Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

8.   Тази изповед ме развълнува, въпреки, че ми се стори много странна и непонятна, но хората сме различни! Не разбирам как можеш да срещнеш един непознат и от първия ден да заживееш с него. Да, вярвам в привличането от пръв поглед, но все пак е твърде рисковано така близко да допуснеш непознат до себе си. Бил си твърде доверчив и лекомислен. Не се наемам да съдя кой каква вина има, това си знаете вие двамата, но казваш, че не сте се разбирали и всеки ден е имало скандали. Това е много травмиращо и отблъскващо, кой би искал да живее така? ! Искаш на всяка цена да си върнеш семейството и жената, но тя явно нито те обича, нито ти вярва, нито желае да е с теб. Не можеш насила да върнеш любовта, ако изобщо е била взаимна. Млад човек си и животът продължава- ще срещнеш друга жена и нова любов! Недей да съсипваш здравето си заради някой, който не го заслужава! Разбирам, че имаш дете и те боли много, но не можеш да върнеш миналото назад. Ще се грижиш за него доколкото можеш, но затова трябва да си здрав. Нямаш бъдеще с тази жена, дано скоро срещнеш друга, която да излекува душата ти!

9.   Пич не се унижавай повече има хиляди други знам че е тежко защото имате рожба и сте живели сумати време заедно но остави я 1 ден тя ще си чука главата но ще е късно успокой се и си върни стария начин на живот колкото и да боли повярвай ми рано или късно ще иска да сте пак заедно но няма да има смисъл и повярвай ми има много по подходящо момиче за теб и аз не вярвах но отговора винаги се крие пред нас :) Успех

10.   За съжаление това са жените - масово. Същите, обаче, се жалват редовно /дори и тук/, че мъжете не искат деца, брак и семейство. Ами как да искат, като това ги чака? !

Пробва ли с адвокат да уредиш спора за детето? Мисля, че с времето нея ще я прежалиш. Мисли -само и единствено- за детето. Бъди до него. Ако майката е такъв боклук, то детето ще осъзнае това рано или късно и ще дойде при теб. Това ще е истинското щастие за теб. Дотогава се съвземи и се бори с пълна сила!

Ако трябва и по земята се влачи, но не оставяй детето само на майка му! Спри парите и заведи дело.

11.   Бъдещето няма да е по-добро за отношенията ви, нито това да се връщаш в миналото, каквото си направил, направил, и каквото си дал от себе си, дал си. Зaпочни нов живот в друг град, изтрий всичко свързано с нея, снимки, вещи, любими песни... присъствието ти там с нищо не ти помага, напротив поне според мен, да имаш реалната възможност да си при детето си и да не можеш.. Идеята ми е, когато си в друг град може да оправдаеш нещата с разстоянието, никой не казва да е за дълъг период от време, а достъчен за да се почустваш малко по-добре, отново да си върнеш уважението и любовта, не от нейна страна, а за себе си. Млад човек си, заслужил си и трябва да се обичаш. Започни работа присъeдини се към някакви социални групи, комуникирай повече и започни да практикуваш нещо ново.. спорт, йога. Не страдай за грешките, който допускат други.

12.   Какво да кажа? Имах приятелка на която държах и обичах. Почнаха се нейните залитания. Веднъж се натискала с някъв, друг път сваля момчета в нета. И аз се унижих за да не ме остави. Мина време и след това просто ме разкара като прекрати каквато и да е комуникация с мен. То не беше обип, не беше чудо. Ти си й висчко, много те обича, не може без теб... А утре си е намерила друг докато те е лъгала и вече прекратява всякаква връзка с теб. Не си първия. За жалост няма д си и последния. Занимавай се с нещо да се рзсееш, намери друга любов. Няма да си я върнеш не се унижавай повече. Влюбила ли се е в друг, и да си я върнеш после ще се подлудиш от параноя да не ти изневери или да не те остави...

