 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Толкова ли е трудно да си щастлив? Помогнете ми
преди: 8 години, 2 дни, прочетена 1766 пъти
Когато бях дете, бях щастлив, радост грееше в лицето ми и блясък в очите ми, но нямах опит и попаднах в капана, в който много от нас попадат. Какво грешно направих и кое точно ме доведе до това състояние в което съм сега, не зная. Натрупах опит, но и станах като всички останали. Сякаш живеем в свят, в който нещастието, негативизма, бай ганъовщината и простотията ни поглъща. Където и да отида все едни и същи хора, кафета, общи приказки, чалга, криза на съзнанието. Народа болен, политиците психопати. Всеки краде, лъже, мами само и само за да се докопа до парите, трупат ги, трупат ги, мислят си, че ще станат по-богати, а стават по-бедни. Лични им по погледите, алчните им душички, продали доброто в себе си за пари.
Когато бях малък, както всички на такава възраст, мислех че животът ми ще е велик. Четях за великите войни, четях приключенски филми, мислех че мога да стана всичко, което поискам.. Бум в един момент се оказваш в мръсна кухня, за 500 лв заплата, в която минаваха мишки по пода докато готвиш.. където ти предлагат повишение със 100 лв ако се мазниш на шефа и топиш колегите си.. Хората в япония като им отнемат честта си правят харакири.. а тука 100 лв са достатъчни за да си я дадът сами.
Започваш да бродиш като сянка, от радостта и блясъка в очите няма и следа. Започваш да ходиш в някакви религиозни общностти, християни, будисти.. слушаш какво говорят те за щастието, търсиш го, четеш книги.. Започваш да ходиш на психолог, предписва ти хапчета, от които ставаш като робот..
Изхвърляш ги и започваш да търсиш друго..
Дали съм прав или не не знам, но това е което виждам. Дали проблема е в системата или вътре в мен. Не знам.. Може би и в двете.. Опитвам се да запазя морала си и да остана добър човек в този свят. Имам цели и се боря за тях.. искам да уча кино и телевизия в НБУ, но все не ми стигат парите да се запиша и съм малко обезверен.. Вчера станах на 26 години и за пръв път не се радвам на рожденния си ден. Хората започват да ме поглеждат странно... казват ми "вече си голям, трябва да се ожениш.. " преди 2 години ми казваха.. е още си малък имаш време, две години по-късно "вече си голям трябва да се ожениш" след 4 години сигурно ще кажат е вече си на 30 вече си дърт защо не си се оженил..
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 1 ден hash: b23732ef16 |
|
1. Така е , прав си за обстановката у нас и за повечето хора. Аз затова и заминах за чужбина, където хората са нормални. Това беше моят изход. За теб може да има друг изход. Изпълнението на твоята мечта ще те направи щастлив, вероятно. Ако срещнеш любовта , ще си щастлив. Ако си здрав ще си щастлив. Занимавай се с изкуство. Бори се с живота. И няма значение какво казват околните. Важното е каксе чувстваш ти. успех!
|
| преди: 8 години, 1 ден hash: 90ce587efb |
|
2. Съгласен съм авторе. Двама от най-близките ми приятели са пълни утайки и искат всичко в живота да е на тяхна страна. Все някой им е длъжен с нещо, а когато не им се мазниш си мислят, че им се сърдиш и се правиш на интересен. И двамата са пълни мухльовци. За тях интелигентността не съществува. Важното е да са пияни или напушени и да се подиграват. А аз спрях с глупостите и не ми се занимава вече. Чудя се как да ги разкарам. Преди ми беше гадно като не ми звъняха, но сега ми е по-добре, когато не звънят. Винаги се прибирам с едно гадно чувство, неприятно и отегчаващо.
Така, че знам за какво говориш. Хората масово станаха такива - тъпи, повърхностни, невъзпитани, с огромно его, всеки е тип "ше си правя кот си искам и ше си карам както си искам".
|
| преди: 8 години, 1 ден hash: 8774a702cf |
|
3. Това го написах в момент на отчаяние, съжалявам.. просто проблема и объркването ми е от там, че вече не знам какво искам да работя, не знам с какво искам да се занимавам.. Искам да събера пари за да уча Кино и телевизия в НБУ, но не знам дали това ще ми помогне, някак си вече нямам амбицията да започна нещо ново, преди 2-3 години можех пре спокойно да се отдам на нови неща, но сега не мога, не знам.. Имам усещането, че не съм намерил страстта си и явно никога няма да я намеря..
|
| преди: 8 години, 23 часа hash: 4b2df6c907 |
|
4. Може би трябва да спре да ти пука какво мислят хората или как живеят живота си. Всеки има избор и всеки си го прави сам този избор. Дори бездомниците по улиците са имали избор и са избрали да се предадат (е, сигурно има изключения, които наистина са били пристиснати от съдбата). Иначе светът, че е покварен - така е, но това не бива да те спира. Аз лично не се асоциирам с обществото. Не че се имам за нещо повече, просто не съм тях и никога няма да бъда.
