 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Да обичаш алкохолик
преди: 7 години, 9 месеца, прочетена 2093 пъти
Незнайно защо, все попадам на алкохолици.
Не помня да съм имала отношения с не-зависим от вредни субстанции индивид.
Обиквам ги, привързвам се и им позволявам да ме мачкат, страдам си от страничните ефекти на тая ''болест'', но търпя, помагам, и се надявам да се ''излекуват''. ''Спасявам'' им задниците, когато се налага, и им ги ''сритвам'' - когато е нужно.
Проявявам дипломатичност и комуникирам с тях, когато са ''на градус'', като сапьор - с превъзбуден джихаджист.
Правя се, че не ме нараняват, защото когато показвам чувства и емоции, те се дразнят,
Искат от мен да съм винаги весела и ненатоварващо-повърхностна - 24/7.
Е аз съм си, но не и когато някой ми крещи или забравя, че имаме среща и дори не ме ''отразява''.
Трудно се живее под някаква цензура. Цензурата означава само едно - ''не те харесвам, и ако не се държиш по мое усмотрение, няма да Ни бъде''.
Това е емоционален шантаж...
Изморявам се, и започвам да се държа естествено.
Понякога съм в цикъл и съм нервна. Друг път протестирам срещу честите визити на приятелки от женски пол, в квартирата на възлюбените, трети път не ми харесва да ме поправят на всяко изречение, все пак аз си зная най-добре какво точно искам да кажа.
Понеже съм влюбена, тихичко, отстрани, леко помагам, да не усетят, че им мисля разлъка с чашката. Обичам ги, и искам да са добре, и си въобразявам, че алкохолът ги прави криви и агресивни, а не че видиш ли - не ме обичали, пф...
Периодично подхвърлям само някой вял коментар, че алкохолът в дългосрочен план ще ги ''стафидичоса'' и остави или без поколение, или с болнаво такова.
С чувство за хумор подхождам, да не се стреснат, зная какво е да си зависим, то е да си болен - слабоволеви пред слабостта си. И всяко натягане, кара болящия, да се затваря в черупката си, и да е неконтактен или нападателен, по темата.
Не им пречи, даже се гордеят, че някой мисли за тях и им е драго. Уж.
Всеки иска да бъде обичан ненатрапчиво, необсебващо, ''здравословно'', аз също - правя го.
Съобразявам се с тях, все да им е добре, да им е ''удобно'', да не са накриво, аз да съм ''направо'', такива работи. Но и аз да не съм зле, де. Не съм ''изтривалка'', а жена с достойнство, у моята си глава поне така се рефрактира образа, дето виждам у огледалото. Уж.
А те... Продължават живота си без мен, прегърнали чашката, и поредната си ''половинка'' по заместване. И все едно нищо не е било. Бум, няма минало. Едно акане, пускане на казанчето, чао, адиос.
Насищат ми се, и ме ''захвърлят'' като боклук. Да събирам прах кротичко, като произведение на изкуството, което е мило и драго, ала вече не върви на мебелировката в хола. ;)
Едва след като се ''съвзема'', след края на такава връзка, осъзнавам, че съм допуснала грешка, и съм виждала - онова, което съм сама проектирала.
Поради простата си, романтична и чувствителна, куха, пълна с илюзии глава.
Не страдам от Стокхолмски синдром, средите, в които се движа приемат за ''нормално'', да се употребява често и в големи количества - всякакъв алкохол.
Не съм ги ''избирала с конкурс'' да са зависими от нещо деструктивно.
Да сменя обстановката, и хората, с които общувам - също пробвах, отново се ''надъних''.
Често се шегувам, че съм магнит за деформирани и слабохарактерни псевдо-мъжленца.
Привиждаха ми се обич и грижа от тяхна страна, и пренебрегвах грубостите и липсата им на интерес към личността ми, защото така исках.
Дори да ме обичаха, струва ли си любовта на ментално и физически, деградиралия индивид... Егоист, до крайност. НЕ!
След последното ми фиаско, взех съзнателно решение да не влизам в отношения, никога повече. :) Да, възможно е. Дори това ''никога'', да трае и цяла декада.
Вече ще обичам САМА себе си, поне ще съм сигурна, че няма да си изневеря никога, а обичта ми ще бъде вечна и нивга няма да погине. Алилуя!
Имали ли сте отношения с алкохолизирани хора, как протекоха те?
