Съсипвам се..
преди: 7 години, 11 месеца, прочетена 1720 пъти
Здравейте на всички рядко пиша в такива форуми, но ситуацията е много гадна и вече не знам къде да си намеря място и под кой камък да се скрия, и съм в дълбока депресия и само лоши мисли са ми главата.. нека да започна и със същинската част. Преди 3 месеца се запознах с едно момиче, първоначално я добавих в социалната мрежа, мислех си, че няма стане нищо, но реших да пиша и да опитам, все пак хората са казали "от опит глава не боли" та реших да действам по тази поговорка, писах и тя ми отговори много мило, цял ден си писахме, беше супер още по отговора и разбрах, че е възпитано момиче, истинска и с добро сърце. И така се минаваха дните, продължавахме с безкрайните чатове по цял ден, тя понеже живее близо до мен и един ден просто се случи и и казах да се видим, тя се съгласи с голямо желание и наистина и личеше, че много се радва и разбира се аз също. Видяхме се всичко беше прекрасно като в приказка, говорихме си, смяхме се, забавлявахме се както винаги минава първата среща, бях щастлив и видях в очите любов, погледа с който ме гледаше беше неописуем, просто прекрасен.. с тези дълбоки и мили очи като ме погледнеше аз просто се разтапях от щастие, казах си "това е моето момиче" продължихме с писането и вече дори се виждахме всеки ден по 4-5 часа сме седяли двамата, бях най-щастливия когато бях с нея, и тя също.. дори се запознах с родителите и много възпитани и културни хора, дори те ме харесаха, просто съм културен и исках да направя добро впечатление на хората и да разберат, че дъщеря им излиза с правилното момче.. всичко беше прекрасно нещата вървяха много гладко, докато не разбрах, че тя има доста приятели.. аз съм ревнив много и реагирах гадно на тези неща, стана ми гадно.. има също така най-добър приятел с който поддържат връзка, тя ми е разказвала, че с него са имали.. не връзка ами почти връзка, нещата между тях не се получили и са решили да си останат най-добри приятели, дори имаше негова снимка в телефона.. което адски много ме нарани.. след тези неща се започнаха скандали, сийнвания, игнорвания от нейна страна, крещеше ми.. аз не съм безгрешен имал съм грешни постъпки и действия спрямо нея за който съжалявам и съм се извинявал с дни и да се оправят нещата.. аз съм от хората които депресивните състояния са често срещани дори ужасяващи, но това е отделна тема.. та така, най-накрая аз просто и предложих, видяхме се и бях себе си и казах, каквото стане -стане поне ще опитам! Видяхме се, предложих и тя ми прие.. бях на седмото небе не можа да опиша колко щастливо се чувствах тя е много загрижена за мен, личи и че ме обича.. но когато се сдърпаме за нещо започва да ме игнорира да се държи студено и гадно с мен и аз това го приемам много тежко и по цял седя в нас и плача ред сополи, ред сълзи.. преди 2 дни бяхме у тях аз отидох, всичко беше страхотно говорихме си, гушкахме се, целувки всичко прекрасно.. докато тя не ми каза, че след 12 клас има намерения да се изнася и да ходи да учи в Пловдив информатика. След тези думи света ми се срина и първата ми мисъл в глават беше "но защо.. оставяш ме сам тук какво ще правя без теб" и и го казах.. тя каза, че ще си изтегля скайп и ще говорим и виждаме по скайп, аз тотално бях против само да се чуваме и виждаме по скайп с едната камера.. не е същото като да видиш любимия си човек на живо.. от тогава за това се скарахме аз и казах, че нали не искам да заминава, искам да си остане при мен.. а нека кажа и една малка подробност най-добрия и приятел също учи в Пловдив и това като ми го каза.. разбирате ме, помислих си, че отива там не само да учи информатика но и да е при най-добрия си приятел.. много ме болеше от това тука от 3 дни не мога да си намеря място с всеки изминал ден ставам по-зле.. написах и 4 романа.. дълги съобщения обясняващи, че не искам да я оставям и въобще не искам да ходи никъде... тя сийнва и ми отговаряше след 2-3 часа с кратки и студени отговори. Вчера също ми сийна и досега нищо.. не знам какво да правя вече объркан съм много, заслужава ли си или просто да оставя нещата така.... съжалявам много е написаното, но реших да разкажа подробно, благодаря на всичко които ще го прочетат.. :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 11 месеца hash: 7a2dc52e96

