Има ли наистина любов?
преди: 13 години, 10 месеца, прочетена 3076 пъти
На 34 години съм. Минала съм през много и различни отношения с различни хора. Имам развод зад гърба си, детенце. След развода неисках да чуя за връзка с някой. Исках да се отърся и да поема въздух. Криех се зад една маска, на непукист, на човек, който не си пада по романтиката. Бягах от сериозни отношения, защото знам какво следва-любов, обичам те ти си жената и така нататък и после БУМ... .

Пазех се от това. Докато не се появи човек, който някак си ме грабна. Контактувахме активно в скайп(не се познаваме от нета)познаваме се покрай приятели. Започнахме по цели нощи да си пишем. Започнах да се привързвам, но същевременно да държа маската на непукизма. Той е копие на мен в мъжкия вариант..

Говорили сме си, че няма да градим връзка, че ще си имаме свободата, Кой каквото иска да си прави, стига да се обичаме. Когато се запознаеше с някое момиче и излизаше с нея аз знаех, не ми беше много хубаво, но си казвах, какво пък и тя ще е за кратко. И така си бяхме изградили едни .. много готини отношения. Ние се допълвахме и бяхме, като едно, той мисли аз изричам и обратното. Толкова много го обичам! С времето нещата искаме неискаме ставаха все по-сериозни. Познавам семейството му, приятелите му. Много исках да го запозная и с моите, но... той все се измъкваше.

Наранявал ме е много пъти, като например да отлага срещи с мен за да се види с друга. И това преглъщах, защото знам, че има нужда от свободата си и ме обича. Но.. сега се появи жена, на която той явно държи много. Веднага го усетих. И много ме боли. Все още ми обяснява, че ме обича и дрън дрън, но аз немога да си обясня, как може да обичаш някой и така да го нараниш. Да потдадеш на нещо, което знаеш, че ще убие човека, който толкова държи на теб. Аз попринцип съм силна жена, особенно след развода ми. Знам как стоят нещата и гледам да съм реалист. Но наистина, много боли, когато виждаш, че губиш нещо, от което имаш нужда и неможеш да го задържиш. Аз знам, че ще го преживея, няма как имам много по-сериозни неща за които да мисля, но това беше моя стимул, моя въздух.. , мойта голяма любов. 2 години... тази връзка ми даваше сила. Е как утре да повярвам на някой?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 10 месеца hash: 2a62547b70

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Повярвай на себе си, не" на някой"! Намери центъра на стабилност и на щастие вътре в себе си, не го търси в мъж, в роднина или в отношенията си с някого. Любов има да, но тя едва ли е това, което вероятно си представяш. Тя е универсална категория като гравитацията, например, и е много повече от отношенията мъж-жена. По-скоро си я представяй като светлината - ако успееш да я" произведеш" вътре в себе си, тя ще ти стига на теб и ще остава за и другите, ако не успееш - вечно ще си в дефицит и ще я търсиш у някого. Ако се научиш, другите ще започнат да ти се" лепят" като мухи на мед, дори напълно несъзнателно. Видиш ли веднъж нещата от тази им страна, то никога вече няма да се върнеш към дефицита и страданието. Ще се отървеш и от болезненото чувство на собственост и ревност към субектите на чувствата си. Напълно постижимо е, още повече че вече имаш основата. И въпросът не е" да се пазиш" , а точно обратното - да се буташ в шамарите. Само така се напредва - за съжаление или за радост... Ray

 

...

преди: 13 години, 10 месеца hash: d92d846467

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Според мен заради маската си на непукист всъщност не се предпазваш, а напротив - отблъскваш мъжете, които могат да те обичат и привличаш егоистите, на които си им удобна като не искаш от тях да поемат ангажименти и в случая за който говориш изглежда точно така - той си излиза с други, а ти не изискваш от него моногамност и за него си е супер. Той не те обича! Свали маската и позволи на истински мъж да те обича, ако ти умееш да обичаш силно, защо да се примиряваш със студено отношение... Люси

 

...

преди: 13 години, 10 месеца hash: e4373a5c40

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Съгласна съм с 1. Няма любов само към един мъж, жена или дете. Тя е универсална. Ако умееш да обичаш, обичаш всички и всичко, и даваш без да се пазиш, без да мислиш дали и какво ще получиш. Замисли се сама, ако преди да дадеш, мислиш какво ще получиш в замяна, каква любов може да е това? Чист егоистичен пазарлък. Другият признак за истинската любов е чувството за свобода. Обичаш ли истински, ти даваш свобода на другите и сам се чувстваш свободен. Когато си в такова състояние, отношението на другите не може да те нарани, защото Ти знаеш повече:) А това че те боли и се чувстваш наранена е реакция на егото, ти просто очакваш от човека някои неща, които, си достатъчно умна за да знаеш, че няма да получиш. Ключето за кутийката е на първо място ти да се заобичаш повече.

 

...

горе^