Още го обичам
преди: 8 години, 3 дни, прочетена 2191 пъти
Здравейте. Предварително искам да благодаря на тези от вас, които ще си направят труда да изчетат моята история. Някъде между 20 и 23 съм, няма да казвам от къде съм. Моята история е следната. Преди 2 години се запознах с едно момче, по-малко с 2 години от мен. запозна ни обща приятелка.. Както и да е. Запознахме се. В него явно са се породили някакви чувства, а в мен не. Докато една вечер той не ми призна всичко. И реших да опитам с него, приятелки ме посъветваха същото. Периодът в който се запознахме и тръгнахме беше много кратък, изобщо всичко се случи адски бързо. Държеше се прекрасно-писанки до среднощ, писма, обяснения и така нататък, а аз милата съм в облаците, дори и да не съм влюбена, . Това продължи няколко месеца да кажем. След това дойде януари месец, сесийно време и всеки се прибра от където е за да учи. някъде около месец не го бях виждала, само веднъж два пъти като сме се засичали в града в който учим, като ходим по изпити и когато дойде за рождения ми ден в града, в който живея. Та в този един месец, в който не се бяхме виждали в мен явно се бяха породили някакви чувства. Просто бях свикнала със него, питах се постоянно къде е, с кого е, какво ли прави.... и в един момент започнах да си набивам разни филми как той ми изневерява, не ме обича повече, омръзнала съм му, с мен е от съжаление и така нататък. А той не ми даваше никакви поводи да ревнувам. не знам каква муха ми беше влязла в мозъка. Сесията мина, с него отново бяхме на едно и също място и осъзнах, че наистина съм влюбена в него и го обичам. Тогава почна страшното-ревност от моя страна за всичко-че си говори с тази или онази.... че излиза с тази или онази.... а той си е такъв че винаги повече се е разбирал с момичетата и има много приятелки момичета. Но в моята глава това изглеждаше по друг начин. Имало е случаи, където излизаме да се разхождаме и аз съм правила проблем за това, че неволно е погледнал някоя на улицата. Ревнувах без причина, сега разбирам колко е било грозно и смешно отстрани. Правех супер тъпите изкарвания, нямах му доверие, защото още от втория месец на връзката ни виждах че е някак охладнял към мен. Тази ревност ми провали хубавата връзка. Имало е и моменти в които предпочита да е при приятели отколкото със мен-било му важно да е сред хора... това така и не можах да го разбера... дали държи на мен и иска да е с другите за да е по-весело или просто вече не ме иска и не търси компанията ми. Тази моя ревност продължи няколко месеца, не беше нещо крайно, но и не беше нещо толкова малко, че да не се забележи и да не го подразни. Той търпеше, казваше ми да престана и че тия филми не са хубави, но аз си знаех своето. Дойде края на май месец.... отново сесия и всеки се прибра по родните места.... а и сезона беше започнал... ние с него отново бяхме разделени... образно казано... той в своя си град, за да работи, аз в моя... и така цяло лято. През юни беше горе-долу добре, усетих накъде отиват работите и се спрях с ревността... но май беше късно той да го види.... нали не си прекарвахме времето заедно... пишехме си, но не чух нито "обичам те" нито "липсваш ми" нито "кога ще се видим" или "ще дойда до... с колата да се видим". За кратко беше в болница и два пъти ходих да го виждам и един път се бяхме видели в града, в който учим като ходим по изпити. За лятото общо 3 пъти... и то по няма и един час. Това нормално ли е?? По писането му усещах как ми се изплъзва лека-полека. Нямаше го вече това ухажване, нито някакъв признак на любов към мен. През юли той претърпя леко произшествие с кола, слава богу нищо му нямаше, само колата беше пострадала. И от този ден нататък... всичко се промени... не си пишехме с дни.... ако му пишех или не ми отговаряше или почти не ме отразяваше. Беше ми казал да не му казвам колко ми липсва и колко го обичам. Исках да отида в неговия град, да го видя за малко поне, но вътрешно знаех, че той не иска това. А и ме беше страх как ще реагира като ме види. Изобщо не приличаше на връзка. той започна много да пие след тази малка катастрофа, отношението му към мен... просто беше никакво.... нямаше го... все едно гледаш коренно различен човек. Просто във всеки един момент в тогавашния период очаквах че той ще каже "Край, до тук бяхме! " Поведението му спрямо мен го издаваше. И до ден днешен не мога да си обясня само моята ревност ли беше причината да стане това нещо или просто е имало някой, който да му повлияе. Това лято беше най-ужасното.... да седиш по цял ден, да плачеш, да се притесняваш и да се чудиш, дали човека, когото обичаш те забравя или му липсваш. Дойде септември, с нетърпение чаках деня, в който ще го видя и ще го прегърна. Този ден чаках със смесени чувства.... радост.... страх, притеснение... много смесени емоции цяло лято бях чакала този ден... завърнахме се обратно в големия град. Още първата вечер ме заряза.... беше страшно, беше грозно.... не можех да повярвам.... молих му се, "Дай ми втори шанс" а той постоянно ми повтаряше "Как да ти дам втори шанс, като не те обичам" , не бях на себе си, обичах го, бях отчаяна, тъжна, изплашена. не исках да повярвам какво се случва, въпреки че знаех, че ще ме зареже. Бях осъзнала своите грешки през лятото.... бях мислила много... имах това време.... но беше късно. Момчето, което обичам, ме беше отписало. Не исках и не можех да повярвам. Онази вечер в която ме заряза никога няма да я забравя...
Най-трудно е на следващата сутрин, когато се събудиш и когато осъзнаеш, че този човек вече не е част от твоя живот. Последвалите месеци на раздяла бяха много трудни... гледах да се разсейвам, да съм с приятели... но отвътре бях а и продължавам да бъда-тъжна, безсилна, обезпокоена... още куп неща.... Той продължава да ми липсва и да го обичам.... но вече 9 месеца няма ни най-малък признак у него, че му липсвам и съжалява за това, което е направил. Не знам какво му се върти в главата. Той не е от хората, които показват чувствата си. Просто ми се искаше да знам какво си мисли. Просто ми се искаше нещата да се бяха развили по друг начин. Иска ми се да е със мен, защото аз не искам и не обичам никой друг, а само него, дори след тези месеци. Всички ми казват да го забравя, но ми е много трудно и няма кой да ме разбере, дори и приятелите ми. Не съм такава, която ще си каже "Спирам да го обичам" и това да стане, нямам бутон, който да натисна и чувствата ми да спрат. Тъжна съм, объркана съм, не знам какво да правя, . Ако ми беше дал този втори шанс, щях да му покажа нещо ново и по-добро от себе си. Не беше ли той човека, който в началото умираше за мен, а на мен не ми пукаше. той беше този, който първи тръгна към другия. Страшно е когато нещата се обърнат. Сега аз страдам а той като гледам си живее живота, защото снощи за втори път качва снимка с тази, с коята е бил преди мен. не знам какви са им отношенията. но го беше казал така преди "При бивши не се връщам, все едно да се изкъпя и да си сложа старите гащи". Моля ви, посъветвайте ме, нямам почти никакъв опит в любовта. не искам злобни коментари, просто искам съвет. И ако някой ми напише, че ЛЮБОВ С ЛЮБОВ СЕ ЗАБРАВЯ в моя случай не е така.... с един човек.. от два месеца имаме неангажираща връзка.... но аз нямам никакви чувства към него.... просто си е за развлечение и той го знае, въпреки, че виждам че ме харесва много и иска нещо сериозно... Виждам че човека е свестен, но пак за бившия си приятел си мисля и го обичам. Наистина мояь случай е неспасяем, в дупка съм. Знам, че има много по-лоши неща от моят случай, но просто съм тъжна., случи ми се нещо лошо и аз страдам и плача. Имам чувството, че откакто го няма, всичко пропада и нищо не ми се получава. Няма да забравя също така и деня, в който започна всичко между нас... ще го помня винаги! Най-страшното, ще дойде когато си хване нова приятелка, тогава вече ще е краят за мен, ще ми е трудно да гледам как прави с нея нещата, които е правил със мен. В началото си мислех и се чудех какво ще го правя и дали ми трябва изобщо връзка, а сега се чудя как да продължа без него. Имам нужда от него, не искам друг. откакто го няма, нямам желание за нищо, не мога да се зарадвам на нищо, не съм щастлива! Просто ми липсва и го обичам! Дано ме разберете. Благодаря на тези, които изчетоха дългата ми история!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 1 ден hash: 3121c81708

