Споделена история от Любов и изневяра |
Преди много години приятеля ми ме съсипа
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 2273 пъти
Здравейте, бих искала да споделя нещо, което ме тормози понякога.
Преди доста години имах приятел, в който бях много влюбена. Излизахме около година – две. В началото беше прекрасно като във филм, но след няколко месеца той започна да се кара с мен за дреболии, дори бих казала – без причина. Вечно ходехме скарани, той ми затваряше телефона под носа, ако плачех заради отношението му просто ме игнорираше и дори не се опитваше да поговорим за да се сдобрим. Беше лентяй, не искаше да работи. Повечето хора на неговите години или имаха стабилна работа или учеха в университет, а той не искаше нито едното от двете. Единствено ходеше да припечелва лятото на морето, където продаваше сладолед. После живееше с парите до следващото лято. Парите му стигаха, защото не му се налагаше да ги използва за да се издържа сам, живееше с майка си и баща си и те го гледаха. Аз исках много да живеем заедно, дори започнах да говоря за брак, но той някак не беше така въодушевен, вероятно защото нямаше как. По едно време търсеше работа, но никъде не го наеха. Интересуваше се само от позиции като барман, продавач на женски дрехи и подобни. Автобиографията му беше празна. Никакви компетентности, курсове, образование, предишен опит. По цял ден ядеше снаксове и гледаше клипчета в YouTube, като смяташе, че там се обогатява и че това е един вид безплатно висше образование.
В крайна сметка се разделих с него, но с много тъга, защото го харесвах. Не беше онова късане с гадже, което носи задоволство след добре свършена работа, а по – скоро изпитвах огорчение, обида, тъга, че насила го късам, защото иначе щеше да ме съсипе.
Той мислеше единствено за себе си, залъка си не даваше за мен, ако някое момче ме закачи стоеше безучастен, не искаше да ме опознае, не искаше да говори с мен. Като скъсахме дори ме обиди много грозно и ме заплаши.
Срещнах друго момче, с което си паснахме чудесно като характери. Не беше любов от пръв поглед, но момчето беше много симпатично, изискано, с образование. За два месеца се опознахме много повече, отколкото с предишното момче за по – дълъг период. С него можех да водя разговор и усещах, че събеседника ми е компетентен и адекватен. Той ми носеше роза на всяка среща /предишния не ми подари нито едно цвете/, взимаше ме и ме прибираше, докато с предишния все хващах такси, а той никога не идваше някъде за мен. Казва ми, че му липсвам постоянно, а от онзи никога не чух две много важни думи „ЛИПСВАШ МИ“ и „ИЗВИНЯВАЙ“. Напротив, той все казваше „ти си виновна за всичко“ и скачаше против мен като озлобено куче.
След няколко години се омъжих за новото момче. Имаме си детенце, малко момиченце, което е вече на 3 години. Той се грижи за мен, помага ми в домакинството, всяка вечер ми благодари за вечерята, която слагам на масата. Когато взех шофьорска книжка се занимаваше с мен, учеше ме да паркирам, казваше ми че иска да стана много добра и че ще ме научи. Беше го грижа. Казва ми, че съм красива дори когато съм облечена с анцук и косата ми е леко рошава, или пък съм се окапала с шоколад. Този влюбен поглед така и не видях от предишния, напротив – от него само плаках и страдах.
Накрая настрои всичките ни познати и вече няколко пъти получавам обидни съобщения във фейсбук. Не зная защо. Може би защото разби сърцето ми, защото ме зарязваше на улицата сама, защото си пишеше с други жени в интернет...
Понякога се притеснявам, че не постъпих правилно, че може би аз съм грешала някъде. Аз просто си тръгнах и намерих друг път за себе си. Но после си спомням, че любовта не боли. А с него усещах само болка. И сега страшно много се притеснявам да не попадна на него някъде на улицата. Да не се засечем някъде. Не знам от какво се притеснявам, но не искам да го виждам. Може би заради кофти раздялата, която имахме, не че щяхме да си останем приятели. Той е вече пораснал мъж, но все още живее с майка си, работи посредствена работа късно вечер, никаква промяна от тогава. Дори задълбава в интересите си и си губи почти цялото свободно време с тях. Майка ми често ми се ядосва, че се сещам. Реакцията и е „пак ли за този простак говориш, щеше да му родиш едно дете и да видиш какъв зор ще видиш той като ти лежи, а ти се справяш сама с всичко“. За което е права. Той не искал да се жени, така споделял на обща позната. Бил все още млад и хубав и смятал да си похойка с различни мадами всеки месец. Което още ми го свали в очите ми.
Не знам дали е редно да се сещам за него, може би заради болката, която ми причини и че насила го оставих, защото просто нямаше как.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 6c77b3b212 |
|
1. Наранил те е... за това ще го помниш винаги!
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: e695ca90d8 |
|
2. Няма смисъл да се ядосвай. да го мислиш и да се притесняваш или страхуваш. Този човек е една мишка. един тъпак дето никога не е бил нещо важно и сега не е. и няма и да бъде. Не е заслужавал нито времето ти. нито страданието ти. Не му отдавай толкова внимание. Ако продължаваш да получаваш обидни съобщения просто блокирай профилите без отговор. Неговата цел е да види реакция. да види. че е успял да те накара да се ядосаш и да му пишеш. Очаква това и ще спре да те занимава. само когато види. че теб не те интересува и нямаш никакво намерение да му пишеш. Ще му доскучее без отговор от теб или твоя мъж или който и да е. Игнорът му е майката. Ако го видиш на улицата не показвай страх. Върви си с гордо вдигната глава и си продължавай напред. Дори не го поглеждай. Бъди независима. Няма да те набие на улицата всеки случай. Щом имаш вече нов човек до теб и дете си гледай бъдещето. Стига си мислела за онзи. Само да ти кажа не се пише АНЦУК. а се пише АНЦУНГ. Елементарни грешки допускаш. а си доста по-голяма от мен.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 1fc07d20c0 |
|
4. Много е прав номер2!!!
Мнението ми се препокрива едно към едно с неговото.
Препрочитай си коментара му всяка сутрин като се събудиш и всяка вечер преди лягане! Без майтап! Колкото и клиширано да звучи - остави миналото в миналото и гледай само напред. Всички сме правили грешни избори къде за любов, къде за други неща, ама какво сега - цял живот в депресия ли да прекараме?
Жена на 29
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 3cca91ed81 |
|
5. И след толкова години, женена, с дете, уж с "мъжа на мечтите", продължаваш да мислиш за старата любов към пройдохата...
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 8e66a84564 |
|
6. БРАВО, че си го оставила, защото иначе целия ти живот щеше да бъде съсипан - не само 2 години. За съжаление жените не помнят добрите, а тези, които са ги наранили. Не мисли за него. Радвай се на семейството ти и детенцето - ти си късметлийка!
|
...
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 9288582064 |
|
9. И на мен ми се случи да преживея кофти раздяла мисля че две години вече минаха от тогава, не мога да забравя но въпреки че ме нарани много аз все още държа на него. Не знам защо вероятно не съм срещанала друга любов, ама аз не искам повече. Имам връзка, не знам кой начин е по добрият от двата да си сам или със някого, обаче и аз нямам голям избор, не съм малка.
|
|
