Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Споделя, че още малко и трябва, възнамерявам да изчакам още месец, два и си тръгвам, незная дали не си губя времето.

7.   Така твърди, пък и не може да лъже, много и вярвам, дали не съм баламурник!?

8.   Ами щом се обичате, какъв е проблема? Поддържайте си връзката и за какво ти е притрябвало тя да се развежда? Или държиш на всяка цена да заживеете заедно? Ако се обичате наслаждавайте се на връзката си и на общуването по между си и това е.
Ако обаче искаш да създаваш семейство, трябва да се разберете по въпроса - или тя със сигурност се развежда, или се разделяте и ти си търсиш свободна партньорка.
Само, че да ти кажа не е толкова лесно да намериш себеподобния си човек, този, с който се чувстваш добре, от когото получаваш и на когото отдаваш любов, този, който те кара да се усмихваш и който изпълва цялото ти същество с усещане за щастие...
Ако мислиш, че това е жената за теб, трябва да изясните нещата и да решите заедно какво ще правите. Ако тя ти иска малко време, дай и го, но не протакайте прекалено дълго.
А ако тя реши, че няма да се развежда, ти вече трябва да си прецениш устройва ли те тази връзка в този и вид или не.
Аз съм в подобно положение, само, че съм от другата страна - на мястото на партньорката ти. Семейна съм от доста години, но в един момент създадох паралелна връзка със свободен мъж, в когото силно се влюбих. Никога преди това не бях изневерявала, но ето, че се случи и вече три години сме заедно с моя приятел, без никой от близките ми да подозира за това.
Наистина много го обичам, луда съм по него, той също доста се привърза... Но... нещата са си сложни от където и да ги погледнеш. Аз нямам намерение да се развеждам, имам дългогодишен брак и вече голямо дете. Не мога да причиня това на детето си, нито пък на съпруга ми. Просто няма да го направя... Но ние всъщност не сме и повдигали този въпрос с моя приятел - в смисъл за разводи и такива неща...
Мен тази връзка ме устройва в този вид - аз не искам да се женя за него, нито пък тепърва да раждам деца...
Той... не знам как се чувства, но смятам, че едва ли го изживява толкова трагично, защото не мисля, че ме обича толкова, колкото аз него... Мисля, че и него тази връзка го устройва така...
Но... той има страхотно въздействие върху мен, привлича ме като магнит, побърква ме, желая го... Това е по -силно от мен...
Може би е егоистично от моя страна, но го искам само за себе си. Аз му давам всичко и душата и тялото си, нежността и страстта си, но знам, че това са просто откраднати мигове...
Аз не мога да съм с него по празниците, макар, че съм намирала начини дори и Коледите да караме заедно. :)
Не може да се буди до мен всяка сутрин, не можем да се разхождаме спокойно по улиците, хванати за ръка, да кроим общи планове...
Винаги трябва да се крием, да се пазим, да се съобразяваме... Не можем да се виждаме всеки ден, ще стане прекалено подозрително... Изобщо много неща не може...
Но го обичам, много го обичам, обаче няма да се разведа и да заживея с него... Абсурдно е, невъзможно е...
Искам го така, обичам го така и ако той реши, че иска жена, с която да създава семейство ще ми бъде много, много трудно да го понеса, въпреки, че знам, че има право да устрои животът си и да иска постоянна партньорка до себе си, а не жена, с която се вижда един-два пъти седмично за по няколко часа... Знам това и въпреки всичко не искам да го пусна. Лудост е... Обичам го и го искам само за мен, колкото и да е егоистично...
За сега нещата при мен са такива. До кога ще продължи всичко това никой не знае...
Сложни са такива връзки и взаимоотношения и аз гледам да не се задълбавам много, много в разсъждения. Каквото и да мисля, няма да го измисля, само ще се объркам още повече.
Обичам този мъж, радвам се на връзката ни, на срещите ни и на любовта ни... Не чертая планове и не знам какво ще стане утре, не знам до кога ще продължи тази връзка, но до когато - до тогава... Просто си открадвам малко парченце щастие от стиснатия живот. Това правя.
Някои ще ме укорят, но все ми е едно...
Когато душата иска нещо - трябва да и се даде! А аз искам този мъж и го правя така, че никой да не е наранен.
Само като си помисля за него и любовта ме изпълва изцяло, но обичам и семейството си също, колкото и странно звучи. Съпругът ми приемам по скоро като другар и близък човек, но не го желая интимно, а другият ме побърква, кара страстите ми да бушуват и някак си приемам него като мой сексуален партньор, а не съпругът ми.
Може да звучи объркано, но е така...
Той ме кара да се чувствам жива и да се радвам на живота. Обичам го и ми е хубаво с него.
Не съжалявам за нищо.
Животът е кратък!