Има ли ''бивши'' алкохолици, или тази проклетия се ''влачи'' до сетен час?
Имаше един лаф по темата: ''К***алъкът е до време, алкохолизма - до гроб'', нещо подобно там, не помня точно. :)
Деградира ли личността под дългогодишното влияние на алкохола според ваши наблюдения, и възможно ли е да се съхрани духа, въпреки физическото посегателство над тялото чрез подпийването.
А вие пиете ли?
Аз се поопияних, след последната ми разлъка, но наскоро се отказах да давя мъката си, пиейки, и осъзнах, че така се оприличавам на хората, които ме нараниха, и онова, което намразих у тях, аз бях започнала да се превръщам в ''него''...
Лицемерничко се получаваше...
Благодаря много!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: eb5707b9cd |
|
1. Във въпросите, които задаваш се съдържат и отговорите им, мила. Аз за друго ще те попитам, с писане си вадиш хляба, нали? Ако не, замисли се- бива те.
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: a82723d4de |
|
2. Да обичаш зависим човек, си е вид мазохизъм. Аз имах отношения с един, дето много пиеше. Отървах го от порока, след което той ме изостави и се ожени за друга жена. Аз и досега съжалявам за загубеното ми време. Взела си правилно решение да обичаш себе си. И не се занимавай с алкохолици и пиещи мъже-те вече са се влюбили в чашката, а ти си излишната трета... Винаги ще бъде така с подобно хора. Гледай си себе си и си намери нормален мъж.
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 417032c2d2 |
|
3. Благодаря ти, №1-ви, не, не се занимавам с писане...
Гадни са тия ''отговори'', и то май верно реторични са тия въпроси, ала ми се ще някой да си сподели личния опит, че да не си мисля все, че аз съм ''крива''...
И да оправдавам винаги тоя порок гаден, а то все го оправдавах досега, да му се не види, ала ми писна...
Работя в друга сфера, действително е свързана с писане, но не художествено, а чисто административно.
Извинявам се на грамотните читатели, за тавтологията и другите грешки, бях сънена, когато написах текста.
№2-ри, съжалявам за това, което се случило с теб, и мен изоставиха заради друга жена... Отвратително е... Бясна и огорчена съм, все още...
Явно си имала силно влияние над него, щом е спрял алкохола, едно добро си сътворила на този нещастник... Как за бога го постигна?
И си права, мазохизъм е, само обичащият човек е способен на такъв краен мазохизъм, ала и той е до време...
Май безусловна любов му викаха на това нещо, сработва само м-у деца и родители, нещо във връзки м-у половете, издъхва...
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: b62cca306d |
|
4. Аз ще ти говоря от опит: Бях на 8-9 години и се бях върнала току що от море за няколко седмици вкъщи. Доста хора бяхме под един покрив по това време. Влязох в едната стая в къщата и видях дядо ми. БЕше меко казано неадекватен. Беше се опикал. Не можеше да говори, или да стои прав. Но, това не беше нещо, което виждам за първи път. Изплаших се, естествено, но го оставих да си почива, защото след един дълъг сън му минаваше. Често пиеше. Няма да забравя една вечер, когато ни се обадиха по телефона, че е катастрофирал с другия ми дядо. Оказа се, че е бил пиян. Рискува два живота, защото не можеше да не пие, дори когато кара кола. Счупи си крак, и така си и остана. Не можа да се излекува. Другия ми дядо беше добре, само с натъртени ребра. Имаше един приятел по чашка. Беше ни съсед. И той като него винаги почерпен. Една вечер се прибирал пиян, но не могъл да изкачи стъпалата. Бяба ми е била на двора и го е видяла. Паднал е, и си е ударил главата. Беше в кома с месеци. Помня, че му ходих веднъж на свиждане. Помня, защото ми беше станало лошо от болничната миризма и не виждах нищо. Повърнах. Когато се събуди се разбра, че ударът му по главата го е белязал завинаги. Трябваше да се учи наново как да прави всичко. Как да върви, как да ходи до тоалетна, да се храни и т. н. Според мен, доста бързо напредна, но все още не е същия човек, който беше, а мина вече над деситилетие. Трябва му човек, който да го наблюдава, за да не извърши нещо. Не се държи като мъж на 50-60 години, а като малко дете или бавноразвиващ.... Една вечер бяхме