Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Много красиво написана история, но всъщност история за един боклук. Да, момчето е боклук. А ти може много да си го обичала, но това не значи, че не си била много наивна. Нямала си грам достойнство и себеуважение. Сега не е задължително да бъдеш гадна с хората само защото това момче е било гадно с теб. Ти сама си го позволила и затова смятам, че и ти имаш голяма вина за това, което е станало. И това не ти го пиша, за да те огорчавам. Всеки има право да бъде обичан. Просто ти още не си срещнала подходящия за теб човек. Но не е казано, че няма да стане. Млада си още и определено има смисъл да чакаш правилния. Когато го намериш - позволи му да те обича. Трудно ще е, но трябва да рискуваш. Пожелавам ти много щастие!

7.   Не мисля че си ку*ва,но определено не си си създала и добра репутация.Защо трябва да се похабяваш заради едно неподходящо за теб момче?Не мисля че е разумно да бъдеш като него,това няма да те доведе до нищо добро,запомни го! Защото пак така или иначе ще те използват - ти можеш да предложиш само секс и ако очакваш да намериш момчето за теб сред тези (не искам да кажа думата) жестоко се лъжеш..!И още нещо ... Недей да търсиш вината в него - само ти си си виновна защото не си могла да кажеш край,а си се оставяла да се подиграва с теб!
Колкото до номер1 : Любовта съществува просто я търсите на неподходящите места и следователно ще намерите само такива хора,които искат да се възползват от вас! Всичко това се дължи от психическата нагласа на човек - Ако си спомняш само лошите преживявания и се цупите и хленчите е повярвайте ми НЯМА ДА НАМЕРИТЕ ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК ДО СЕБЕ СИ!

8.   Аз смятам, че е добре за известно време въобще да не се занимаваш с мъже. Просто си дай почивка и погледни нещата отстрани. Изясни си какво точно искаш. Концентрирай се върху себе си, развивай се като личност. Само така можеш да надживееш тази детинска история. Стегни се! Не си нито първата, нито последната наранена жена, но не всички се държат безскруполно с другите. Тези момчета, които лъжеш, какво са ти виновни? Да, знам, че в последно време в масовата култура се лансират такива сюжети - "бях добра, ти ме нарани, сега съм лоша с всички, защото не мога да те забравя" и т. н. Знам също, че е много модерно да се вживяваш в подобен род филми, но вече си малко голяма за това. Искаш свестен мъж? Постарай се да го заслужиш. Че бившият ти е мръсник, спор няма, но в момента ти много сериозно се стараеш да му паднеш на нивото, а това не ти прави чест. Още нещо: принцове има само в приказките (Като не броим Чарлз, но той е щастливо женен за Камила:) Ориентирай се към хората:) Успех!

Борония

9.   Павка, съжАлявам за твоята реалност..Онази, лишената от чувства и емоции, онази лишената от любов. Ако светът ти се върти само около аз, аз-а и все пак - аз..., то никога няма се почувстваш обичан, потребен и ценен...
За теб любовта не съществува, защото ти самия си решил да се лишиш от най-истинското и стойностно нещо на този свят.

..................
Усмихвайте се и се обичайте ! :-)))

от една таква-онакава

10.   Една такава-онакава, привет от Писана. Да ти споделя, аз познавам един Павка, който е на точно същото мнение като тук изложеното от човек със същото име - дали е чисто съвпадение мога само да гадая (то случайни неща няма по принцип), но това което пишеш, както и останалите, се отнася на 100% за моя познат. Подкрепям напълно мнението ти.

А на авторката бих дала същия съвет като някой писал по-горе - може би тя трябва да си даде малко време без мъже, да се откъсне изобщо от този вид изживявания, да се абстрахира от това, което й се е случило, а то определено не е малко. Мисля, че трябва да се съсредоточи върху собственото си израстване като личност, защото в следствие на връзката си с този мерзък мъж е слизала едиснтвено надолу в духовното си развитие.

Аз лично също нерядко съм била предавана в живота си, но на пук на всичко съм държала главата си високо вдигната, въпреки техните опити да ме натискат надолу под калта. За мен такива хора просто престават да съществуват. Не заслужават дори една пропиляна за тях мисъл, защото позволя ли си тези негативни емоции, само се поддавам на тяхното влияние и така им позволявам да постигнат целите си.

Винаги съм си повтаряла, че няма да позволя да падна на тяхното ниво, а ще продължа напред и нагоре, въпреки техните опити да ме съсипят. Така че, авторката е добре да се опита да преустанови контактите си с мъжете за определен период и да се опита отново да намери себе си, онази светла личност, която е била преди да се опитат да я стъпчат в калта.

Може да се запише на йога например или на някакъв курс по нещо, с което би й доставяло удоволствие да се занимава в свободното си време и да започне да прави усилия да се усмихва на малките ежедневни неща в живота, които често остават незабелязани. Така малко по малко ще се преоткрие като истински стойностния човек, който се крие някъде дълбоко там в нея.

И когато правилния човек за нея се появи, ще е отново цяла, за да може той да я види и познае като такава, а не като човекът, в който се е превърнала в момента и в който той едва ли ще успее да се влюби, ако нещата в начина й на живот не се променят. Пожелавам й да открие душения си покой, а с него и мъжът, който да я обича истински и тя него насреща!

Късмет и всичко добро.