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Виж сега, и да се съсипваш, и да не се съсипваш - полза никаква. Не можеш да очакваш някой да прави плановете в живота си, съобразявайки се с теб. Да, има и такива заблудени души, които после горко съжаляват. (Нещо от сорта "Ако не беше той/тя, сега щях да съм.... еди-къде си. Ама толкова ми е бил акълът! ") За мен лично няма никаква драма в това двама души (двойка) да учат в различни градове, но добре разбирам, че си е до човек и всеки си го преживява по различен начин. Въпросът е да погледнеш на нещата така - моят човек ли е, ако някакви километри ще ни разделят? С други думи, ако разстоянието ви раздели, още хиляди неща ще успеят. Моят човек ли е, ако постоянно ще се притеснявам дали не е влюбена в друг (например най-добрият й приятел)? Ще ти отговоря аз - не е. Давам си сметка разбира се и за това, че сте още малки, нямате житейски опит и всичко ви се струва голяма промяна и... "оле, майко, ужас, к'во ще правя без нея". Сега не го виждаш така, но за в бъдеще това може да ти е голям плюс. Така де, животът ще те поставя във всякакви ситуации и, повярвай, сълзите и сополите НИКОГА няма да ти помогнат. Ако още отсега свикнеш с мисълта, че хората не са програмирани, че всеки има път, който трябва да извърви, че ще се срещаш и разделяш с десетки хора през живота си... Толкова по-лесно ще ти е да се справяш с това и да живееш с това. Знаеш ли колко влюбени живеят дори в различни страни? Извинявай, че малко разхвърляно ти го написах този коментар, но много бързам, а исках да ти кажа поне малка част от уроците, които научих аз в живота си до момента. Успех! :)

 

...

преди: 7 години, 11 месеца hash: bc89fb0424

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Много обсебващ ми идваш . Нека гони мечтите си момичето , ако се откаже заради теб ще понесеш ли чувството за вина ? Знам връзка от разстояние не е връзка , но ако сте лоялни един към друг може и да просъществува . Пък има и друг вариант освен " недей да заминаваш" може да заминеш с нея и да си намериш работа и пак да сте си заедно

 

...

преди: 7 години, 11 месеца hash: f9eec324a0

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Вървете заедно в Пловдив. Но първо се разберете как виждате заедното си бъдеще. А още по-първо започни да имаш доверие на най-близките си хора. Просто се чуй - реагирал си ГАДНО на това, че тя има ДОСТА ПРИЯТЕЛИ ?!?! Вместо да се радваш за нея. Няма как по друг начин да вървят нещата, при това положение.

 

...

горе^

преди: 7 години, 11 месеца hash: 1c1093773d

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Малък, не искам по никакъв начин да те засегна, но си като педал! Да ревеш за момиче, дето дори не познаваш!.. Вярно и аз съм плакал за жена, но моето беше доста сериозно. А ти още не си се оженил и ревеш...

 

...

преди: 7 години, 11 месеца hash: 6f70e82398

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Според мен нямаш право да искаш от нея да не заминава да учи. Още повече че вие се познавате едва от три месеца. Колкото и да сте си станали близки - това е много много малко време, за да си опознал някого напълно. Ако държиш на нея и искаш да е щастлива и да успее в живота си, по-скоро решението и да учи би трябвало да те зарадва и да се гордееш с нея, когато евентуално я приемат желаната специалност. Може би си самотен по принцип и ти се иска да я задържиш, но не мисля, че по този начин биха се получили нещата. Защо не пробвате да заминете и заживеете заедно.

 

...