 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Загубих бебето си в 5-я месец!!!
преди: 13 години, 11 месеца, прочетена 12887 пъти
Здравейте, искам да споделя моята история, която вероятно не е нещо особено, но просто много ми тежи!
Както се подразбира от заглавието, бях бременна и загубих детето в петия месец. На 20 г. съм. От 3 години сме заедно с моя приятел и в един момент решихме да си имаме дете. Е, получи се и всичко вървеше нормално до 20. 02 т. г. Скарахме се толкова жестоко, че той ме удари и аз получих нервна криза. Заведе ме в болницата, защото започнаха силни болки, а от там ми казаха: "Какво се преструваш? ! Щом се движиш, значи си добре! " и не ме приеха. Моят приятел се ядоса и ме заведе в София, но вече беше късно. Проблемът ми е, че колкото и глупаво да звучи, имах планове! Животът ми не е лесен-работя и уча, свикнала съм със стреса, но явно в един момент всичко ескалира. Сега не мога да си обясня какво се случи, почти не помня за какво се скарахме, вероятно грешката е в мен и това много ми тежи. Още не мога да свикна с мисълта, че загубих бебето си. Приятелят ми въобще не говори за това, а когато аз спомена нещо или го попитам как ще я караме от тук нататък, той започва да ми се извинява, но вината не е негова-аз сама съм си виновна. Но просто сега не знам накъде да вървя! Свикнах с мисълта, че ще създам живот, а сега... Боли ме, а той не иска да говорим за това! След около 6 месеца сме щяли да опитаме пак и какво от това? ! Сега започвам да се питам дали сме готови за тази крачка, дали няма пак да се случи същото? ! Той никога до сега не ме е удрял и точно затова се шашнах толкова! Ами ако започва да се променя? ! А ако аз съм се променила и съм започнала да ставам различна, непоносима? ! Не мога да спра да се питам къде е грешката! Искам си детето, а не да започвам отначало, защото всяко начало е трудно! Просто не знам какво да правя вече-искам отговори, които не ми се дават. Моят приятел не мисли за бъдещето, той дава една концепция, по-скоро хипотеза и се основава на нея, но никога не ми дава категоричен отговор на въпроса дали винаги ще е с мен, въпреки всичко! Просто сега се чувствам несигурна в абсолютно всичко, което преди ми изглеждаше твърде ясно и не знам как да продължа напред след тази загуба! Не ми се смейте, моля ви! Просто искам да продължа напред, но не знам защо зациклям в едно и също положение постоянно!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 11 месеца hash: a61020994c |
|
1. Ти не си виновна!!! И как изобщо ти минава през ума, че можеш да останеш с мъж, който посяга на бременна жена. Спасявай се, докато си млада и нямаш дете. Пепеляшка
|
| преди: 13 години, 11 месеца hash: adcf3bdabe |
|
2. Категорично не сте готови за дете! (Освен ако не смятате да го отгледате по циганския модел, рабира се.) Нито двамата като двойка, нито Вие самата като личност. С такова количество неовладяни и негативни емоции, които дори са в състояние да доведат до спонтанен аборт, е невъзможно да продължите в тази насока напред... И тук не става въпрос за вина - дали е негова или Ваша, просто общата ви и персонална подсъзнателна несигурност, страх, невъзможността ви да поемате елементарна отговорност за собствените си действия и емоции (камо ли за тези на друг - на детето) са задействали механизми, довели до елиминиране на вероятността за раждане. От тази гледна точка вие сте си още две деца, ненадживели егото си и плачещи посоянно за чуждо внимание.
В този ред на мисли предложението на Вашия приятел да опитате след шест месеца е съвсем резонно - пробвайте на всеки 6 месеца и когато се получи, ще разберете, че вече сте пораснали...
Ако сте претоварени със задачи и етапи от собственото си развитие - преразгледайте (и евентуално променете) приоритетите си, или изчакайте. Дете може да родите и на 30, дори и на 40 години... За къде бързате? Ако смятате, че детето ще реши проблемите Ви, или пък, че ще "върже" приятеля Ви към Вас - жестоко се лъжете! По-скоро е гаранция за точно обратното (ще върже Вас, а той ще си вее байряка някъде другаде). Детето е източник на много нови проблеми и задачи, които дори не можете да си представите отсега, и ако Вие не сте насмогнали с решаването на Вашите собствени, при сблъскването с новите ще изпаднете в още по-голям дефицит.