9.   Не знам дали просто не намира достатъчно смелост или какво, но й задай един прост върпос - като говорите за общо дете, тя как го вижда: да го роди, а после да го отгледа с мъжа си ли? ?

П. П. А може би пък ако е чак толкова нерешителна, й е нужен конкретен повод да го напусне и затова поставя въпроса на масата - ако забременее от теб няма да има друг избор и един вид решението няма да е нейно?

10.   Да го отгледаме заедно, да се премести при мен да живее и незная, но според мен е на предела да се раздели с мъжът и, много време сме заедно вече, почти денонощно(включвам и разговорите в скайп).

11.   Номер 8, а не мислиш ли, че така предаваш и двамата - предаваш доверието на мъжа си, предаваш и любовта си към другия, защото не си пълноценно с нито един от двамата? Личното ми усещане е, че ти обичаш мъжа си като много близък Приятел, докато истинският ти любим е тайният мъж в живота ти. Според мен най-достойното би било да си честна и открита с всички участници - на мъжа си да споделиш, че го цениш и обичаш, но като най-добрия ти приятел, а на на другия мъж - че имаш дълбоки чувства и ги предаваш като не взимаш никакво окончателно решение... Но си мисля и нещо друго - щом мислиш, че неговите чувства не са достатъчно силни, то може би усещаш несигурност в тези взаимоотношения и затова не си позволяваш дори за миг да мислиш за общо бъдеще с него и какъв би бил живота ви заедно. А пък той може просто да иска да види дали ще избереш него, за да се отпусне, ако е от по-гордите и затворени мъже, които не показват лесно емоциите си.

П.П. Умишлено не поставям въпроса за детето, защото за мен такъв довод да останеш с някого си е чисто търсене на оправдание за липсата на желание да се вземе решение, което всъщност също е един вид решение. Децата могат да страдат също толкова, ако родителите останат заедно без любов, колкото и ако се разделят и си дадат шанса да намерят любовта и щастието си с други партньори. Стига родителите да съумеят да запазят добри отношения помежду си след раздялата, децата всъщност биха били най-добре, защото няма да растат в една лишена от неждност и емоции среда, като в същото време ще виждат най-доброто и от двамата си родители. А и в конкретния случай, щом детето/децата са вече порасли, те самите скоро ще поемат по свой път и само биха ви разбрали по-добре и биха се радвали на вашето щастие.

