 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Объркана
преди: 7 години, 10 месеца, прочетена 1667 пъти
Здравейте, читатели!
Пише ви едно 22-годишно момиче, ако това е от значение.
Или... здравейте, пише ви най-тъжното и самотно момиче на света, с блещукащи в очите едри сълзи!
Преди бях усмихната, весела, мечтаех, пеех, творях, обичах - живеех, а сега - пъстрата картина, метафорично казано, е придобила тъмен цвят, захвърлена на най-мрачното място, забравена, скъсана и в прах.
Чувствам се самотна и не ме е срам да си го призная. Чувствам се сама, дори сред хора, и ме боли, защото така ще ми минат младините.
Люлея се измежду мислите си постоянно - защо и как стигнах до тук, къде греша, но колкото повече се люлея, толкова повече ми се завива свят, падам и по-силно боли.
Живея с родителите си. Имам приятел, с който сме заедно от една година, дори малко повече. Той ми е най-близък, но често го няма. От скоро започна да пътува в чужбина и вижданията ни намаляха.
Сега се виждаме веднъж, най-много два пъти седмично. Той обича работата си и не би я напуснал. Все е зает с нещо, а аз си стоя у дома, измежду стените на моята стая, студентка съм, последен 4-ти курс и никъде не излизам - нямам близки приятели, а и ми е трудно да си отворя сърцето за всеки. Стоя у дома и чакам той да си дойде. Когато го няма изпитвам нужда да си говорим по-често. Той няколко пъти ми казва, че не може да говори по-често с мен, защото навива сметка (пътува в чужбина).
Добре, съгласих се и продължавам да го чакам, защото го обичам!
Тази година завършвам и искам да си поговоря с него как ще продължим за напред, защото когато завърша ще бъда безработна, а ми се иска да се съберем, въпреки, че него ще продължава да го няма - той обича работата си.
Исках да поговорим няколко пъти за това очи в очи, но до разговор не се стигна.
Вчера си дойде и излязохме. Скарахме се за дреболия и ме изгони от колата да сляза, а аз дори не разбрах защо ми говори така и с какво го провокирах. Попитах го, но той продължи да настоява да сляза. Знаех, че като сляза ще си тръгне, а аз не исках - не се бяхме виждали от една седмица. Каза ми, че има цели, които иска да гони и дали сам или с някого, той ще ги постигне. Попитах го с какво му преча аз, а той ми каза: най-накрая порасни!!!!
Чувствам се по-зле от тогава. Не знам какво да правя с живота си.
Страх ме е, че ще остана сама с котката си, ако се разделим. Страхувам се, че има проблем, вероятно в мен, който се заобикаля, а това не води до решението му.
Ходих на психолог - не ми помогна, защото и там се почувствах неразбрана.
:( :( :( :( :( :(
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: 3f240e46f7 |
|
3. Слушай сега. Имаш проблем. Много хора именно в този период -студентския, когато изведнъж ти връчват титлата " пораснал " и улегнал и ти се чудиш аджеба кво е тва и защо на мен го дават и... изпадаш в депресия. Има хора, с благоприятна среда които се справят сами, но по -добре потърси помощ. Вярно е, че няма добри психолози и психиатри т. е има много непрофесионалисти и некадърници. Но търси. И вярвай че ще се оправиш. Аз бях изпаднала в силна депресия. Дори не можех да стоя сред хора получавах тикове нервно напрежение. Изписаха ми лекарства, пих ги около месец и просто си върнах старото аз. Но знай-трябва и сама да направиш усилие. Първо искрено да вярваш на доктора и на лечението. 20 години са минали и за тях дори валидол не ми се е налагало да пия. И спортувай. Моля те прави го. Няма по-добър лек и за тялото и душата. Върни си себе си, любовта сама ще дойде. Не се сърди на хората (гаджето), че не те приемат с депресия и да те разбират. Не сме израстнали като общество
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: 0875474125 |
|
4. Важно е двамата да гледате в една посока и да можете да бъдете заедно, без да спирате развитието си.
Разбирам как се чувстваш... Съветвам те да следваш собствените си цели, да потърсиш ако не приятели, то поне познати. Разшири кръгозора си и после пак погледни към връзката си.