И един съвет - НИКОГА не очаквайте от някого (камо ли пък да го изисквате от него) да бъде "ВИНАГИ с Вас, въпреки всичко"... Не е това смисълът на човешките взаимоотношения, нито пък е начина по който те се реализират на практика. Нещо повече - колкото повече се вкопчвате в тази идея, превръщайки я във фикс-такава, толкова по-сигурно и упорито постигането й ще Ви се изплъзва. Направете нещата такива, че приятелят Ви САМ ДА ЖЕЛАЕ да бъде с вас, а не да го прави по силата на някакви договорки, законови положения или подписи. Робуването на клетви от сорта на "завинаги заедно на всяка цена" най-често води до толкова тежко изродени отношения, че е хиляди пъти за предпочитане съответните хора да са разделени или с друг партньор, отколкото заедно. Ако не сте готова да отгледате и възпитате детето си САМА, това означава, че въобще не сте готова да имате дете...
|
| преди: 13 години, 11 месеца hash: 7484db18e9 |
|
3. да кажем че в пристъп на яд човек може да каже всичко и да направи всичко.. няма случайни неща.. загубила си дете нормално е да си депресирана.. нормално е да си объркана, тъжна на моменти и ядосана.. нормално е и да търсиш сигурност и стабилност от приятеля ти.. трябва ти време да приемеш ситуацията.. и тук е основния момент над който тр да помислиш.. дали отново да забременяваш... дали това е човекът за теб... едно нещо искам да ти кажа.. никакви думи и извинения не могат да заличат станалото... човек който посяга веднъж ще го направи пак.. имаш ли дете от него той ще си мисли че има пълното право да го прави... така че дай си време.. на 20 години си живота е пред теб и си отваряй очите
|
| преди: 13 години, 11 месеца hash: 7f90a8f235 |
|
4. Номер 3, с повечето неща съм съгласна, но не и с това, че щом веднъж го е направил, ще повтори. Може да звучи изтъркано, но хората казват - ако го направи веднъж, не е задължително да се повтори, но ако го направи два пъти - то задължително ще протрети... Затова може да се даде втори шанс на даден човек, ако е било просто инцидент, който той никога повече няма да си позволи да повтори, защото ще му е като обеца на ухото. Но ако подобно нещо се случи отново - тогава не бива да има никакви колебания, прошки и прочие, а колкото се може по-надалече.
Към номер 2 - също намирам някои резонни неща в разсъжденията ви, но в никакъв случай не съм съгласна с това, с което започвате "С такова количество неовладяни и негативни емоции, които дори са в състояние да доведат до спонтанен аборт, е невъзможно да продължите в тази насока напред... " Нямам намерение да повтарям момер 3, че е нормално след подобно нещо човек да изпадне в депресия и да изпитва всякакви емоции. Но ще изтъкна също, че по време на бременност една жена е бомбардирана с такова количество хормони, че е просто невъзможно да не бъде емоционална. Няма начин как да се изисква от нея да се "владее:", в смисълът, в който вие го разбирате. Най-вероятно просто е имало някакъв неоткрит проблем още при закрепянето на плода към матката или със самото детенце и една такава ситуация го е отключила. Няма виновни при подобни обстоятелства или по-скоро всички могат да бъдат винени (че приятелят й не се е овладял и вместо да се опита да я успокои, удря една бременна жена, че тя приема всичко това твърде навътре и реагира дори физически на случаващото се, че природата явно е имала други планове за тях поне на този етап... Божа работа казват хората).
Няма да коментирам останалите неща от втория пост, само ще отбележа, че има и е имало прекалено много деца, резултат на нежелана бременност, дори и в резултат на изнасилвания, при които въпреки емоциите на бременната, тя си износва и ражда здраво дете, така че не може да се прави такъв паралел, че едва ли не авторката сама несъзнателно е предизвикала загубата на детето си. Това е толкова грубо предположение и най-вече обидно, при положение, че детето е било желано! Ако всичко е било наред и плодът е бил закрепен добре към матката, каквото и да е чувствала майката, не е щяло да има ефект, защото е в рамките на нормалното тя да е свръхчувствителна по време на бременността си. Много дори са предприемали физически действия (преди ерата на абортите в клинични условия) и пак много често без успех... А колко жени са търпели побои през цялата си бременност и пак са раждали, просто не ми се мисли, защото тези статистики ужасно ме натъжават, но са факт.
Така че, не откривам никаква логика в повечето от заключенията ви и само ще кажа, че авторката не бива да търси вини, а просто да приеме, че очевидно е имало някакъв физиологичен проблем и така е трябвало да стане, затова трябва да гледа напред и колкото и да й е мъчно за загубеното й неродено детенце, да се опита да забрави случилото се и да избистри мислите си с позитивни занимания и подкрепящи я в тази трудна ситуация хора, за да може да зачене следващото си дете с усмивка, а не със сълзи на очи. Късмет и всичко добро.
