Споделена история от Любов и изневяра |
За разума, сърцето и използването
преди: 8 години, 4 месеца, прочетена 1503 пъти
Здравейте, първо искам да отбележа, че не съм сигурен в коя категория да сложа мойта история, тъй като в нея има любов, алкохол, наркотици, лудост и какво ли още не, даже лек тийнейджърски елемент. Предполагам, че ще ви е забавно да я прочетете, и сигурно ще ме помислите за някой тотално луд. :) Историята е малко дълга с подробности, но те са част от нея, без тях не може да се добие представа за какво става въпрос.
Всякакви мнения по-въпроса са добре дошли, въпреки че както ще прочетете по-надолу положението е меко казано странно.
Ваше право е да ме мислите за всякакъв - неудачник, сдуханяк, ненормален и т.н., но досега не съм имал подобен случай. Дано не ви отегча до смърт. Тъжна, жалка или нелепа история, вие решете!
Преди около 2 месеца се запознах с едно момиче от квартала, дотук добре. Самото запознанство беше абсурдно тийнейджърско.
Ще ви спестя подробностите, единствено ще кажа, че тя ми се обади час след това и си говорихме глупости предимно. Беше петък, а до вечерта имаше доста време, та реших да я пробвам малко по-късно дали и се излиза. Не беше сигурна, щяла да види, да звънне и т.н. Естествено не се обади, при което аз реших, че всичко е ясно. В понеделника ми вързаха тенекия относно друго излизане, при което се бях поизнервил и направих грешката да и се обадя. Пак нищо конкретно, щяла да види и т.н.... но след час се обади. Срещнахме се, трябваше да свърша нещо набързо, тя дойде с мен, исках да ходиме някъде, но тя ме шокира с това че не и се ходило по някакви места, да сме ходили у нас. Още тогава ми светна червената лампа, че нещо не е наред тук. Няколко месеца по-рано имах тежка раздяла и си казах какво пък, айде да я водя у нас пък каквото става.
В следващите няколко дни идваше всеки ден у нас, бях започнал да хлътвам сериозно, изкарвахме си супер. Интересното, е че доста често я болеше главата и изпадаше в странни състояния от типа на гледане в една точка.
Дотук добре, ще попитате кое му е лошото? Отговора пак по-надолу.
Решихме да разнообразиме малко и на следващия ден си направихме една разходка, която комбинирахме с разни задачки за деня. Докато пътувахме неусетно разговора премина в това как в училище я тормозели, бившия и приятел се е самоубил заради нея, по-бившият я биел и карал да пере на ръка, цяло лято не ходила никъде, била е в болница. Питах я за какво и тя се разплака и ми каза, че са я диагностицирали с шизофрения. Шок и ужас, излизам с шизофреничка (заболяването е тежко и не се подигравам с него или който и да е болен, не искам и да си мисля какво им е и на близките им), инстиктивно ми идеше да обърна колата и да я оставя пред тях и там да приключи всичко. Съжалявам, че не го направих тогава, но бях с замъглено съзнание, от предишните ни няколко срещи. До края на деня ми разказа по-голямата част от историята си. Не на веднъж разбира се, но запомних повечето моменти. Въпреки всичко това бях хлътнал доста по нея, трябваше да се видиме на следващия ден. Но тя изневиделица каза, че не може, но си лищеше от 100 километра, че лъже.
В това време реших да видя какво ще ми кажат фейсбук и чичко Гугъл за нея и наистина - фейсбуука и беше "нормален" до един момент, имаше я по-новинарските сайтове, че е изчезнала и обявена за издирване... пролетта. Лека полека започнах да сглобявам историята, въпреки това бях хлътнал и определено не мислех трезво. Накратко - проблеми в училище и живота -> наркотици -> дупка в мозъка -> изчезване от вкъщи -> психо клиника.
След няколко дни се видяхме пак и отново хубави моменти до момента в който изневиделица каза, че си тръгва за да ходи в бившия си приятел. Досещате се как би реагирал всеки при такава ситуация, казах и да се оправя и да си ходи по-бързо. От там започна да се прави на нацупена, цяла седмица и звънях и писах, без отговор или в най-добрия случай "НЕ"/"ЗАЕТА СЪМ", но все пак накрая реши да се видим.
Последваха няколко нови срещи, всичко е нормално с малката разлика, че вече си тръгваше все по-рано и, че определено започваше да налазва, всичко до което се докопа - цигари, алкохол, храна. Усещах как ме използва да я разкарвам наляво-надясно, да и купувам каквото и се яде пак не отговаряше по няколко дни. Личеше си, че нещо не е като преди. Започна да звъни изневиделица и да иска да идва в нас, колкото да пийне/хапне нещо и да изпуши някоя цигара, след това си тръгва под някакъв безумен предтекст. Дали е ходила при друг, не знам, но е твърде вероятно.
Междувременно се оказа, че имаме общи познати. Един пич ми разказа за нея, даже показа какво си е писал с нея - цялата история беше 1:1 като с мен, единствено беше месец по-рано. Оказа се, и че се друса с лекарствата, които са и изписали за шизофренията. Шок и ужас, последвани от нова моя грешка.
След поредното такова изпълнение с идване до нас за малко и рязко тръгване и никакъв отговор след това и казах, че така не е нормално и не става. Каза, че няма да забрави това и го раздаде доста нацупено сърдита, въпреки, че отговаряше в повечето случаи като и пиша, но не вдигаше телефона ?!?!?! Не се виждахме 2-3 седмици, но я мярках из квартала, даже я видях с едно момче да я разкарва с колата си и ми стана смешно. :)
След това я видях пред мен на улицата, все още сърцето имаше лек превес над разума. Реших да и звънна, но този път вдигна и в следващите няколко дни пак се мотахме заедно, даже готвеше вкъщи, въпреки че пак имаше елемент на налазване и използване за това-онова. :) Отново няколко дни без контакт, докато накрая не ме потърси с предложение да излезем. Хубаво, беше събота вечер, повисяхме в нас, тъкмо стигнахме до клуба и тя заявява, че няма никакви пари. Зле изиграно, но доста важно - тук вече разума унищожи сърцето тотално. Въпреки това реших да и платя входа и няколко питиета и да се правя на умряла лисица. По едно време нарочно излезнах навън да изпуша 1-2 цигари, при което тя започна да ми звъни по телефона на пожар. Защо ли, ами нямала е пари за такси да се прибере и си помислила, че съм си тръгнал. Прибрах я на сутринта в тях и дотам. Сега ми е смешно, но през тези 2 месеца не беше.
|
