Споделена история от Любов и изневяра |
Болката си стои и не отминава
преди: 8 години, 24 дни, прочетена 2075 пъти
Здравейте, момиче на 20 години съм. Щастлива съм с това, което имам и което съм постигнала досега. Уча, работя, близка съм със семейството си, имам добри приятели и много мечти и амбиции. Единственият проблем е, че не ми провървя в любовта. Имала съм трима приятеля досега. С първият имахме много емоционална връзка от разстояние, често се карахме и разделяхме, но за кратко. Продължи към три години, след което и двамата много се изморихме. Той беше много импулсивен, живееше ден за ден, харчеше парите си наведнъж, пушеше трева, изгониха го от колежа, в който учеше и т. н. Не бях щастлива, но не бях аз тази, която го остави и след това ми костваше много да се съвзема. В контраст, последният ми приятел беше много отговорен, грижеше се за семейството си, учеше, работеше, имаше кола, пестеше, даже на моменти ми се струваше прекалено земен и рационален. Да, обаче, с този човек нямахме никаква емоционална връзка. Аз много си го харесвах, но той беше на настроения, не говореше много за себе си, въобще не можех да достигна до вътрешното му светоусещане. Често имах съмнения за чувствата и намеренията му към мен и самата аз не можех да се отпусна напълно. Един ден се осмелих да заговоря за това, което ме измъчваше - липсата на комуникация, неувереността ми в чувствата му и той започна да ме игнорира, а седмица преди това ме запозна със семейството си. Нарани ме и накрая и двамата си наговорихме тежки думи, най-вече аз и той прекрати всякакви контакти с мен. Били сме близо 5 месеца заедно, а повече от месец вече не си говорим, но болката си стои. Можех да видя бъдещето си с него, имах желание да градим връзка, и едничкото на което се надявах беше да видя някаква емоция от негова страна, да се открехне пред мен. Опитах се да се свържа с него, но разбира се, бях игнорирана за пореден път. Животът продължава, млада съм, имам доста ухажори, но сега един страх се е загнездил вътре в мен, че никога няма да намеря правилния човек, което е нормално след две толкова различни неуспешни връзки. Единствено дете съм, нямам братовчеди, очаква се да създам семейство, но не искам да съм с човек, в когото не съм влюбена, а емоционалното привързване ми коства прекалено много разочарование след това. Знам, че следващите няколко месеца ще прекарам в преодоляване на бившия си приятел, а след това ще отнеме още доста време докато се почувствам готова за нова връзка и срещна някого. Какво бихте ме посъветвали за напред? Как се справяте вие с болката от раздялата и колко време ви отнема да започнете нова връзка? Благодаря предварително за отделеното внимание!
|
