Обичам я повече от себеси, но тя се подиграва с мен и разбира живота ми.
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 2745 пъти
Здравейте. На 22 години съм и се чувствам изгубен, заради момиче, което се подиграва с мен в продължение на няколко години. Всичко започна, когато бях на 17, тя бе на 15. Един общ приятел ни запозна и в момента в който я видях, просто времето спря немислех за нищо друго освен за нея. Няколко месеца излизахме, след което тя ме заряза по най-тъпия начин. Чрез СМС тя ми каза, че неиска да е с мен, но е била малка и сега като се замисля го приемам. Веднага след като ме остави, тръгна с някакво момче, което беше с около 10-12 години по-голям. След 1 година Аз завърших средниото си образувание и заминах за чужбина при нашите. След около 2 месеца разбрах, че тя се е разделила с това момче и че е дошла в същата държава, където съм аз и то на около 20 км от мен. Прекъснала училището в България и дошла тук, за да продължи образованието си. След около месец размисли над това какво да правя, реших да и пиша. Събрахме се и бяхме заедно 1 година. Отидохме на България на почивка, след което се върнахме заедно. След тази 1 година, тя пак ме заряза. И пак заради друг. Тя заживя с него и в продължение на 2 години беше с него. Бях на България, реших да прекараме коледните и новогодишни празници в родния ми град. Точно на коледа тя ми писа, че била тормозена, че била слугиня и т. н. и че искала да се съберем и от мен по-добър нямало да намери. Аз изслушах, това което ми каза и я отблъснах. Тогава тя оставила въпросното момче и това, че съм я бил отблъснал я накарало да потърси утеха някъде другаде. Запознала се с някакъв мъж на 34, той работил много и нямал никакво време за нея, стояла е по цял ден сама. И така минаха 2 месеца от тогава, когато ми писа за коледа и една нощ ме събуди. Писа ми, че неможе да спре да мисли за мен, че този мъж с който е сега нея е разбирал, бил е студен и т. н. Че не е трябвало да я отблъсквам. Аз тогава бях още в България, когато ме потърси пак и така, след 2 месеца убеждаване тя дойде в България и ние пак се събрахме. Всичко беше прекрастно, разбирахме се чудесно. Толкова добре небяхме били никога. Разказваше ми, че през тези 2 години е видяла много, че аз съм я обичал а тя неме е оценила(сами се сещате, какъв живот е живяла). Аз повярвах на всичко, което ми каза, че искала да създаде семейство с мен и така нататък. Бяхме още 1 месец в България и заминахме за чужбина, след което заживяхме заедно. И така след 5 години от първата ни среща, за първи път повярвах, че можем да се запътим към залеза заедно. След време тя забременя, радвахме се много, бяхме щастливи. Но тя почна да се променя, всеки ден се караше с мен буквално за нищо. Един ден я попитах какво ти има, тя ми каза, че разбрала, че онова момче с което е живяла 2 години и който я е тормозил чакал бебе и щял да си прави сватба и на нея и е било тежко. Тогава аз и казах, че е нормално все пак 2 години е била с него и че с времето всичко ще се оправи. Казах и че ще бъда до нея и ще и помогна. Уш се разбрахме за момента, но тя още от следващият ден продължи с нейните скандали от нищото. Аз реших да поговоря с нея сериозно, защото чакаме и бебе. Така стигнахме до решението, че трябва да се направи аборт, защото несме сигурни във връзката си, неможем да създадем и тормозим един човешки живот. Тя замина за уикенда при сестра си, там незнам какво точно са говорили и като се прибра при мен ми каза, че щяла да се мести при сестра си, щяла да ме оставя и сестра и щяла да и помогне със аборта. Аз и казах недей, неможех да взимаш такива решения сама, аз съм бащата и аз ще поема одговорност. Тя се направи, че неме чу. Събра си багажа и си замина. Престигна при сестра си и ми писа, че когато напрви аборта ще ми съобщи. В този момент живота ми приключи, исках това дете защото я обичах. Мразех себе си, мразех живота си. Исках да умра! И все се питах, боже какво се случи, боже пак ли този филм. Минаха 2-3 седмици и аз в неведение вече неиздържах, тя ме беше блокирала от всякъде, затова попитах сестра и докъде стигнаха нещата с аборта. Сестра и ми каза, че ще и каже да ми пише. На другият ден, тя ми писа. Каза ми, че аборта е след известно време и че била се върнала при онзи 34годишен мъж при когото е заминала, когато аз я бях отблъснал на коледа. И незнайно защо почна да ме убижда, със всякъкви убидни думи, които могат да ви дойдат на ум. Нямах представа какво се случва. Бях 1 месец като зомби и на моменти си мислех, че полудявам. Всекидневно имах главоболие, ужасна болка в сърцето. Свиваше ме и имах чувството, че някой е забил нож в сърцето ми, ужасна болка. Помислих, че това е края с мен, че ще умра, защото това беще всекидневно в продължение на 1 месец. Сега вече минаха 3 месеца а аз се чувствам изгубен. Нямам желание за нищо, нямам апетит. Ставам с мисълта за нея и бебето, лягам вечер и всяка нощ сънувам. Имам 2ма братя по-големи, но те немогат да ми помогнат с нищо, само гледат как се разпадам, какво ли неопитаха за да ми помогнат. Но немога, нямам сила за нищо. 3 пъти се събираме, 3 пъти ме оставя, но предните пъти немогат да се сравнят с този път. Както казва по-малкият от батковците ми: "тя ти направи хетрик". Има още много, много неща които мога да кажа. Но това стига, за да добиете представа. Никога несъм я наранявал, несъм и казвал убидни думи, несъм позволявал косъм да падне от главата и. Когато живееше с мен, небеше лишавана от нищо. Накрая пак съм неоценен, след 5 години и толкова много болка и всички тези истории аз все още я обичам. И понеже я обичам искам да е щастлива и да е добре с този мъж с които е в момента и по принцип, желая и доброто. Ако някой, на който нему се е сторила скучна история ми, нека ми даде съвет моля ви. на 22 години съм предстои да навърша 23. Толкова съм млад а толкова много болка има в сърцето ми.


