| | Споделена история от Любов и изневяра | 
 
			Не мога да си го избия от главата...преди: 8 години, 4 месеца, прочетена 2109 пъти
 Здравейте!  Най-вероятно вече има такава тема,  но не успях да намеря случай като моя.  Не съм тук,  за да търся съжаление или нещо от сорта,  а просто за съвет.  Запознах се с едно момче по чат,  оказа се,  че ми е писал преди месеци,  но не ми е излязло съобщение,  та го видях по-късно.  Допаднахме си,  държеше се много добре,  искаше да ме опознае,  интересуваше се от мен.  Беше взаимно.  Започнахме да се чуваме по телефона,  после и на видео чат.  Още първата седмица той ми говореше на "пате",  " зайче",  постоянно произнасяше името ми,  казваше как го е респектирало...   Някакси беше странно..   Искахме да се видим,  но в началото той каза, че няма възможност т. к.  е на работа и малко почива.  След две седмици активна комуникация,  аз реших да отида да го видя.  Проблем беше, че сме от различни градове и всъщност главната пречка си е разстоянието...   Но вечерта,  когато трябваше да се чуем,  да се разберем кога ще пристигна,  той точно тогава реши да пасува..   При условие, че ме търсеше постоянно,  питаше ме с кого съм,  къде съм,  какво му стана,  притесни ли се,  не знам..   На другия ден сутринта сигурно в 7ч вече имах съобщение "Добро утро",  и не можех да разбера нагъл ли е,  или просто го е страх.  Говорихме до безкрай и оправданието му беше, че си има много проблеми на главата...   Иначе ми говореше ТОЙ как не е за секс,  иска връзка,  дори правеше планове да ходим на море следващия месец,  вкарваше и темата за деца.  Обясняваше ми как съм идеалът му за жена...   В крайна сметка дните си минаваха,  той отказваше да дойде,  защото цитирам "Ако дойда,  ще е с един приятел,  защото не мога да пътувам сам".  За протокола,  той има кола,  а аз щях да бия пътя по влакове и автобуси...   Карахме се,  когато спирах да го търся,  той ми пишеше,  звънеше.  Той е от малък град,  а работи в по-големия до него, живее с родителите си.  По едно време,  впоследствие и по-късно отново ми каза защо да не се преместя да живеем двамата в по-малкия град,  само че в апартамента,  който държат родителите му.  Искаше и да си намеря работа там.  И аз бях туш отвсякъде...   Ние не се бяхме виждали на живо,  а говореше за наистина сериозни неща.  В крайна сметка в продължение на месец и половина се търсехме,  искахме,  но той нямаше топки (или не му се занимаваше) да дойде при мен и да се видим.  Разредихме разговорите последните 10-ина дни,  докато една вечер той не ми се обади.  Попитах го дали се е престрашил най-накрая да дойде при мен и отговорът беше "Да,  но не знам кога".  След толкова протакане и чакане,  на мен ми кипна и реших да го пробвам ( така и така нещата не отиваха в добра посока)- предложих му да дойде същата вечер за секс,  без обвързване,  без нищо,  просто да си прекараме добре.  Той замълча няколко секунди и отговорът беше : "Ако сега тръгна,  в колко часа трябва да съм при теб? ".  После ме питаше за маршрута и не знам си какво..   Зададох му въпроса защо просто не каза,  като аз така или иначе можех и да спя с него,  защо е говорел сладки приказки толкова време и цялото внимание..   нещо не ми се връзваше.  Той се изсмя и нещо се излигави,  Казах му,  че няма какво повече да говорим и затворих.  В следващата минута той продължава да ми говори на чат.  Каза ми, че това моето са курвенски номера,  аз отговорих,  че реакцията му е била достатъчно показателна и че се е вързал,  и той пак върна на версията,  че не иска само секс..   После ми обясняваше каква съм да постъпвам по този начин..   Наясно съм,  че е тъпо да пробваш така човека и не е честно,  но е факт,  че благодарение на това моето чудене къде сме с това момче приключи.  Въпреки всичко той завърши "великия " чат с това,  че ако отида в неговия град,  да му се обадя...
 Аз ли съм сбъркана нещо,  той ли само си е правил забавно,  или съм се вкарала във филма,  нямам си на идея.
 
 П. П Всичките ми приятели,  на които казах за него,  бяха единодушни,  че нищо хубаво няма да излезе от това.
 Извинявам се,  ако съм била прекалено обстоятелствена.
 И не съм се депресирала,  имам въпроси.  Ще се радвам,  ако някой може да ми даде някакъв отговор или просто да изрази мнение.  Благодаря предварително :)
 |