Ако я виждаш все още в тъмни краски, може би ще трябва да остане в миналото. И не се тревожи: хора на по 40 години успяват да започнат живота си наново и да намерят любов. Ти си толкова млада, няма да останеш сама ;)
Всеки преминава през такива периоди, животът е низ от щастливи и мрачни мигове и винаги следва промяна. Зареди се с търпение и помисли как ти би могла да промениш живота си към по-добро и как да постигнеш вътрешно щастие.
Пожелавам ти успех :)
Ж28
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: 4875307156 |
|
5. Разбирам, минавала съм по почти същия път, знам, че е ужасно и т. н., но истината е, че ще се наложи да поемеш отговорността за личното ти щастие. Издради си стабилна основа, намери начин да разчиташ на себе си, каквото и да се случи в живота ти, намери начин да се чувстваш добре, без това да зависи от друг човек... връзките, изградени върху зависимост не приключват добре и не са здравословни за нито една от двете страни. Намери си прихотерапевт. Не си се почувствала разбрана там, където си отишла, но не се отказвай, просто ти е нужен по-подходящ човек, който да ти помогне, да те накара да осъзнаеш много важни неща за себе си и как да си решиш проблемите. Изпробвай различни хора, докато не намериш адекватен за теб и нуждите ти. Също запомни, че нещата не се оправят с един сеанс, нужно е да си постоянна, да си способна да се вслушаш в нещата, които ти казват, без значение дали те бъгват, или не. Понякога ни е трудно да се изправим пред проблемите, пред истината, пред нещата, които потискаме и отричаме, това са нормални защитни реакции. Позволи си да бъдеш честна със себе си, колкото и страшно да изглежда. Трудно е, няма да отрека, циклила съм в подобни състояния, но се измъкнах. Изисква се време, изисква се да работиш активно със страховете си, комплексите, неща, които те карат да се чувстваш несигурна, нормално е, всеки човек ги има и преминава през тежки периоди, независимо, че някои хора ни изглеждат сякаш всичко им е наред. Не се отказвай просто, в крайна сметка нещата се развиват, както трябва да се развият, подреждат се постепенно, стига да пуснеш съпротивлението си към негативните емоции. Не се опитвай да ги отстраниш, а да ги разбереш. Не се опитвай да ги заключиш, оставяй ги да преминават през теб. Позволи си да ги изпиташ, да ги почувстваш истински, остани в тях, пиши за нещата, които те тормозят, изкарай го от себе си, така ще разбереш повече, ще се опознаеш по-добре, ще научиш кое откъде е дошло и какво трябва да последва. Ще се справиш, след време ще си излязла от дупката и ще си успяла да си вземеш нещо ценно от трудностите, през които си минала. Ще израстеш, ще научиш много уроци, ще се промениш към по-добро. Нищо не е толкова страшно, колкото изглежда преди да го доближиш. Успех!
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: af043bd6a7 |
|
6. Ей, горе главата. :) От написаното виждам, че си интреесен млад човек. Не позволявай на някакъв работохолик да те съсипва. Той просто не те обича. Млада си, умна си, а вероятно и красива. Ще намериш твоя човек!
М31
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: e3ffcedf0b |
|
7. "Преди бях усмихната, весела, мечтаех, пеех, творях, обичах - живеех, а сега - пъстрата картина, метафорично казано, е придобила тъмен цвят, захвърлена на най-мрачното място, забравена, скъсана и в прах. "
Ха, не думай! Личи си, че има някаква творческа жилка в човека написал това (както и някои други неща).
Както и да е...
Самотата... Ако това ще те упокои, то тази гадина не е само твой враг. Явно е често срещан проблем сред нашите връстници, сред доста тинейджъри и... Да, ясно е. А пък за някой, като мен, които обикновено не се вписва почти никъде си е като начин на живот.
Та, да, разбирам те напълно.