Ти половината път вече си го изминал - знаеш какво искаш и знаеш какво трябва да направиш, за да го постигнеш. Сега ти остава по-трудната част - запретваш ръкави и го правиш. Няколко години (вероятно 2-3) ще ти е много трудно, но ако смяташ, че си заслужава, стискай зъби. В противен случай след няколко години оплакване и проклинане на съдбата ще си отново на същото място. А нали трябва да вървим напред.. :) Стягай се и започвай да събираш пари за семестъра, пък натам каквото стане. (Може би не е лошо и работата да смениш, не е нужно да е кой знае какво, но поне да ти е приятно).
|
| преди: 8 години, 19 часа hash: f1ea411fa7 |
|
5. Игнорирай хората. 99% от тях дори не си заслужават вниманието.
|
...
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 8774a702cf |
|
6. Номер 1 Здравей, автора съм. Това за чужбина си много прав, не знам за къде говориш, но аз точно когато бях в чужбина- Чехия си формирах цялата представа за България. Когато видях, точност, коректност, честност в хората и изведнъж погледнах към България. Да морална криза има навсякъде, но тук направо минаваме всички проценти.. до толкова, че нормалните ги мислят за шматки.. а умните хора тук са мошениците.. И все пак не ми се иска да я оставям тази моя родина. Обичам природата. Възпитан съм с идеите на Левски, Ботев, Алеко Константинов и мн. други.. искам да помогна по някакъв начин, ако не на всички, поне на една част. Може би и заради това не съм щастлив, не знам..
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: eb34e720ce |
|
7. Пролетна умора, яж коприва 2-3 пъти и ще се оправиш. Колкото до обкръжението - всичко зависи от самия човек - какъвто е - такива хора привлича. На 26 наистина е време да си намериш сериозна приятелка и да вземеш живота в ръцете си - образование, работа, която ти харесва и т. н. На 30 наистина може да е късно- сериозните момичета вече са се омъжили и са родили по 1-2 деца. Време е да пораснеш.
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 0f4f827930 |
|
8. Не слушай хората! Техните приказки много щастие са затрили!
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: cc884db2dc |
|
9. Той всъщност е пораснал, ако съдим по написаното.
Заминаването е решението.
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: a6404b4c19 |
|
10. Здравей, авторе! Аз съм на повече от твоите години и близо цяло десетилетие прекарах в състояние, което ти описваш. За мен беше сблъсък с реалността. Бях убедена, че заслужавам повече. После разбрах, че това, което ни се случва, е проекция на нас самите. Няма да ти излизам с лекции за позитивното мислене. Но се научи да обичаш себе си, близки хора, които наистина го заслужават - а тези, които ти влияят зле - зарежи, без скрупули.
Не мисля, че навън е изход. Изходът е в теб. Където и да отидеш, ако се чувстваш неудовлетворен, това чувство ще остане. От себе си не можеш да избягаш. С времето се пречупваш, разбираш, че това е свят, изграден върху конфликти. Те са навсякъде - в хората, които срещаме, в позициите, с които не се примиряваме, във вътрешния ни свят, когато отказваме да приемем себе си. Остани верен на себе си. Имай принципи и така ще живееш достойно. Прави каквото искаш, защото никой освен теб няма да ти носи тежестта на последиците. За женене никой няма право да ти казва - когато - тогава - това си е твоят живот, а не нечий друг, проектиран върху твоя. Рискувай, ако е това, което искаш. Увереност се добива с времето, с постъпките, с които се гордеем, с грешките, които ще ни парят и ще ни свалят на земята след всеки временен успех.
|
...
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 8774a702cf |
|
11. Номер 10 Благодаря ти за съвета, истина е всичко това което казваш, всичко е вярно, но и средата има значение според мен. Парите също са важни. Разбитите улици, раждясалите врати, недостроените къщи.... обезлюдените малки градове, идиотите навсякъде.. грозната картина която всички виждаме, всичко това няма как да не ти влияе. Особенно за човек, който е бил в нормална държава и се е върнал. Да не оставя грешно впечатление, аз обичам България, през по-голямата част от времето си съм в планините. И честно казано това е единтвеното яко място, където обичам да съм и намирам спасение. Някой ще кажат сигурно, че не съм благодарен. Напротив, благодарен съм.. имаме и прекрасни неща в нашата родина. Знам, че има и по-бедни и по ужасяващи държави, но това не трябва да ни успокоява.. Тук има много, ама много тъмна енергия, която поглъща всички.. Не знам как да си създам един щастлив свят сред всичко това и през по-голямата част от времето съм сам.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
