Споделена история от Любов и изневяра |
Надежда след раздяла
преди: 7 години, 8 месеца, прочетена 1507 пъти
Здравейте,
реших да споределя съдбата която сполетя мен и моята половинка, и да видя как странични хора преценяват ситуацията. Решението е взето, но все пак съм любопите пък може и да от полза за някой.
На 23 години съм и преди по-малко от 4 години се запознах с едно плахо и несигурно момиче 1 година по-малко от мен. От началото нямаше нищо, но така се случиха нещата, че започнахме да излиза в една обща компания и да се забавляваме заедно. Тогава тя си имаше сериозен приятел а аз от своя страна не можех да си представя как може да имам сериозна връзка, като за мое предпочитание бяха мимулетните отнушения общо взето ме беше страх от сериозно обвързване. Така мина около 1 година, година в коята започна между нас да прехвърчат искри. Не след дълго тя се раздели с тогавашния си приятел, видяхме веднъж без други хора само аз и тя (пред това се виждахме само в компания, като тайночко и двамата се надявахме другия да е там) и нещата просто се случиха. В началото си мислих че ще е поредната кратка връзка и че мога да си начеша нагона. Да ама не с времето започнах да изпитвам нещо, което до момента не бях изпитвал започнах да се влюбвам, както аз така и тя. Не след дълго решихме да заживеем заедно просто защото нещата въряха прекалено хубаво, няма разногласия няма караници. Нещата като цяло вървяха добре започнахме с времето да имаме леки спорове, но нищо сериозно. Година и половина по-късно обаче нейните чувства станха доста силни и лека по лека започна да ми намеква за семейство, от началото си мислих, че се шегува, но хората са го казали добре че е шегата да си кажем истината. Аз до последно не приемах нещата за истина, което доведе до депресия от нейна страна. Често плачеше, но не ми казваше защо оправдаваше се с работата отнушения с родители и тн. Реално всичко беше защото аз не й отговарях на това което изпитва. Не след дълго тя си сподели какво я мъчи и ме накара действително да се замисля над нещата, без да ми слага срокове и каквото и да било просто ме попита какво искам от нея. Честно да си призная не знаех какво искам от нея, моята цел тогава беше кариера аз съм на мнение че преди да направя семейство трябва по един или друг начин да съм поне малко успял и в прав текст й отговорих, че за момента не съм готов за смейество с нея и че ще си помисля. Тя от своя страна имаше някакви амбиций за развитие, които амбций в последствие изчезнаха и единственот й желание беше семейство от мен. Без да изпадам в подробности така се стекога обстоятелства, че тя буквално си видя живота на лента. И не след дълго сподели, че поради тази случка тя е осъзнала колко е кратък живота и че иска да се разделим за неопределен период от време за да може и аз и тя да разберем какво значим един за друг и дали сме сигурни в това какво искаме. Много от вас ще кажат, че ми е намерила заместник и не иска повече да си губи времето с мен. Така и беше. Решихме да се разделим за известно време време в което да мислим за нас а не за други. Това беше нейно изказване и че в това време няма да търси други хора докато не се изясним. Малко преди да се разделим нещо в мен прищрака не съм ревнив и по нищо не оспорвам нейната лоялност, но реших да и погледна телефона все пак се разделяме в мен започнаха да се появяват различни емоций. И какво да видя някакво съобщение в което се говори за любов при което аз побеснях и си събрах багажа, и при пойскано обеснение се оказва че това и е шефа и че тя в последствие разбрала че той имал чувства към нея. Но най-нагло ме обеди че тя няма нищо към него и че това можело да е само от полза за нея тъй като можела да го манипулира, (нещо което тя не може) пък и нищо не можела да направи. Аз заблуден й повярвах. Не можах да спя цяла нощ през мен преминаваха и ада и рая не можех да повярвам какво ми се случва. На следващия ден, тя беше на работа а аз не, реших да