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Лично силно много ме съмнява тоя момък някога въобще да те е обичал. Ама ти като си си го навила на акъла - си го идеализирала като неземния. По-скоро е бил неориентирано момче като сте се запознали. Защото единствената друга причина нормален мъж да има повече жени приятелки е, понеже е женкар. Не че е изключена, ама не ми прави такова впечатление. Та само ти може да си помогнеш като го свалиш от пиедестала и му махнеш качества разни които си му преписвала с времето, с които той няма нищо общо.

 

...

преди: 8 години, 1 ден hash: 2eb90dd11a

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   По това, което разказваш , излиза, че ти само страдаш. Когато сте били заедно ти си страдала от ревност, после като сте се разделили пак страдаш от раздялата. Нито един момент не видях да си спокойна и щастлива. Такава връзка изобщо не ти трябва. Във връзката трябва да си щастлива , спокойна. А не раздирана ту от ревност, ту от мъка. с времето ще ти мине. Но обърни внимание каква си в личния си живот, какви са реакциите ти, какво оскаш от една връзка.

 

...

преди: 8 години, 1 ден hash: 048da8afb9

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Напълно те разбирам как се чувстваш. В момента и аз съм в подобна ситуация. Ако искаш можем да си пишем.

 

...

горе^

преди: 8 години, 1 ден hash: 55cb964ac1

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Потърси го.

 

...

преди: 8 години, 22 часа hash: 89f4b1c365

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Здравей! Искам да ти кажа, че съм в същото състояние като теб. И при мен сега е така. Той ме отблъсна заради моята ревност. Слушай ме щом стигнеш дъното няма вече накъде освен нагоре. Вдигни си горе главата, усмихни се и ако го обичаш толкова не стой и гледай какво прави. Отиди при него и дa те отблъсква продължавай. Можеш!

 

...