P. S. :

Нахвърлих и сбих много информация, поради тази причина текстът и нещата които съм написъл могат да ви се сторят непоследователни... Благодаря предварително на тези, които са отделили време и са обърнали внимание на този мой ужас.
Поздрави!!!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 7 месеца hash: d5b281eba7

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Абе дете( обръщам се така, защото мога да ти бъда майка)! То бива да си добър и да правиш компромиси, ама то такова волско търпение като твоето няма по света. Тя затова ти се е качила на главата малката, колко още ще прощаваш, ти си като омагьосан, няма ли кой да ти отвори очите, братята къде са? Дете искал нашият?! Ще те зареже с дете, ще хукне след поредния, после ще ти реве, ще я прибереш и пак, и пак... А между другото, откъде си сигурен, че е бременна от теб, ако изобщо е бременна, де

 

...

преди: 7 години, 6 месеца hash: c73caac46b

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

6.   Много добре те разбирам и ти съчувствам, ти си съвсем нормален мъж, който се е влюбил прекалено силно, и естествено че искаш деца, обаче тя е просто една кучка и не те заслужава. Има те за запасен вариант, ако друг я натири. Не се примирявай с такова унизително отношение. Теглиш и една майна и продължаваш напред. В бъдеще гледай ти да си шефът във връзките ти с жени, защото иначе виждаш какво става. Недей да им угаждаш, уважавай себе си и си подреди живота.

 

...

преди: 7 години, 6 месеца hash: 6da4f41203

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   Не тя да те блокира, а ти я забрави, блокирай и никакво здравей повече на тази жена. Няма много мъже толкова като теб, тя ще си вее гащите и ти ще я приемаш всеки път. Забравяш и продължаваш, всяка друга ще е по-добра от нея. Айде стягай се и на чисто с нови хора, иначе може и чуждо дете да гледаш.

 

...

горе^

преди: 7 години, 6 месеца hash: c4735953ac

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

8.   "Не" се пише ОТДЕЛНО от глагола! И се пише Обида и образОвание (на твоето май му липсва качеството! ). Изобщо неграмотна работа! Не те ли е срам на 23 да пишеш така??

 

...

преди: 7 години, 6 месеца hash: ac2f845310

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

9.   Вместо да ходиш по жени вземи преговори правописа и граматиката! Срамота е човек на 23 г. да не може да пише! Ж. 24

 

...