Не знам как да продължа напред..
преди: 7 години, 8 месеца, прочетена 1675 пъти
На 22 години съм, мъж, хората казват, че съм доста красив. Спортувам, развивам се като инженер, имам доста хобита. Нито пия, нито пуша. Имах кофти първа връзка когато бях на 16г, оттогава взаимотношенията ми бяха свързани само и единствено със секс. Този начин на живот обаче ми писна, реших да стана по-сериозен. До преди 4-5 месеца, точно около Нова Година се запознах с едно момиче. Нещата се случиха бързо, чувах кофти слухове, но рискувах. В началото поддържаше връзка с бившия си, държала го е вероятно като резерва. Бившия и го познавам, когато разбра, че сме заедно започна да ни пише. Естествено аз реагирах остро, защото според мен НЕ е мъжкарско да седиш и да гледаш как обиждат приятелката ти дори и в чат. Казах и да го блокира и да го разкара, държа ме една седмица това състояние. Вложих много внимание, разбиране от моя страна. Пътувах 200 км и цял ден бях в друг град, но веднага като се върнах отидох и чаках 4-5 часа за да и дам цветя, а се бяхме разбрали за час. Имаше рожден ден, бях болен, беше ми лошо, но НЕ се отказах. Решихме да ходим на дискотека и въпросното момиче, реши да не ме представи пред приятелките си и започна да си говори с тях, точно 10 минути търпях това отношение и си тръгнах. След това ми звънна и каза, че е зле, реших да ида да я видя. И на двете случки ми излизаше с едно просто"Извинявай", а аз и казах, че това не стига. Казваше, че съм се налагал и това е така, но например исках да споделя с майка си/според мен връзката майка-дъщеря е много важна/Исках да знае майка и че си има приятел и кой е. Исках да и помогна да се развие като човек, да се оттърве от комплексите си. Казах и, че не ми е приятно да харесва постоянно снимки на други момчета, НЕ съм забранявал. Обещах, че ако е сериозна ще заживеем заедно и няма да се откажа без бой. Хора повярвайте ми, ревал съм пред това момиче, толкова тежко ми е било. Предупредих я НЕ малко пъти, че ме отблъсква. Искам човек, дето ме оценя и дето се държи топло с мен. Харесват ми разговорите със смисъл на дълбоки теми. Един път гледахме филм и казах на въпросната девойка, че искам вниманието и върху мен. Просто исках да поговорим за нещо важно, но излезнах филмар. 2 пъти я търсих когато съм зле, натоварен и имах нужда просто да поговоря с някой. И в двата пъти танците бяха по-важни от мен, първия път уж разбра. Втория път говорихме и започна да се държи така, все едно я ограничавам да ходи някъде. Обясних и, че не искам да се отказва от танците си, но като имам нужда от нея, да идва при мен. Само аз ли съм готов да заеба всичко, ако любимия човек е на зор? Било и писнало да и казвам колко я обичам, липсвам или тя да ми го казвала?
Просто АЗ съм такъв човек, който дори като е спечелил жената продължава да се държи с нея, все едно не е спечелена. Цених я до последно, не че не съм се държал лошо. Не, че не съм се сърдил, не съм се дърпал. След няколко дена била много щастлива, била ме обичала много, представяла си бъдеще с мен. Изведнъж почва да пише по 2-3 изречения за период от два, три дена. Притесних се звънях, писах, виках си че това момиче нещо е болно, или че има някъв проблем. Телефона бил развален пък, даваше заето 4-5 минути преди "да се развали". Казва, че е заета а харесва статусите на един и снимките му. И аз съм говорил с други момичета, дори често я дразних, но винаги съм си показвал чатовете. Казах и покажи ми чатовете с тоя пич бе, нали сте приятели, прати ми само няколко снимки. Разговора е в пъти по-дълъг, не съм прост. Влезнах в депресия сериозна, спрях да се храня, да ям. Викам си тука има нещо, казах си, че щом тя може и аз мога. Качих поне 10 момичета на клона, там в чатовете с тях им се кефих, а и я редях. Просто казвах истината всъщност. Та след голямо молене от моя страна излезнахме, нито ме целува, нито ме прегръща. Била наранена и натварена кво било, много избухлив съм бил. Била много зле, един ден не съм я търсил да питам какво прави, а си е писала с тоя. Сподели, че щяла да ходи на екскурзия, но не каза с кой, нито къде. Аз вече обаче знаех или просто имах предчувствие. Подхлъзнах я да види чатовете от телефона ми с тия мадами. Разрева се, започнаха драми колко съм я бил наранил, бил съм и щастието. Много ми дала обаче, можела да ми даде още много. Не съм я обичал, много трябвало да мина докато я забравя. Щял съм да я забравя по-бавно от нея, бил съм я излъгал, тя мене била минала. Бил съм се подиграл, не трябвало да става така. Накрая я питам и ся какво махаме ли се от фейса, каза че можело да идем на кафе или да правим секс, нищо не се знаело.... На сбогуване ме целува, на другия ден ги виждам заедно в града на оня тагнати. Снимките също бързаше да махне, аз пък я махнах от приятели. После направи профила си общо достатъпен и започна да пуска на стената си, някакви си любовно-депресивни статуси. Махнала всичките лайкове от моя профила. Доста ги псувах и на глас и на ум и двамата, редуват се ядосано и рев. Онзи ден едно аверче, каза че му се усмихнала заиграно. Не мога да си намеря място, не мога да си върша работата. Пробвах с пиене не се получава, пробвах с други момичета нямам желание да се занимавам. Няколко дена съм добре и изведнъж се сещам за нея, става ми болно и се чувствам, все едно съм премазан от мотокар. Защо ме целуваше накрая? Лош човек ли съм според вас? Какво иска с тия статуси? Изобщо знае ли какво иска? Какво да правя и как да продължа напред? Въртя се в кръг и ме преследва, не мога да се освободя... Като цяло се чувствам смазан, енергията ми я няма, увереността не е същата. Като цяло съм човек преживял големи беди, но винаги оцелявам. Сега просто не мога да видя светлината в тунела. Винаги съм имал голям избор от жени, но предпочитам да имам само ЕДНА, която да ме прави щастлив и с която да чувствам че съм на мястото си.. Страх ме е от мисълта, че ще остана сам. Цял живот съм си бил самодостатъчен и съм се справял сам, но това е много самотен живот. В случая мисля, че е за добро по-добре да разбереш, че човека не е стока отколкото да минат години и да си в пъти по-разбит. По-добре да съм неудобен, отколкото удобен и наранен. Моля Ви дайте ми съвет! Извинявайте за пунктуационните грешки..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 8 месеца hash: 28957ad1e3