сами с майка ми в голямата ни къща, а баба беше на работа до късно. Дядо още не се беше прибрал и майка ми се притесняваше. Каза ми да изляза да видя дали не се задава от някъде и аз го направих. Видях го, че се качва по стълбите и отидох при майка ми да и кажа. В следващия момент се чу трясък. Излязохме и видяхме, че дядо е паднал по стълбите. Заведохме го в болница, и той лежа там в продължение на около седмица. Обадиха ни се един ден по телефона, за да ни кажат, че е починал. Обвинявала съм се, че ако бях слязла при него, за да му помогна да изкачи стълбите, той никога не би паднал... Но, няма как да върна времето. Баба ми трябваше да се оправя с всичко сама, след това. А работеше като миячка в едно заведение. Тя го обичаше. Той също я обичаше. Мен ме носеше на ръце. Винаги ми купуваше сладолед. Винаги ме е глезел (доколкото си спомням). Все ме пращаше до магазиина да му купя алкохол и да си взема нещо сладко. Веднъж бях отишла и казах на продавачката какво искам, но на версия. Така купуваше нещата дядо ми. Не ми правеше впечатление, защото винаги са ми давали каквото поръчам. Този ден, обаче, не беше такъв. Продавачката ми каза, че няма да ми даде на версия, и дядо ми трябва да плати не знам колко пари, ако иска отново да пазарува там. Засрамих се. Не разбирах точно какво става и защо не ми даде каквото искам... След това не помня какво е станало.
Друг пример. Майка ми имаше втори мъж, който много пиеше. По-късно разбрах, че и е посягал не веднъж, когато ме е нямало. В мое присъствие, обаче, никога. С мен се е карал, обиждали сме се. Никога не го приех като баща, или поне мъж на майка ми. Беше ужасен по характер. Един ден майка ми го заряза, и той излезе на квартира, понеже не беше от нашия град, а имаха бизнес заедно. Малко след това претърпя рутинна операция, която отлагаше с години, но вече нямаше как. След това сам се е прибрал в квартирата си да се възстановява. Един ден разбрахме, че е починал. Бил е в квартирата си с дни. Паднал е, и си е ударил главата (Отново). Никой не е знаел, и никой не го е търсил, за да му помогне, защото той отблъсна всички с неговия алкохолизъм.
Още един пример. Той е свързан с наркотиците, но разликата между алкохола и дрогата не е толкова голяма. Познавах още от училищните ми години едно момче. Никога нищо лошо не съм видяла от него, или който и да е друг. Знаеше се, че има някакви здравословни проблеми, но какви, аз поне не знам. Всеки ден употребяваше наркотици, и най-вече така нашумелия сред учениците-чай. Това мисля, че се случи миналата година. Видях една новина, че някакво момче е убило майка си. Отворих линка, и какво да видя? Същото това момче. Бил е дрогиран. Когато е отишъл в кухнята е счупил чаша (май) и майка му като го е видяла му е ударила шамар. След това той се е ядосал и взел един нож и я е гонил чак пред блока, за да я убие. МНОГОКРАТНО НАРЪГАНА.
В новините примери бол за алкохолиците/наркоманите и техните жертви. Ако толкова се интересуваш, провери. Аз не съм имала връзка с алкохолик. Честно казано, свързвайки се с тези хора, ти поставяш живота си в риск. А след това и на децата си, а това е непростима грешка, според мен. Знаеш ли какво им се върти в главата, когато са пияни? Травми винаги има, бъди сигурна, били те физически или психически. Прекалено се уважавам, за да изпадна до там. Мисля че, определено трябва да посетиш терапевт. За да търсиш съзнателно само алкохолици, значи нещо не ти е наред. И по-добре да разбереш какво. Може би и ти си имала подобни случаи като дете? Винаги ми е било много интересно това: мъж и жена, мъжът насилник/алкохол жената-жертва. И децата свидетели на всичко това. След време тези деца заемат ролята на родителите си. Синът е възпитан и той да бъде агресор. Жената е научена, че трябва да търпи всичките унижения, които мъжът и поднася. Е защо тези деца не са се отвратили от начина на живот на родителите си, а вместо това ги копират? ! Защо? Аз съм имала нелеко детство, но всяко лошо поведение, което съм понасяла, съм се заклела, че няма да го търпя, когато навърша 18 и си взема живота в ръце. За това винаги обратното ми е било странно и неразбираемо.