Все още не съм намерил точно решение на проблема, което да ме удовлетворява, но пък с времето се научих на няколко неща, които може и да са ти от полза, а именно:
1. Покажи на света, че съществуваш! Не трябва да те интересува дали хората ще го одобрят или не. Колкото по самотна се чувстваш, толкова повече му се набивай в очите. Тоест, ако харесваш нещо, което може да правиш отвън, просто трябва да го направиш (някакво спортно занимание или нещо друго). Врмете е що годе топло, та ако рисуваш на хартия може да рисуваш отвън. Или пък просто да прочетеш някоя книга в парка, да потичаш и т. н. Ако не ти се излиза в социалните мрежи (например) може да се включваш в активни групи с хора, които имат сходни интереси с твоите. В тях обаче не трябва да се притесняваш да пишеш под публикациите (та дори и да искаш да кажеш просто някоя шега). Идеята ми е, че трябва да се опиташ да попаднеш в полезрението на хора, които може да ти допаднат и в крайна сметка да завържеш някое приятелство.
Не е най-ефикасния метод, но поне може да проведеш някой интересен разговор и е по-добре от нищо.
За съжалени истинските приятели са малко и се намират адски трудно.
2. Не се впрягай особено! Ако се провалиш или пък не срещнеш одобрение за нещо (и т. н. ), не трябва да се притесняваш. Просото ще опиташ пак и ще се справиш по-добре. :Д
Хей! Истината е, че живота е прекалено кратък, за да се тормозиш с рани глупости.
Хората сме странни същества, държим се така сякаш имаме цялото време на света, а дори не се замисляме, че всеки ден може да ни е последен. Та... Следиш ли ми мисълта? :Д
3. Вярвай в себе си и не се предавай! Поражението е състояние на ума.
Колкото до приятеля ти... На мен лично ми звучи като някакъв вманиачен работохолик. Няма лошо човек да има големи амбиции, но е лошо когато се вманиачи в тях и се превърне в техен роб.
Не знам защо те е изгонил от колата, но някой някога се осмели да постъпи така с мен, щях да забравя, че съществува докато не ми се извини подобаващо.
Всъщност ако държи на теб предполага, че би трябвало вече да го е направил.
И така... Страховете... Ами страховете са безсмислени, рядко основателни, и често пречат на решенията. Та няма смисъл да се страхуваш. Помниш ли какво написах за живота и увереността? ! :Д Не се тревожи. Ако се разделите просто ще запазиш хубавите спомени (ако има такива) и ще продължиш напред. Съмнявам се, че ще останеш сама. Не се подценявай! :Д Упс! 04:03 ч... Пак забравих да си легна като хората... Е, успех!
|
...
| преди: 7 години, 10 месеца hash: 591a428415 |
|
8. Естествено е, като си се самоизолирала от света да се чувстваш самотна. Ти как очакваше да се чувстваш? Правиш грешка, че не излизаш с приятели на кафе, по клубове и пр. Сега ти е времето. А си се самоизолирала като Пенелопа и чакаш единствено твоя приятел. И зависиш изцяло от неговото отношение. А той е разкъсван от пътуванията в работата си.
На първо място започни да се срещаш с други хора. Не казвам, че трябва да имаш връзка с тях. Имаш приятелки, вероятно. Ходи с тях на покупки. Запиши се на езиков курс -този език, който се говори в държавата, в която работи приятелят ти. Започни почасова работа да спестиш парички и да му отидеш на гости, за да видиш други държави и пр. Защо стоиш сама в къщи? Само си вредиш, а вредиш и на връзката ти с него, заОто като се видите започваш да му досаждаш, предполагам, с оплаквания колко ти е липсвал, защо не се виждате по-често и пр. И той, уморен от работа и пътуване, ти отговаря нервно. Защото той има нужда от почивка. А ти се държиш като дете и несамостоятелен човек, чийто живот зависи от въпросния приятел. Започни да имаш свои интереси, свой живот, свое бъдеще, тогава и на него ще си му по-интересна. И научи професия, заради която няма да си безработна, а ще можеш да я работиш в страната, в която той работи.
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: a9f0ad7eff |
|
9. Защо мислиш че проблема е в теб, а не в другите. Високо интелигентните хора не всеки ги разбира. Не се стреми към клишетата на обществото и не мисли че за да си щастлива трябва да си като всички останали. Остани с котката си докато се появи твоят човек. Да си самотен не е толкова лошо и пагубно, напротив и не ходи на психолог който има нужда от такъв.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