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Здравей, Аз също съм си самодостатъчна, никога не съм била определяна от мъж за живот или щастие. Сега изживявам нещо подобно на теб. Има един младеж, с когото секъжем вече 5 месец. Той ме потърси, аз се дърпах, но лапнах въдицата. Не съм сигурна какво искам от него, той също май не е готов за обвързване, но болка в мен има. Чувствам се използвана, подведена и захвърлена. Не сме правили секс, не искам и да правим. Вчера му казах, че приключвам с него. Няколко пъти го питах как гледа на мен: сериозно или просто секс. Отговори, че иска сериозни неща, нямало да ме чака толкова време да се наканя, ако е само чукането. Но се изморих да чакам и да мисля, да съм тъжна и разконцентрирана. Има и други мъже, но не са ми интересни. Нямам влечение към тях и ми е все едно. Мисля, че с времето всичко минава, но е необходимо да мине доста от него. Не се наранявай, а си постави за цел да не я мислиш. Това със статусите е супер глупаво, какво показваш с тях? Само мъка за теб, отбягвай разговорите за нея и общите ви места.

 

...

преди: 7 години, 8 месеца hash: ccb7c0036b

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Брато, много добре те разбирам и ти влизам в положение. Моята приятелка беше адски лоялна и всичко, но изведнъж се промени и почна да иска мъжка компания да се движи с момчета, да ги прегръща. Това са курвички приятел, остави я да се ебе с когото иска. В крайна сметка какво можеш да направиш? Излизай повече навън, не оставай свободен дори и за 2 мин. Не бързай да се хващаш в нова връзка, защото насила хубост не става! Просто прави своите неща, бъди ангажиран. Ще видиш накрая как ще съжалява, че те е изгубила и сама ще дотича при теб. Също и като престанеш да я търсиш и обръщаш внимание отново се връщат, ама според мен за твое добро е да продължиш напред с нея само ще се разрушаваш, НИКОГА недей да търпиш унижение, и то от някакви мърли, които не знаят на кой хуй да седнат. Имай малко самооуважение и самочувствие, не позволявай да ти го стъпчат, успех!

 

...

преди: 7 години, 8 месеца hash: 97e49b6190

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Приятел, много хубаво те е омотала тази. Много се впрягаш, верно още си малък и ще се научиш да ги разпознаваш такива. Тя просто не може без да получава чуждо мъжко внимание, освен това едва ли те взима и много на сериозно. Сега това което можеш да направиш е пълен игнор, след което ще видиш как ще дотърчи при тебе. Обаче си задай въпроса дали можеш да търпиш това и за напред, защото такива хора трудно се променят. С нея никога няма да си на първо място, винаги заниманията и, приятелите и чатовете с други ще са на първо място. Имах една такава приятелка, вече 10 години не сме заедно и като слушам за нея не се е променила изобщо от тогава. Не си струва енергията и вложеното време в това. Просто я забрави.

 

...

горе^

преди: 7 години, 8 месеца hash: bc004ec3e7

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Определено си труден характер. Казва ти го мъж. Не се прави така, пич. Аз се почувствах задушен от теб, а какво остава за нея. Свикнал си да си постоянно център на вниманието, вероятно в семейството всички тичак покрай теб и ти угаждат. Само, че животът навън е "леко" по-различен.

 

...

преди: 7 години, 8 месеца hash: 929e408593

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Виж сега, тя не е ставала от самото начало. Защо си настоявал? Явно е, че не те е обичала, нито уважавала. Вероятно си бил настоятелен и тясе е поддала. тя не е за теб. Намери си нормално момиче, с което да може да говориш, да държи на теб. Може да не се получи отведнъж, но опитвай. Всеки от нас е имал разочарования, но човек продължава напред и намира. Запиши се в някакъв клуб по философия, ако има. Там ще намериш момичета, с които да си говориш на тези теми.

 

...