13.   Да се съберете... за какво? да продължава агонията ли? Още преди да стигна до момента че ти е изневерила бях сигурен че го е направила. Защо да лежиш някой, какво ти е виновен. Тя не е изнасилена, а доброволно, дори съм сигурен че по нейна инициатива го е направила. Преминал съм през какво ли не и ще ти кажа-всеки заслужава съдбата си. Стегни се и стига си ревал, не се унижавай и имай достойнство. Мисли за детето, на какво сте го подложили, на какво е било свидетел и му дай най-доброто иначе... жалко.

15.   Трябва да си достатъчно зрял да приемеш, че не е била правилният човек за теб.. Няма да си първият на когото се случва и щом си видял, че няма надежда за бъдеще с нея, приеми нещата такива каквито са.. Дори да сте разделени, детето си остава твое.. При случай на развод почти винаги детето остава при майката, но съда я задължава да ти го дава по определен график, а при навършване на определена възраст то само ще реши с кого иска да живее..
Обърни внимание на себе си, намери стабилна работа, след време ще харесаш и някоя друга и така.. Важно е да вярваш, че можеш да бъдеш отново щастлив, защото наистина можеш... Успех братле!

16.   Ще ти го кажа просто - забрави предишния си живот. Той е мъртъв.

Забрави и жена си. Колкото и да си я обичал, колкото и да не можеш да повярваш какво ти причинява, колкотo и да ти се иска да не е така. Жената която си познавал, отдавна я няма. И никога няма да се върне. Омразата която изпитваш към нея сега, ще трябва да я подтиснеш, защото тя все пак е майка на твоето дете. по този въпрос си в патова ситуация.

Забрави и детето си. Всички тези малки моменти на нежност и загриженост които си чакал толкова години с нетърпение, и са те зареждали толкова много, са вече безвъзвратно загубени. От тук насетне отношенията ти с него ще са по скоро служебни, крайно непълноценни и ще ти носят повече болка отколкото радост.

Забрави и какъв си бил ти. Твоите идеали, ценности, мечти.... и те са мъртви. В момента агонизираш. По всякакъв начин. Досущ като кокошка на която са отрязали главата и тя подскача наоколо.

А сега се върни в началото и го прочети пак. и пак. и пак. трябва да го приемеш, осъзнаеш със всяка клетка от тялото си. ако не можеш, вземи пясък в ръка и го остави да се изплъзва между пръстите ти. Прави това колкото е необходимо. Въобще каквото работи за теб, докато осъзнаеш тези думи.

Може би ти звучи откачено. Но това чувство не е ново за теб, нали? Разбери, че просто нямаш избор. Не можеш просто да легнеш и да умреш. Да, знам, че мислиш често за това. Но не можеш и да се предадеш. Твърде е лесно. А и в крайна сметка не може всички да живеем в приказка. и вечно да има хепи енд. Все някой някъде трябва да изтегли късата клечка. Животът е преди всичко болка. В моменти като този разбираш смисъла на подобни изтъркани клишета.

Ако очакваш, че ще ти мине, и ще ти стане по лесно - не. съжалявам. Винаги ще те бодва когато видиш дете на улицата. Боцкането ще е по голямо ако са щастливо семейство и 3мата вървят ръка за ръка, да речем. И ти инстинктивно ще ги отбягваш.

Ще си мислиш през цялото време за детето. Без значение колко креативни развлечения си измисляш. Те ще работят за кратко и навярно ще имат повече негативен ефект върху теб, отколкото положителен, както си се надявал, може би.

Ще получаваш "паник атаки". Въздуха няма да ти стига. Ще усещаш пулса в слепоочията си, на темето си. Когато си сам, гърлото ти все така ще се сковава в безгласно ридание. Сълзите ти ще напират.

Не знам кога отшумява всичко това което описах. При всеки е различно, съм чувал.

Знам, че просто нямаш избор освен да оцелееш. Всички останали алтернативи, са или безмислени, или луди, или наивни. Сигурен съм, че всички идеи които ти хрумват, влизат точно в тези 3 категории.

Може би просто трябва да се научим да виждаме смисъл в нови неща...

Така, че се стегни, научи се да живееш с всички тези неща които описах и си постави нови задачи. Малки, наглед безмисленни неща. Но поне някаква опорна точка върху която да се концентрираш. И така стъпка по стъпка може би ще излезеш от вцепенението и съществувнето което водиш сега.

