момиче, малко по-голямо от мен и след като си свършихме официалната делова работа, започнах да се обръщам към нея неофициално и да си приказваме по-най общи теми. след 2-3 дни си разминихме и снимки. Естествено понеже се намира на няколко хиляди километра от тук и целият разговор става пред екрана не се срамувам чак толкова в този случай :) :). Напълно изненадващо хлътнах и към нея... Изглежда пълно безумие, знам, но просто не мога да се сдържа. Нямах търпение да си пишем отново и да ми прати някоя нова снимка, всичко върви чудесно, а когато закънееше да да бъде на линия в уреченият час започвах да си мисля какви ли не безумни неща... Разбира се аз по никакъв начин не демонстрирам някакви любовни симпатии или чувства към нея, а просто се отнасям и държа приятелски. Вероятно всеки, който чете това ще ме сметни за луд, странен или лековерен, но такава е действителността.
Знам, че никога нищо няма да излезе след подобен чат или запознанство със сингапурка на няколко хиляди километра от тук, но не мога да спра да мисля и за нея...
Направи НЕ знам какво се случва с мен. Предполагам всички чувства, които е трябвало да изпитвам до този момент в живота ми, сега ми се струпва на куп, след като изпитах колко хубаво е да обичаш някого... Както казах и по рано за случаят с бившата ми съученичка, изобщо не гледам на момичетата като обекти за секс, за просто ми е приятно да изпитва чувства към някого, а в същото време да изпитват и към мен.
Аз съм идеалният пример за социопат за жалост...
Защо изведнъж започнах да изпитвам симпатии към всяко по-чаровно момиче с добър характер и душа??

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 5 месеца hash: d487affafa

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Много за четене има.

 

...

преди: 8 години, 5 месеца hash: 25eafb9522

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Не си жалък, просто хормоните са избили по- късно при теб. Ако толкова се срамуваш от физиката си ходи на фитнес. Това поне не се променя толкова трудно. Иди няколко пъти на проститутка да станеш малко по-уверен и действай. Не си единствения девственик на света.

 

...

преди: 8 години, 5 месеца hash: c09f87bcc2

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Няма невъзможни неща! Защо си сигурен, че няма да се получи? Няма как да знаеш какво те очаква. Пробвай се с нея може и нищо да не стане, но аз на твое място бих пробвал. Не бива комплексите ти да те спират и какво като имаш излишни килограми голяма работа. И какво като е толкова далече от теб? Имам приятелка, която се запозна по интернет с мъж от Португалия и 5 години връзката им беше от разстояние за тези години се видяха само 1 път, а сега вече живеят заедно и ги чака сватба. Тъй че горе главата каквото и да се случи ще срещнеш любовта.

 

...

горе^

преди: 8 години, 5 месеца hash: f97785668f

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Това са си съвсем нормални неща, не си социопат. Човек не е необходимо да изглежда перфектен, за да бъде обичан. А и звучиш като умно момче. Проблемът ти е, че нямаш самочувствие. И този негативен вътрешен глас, който те спира, не го слушай. Не всяка мисъл, която ни дойде е вярна, камо ли полезна за нас. Като начало спри с негативизма към себе си. Ако толкова не се харесваш физически, може да опиташ да отслабнеш с упражнения и диета. Развивай се, както професионално, така и в личен план. Животът е пред теб и имаш време да действаш. Повече кураж само!

 

...

преди: 8 години, 5 месеца hash: 7a012fe3cb

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Започни да ходиш на фитнес и ограничи мазните и тестени храни. Или започни някакъв спорт. Ако не ти се занимава, ходи по1 час всеки ден бързо и не ползвай асансьор. Като влезнеш във форма ще имаш друго самочувствие и ще ти е по-лесно да общуваш с жени. Хубаво е, че си амбициозен и имаш собствен бизнес, момичетата харесват такива мъже. Сингапурката я остави, те драпат за паспорт на ЕС и като го получат, зарязват мъжа. Това, което ти се случва (да харесваш момичета) е съвсем нормално. както се казва-време ти е.

 

...