се направя на приятно разсеян и че съм изморен и ще остана да си поспя. Попринцип излизаме заедно кой на работа кой да си върши нещо, пропуснах да спомена, че живеехме в тях. Тя излезе за работа и реших да направя това което нигоа не съм правил да разследвам някой. Отворих и фейсбука и какво да видя от въпросния господин се обеснява в любов, любов на която тя отвръща. Целият ми свят се срина всичко пропадна, толкова вяра имах в нея че не можех да осъзная какво се случва. Взех си багажа отидах до работата й хвърлих й ключовете навиках и всякак, нещо което не си позволявам защото е пошло да се държиш като дебил с нежния пол, но просто не бях аз. След което се прибрах и се свързах с въпросния човек и му споделих че може да я има, но случи ли й се нещо ще бъде разкостен, друга моя страна която се старая да не показвам. Освен че дъжах на нея като гадже, но и като човек защото тя беше страхотен човек. Не мина дълго време обади ми се видяхме се говорихме и тя ми каза че аз съм нейната любов и че иска да си прекара живота с мен и съответно прекарахме деня заедно. Пред мен приключи отнушения с въпросния човек и ме обеди че до физическа изневяра не се е стигнало. И какво от това тя душевно ме бе предала. Поставих и условия и продължихме по плана си да се разделим за известно време, като се виждахме и чувахме. Е през какво си мислите, че преминах? Първата седмица почти не се хранех, имах проблеми със съня не излизах никъде, тя от своя страна беше студена. Времето не минаваше аз постоянно търсех нейното внимание, но тя все си беше така студена. Лека по лека започнах да се оправям и не мина много време и се видяхме при което аз я попитах какво се е опитвала да постигне. Тя ми отговори че нейното желание е било да има семейство от мен, но аз не съм искал това тя била страдала и накрая след случката решила, че тя ще си гони мечтата за семейство но не с мен. Говорим за смейество пък постъпва така? Както и да е в момента сме разделени от близо 2 месеца и нещата се обънаха преди аз я търсех сега тя мен ме търси, за разлика от нея аз се опитвам да и отговарям на чувствата, чуваме се всеки ден по 1-2 пъти и през останалото време си пишенм и 1 път седмично се виждаме. Доста често започна да ми напомня колко много ме обича и че иска да си преакра живота с мен. В крайна сметка през времето което бях сам прецених следните неща: Какво е тя за мен, кои са моите грешки, какво искам от нея, мога ли да й проста за предателството. Стигнах до следното заключение, че в крайна сметка сме хора и всеки прави грешки, но човек трябва да прощава само осъзнати грешки. Всеки заслужава 2-ри шанс, но не и трети, всеки може да ти каже, че те обича но не и да ти го покаже. За времето прекарано с нея аз и тя решихме да си дадем втори шанс, и по отнушенията ни до момента нещата са по-добре и от преди.
Съжалявам за дългата история съкратих я възможно най-много, очаквам от вас мнения.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: c54aa2c358 |
|
1. Направи така, както ти казва сърцето. Както го чувстваш. После да не съжаляваш. Но да знаеш, че всичко може да се повтори!
TheOneBear
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 1b2cec64b0 |
|
2. Тя иска семейство С теб. Ти казваш, че иска семейство ОТ теб. Тоест едва ли не нещо, което ще иска от теб. Смисълът на цялата история се крие във въпроса-ти искаш ли семехство с нея? Готов ли си за семейство, искаш ли го, искаш ли деца? Това си отговори. Иначе тя е разбрала, че от намеци не разбираш и е прибегнала до това да задейства ревността ти, та дано се сетиш, че иска сериозни неща от теб. Постигнала го е, сега бъди честен със себе си и си птговори искаш ли семейство.
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 4577989585 |
|
3. № 2 на 100% съм съгласен с теб. Аз вече съм решил че тя е човека за мен и съм готов да създам семейство. А иначе към № 1 няма гаранция, че няма да се повтори но няма и гаранция, че ще се повтори всичко е 50/50
|
|