18.   Много грешки си направил и те показват колко са грешни днешните представи за равнопоставеност на половете. Първо, направил си грешката да позволиш нейното семейство да се меси. В твоето семейство, ти трябва да си лидера и да ръководиш, нейните трябва да стоят надалеко. Вярно, не е лесно постижимо... Жената колкото и да не и се иска, е слабо същество ръководено от емоциите и влиянието на другите. Ако ти не и влияеш, друг ще го направи. Втората ти грешка е, че си я оставил сама. Тя не е мъж да може да оценява със и без теб. Тя не е с теб щото те оценява (заблуждение на много мъже). Тя е с теб защото търси подкрепа, опора, стабилност. Спре ли да ги вижда, жената бързо се насочва към следващия. Третата ти грешка е че си и простил изневярата. Психологически е факт, че това е преломен момент. Човекът който един път изневери получава по-голяма сила във връзката поради вечното опасение, че пак може да го направи. Баланса в повечето случаи се губи. Не знам законодателството, но ако ти беше поел инициативата за развод поради нейна изневяра, може би щеше да имаш по-голям шанс за споделено попечителство (не знам защо не си го получил, и трябва да и се молиш).

Не се вживявай толкова, запознал си се с женската природа, нещо което всеки мъж прави рано или късно.

19.   Авторе,ти си направил голяма грешка,че си я обикнал още в първия момент когато си я видял и сте заживяли заедно от първия ден когато сте се видяли. Млад си бил и много наивен си бил. Било каквото било,но сега трябва да си отвориш очите много нашироко. От това което си написал усещам,че женати е била голяма прайдоха преди да се познавате,затова и се е съгласила да заживеете заедно веднага. Вие сте млади още,но жена ти според мен няма да се промени. Тя си е била такава от преди да се познавате и такава ще си остане. Но ти също показваш голяма мекошавост и слаб мъжки характер. Ти си разбиваш здравето като реагираш по този начин. Обикновено жените страдат при раздяла,а сега ти показваш същите качества. Я застани на краката си здраво като силен мъж и й покажи,че ти няма да паднеш под нейното ниво. Ако ти продължаваш да показваш същата слабост както до сега,тя ще те привърши и психически и физически. Осъзнай се момче. Тя дори и да се съгласи да живеете пак заедно,ти спокоен ден няма да имаш. Тя е взела връх над теб и ти ще бъдеш неин роб. Такава роля не те ли унижава!? Ти трябва да помислиш за нов живот за себе си. Разбирам те,че страдаш за сина си,но ти също трябва да живееш. Защо не помислиш да отидеш в чужбина да работиш за повече пари и от време на време да изпращаш и нещо за сина ти. Обичай сина си,грижи се за него,но не ставай изтривалка на жена си. И запомни тези думи: "Не си силен,щом молиш за радост. Само гордият крачи без смут. Ще захвърли друг нейната младост,като стар непотребен хамут". Бъди горд.

20.   Спри да се унижаваш и да си разбиваш здравето - заради детето го направи.
Спираш контакти със съпругата и роднините и и наемаш адвокат да ти движи нещата. Доколкото разбирам живеете разделени, но не сте се развели - завеждаш дело, адвоката ще те консултира, как да го направите, така че развода да е по нейна вина. И да не успееш да получиш попечителство, пак ще получиш право на спокойно свиждане с детето за повече време, отколкото сега. А ако продължи да те разиграва или да ти го отказва, ще имаш възможност да и оспориш попечителството и да вземеш при теб детенцето.
Жена ти просто те върти в момента на малкия си пръст и ти я оставяш - до нищо добро за теб няма да доведе това.
Спри да преживяваш нещата - свършеното, свършено. Направил си грешка, като си се преместил сам в друг град в период, когато сте имали конфликти - семейство не може да оцелее от разстояние, още повече ако на партньора му липсват елементарни морални устои.
Съветите накратко:
1. Погрижи се за здравето си - започни адекватен режим на хранене и движение, общувай с хора които те зареждат и подкрепят, ако трябва консултация с психиатър, за да оправите режима на съня. Продължиш ли да не спиш, рано или късно ще се сринеш физически.
2. Tичай при първа възможност при адвокат, за да анализирате заедно ситуацията и възможностите ти и контактите със съпругата занапред само през него - ще си спестиш много нерви, а и грешки така.
3. Почвай да кандидатстваш за работа, веднага щом се почувстваш готов за това. Ще имаш нужда от средствата, ако искаш да имаш шанс да получиш детето, а и ще те разсее от постоянните мисли за станалото.