Другото, което забелязах при теб:
"След последното ми фиаско, взех съзнателно решение да не влизам в отношения, никога повече. :)"
Значи или мислиш, че на света има 2 варианти за нас жените и те са: или да бъдем с алкохолик, или да бъдем сами. А може би смяташ, че заслужаваш или да си притурка на пияница, или да бъдеш самотна. Кое от двете е? Защо си мислиш, че трябва да свържеш живота си с някоя отрепка и да се мъчиш да го променяш цял живот? И защо си мислиш, че това е твоя задача, да променяш някого? Не е ли по-логично да влезеш във връзка с мъж, който отговаря на критериите ти, и да не ти мине животът в опити да промениш някого? Или може би, твоите критерии за мъж са да бъде алкохолик и точка? Или може би искаш да си начешеш егото, като направиш невъзможното възможно-един зрял индивид, с установени навици и пороци, да промени живота си и характера си, изцяло, от любов към теб? И като го промениш ще го харесваш ли, и обичаш ли, след това?
Интересен психопортрет имаш, поне според мен. Ще ми бъде любопитно да науча твоите отговори, но ако не ми отговориш, поне си отговори сама пред себе си. Според мен самооценката ти клони към нулева, за да се буташ между шамарите напълно съзнателно и да търсиш мизерията и страданието. Но, от друга страна, честно казано, и моята самооценка не е висока. Имам огромни компплекси, свързани с миналото ми, с които се боря в настоящето. Но, никога такова нещо не е било....
Depravity
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: a82723d4de |
|
5. Аз съм ном. 2. Тогавауспях да го измъкна от алкохолизма, защото той беше още в началната му фаза и защото самият той го искаше. А и му посветих 5 години от живота си. Забелязала съм, че зависимите хора (от алкохол, храна, наркотици, хазарт и пр) могат да се излекуват само ако самият зависим го иска. И то силно. А и самият човек трябва да е силен по характер. Както беше казал поета- Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Затова не се занимавай с подобни хора. Намери си нормален мъж. А преди това си помисли защо този род хора те привличат?
|
...
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 061f433429 |
|
6. Aa, не, твоето си е зa психотерaпевт, сериозно.
Имaш нуждa дa си нужнa, дa "спaсявaш" някой, който мноого дa ти е блaгодaрен зa което, дa можеш дa се чувствaш многострaдaлмa Геновевa и мaйкa Терезa в едно...
Кaзвaм моят опит: омъжих се зa aлкохолик. Тогaвa не знaех, че е тaкъв, a и нямaх никaкъв опит с подобни. В моето семейство се пиеше по чaшa шaмпaнско сaмо нa вaжен прaзник. Със сестрa ми деляхме еднa чaшa.
Тa, с aлкохоликa опитвaх кaкво ли не, обещaх, че aко реши дa се лекувa, ще съм до него твърдо и кaтегорично. Двa пъти си тръгвaх, следвaхa молби, рaзкaяния, обещaния... знaеш им номерaтa.
Бях му кaзaлa, че aко още венъж се прибере пиян, ще е крaят.
Е, прибрa се пиян! Реши, че aко ме ступa, ще си нaучa нaй- нaкрaя " мястото". Удaри ме и в следвaщият миг му нaнизaх еднa ютия нa глaвaтa, свлече се нa земятa, писритaх го мaлко и излязох.
Никогa повече не се върнaх, никогa. И дa не беше посегнaл, вече почти бях подготвилa почти всичко зa дa го нaпуснa.
Ясно беше, че aлкололът зa него е нaд всичко, нямaше дa се лекувa, слaбохaрaктерен лъжец.
Дойде дa ме търси, прaви скaндaли и т. н. тa се нaложи дa го "посъветвaт" мaлко и се откaзa, от стрaх.
Рaзведохме се.
Винaги след товa съм следялa зорко именно дaли пият aлкохол следвaщите aвaнтюри. Влюбих се кaто хлaпaчкa в човекa с който съм, но 4 месецa го подлaгaх нa нaй- рaзлични тестове, всякaкви уловки дa пие, дa се нaпие- не, не стaнa :).
Твоето обaче е ТВОЙ проблем, сериозно, може би с 1-2 посещения при специaлист ще си изясниш тaзи ТВОЯ нуждa.
Прaв е н 1, много си добрa в писaнето, въпреки темaтa, нaчинът ти нa писaне/ изрaзявaне е увлекaтелен, приятен зa четене и дори ме усмихнa.
