Споделена история от Любов и изневяра |
Мисля, че открих прекрасно момче
преди: 7 години, 10 месеца, прочетена 2156 пъти
Здравейте, пише ви жена на 23г. Тази година, дай Боже, ще завърша висшето си образование.
От къде да започна, преди близо година и половина се разделих с бившия си приятел и имах нужда от време и пространство, просто да се отърся от всичко, което се случи между мен и него особено накрая. Както и да е, той е в миналото, а аз имах нужда да преживея този период и имах нужда от време, не си търсих приятел, не съм ходила по срещи или нещо подобно през първите 6-7 месеца след като се разделих с бившия си приятел. Излизах само с приятелки и общо взето в компании за маса и за веселба. Мина ми каквото ми беше и реших, че е добре да започна да откликвам и да се отворя повече към някой мъж, да си харесам някого и така. Смятам, че съм красиво и симпатично момиче, висока съм около 165, с руса коса, зелени очи, доста светла кожа. Харесвам визията и тялото си, поддържам се, старая се да съм винаги хубава. Бях няколко пъти на срещи с по-големи мъже на по 28-30 години, но нищо, никой не ме впечатляваше, нито ми хващаше окото. Едни искаха секс, други не знаеха какво искат, трети просто не ми допадаха или не ме привличаха, изобщо все основателни за мен причини, за да не съм с някого и той да не ми харесва. В един момент обаче всичко се промени и обърна. Предходния семестър се запознах с едно момче в университета. Той е на 20г, зодия скорпион. Какво да ви кажа, още първия път, в който го погледнах в очите и го изгледах от глава до пети, бях привлечена. Запознахме се в една зала на факултета, която е за разни игри или просто си стоиш там като нямаш час. Запознахме се и играхме карти заедно. От тогава няколко пъти се бяхме засичали случайно, но нищо повече. Но от около 2 месеца нещата страшно се промениха и то най-вече от моя страна. Почти всеки ден сме във факултета, играем карти или нещо друго, той се запозна с колегите и приятелките ми, с които прекарвам времето си и стана един от нас просто. Какво да ви кажа за него, той е висок малко над 1. 90, със тъмно руса коса, светла кожа и същите като моите зелени очи. Нещото, което страшно ме впечатлява в него е интелекта му, страшно умен е. През тези последни 2 месеца много се сближихме, говорим си много, решаваме заедно задачи, забавляваме се и с него времето ми просто минава неусетно. Когато съм покрай него, не мисля за нищо друго, а само колко ми харесва това момче, колко е умен, привлекателен, красив. Другото, което направо ме подлудява е колко е скромен и дори срамежлив, има страхотно чувство за хумор, много е интересен, забавен, а погледът му е толкова загадъчен. Той просто ме кара да се смея на глас, кара ме да съм отпусната и да говоря спокойно за себе си. Има толкова магнетичен поглед, признавам, че омеквам буквално като го гледам в очите. Толкова са изразителни, загадъчни и на пръв поглед студени. Той е много мил с всички, страшно възпитан е, усмихнат, позитивен. Знам, че не се познаваме чак толкова добре и зад всичко това се крие сигурно история, случки, разочарования или кой знае какво, но мисля, че страшно го харесвам като повече от приятел и меко казано ме привлича. Просто ме впечатлява с това какъв човек е, а той е само на 20г. Проблемът е, че въобще не съм сигурна той как гледа на мен, а и ми е странно, че той е 3 години по-малък от мен. С мен си говори доста, шегува се с мен, има някакви невинни закачки като дори те са му толкова изпипани и мили и в никакъв случай натрапчиви и досадни. Трудно ще ми е да разбера какво чувства той, срамежливичък е и това го обожавам в него, но в случая малко ме затруднява. Преди 10тина дни един колега имаше рожден ден и бяхме в двора и той ни почерпи там, беше доста хладно и двамата стояхме един до друг. Аз казах, че ръцете са ми ледени, а той ми каза, че неговите са топли и ми хвана ръката и наистина му беше много топла. После ме хвана и с другата си ръка и ме гледаше в очите. В този момент исках да така да го целуна, едва се сдържах да не го направя. Наскоро бяхме във факултета пак и аз решавах някаква задача и се ядосвах, че нещо не мога да се справя и той ми предложи да ми помогне, седна до мен и то страшно близо до мен и докато ми говореше и обясняваше нещо, го усетих, че ме докосва лекичко по косата. Разбира се, не се отдръпнах, напротив, хареса ми страшно много, но нищо повече не стана. Последната "по-близка" наша среща беше преди 4 дни, играх карти с 2 приятелки и 1 момче и някой влезе в стаята, но въобще не се обърнах, защото постоянно влизат и излизат хора. И както следях играта и нечии 2 ръце ме разтриха леко по рамената, веднага се обърнах и видях неговите очи и неговата усмивка, попитах го как е какво става, че мислех, че го няма днес в университета и продължихме играта, а той още малко ме разтриваше по врата и рамената. Веднъж и двамата имахме 1 свободен час и той ме покани да обядваме и беше страшно приятно за мен, много си говорихме, но беше сякаш обяд с приятел, не знам и аз. Освен всичко това, друго не се е случило между нас. Добави ме във фейсбук, но така не сме си и писали, все се надявам да ми пише нещо, но засега нищо. Не знам дали и той ме харесва, а аз доста си го харесвам. Привлича ме като с магнит, загадъчен е, красив, страшно умен, внимателен, много мил с всички и с мен. Не знам дали съм влюбена, но много го харесвам, харесва ми гласът му, очите му, усмивката, има невероятно излъчване. Посъветвайте ме нещо, как да се държа с него, защото и аз не знам. Малко ми е странна и объркана тази ситуация, той е 3г. по-малък от мен, някак аз се чувствам жена, а той е още момче, той дори на 20-годишен не изглежда, по-скоро на 17-18. Това не е толкова важно, по-важното е, че не знам какво чувства и изпитва той, харесвам ли му, привличам ли го така, както той мен, намира ли ме за интересна - нямам представа. Не съм сигурна как точно да се държа с него и какво да предприема. До сега винаги се срещаме във факултета, без да се уговаряме и веднъж от там бяхме на кафе няколко души и той и двамата на обяд. Нито си пишем, нито се уговаряме да се виждаме или нещо подобно. Има дни, в които по малко си говорими а просто стоим един до друг и говорим с други около нас. Не знам какво да правя и как да постъпя, аз ли да му пиша, да го поканя да излезем или да му давам по-явни знаци, че го харесвам и го искам не знам. Вие какво бихте направили на мое място, искам да му покажа, че го харесвам и да се сближим още повече и накрая да си го взема за мен :)
Благодаря ви!
|