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: b79b09e35a |
|
5. От авторката: Номер 4, благодаря за коментара! Надявам се да има повече хора като Вас, които реално помагат на хората! Наистина ми беше от полза да прочета написаното и благодаря за позитивното заключение! Осъзнавам, че когато е афектиран човек понякога не действа рационално. Приятелят ми се извини за действието, което знам, че е било донякъде несъзнателно, а аз му се извиних за това, че ежедневието ми е прекалено натоварено и може би не съм помислила достатъчно за ситуацията, в която се намирах. Явно сега не е момента да се търсят виновни, а и аз не го искам.
|
...
| преди: 13 години, 1 месец hash: 9968cb43b0 |
|
6. Ас бях бременна на 2 месеца и полвина и забих моето беб4е а го исках много многоо но нямах касмет. Направих спонтанен аборт боле6е адски многоо. Това бе6е парвото ми бебенце но го загубих. Незнам сега дали 6те мога пак да стана бременна. А твоята история е много тажна като я про4етох ми се насалзиха о4ите мили4ка много сажалявам
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: fb25d74571 |
|
7. Номер 6, товето е много често. Не случайно до 3-ти месец не се казва, че жената е бременна. До тогава природата си изквърля увредените ембриони.
Явно твоят е бил до огромна степен болен и не е могло да се развива нататък, камо ли да живее.
Отиди на лекар, но по принцип, ако си здрава, няма да имаш проблем да заченеш наново. Здраво детенце ти желая
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: e9c62655d3 |
|
8. Авторке, подкрепям 2 в това че не си готова за дете.
Ти си на 20 години-за къде бързаш?
Завърши си първо образованието!!!
Сигурна ли си, че този мъж трябва да е бащата на децата ти?
Ако искаш ти и детето ти да сте боксови круши-давай!
Може да прозвучи твърде грубо и жестоко, но мисля че е било за добро.
Не се обвинявай и не търси вина-просто продължаваш напред!
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 9968cb43b0 |
|
9. Мили4ка несе тревожи 6те стане6 пак бременна. Вярно много е тежко да загуби6 бебето си. Ас се 4удя и мисля постоянно дали 6те мога да забременея пак и след колко време след този слу4аи с тоя спонтанен аборт. И дали няма да стене пак така да го загубя. Много ми е тежко 4е ми бе парвото беб4е.
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 54f7471124 |
|
10. Грешката е при "приятеля" ти, не при тебе.
Много основна грешка ще е, ако след случилото се /което говори преди всичко за него и е показателно какъв е той/, останеш с този човек и особено ако родиш дете... ще е капитална грешка. Мисля, че този случай ти е дошъл като предупреждение, да ти покаже с какъв си имаш работа. Виждам, че не си си взела поука от случилото се, щом питаш "къде е грешката", дори ТИ се считаш за виновна и мислиш да оставаш с него... жалко, но си е твой избор. Само после не се оплаквайте, сами си правите избора.
Много ми се иска да ти кажа: не оставай с този и по никакъв начин не раждай дете от него, няма да видиш добро, но... твой си избор.
|
...
| преди: 13 години, 1 месец hash: 9968cb43b0 |
|
11. Моляви кажете ми след тоя спонтанен аборт слу4вало ли се е на някоя жена така. Кога 6те мога да забременея пак 4удясе дали няма да стане пак така да го изгубя.
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 61d773176f |
|
12. Не се претеснявай за забраменяване, а се притеснявай,че 9 месеца трябва да лежиш и да се пазиш.
След един спонтанен аборт риска е 30% да се повтори след два спонтани аборта риска е 75 % да се повтори.Изчакала си може би 9 месеца след случката пробвай пак отново.
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 61d773176f |
|
13. пак съм аз искам да ти кажа, че два пъти правя спонтанен аботрт така че мисли дали ще можеш да родиш и да ли искаш 9 месеца да лежиш и да се пазиш.. от 12 корал
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: a7473c1752 |
|
15. Моми4ета благодаря за отговорите за номер дванаисе нали ми е писал 4е сам из4акала 9 месеца след спонтания аборт. Не ас го направих преди 2 седмици мили4ка няма о6те даже и 1 месец. След спонтанен аборт колко време трябва да не забременявам според вас. Много боли да загуби6 парвото си бебе4е. И много се страхувам пак да не ми се слу4и така.
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 61d773176f |
|
16. Мила не се претиснявай трябва да минат поне 6 месеца от първият случаи тогава на нов глас пожеламам ти късмет
|
...