12.   Много е тежко и мъчително да дадеш всичко, на което си способен, да се раздадеш целия безрезервно, а от другата страна да получаваш, отлагането на вземане на решение, което отнесено във времето, сякаш никога няма да се случи. Срещнах мъж, за който винаги съм си представяла, че го има само в приказките, мъж с който като че ли сме били цял живот заедно, с който не ми беше необходимо време да се опознаваме и да се отпускам с времето, това дойде още с виждането му за първи път. Но той се оказа семеен и дотолкова манипулиран от жена си, че изпитва някакъв неистов страх от нея, да не разбере за връзката ни, че това го накара едва ли не да стане неадекватен в държанието си и да прави изказвания и постъпки, граничещи с нездрав разум. Той също казва, че е с жена си само заради децата, а нея не я издържа и понася, мисли непрекъснато за мен, защото и той като мен не е обичал и срещал друга такава жена, но налудничавото изказване, че бракът му е по-важен от жинота ме докара мен до истерии, до които никога не съм изпадала преди. Напоследък дотолкова се промени, че го чувствам, толкова далечен на моменти, сякаш никога не съм го познавала, а в същото време усещам, че все още ме обича и иска да бъде с мен, но при една от истеричните ме постъпки, с които не се гордея наприказвах много неприятни неща за жена му, които за негово съжаление са истина и той от тогава е сърдит, като че ли съм обидила него лично. В същото това време държанието и постъпките му говорят, за това че сякаш е чул собствените си мисли на глас, а те не му харесват и сега се бори със себе си, но естеството на борбата му е не ми е ясно. И аз като Вас незная какво да правя, защото от една страна ми е много мъчно и почти невъзможно да приема факта, че може да не бъда никога повече с него, а от друга, колкото и налудничаво да звучи имам чувството, че е въпрос на време, да осъзнае манипулациите, на които е подложен и да успее да осъзнае какво се случва с него под въздействие на това непрекъснато преследване и вкопчване, дебнене на всяка крачка, от нейна страна и впримчването на цялата фамилия да се знае всяка негова крачка. Живота му се върти в 1 кв. км пространство, а тя в същото време е като необвързана жена, докато той тича от работа за да поеме грижата за детето, малкото имам пред вид. И въпреки всичко, любовта не познава граници, жена му не знае за нас и аз все още се надявам той да успее да направи своя избор - дали да получава огромна безкористна любов и свободата да живее непреследван от цялата италианска фамилия или да се обрече на безличното съществуване, докато един ден децата си поемат своя път и той остане с илюзиите си, че е направил всичко за тях, като е загубил себе си по пътя на криво разбрания морал за чест и семейство, което е далече от представите за здравата семейна среда за всяко дете. Така че съвет в такива случаи не се дава, но преценете сам за себе си доколко можете да чакате да се случи, чудото, което очаквате, както и аз, но нали навсякъде напоследък се говори за това, " Когато много силно искаш нещо, то цялата вселена ти съдейства да го постигнеш" - " Алхимикът" на Пауло Куельо. Пожелавам силата и търпението, което са Ви нужни, както и на мен да се преборите за любовта си и дано тази борба, да завърши победоносно за Вас, което пожелавам и на себе си, каквото и да ми струва това.

13.   Номер 12, " Когато много силно искаш нещо, то цялата вселена ти съдейства да го постигнеш" е много хубаво казано и аз уважавам Паулу Коелю, но има една малка подробност, която трябва да се знае - когато желанията са свързани със свободната воля на някое друго човешко същество, това правило не важи. Ако между двама души има единомислие и те гледат в една посока, то те могат да "чуват" мислите и емоциите си, да се усещат един друг, но започне ли единия да се отдалечава и да издига стена, а първия започне ли да се вкопчва в него, то тогава се получава обратния ефект на съпротивлението.

Щом харесвате книгите на г-н Коелю, то може би и "Тайната" както и "Тайната за всеки ден" (http://taynata. blogspot. com/2010/01/blog-post. html) също биха ви били интересни. Препоръчвам ви ги.

Ще си позволя да направя само един коментар върху написаното от вас. Говорите каква манипулативна личност е жена му, но ми се струва, че той открива същите качества и у вас, затова малко по малко отстъпва и дава назаден. Вие се опитвате да го обработвате и настройвате срещу жена му. Колкото и истина да има в думите ви, не е редно вие да ги изричате, а би трябвало той сам да прецени ситуацията и да открие истината за себе си. Вие двамата можете да имате прекрасна връзка, но те също най-вероятно са имали такава в даден момент, тя му е родила деца и макар нещата да са се променили, това са си лични техни взаимоотношения и те са тези, които трябва да си вземат сами решенията - тя дали ще се бори за връзката си с всички позволени и непозволени средства или не, той дали ще остане с нея и децата им или не.

Вие можете само да се надявате, че той ще ги напусне, но не би трябвало да го "обработвате" да го направи. Най-малкото защото, ако постигнете целта си, може вие самата, знаейки на какво е способен той, да станете обсебваща и властна в страха си да не го загубите, като в същото време, ако се появи нова също толкова голяма за него любов, да направите всичко възможно да го задържите... Животът е странно нещо, наистина и понякога е добре да се опитваме да го погледнем от всички възможни ъгли преди да решим какви битки да водим и какви взаимоотношения да изграждаме.

Късмет и всичко добро.

14.   До номер-8. Завижан ви на хладнокръвието и на двуличието-ви-да мамите мъжа си и да споделчте интимностите с другия мъж.

