Споделена история от Любов и изневяра |
Любовта на живота ми ме изостави!
преди: 8 години, 11 дни, прочетена 4606 пъти
Здравейте на всички! Ето и моето най-голямо страдание в живота...
Мъж на 30 години съм, работех като международен шофьор, сега вече имам личен бизнес. "Бившата " е с две години по малка от мен. Запознахме когато тя беше на 15 години. Започнахме връзка. Ходили сме навсякъде из България, водел съм я и в Европа! Когато тя стана на 18 години заживяхме заедно! След 2 години създадохме живот, роди се нашия син! Преди всичко уточнявам че нейните родители са се разделили когато е била на 13 години, като майката е отишла в Испания да работи, баща й бих го нарекъл "пияница" и ги гледал от дъжд на вятър! Буквално аз я отгледах... балове, рождени дни, пари, дрехи, всичко! Никога не е лишавана от каквото и да е! Та на въпроса... Живеехме си чудесно!
След като се роди детето ни, първите две години беше "добра майка" доколкото можеше. След известно време започна да се променя! Държание, секс, маниери, отношение към детето, придоби увереност която никога не съм забелязвал! Виждах промяната, подпитах няколко пъти и отговора беше един и същ- човек се променя! Продължихме да живеем така! След около 2 години я хванах в изневяра с един от хората с които работех, мой личен приятел! Оказа се че са имали тайна връзка която е започнала когато забелязах промяната е нея! Обсъдихме и реших да й простя за да бъдем това което тя никога не е имала-СЕМЕЙСТВО! Беше много трудно, тя страдаше много за него! Личеше си, въпреки че го отричаше и се кълнеше в живота на детето си че никога не е имало нищо друго освен разговори! Никога не е правила секс с него или каквото и да е в сексуално отношение! Минаха около 3 години след това! Вече не беше същото, тя се промени коренно към мен, личеше че вече не ме обича истински и все едно е кордисана! Дойде момента в който правихме секс веднъж седмично и то все едно е задължение от нейна страна! Започна да спи в другата стая при детето като оправданието й беше че я боли гъба от леглото, което смених с чисто ново поради тази причина! Спряхме да говорим. Тя се прибираше от работа, все изморена, все с главоболие, постоянно нервна! Изкарваше си яда на мен и сина ни и си лягаше да спи! Това продължи няколко месеца! Питах няколко пъти какво има, какво й е, но тя казваше че няма проблем и е изморена! На 14. 02. 2017 (деня на влюбените) получих смс в който пишеше как никога не сме живеели, никога не сме били щастливи и подобни на това неща! Вечерта седнахме да го обсъдим и да намерим решение на "проблема" който и до ден днешен не знам какъв е! Тя беше с ясната нагласа че иска да ме напусне и да живее сама (жената която винаги при наш скандал се кълнеше че няма да позволи детето да живее с разделени родители понеже тя знаела какво е и каква болка е)! Попитах я какво стана с нейната клетва, тя отвърна че детето ще е добре и може и така да бъде щастливо! За по малко от час изнесе всичко нейно и отиде да живее при леля си. Дори не пожела заедно да обясним на сина ни какво се случва, наложи се сам да му казвам без да го настройвам против нея! Първата седмица изпитах най голямата болка в живота ми! Гледах как детето ни страда! Плачеше без причина, беше кисел, нервен, наранен! В първия месец детето ходеше при нея за 2-3 часа през ден-два. В един момент малкия отказа да ходи, вече не желаеше. Тя започна да се обажда за да го чува как е. Говориха около седмица всяка вечер за по 5 минути. В един момент той отказа вече да говори с нея. През това време правих какви ли не опити да я върна за да бъде добре детето и да има детство със семейство. Вече 3 месеца не е чувала и виждала детето си! Той някак си преодоля нещата и започна отново да живее детството си! Отдадох се на него, промених начина си на живот, прекарвах всяка свободна минута с него... мисля че това му помогна! Успях да му помогна да завърши първи клас с отличен успех въпреки всичко и въпреки страданието му! Вече бих казал че е щастлив доколкото може дете да бъде щастливо без майка! Проблем се яви това че вече 4-ри месеца мисля всеки ден за нея, не мога да си я избия от главата, а знам че тя не заслужава нищо добро! Майка която си зарязва детето само и само тя да е добре! Дори наскоро я попитах иска ли да се върне, тя категорично каза "НЕ"! Много хора ми казват че тя ще иска да се върне, но аз не го вярвам след като 3 месеца не е виждала детето си и все пак ми отказа да се върне въпреки всичко! Мислите ли че ни заряза заради друг мъж, или се уплаши от детето и това че вече ще става по трудно с учението му, или просто се е побъркала!? Споделете вашето мнение, съвет, упрек! Може да съм пропуснал нещо, така че питайте ако не ви е ясно каквото и да е! Благодаря предварително!
|
