Споделена история от Любов и изневяра |
Моля за съвет по странен казус
преди: 8 години, 5 месеца, прочетена 1770 пъти
Здравейте!
Малко предистория. На 23г съм, млад, прав и корав. Нямам за какво да се оплаквам, освен обиновените глупости, присъщи на младежи като мен. Уча в добър университет, имам добре платена работа като за човек на мойте години, карам кола и т. н. и т. н. че даже и някакъв успех с момичетата съм имал (като за човек, занимаващ се с компютри :D). Всичко ОК, но има едно нещо което ме изяжда отвътре - 2016та пролетта, на екскурзия от университета се запознах с момиче. Още от първият момент ми направи адски силно впечатление и остави отпечатък в ума ми, че е различна от другите. Следователно, както може би вече се досещате, от тогава аз не мога да спра да мисля за нея, a дните, в които не е минала мисъл за нея през ума ми, се броят на пръсти. Излизахме няколко пъти, но не сами, а в компания, и реално не бих казал че я познавам, а по-скоро се "знаем". Лятото ходех на спортно катерене, организирано от университета, което и тя посещаваше (честно да си призная и аз почнах да ходя заради нея). Засичам я в университета и по пътя към него от време на време, пишем си във фейсбук (предимно аз на нея) и с това се изчерпват допирните ни точки. С нея сме коренно различни личности и характери, интересите ни са абсолютно противоположни, живеем далеч един от друг (аз в единият край на София, тя почти в другият), общи познати може да се каже че нямаме, освен тези от университета, аз съм овен а тя лъв, и като цяло нямаме почти нищо общо.
Но въпреки това аз изпитвам неустоимо привличане към нея, въпреки различията ни. Дори и когато излизах с други момичета, в последната почти една година, все намирах нещо, което да ми напомни на нея. Няма да тръгна да казвам, че съм влюбен, защото би било глупаво, дори не бих определил влечението си към нея като любовно, а по-скоро приятелско (макар и силно). Шестото ми чувство ми подсказва, че това момиче ще изиграе някаква важна роля в живота ми, и мислех да седна с нея и да и го кажа всичко това, но малко ме е страх от възможноста да я отблъсне, и да изгубя и малкото контакт, които имам с нея. Моля за съвети какво евентуално да направя, и как да подходя към нея, за да спечеля малко от доверието и (или поне да запазя малкото съществуващо такова). Благодаря!
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 8 години, 4 месеца hash: e1d2c2857b |
|
1. Здравей, авторе! Казусът ти въобще не е странен. Младо момче има желание да опознае момиче, което харесва. Ами мога да те посъветвам да проявиш инициатива само че бъди възпитан и внимателен. Щом имате някакъв контакт и ти си едно нормално и симпатично момче може би имаш шансове с девойката. Особено ако сте свободни и двамата, защо не? Покани я да се поразходите или излезете веднъж два пъти сами. Какво губиш? Не зная кой е по-виновен за това мъжете да са толкова плахи или мързеливи напоследък, но ако момичето не е от агресивните няма да предприеме нищо докато ти не направиш първата крачка. Моите колежки в университета ми споделят, че когато са пасивни нищо не се случва, а когато търсят дадено момче ги смятат за лесни. И само стоят и се гледат. Жалко! Аз също смятам, че мъжете трябва да са активната страна. Успех!
|
преди: 8 години, 4 месеца hash: 7b5f9dfefd |
|
2. Ами поухажвай я малко преди да й се обясняваш. Покани я на кафе, на катерене и пр. Първо излизайте приятелски, после като се сближите ще тазбереш тя има ли си някой и изобщо ще научиш повече за нея, както и тя за теб. Подари и жветя за някой празник, отидете на кино, на ресторант.. Класическото ухажване.
|
|