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 417032c2d2 |
|
7. Автоторката:
Не, не знаех, че са зависими, не четете ли, то верно е бая дълго, ама...
Точно затова се тюхкам. :)
Не ми беше кеф да ги ''спасявам'', ич даже, написала съм, че лежерно само отбелязвах, че не ми харесва, не съм ги спасявала...
Надявах се да се променят, ала ми беше ясно, че няма да стане. :)
Ако знаех, нямаше да се обвързвам, но бедата иде оттам, че те се крият, и времето минава, а аз обиквам.
И не ''говоря'' за амнайсе връзки, имала съм три сериозни, на прилична възраст съм.
До брак не се стигна, защото как да стане, те са... Болни.
Свестни мъже има, ала понеже все се надъвам без да искам на изроди, реших да си кротувам самичка, пък колкото издържа - страх лозе - пази...
Благодаря за комплимента №6.
И четете по-внимателно преди да пишете, Depravity - това за теб се отнася, прочети отново. :)
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 3c1a38a523 |
|
8. Дори и да обичам алкохолик, себе си обичам повече. Не е егоизъм да не позволявам да ме нараняват, игнорират, отблъскват, а инстинкт за самосъхранение. Алкохолици колкото искаш по света, а аз съм единствена... Предлагам ти да се заобичаш, прегръдки и милувка за нараненото ти его
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: b62cca306d |
|
10. Авторке, извинявам се, че не съм погледнала, че не си знаела. Ако може ми посочи цитат, че се върнах да го прочета цялото, но отново не намерих.
Защо избегна въпросите ми? И каква е целта на темата ти? Да ни кажеш, че се отказваш от мъжете? Да поискаш съвет, как да намериш читав мъж? Да споделиш историята си и да потърсиш съчувствие? Наистина не разбирам. И как са се крили от теб? Айде, в началото не си знаела, но след няколко седмици/месец всичко се разбира. Най-малко дъхът му постоянно ще вони на алкохол. В началото е лъжа (от страна на мъжа), после вече е избор (от страна на жената). Не знам какво да ти кажа. Надявам се, че темата е писана с цел сама да избистриш ума си, да подредиш мислите и да си вземеш нужните поуки. Надявам се също, че поуката, която си си взела не е да дадеш обет за целомъдрост, а нещо друго. Самотата е страшно нещо, особено в напреднала възраст.
И още веднъж, защо избегна въпросите ми? Може пък взаимно да си помогнем. Аз на теб, споделяйки ти минали преживявания и до какви изводи съм стигнала. И ти на мен, давайки ми отговор на много въпроси, на които се мъча да си отговоря, имайки предвид миналото ми.
П. С. Изцяло добронамерена съм.
Depravity
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 061f433429 |
|
11. Н 6 съм и прочетох ( зa всеки случaй ) отново постa ти
" Обиквам ги, привързвам се и им позволявам да ме мачкат, страдам си от страничните ефекти на тая ''болест'', но търпя, помагам, и се надявам да се ''излекуват''. ''Спасявам'' им задниците, когато се налага, и им ги ''сритвам'' -когато е нужно. "
Търпиш! Помaгaш! Нaдявaш се! Ето ти три ключови думички, aвторке. Нямa дa повтaрям същото, нито имa нуждa дa потвърждaвaм, знaм (личи ти) че ск интелигентнa, мaкaр и с твите си "глупaви" емоционaлни нужди.
Дори си мисля, че много добре си знaеш проблемa, сaмо искaше някой дa облече собствените ти мисли ( чувствa ) в думи и тaкa един вид "нямa мърдaне" ще трябвa дa зaстaнеш пред себе си и поремонтирaш мaлко от вътре.
Кaкво знaчи в днешно време приличнa възрaст? ! Пфу... товa дa е проблемa, хорa, МЪЖЕ имa нa всякaкви възрaсти :)
Пробвaй, тествaй и се нaучи нa себе си и другите дa кaзвaш кaтегорично- НЕ! Видиш ли, че "фиркa" шут нa мигa. Нямa кaкво дa чaкaш, се нaдявaш, дa позволявaш дa те зaлъгвaт, че пък и сaмa дa им помaгaш в товa.
Нaй- трудно е човек себе си дa опознaе, тaкa умело си се лъжем понякогa, зaтовa и ти препоръчaх 1-2 посещения при професионaлист, сaмо дa ти помогне дa се изясниш със себе си.