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 22eee0218e |
|
17. НЕ СИ ВИНОВНА ТИ! В никакъв случай. А той какъв мъж е щом удря БРЕМЕННА жена, и то собствената му приятелка, която носи неговото дете? !! Той е виновен, не ти. Колкото и гадно звучи - може и да е било за добро, защото:
1. Била си само на 20 - това не е добра възраст за деца.
2. Ако се беше родило детето, той щеше да ти посяга пред него, а щеше и на самото дете да посяга. Аз не мисля, че това дете щеше да има хубаво детство, ако се беше родило.
В никакъв случай не забременявай от него отново.
Jeans and T-shirt Girl
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 1806c2f8a8 |
|
21. Здравейте аз за първи път пиша в този формат и аз направих спонтанни аборти в 6 5 4 месеца. Преди един месец разбрах, че сам бременна но за жалост лекарите ми казаха, че бебето няма сърдечна дейност. Казаха ми да почакам още една седмица. След седмица отидох и лекарите ми казаха, че съм за аборт нямало никакъв шанс бебето да оцелее. Мили дами дайте ми съвет как да постъпя какво да направя. Смених много акушер гинеколози но никой неми помогна. Препоръчайте ми Специалист по моя случай Благодаря предварително. Ще чакам да ми пишете
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 6bea071756 |
|
22. 21 - много съжалявам, но не мисля, че тук ще получиш компетентно мнение.
И все пак - ако плодът няма тонове, той е мъртъв и можеш да получиш отравяне на кръвта (сепсис), ако не го махнеш. В медицината има не случайно тройна експертиза - отиди при трима РАЗЛИЧНИ и НЕЗАВИСИМИ един от друг гинеколози. Ако и тримата ти кажат същото - довери им се, защото няма начин да грешат трима независими човека за едно и също нещо.
Имам и друг въпрос - ти преди спонтанните аборти имала ли си желани? Доста жени имат проблем със задържането след желани аборти, а и при твоите вече три спонтанни аборта, защо не си дадеш почивка?.
Случайно да си с негативе резус фактор, а бащата да е позитивен (обратното по-скоро не е проблем)?
Направихте ли си генетичен анализ - може да сте несъвместими.
Общо взето в първите 3 месеца спонтанните аборти са нещо нормално. Повечето жени дори не забелязват, че са били бременни. Природата си се чисти от повредените плодове. Пометнатите деца не са били способни да преживеят и може би така е било по-добре, но е и възможно самата ти да не можеш да задържаш повече.
Съветвам те да спреш 1 година поне с опитите за забременяване и да дадеш време на тялото си да се лекува и възстанови. Сестра ми навремето имаше мъртъв плод и хубаво, че ? го изкараха, защото беше почнала да вдига температура и да се инфектира. Не е рядко такова нещо. Довери се на лекарите!
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 1806c2f8a8 |
|
23. Да всички бяха желани преди една седмица ми направиха абразю. Нормално ли е след абразю да кървим една седмица
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 1806c2f8a8 |
|
24. преди няколко години направих аборт пожелание Можели за това да не мога да ги износа до 9 месец
|
...
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 9a81b3daff |
|
25. Пожелавам ти да си родиш много деца, а това което си го загубила не се тревожи то е там горе на небето :). Успех
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: dfbe10e434 |
|
26. Aз сигурно бих се разделила с въпросния мъж, каквато и да е причината да се скарате ти си бременна и той е длъжен да ти дава спокойствие по никакъв начин не му прави чест да те удря, по никакъв. Не разбирам защо ти си виновна в подобна ситуация виновните са и двамата. Ако от сега сега се карате жестоко се съмнявам да следва нещо хубаво. Очевидно нито ти, нито той сте говови за деца. Аз съм сигурна на 90 процента, че бих се разделила с него.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 13540a96cc |
|
27. Здравей,
аз също имам доста проблеми с моя мъж и то точно, когато съм бременна. Вече съм в 6ти месец, но той ми посегна във втори месец. не искам да сесещам за ужаса който изпитах тогава. Както и да е - сега доста по-късно нещата не са се променили, само ми говори, че не иска детето и тн. Понякога съжалявам, че съм бременна от него. Моят личен съвет е, че случило ли се е веднъж, ще се случи отново, казвам ти го от личен опит. Просто това е живота. Млада си още - бягай надалече. Наистина вече няма какво да те задържа при него. Ще видиш, че ще откриеш много по-добър човек от него. Не се заробвай както аз правя в момента в нещо, което няма бъдеще изначало
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