И аз бях в подобна ситуация-около 1 год. и 2-3 месеца. Не съм строга моралистка. Аз съм омъжена, а другият мъж е разведен. Но през цялото време изпитвах угризение към мъжа си и към детето си, мислех, че ги лишавам от щастие и не се отдавам безрезервно на семейството си. Като че ли в цялото ми поведение си личеше неискренността и гузната ми съвест.

Не можех да издържам така-даже изпаднах в депресия. Явно изневярата не е за всеки. Ако той с нищо не превъзхождаще моя мъж-аз никога нямаше да се срещам отново с него. Но секса с него беше страхотен-и даже за 1-ви път през живота си започнах да изпитвам оргазъм с чуждия мъж-докато с моя не съм изпитвала. Знам, че моя мъж е неопитен и не знае много неща за секса. Затова няма фригидни жени- а има само некадърни мъже. Като му кажа че трябва да бъде по-добър в секса-той се обижда-и казва, че нещо не ми е наред. Така аз съм виновна за цялата работа-той нищо не знае за другия-аз му казвам че ги знам тия неща от Интернета. казва ми че хората са гладни-а аз съм седнала да мисля за глупости. Глупост ли е секса. сега тоя човек си има приятелка-също разведена като него. А и аз нямах сили да живея в двуличие и да ги сравнявам непрекъснато-без да искам, просто неволно. Аз ли съм виновна-излиза, че жената трябва да си натиска парцалите и да се съобразявя с мъжа. Нейният оргазъм няма никакво значение-важното е че той получава оргазъм. така ли е мили дами-а също и господа.

15.   Не мисля, че трябва да чакаш твърде дълго. Поискай някакъв разумен срок. Ако не напусне мъжа си единственото, което трябва да направиш е да си тръгнеш дори да не искаш. В противен случай ще продължиш да чакаш, а до кога, едва ли някой може да ти каже. А живота си минава докато ние се лъжем, както пее София Ротару.
До № 14: Ти да не си луда? !? Извиняввай за въпроса, не искам да те обидя, но какъв е тоя комплекс за малоценност. Сексът е споделено удоволствие. Нормално е и двамата партньори да получават от него. В противен случай някой от двамата не е избирал правилно. Така мисля аз.

16.   Номер 14, може би е добре да смениш малко тактиката и да казваш нещо от сорта, че случайно под душа, докато си се мила, си открила колко много ти харесва еди как си и иска ли той да опита. Следващият път можеш да кажеш, че понеже с това случайно откритие си разбрала, че има неща, които не си знаела за себе си и тялото си, си решила да ги откриеш и дали той иска да се включи или ти сама ще разучиш... може и пред него да се заиграваш със себе си и да му обясняваш това колко много ти харесва, да му обясняваш за детайлите като някаква твоя случайна хрумка, която ти е доставила удоволствие. Не сравнявай кой какво прави в интернет, а направо насочи полека вниманието му върху това какво на теб ти харесва в секса. Редно е да се замисли за тези неща. Аз лично бих била и много по-директна. Честно казано много отдавна открих сама за себе си какво и как искам да прави с тялото ми партньора ми и още при прървите ни физически контакти съм го насочвала като направо съм хващала и насочвала ръката му или пък съм забавяла или забързвала темпото и пр. Сори за отклонението, но просто трябва да бъдеш настоятелна мъжа ти да се погрижи и за това какво ти харесва на теб, не само на него, защото иначе рано или късно ще трябва да направиш своя избор дали това положение те удовлетворява или е по-добре да търсиш истинското щастие някъде другаде.

17.   Като прочетох, първото което ми дойде наум е да питам дали дъщеря й става. Може да помислиш и за тройка.

18.   Ех, №14, значи №8 е двулична, а пък ти не си? :)
Вярно е, че изневярата не е за всеки, ама аз не видях голяма разлика между тебе и №8, освен тази, че в един момент ти си се отказала от връзката си, защото не си устискала, а тя все още държи на своята...
И с какво тя е по-двулична от теб, не разбрах? - И ти бръкна в кацата с меда, облиза си пръстите и то не веднъж, а пък после" Ний не сме от тия како Сийке! " :))))
Поне не хвърляй обвинения и не слагай етикети на другите, при положение, че и ти си направила същото нещо!