21.   Седни и поговори спокойно с бившата си вече жена, акцентирай не на вас двамата а на това, че едно дете има нужда от двама родители, освен това проучи чисто законово как стоя нещата, има една асоциация на мъже, които имат проблеми с бившите си съпруги относно времето през което ще бъдат с детето, разрови се в нета и потърси тяхната помощ, сигурна съм, че ще ти помогнат. Освен това не се превръщай в метокело, което лази на колене пред бившата си жена, ти си млад, животът е пред теб, не ставай жертва на ограниченото българско мислене, живот в името и заради детето с тази жена. Освен това се научи не да се съпротивляваш срещу съдбата си, а да я приемаш. Неприемането ти се отразява във физически симптоми, бори се за детето си с цивилизовани средства и търси новият човек до теб, не всички са еднакви и няма как да ти се случи същият сценарии. Просто позволи си да продължиш напред, детето расте и най-важното е да отрасне в здравословна среда, дано да го разбираш ти, както и бившата ти вече жена, от скандалите и кавгите страда само детето и утре израства осакатено, повтаряки вашите грешки и живот. Просто в България хората имат по между си много просташки отношения, отмъщават и предават това върху детето. То трябва да знае, че вие сте мама и тате, но сте решили да не живеете заедно, но имате уважение един към друг. Едно дете има нужда от двама родители. Не се предавай, не и се давай, с повече достойнство, самочувствие и с вяра, че ще продължиш живота си намирайки правилният човек. Сигурно и ти не си идеален, но масово в България, родителите донкуркат децата си докато са живи, смятат че трябва да живеят техният живот, да се мешат от ежедневните битовизми, до финансите и възпитанието на внуците.

22.   Вземи си едно сирене. Бяло и осолено. Намажи си една филия с лютеница ама така обилно, чак да капе от коричките. Отрежи и сложи една буца от това сочно сирене. А сега яж. Всичко сше опрай. :)))