Успех ти желaя!
|
...
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 417032c2d2 |
|
12. Разбирам факта, че това е сайт за взаимопомощ, и първосигнално тръгнахте да сканирате за проблеми, и да давате съвети, но отправих конкретни запитвания към читателите, което изяснява защо историята присъства в сайта, без да искам съвети, защото доста добре съм се самоанализирала, както сами може да прочетете. Излишно ми правите психопортрет.
Оценявам личните Ви истории, би било добре, да се обсъждат те, и как протича една такава обречена с деморализиран индивид връзка, какви са последствията от нея, абе общо взето - всичко ме вълнува, поради това, че имам нужда да общувам с хора, които са минали през това.
Написала съм, че компанията, средата и общността, в която се движа/ех е бохемска, демек алкохолизирана.
Не съм търсила болни хора, умишлено. Повтарям.
Но какъв е шансът да са такива, ако средата предразполага към по-голяма вероятност? Това е реторичен въпрос.
Смених я, но уви, третият индивид, също бе алкохолизиран, това си бе чиста ирония, гавър на провидението, комично стечение на обстоятелствата. :D :D :D
А как се крият ли Depravity? Лесно, казват ти, че не са пили днес, и пият още, и пият всеки ден, но не по много пред теб, ти виждаш литър, литър и половина, другото се пийва под сурдинка, и истината ''лъсва'' след време, когато станеш по-близък с въпросния индивид, когато заживеете заедно, и тинтири-минтири, глупав въпрос...
Извод както може да прочете, си направих - да си седна на задника, и да проучвам до девето коляно мъжете, с които развивам отношения, а че вече съм претръпнала и трудно бих се влюбила, само ще ме улесни.
Въпреки алкохолизма си, не са били съвсем непотребни, както се досещате, тук описвам частично моите си тегоби, ама то не са били само тегоби бе! Като изпуснах нарочно графични обяснения за това, какво представлява чисто битово, живота с такова ''нещо'', също написах и как се пречупва тоя кански недостатък, тая зависимост, през призмата на обичащия човек, което впоследствие води до разочарование, много ясно.
А осъзнатостта иде по-късно, когато не обичаш, и си трезвен в преценката си. И си викаш: ''де**, как се стигна до тук! ''.
От пустата обич, иначе нямаше да търпя и сИкундичка, мигченце, някой да ми се налива, или да ме прави ма ''маймуна'', понеже съм доста авторитарна, категорична, и силна, като личност.
На всеки може да му случи нещастието да обикне, неправилен човек, ето бе, на вас също, ала аз не Ви анализирах, но ако пишете, ще Ви направя психопортрети, сигурно имате бая отклонения, щом сте обикнали пияндурници, дами.
След моите провали, се научих, да взимам решения за връзките си спрямо акъла си, не да слушам малоумното си сърце. ;)
В края на написаното от мен, съм задала няколко въпроса.
Това е целта на темата. Да разкажа частично, своята история, да споделя поуката си, и да помоля и провокирам други с опит като моя, да напишат своите истории.
Вие го направихте, за което Ви благодаря.
№11 : ''Кaкво знaчи в днешно време приличнa възрaст?
М? В смисъл? Исках да подскажа, че не съм девойка, а жена над тридесетака, която е имала само три сериозни връзки, ти какво имаш предвид?
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 061f433429 |
|
13. Хaхaхх, н 11 съм aвторке, нямaм против дa ми нaпрaвиш психопортрет, aко имaш желaние. Зa мен никогa не е излишнa другa гледнa точкa и зaтовa съм се "престaрaлa" може би.
Извинявaй тогaвa!
Зa възрaстa, знaм ли, някои и нa 25 се имaт зa хорa в "приличнa възрaст" други нa 50 се смятaт зa млaдежи, те товa имaм в предви кaто кaзвaм рaзличнa гледнa точкa ( опит и т. н)
Ок
Дa, дегрaдирa кaкто умa, тaкa и физикaтa нa човек.
Не, нямa кaк дa съхрaни здрaв дух в болно тяло и тaкaвa ментaлност.
Не, не пия... нaпих се точно три пъти в животa ми и мaй беше зa дa рaзберa кaкво е. Не ми хaресa, че губя конгрол и никогa повече не опитaх.
Товa е :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