25.   Благодаря на всички за отговорите, като цяло и спортувам и излизам и всичко, нея съм я преживял смисъл тя ще трябва да ме преживее след време евентуално ако някога се осъзнае, но надали.. тежи ми за детето не за друго. Иначе "жена ми" и да умира няма да я погледна повече наистина заклех се в живота си, че няма да я приема и да искам немога, аз съм на 25, но съм израстнал по кръчмите работа работа, обиколил съм европа, държал съм заведения, тия материалните неща допреди 2 години въобще не ме вълнуваше дали ще имаме да си платим сметките и т. н. Просто ме е яд на себе си как съм се унижавал като фанатик толкова хиляди пъти! Научих се от всичко да извличам и плюсове. Най-хубавото е, че се показа каква е, мрази ме щото не съм като тях няма и да бъда! Аз може да имам пороци, да върша простотии понякога, но никога не съм предавал семейството си и нямаше да го предам. Все едно да разменя детето си с друго.. Абе дребни душици сме хората, пък нашето поколение 20-25... Не мога да се усмихна като цяло, защото виждам само изруди в живота си. Имам познати много, всичко ОК ама все авантата, все интригите, все завист абе простотия голяма това най-много ми тежи, че не мога да бъда себе си пред никой, а да се правя на гаден стига толкова то детството ми мина в простотии за да се докажа на някви дето им забравих имената даже, досиета, боища, майка ми ревеше, баща ми... чудо и тъз неграмотната да развали всичко, ама по-добре, че аз така едвам се оправям след месеци, пък ако бях на 40-50 смятай.. Така е знам какво трябва като цяло, опознах преди всичко себе си, после хората и всичко си идва от мене като цяло, аз съм началото и края за себе си, ако не си позволя някои да влезе в живота ми и край, или пък като не ми харесват хората като ги виждам, че са диваци няма да ставам като тях, дръпнах се и дотам. За разлика от нея, аз съм от бедно семейство, майка и баща ми опъват цял живот като повечето хора, но това няма значение защото най-ценното ми го дадоха.
Това е и смисъла на живота като цяло, раждаме се да живеем и да намерим щастието си, а то е семейството крепящо се на истинска любов. Не ми трябват пари и богатства... гадни са, гнусни са, нужни са, но като гледам хората на какво са готови за да ги получат... живеем в страната на менте мутрите и на курвите на версия.. съжалявам, че говоря простотии, просто видях същността на всичко, толкова много хиляди пъти премислях нещата и наистина е страшно. Не съм някой шматка или да се притеснявам от нещо, добре изглеждам, имам си принципи, мога да говоря с много различни хора на много различни теми, абе направо не ми се занимава с никой. И в София и в моя град са едни и същи, всичко употребява някакви наркотици ако не всеки ден, то когато има аванта, едни мръсни момичета... жалко е всичко и като се опитам да обясня какво виждам те дори не искат да чуят как изглеждат отстрани. Аз съм минал през много неща, пиех почти редовно, друсах се 4 години постоянно, и машинките научих, имам изигран един апартамент поне, НО толкова пъти се отвращавах от себе си, въпреки че нямах жена и дете тогава, бях сам и никой не ми казваше спри, просто съм си думкал главата достатъчно, за да кажа край, и с времето наистина да се отдръпна от всичко това и да остане в миналото. Гордея се със себе си за всичко което съм сгрешил, осъзнал и променил. Аз сам застанах пред майка ми и казах мноооооого неща, по-добре отколкото фантазията й да си мисли, че съм свършен. Разберете ме правилно, добротата ми, надеждата и глупоста ми ме превръщат всеки ден повече и повече от младеж в истински мъж, просто хората не ме разбират, че не искам да си пилея времето с ненужни неща. Абе луда работа съжалявам, че пиша толкова неща за които дори не сте ме питали и като цяло не ви интересуват, но имам нужда да кажа колко сме зле. Нямате си на идея просто, жените младите повечето се имат за майки защото са родили, а това че децата им са наплашени от истериите им и се хранят и спят когато майка им реши и т. н. и т. н. и не го осъзнават повечето, че не са никакви майки, заприличват на циганките. Мъжете и те пък... някои ако бяха жени нз кво щяха да правят. Простотията ни тресе много яко, всички сме виновни за всичко! Всичко тръгва от управлението, хората озлобени станаха, зависливи още повече, на пътя колко остават, разделят се всяко второ семейство, деца от сумати мъже, нито детството някой им дава, нито внимание... какво ще стане от тях, кви очаквания да има майка му.. МОЕТО няма как да го оставя, просто не виждам как ще стане, за в момента няма какво да направя, преди ми правише спънки като сега, направо полудявах с вратата влизах в тях и детето ни гледаше всичките изрудщини, полиции, жалби, аз не се контролирах като ми кажеше няма да я видиш повече и мозъка ми все едно го изваждам от главата си и го оставям някъде. Сега пак ми прави спънки защото й обясних най-любезно в продължение на повече от 2 часа всичко както си е. Полудя защото говорих истината и нямаше какво да каже и защото се заклех, че никога няма да я докосна през живота си повече, нито някога ще я пожелая или ще мога да живея с нея. Тя искаше да й се влача, да й давам пари когато ми звънне, да си ме държи ей така да си всига самочувствието ли незнам. НЕ ЗАСЛУЖАВА нищо повече и неща да я коментирам даже, просто като цяло живота е интересен дотука много. Пожелавам ви да бъдете здрави и щастливи, на всички хора да бъдем малко по-човечни и добри, да се обичаме поне малко и да потърсим духовното, а материалното може бъде по-лесно след това! Вярвам, че не всичко е изгубено! :)