11.   От номер 1(Павката)
Като за начало ще си позволя да цитирам някои изречения:
''Любовта е чувство на ПРИВЪРЗАНОСТ, грижа, привличане, симпатия''
''Скорошни изследвания в неврологията показват, че когато хората се влюбват, мозъкът последователно секретира определени вещества, включително феромони, допамин, норадреналин и серотонин, чието действие е подобно на амфетамините, стимулирайки центъра за удоволствие в главния мозък''
С двете изречения по-горе искам като за начало да подчертая,че любовта е химия.
Сега закъдето си мислите че съм егоист ще ви попитам нещо-Как си избирате обикновенно приятелите.Аз ще ви кажа как.Като преценяте храктера им(дали ви допада),дали имате общи интерси(ако например сте пънкар едва ли ще се движите с месния църковен хор),също може би един човек ви харесва ако ви е забавно с него(ех пак мислите за себе си,ама нали няма да се захванете с някой дето само ви се оплаква от живота).Има естествено още много работи,но дадох за пример само тези.От тези примери ако си отговорите честно ще видите,че дружите с човек само ако ви е добре с него-тоест сте егоисти.
Сега ще питате сигурно относно любовта към семейството.Там вече има привързване.Просто ,като живееш няколко години с човек и се привързваш към него.Може би това е любовта-незнам.просто ми става смешно как хората все очакват ''принца'' или ''принцесата'' на живота си.Дори и един обикновен подарък за вашата ''половинка'' е с цел тя/той да ви заобича пповече,което е пак егоистично.(замислете си дали ще купувате и подарявате на някой нещо ако той постоянно е безразличен към вас).
пак казвам,че може би тази привързаност се нарича любов,защото все пак ако стане нещо с някой от семейството ми(недай боже) аз ще се грижа за него.Просто искам да кажа,че няма такава любов като в романтичните филми,а някои хора още преди да са ''видяли'' човека и вече си го представят като идеалния принц.Чао засега.
От Павката

12.   Павка, ще кажа само, че науката е хубаво нещо, но е още в процес на развитие и е много далече от съвършенна. Има толкова много неща, които още не са открити и обяснени. Едно от тези неща е човешката душа - как се е появила, какво точно преставлява и как функционира. Обичайно се прави разграничение душа-тяло или пък разум, чувства и мозък. Като тялото и мозъкът като част от него е само кутията, в която протичат дадени процеси, но как се получава крайния (или пък изначалния според гледната точка) резултат на мисли и емоции, никой още не може да опише. Най-малкото кое дава импулс да се отдели цялата тази енергия, предизвикваща описаните от теб процеси.

Ако приемем, че теорията на Дарвин е вярна и първо се появява живата материя, а после по случайно стечение на обстоятелствата от нея се създава духът и разумът на човека като единственото съзнателно същество на тази планета, мога и да се съглася до известна степен, че всичко е физиологични процеси и нищо повече. Аз обаче не съм фен на тази теория, защото има прекалено много пукнатини, които тя няма как да запълни. По въпроса има много изписано и качено в интернет, затова няма да задълбавам. Само ще спомена своета гледна точка на вярваща, ако щеш. Според мен първо съществува енергията и от нея се материализира на даден етап цялата материя във вселената във всичките й проявления.

При това положение има енергия, която задейства сърцето да тупти и мозъчните функции да се появяват и протичат. Знам, че ще прозвучи доста отнесено, ако я наречем Божата искра, която е във всеки от нас според библията, но в крайна сметка това е онази енергия, която кара материята да съществува по начина, по който съществува. На тази база вече можем да говорим за сродни души в или извън физическо тяло и пр. Защо не? Има толкова много неизвестни и както наскоро чух и ми стана любим цитат: Ако винаги се осланяхме само на това, което могат да видят очите ни и да пипнат ръцете ни, никога нямаше да можем да разберем, че земята не е плоска, че не звездите се въртят около нея и не слънцето е неин спътник, както изглежда на пръв поглед. Има толкова неща отвъд преките ни сетива.

Извинявам се за лирическото отклонение, но просто не се сдържах. В крайна сметка, никой никога не е успял да докаже какво е любовта. И да, има химия, несъмнено, но дали тя е отговорна за чувствата, които изпитваме или напротив, чувствата ни са първопричината тези химични субстанции изобщо да бъдат отделени и така да завъртят перпетомобилето, стига човек да е достатъчно дозрял да успее да задържи процесът да не спира...

Защото повярвай ми, аз, а и всеки друг, ако поиска, може да реши и да забави съзнателно сърдечната си дейност и дишането си, тибетските монаси, а следователно и всички останали с малко практика, могат със силата на мисълта си да отделят нужните химични субстанции, за да не усетят болка по време на напълно неанестезирани операции и пр. Значи мисълта задейства реакцията на тялото. Енергията й е първопричината. От там нататък всичко може да бъде постигнато и има предостатъчно примери за това. Съзнанието определя битието. Така че, любовта е различно понятие за всеки - различните хора я чувстват и изживяват по различен начин, защото в различна степен са си го позволили на съзнателно ниво...

Пиша всичко това и заради самата авторка - за да може да разбере, че стига да поиска, може да постигне абсолютно всичко. Въпросът е какъв ще е нейния избор. Защото всеки сам определя живота си и винаги идва един въпрос - как стигнах до тук. За някои хора това е един чист и положителен въпрос, чийто отговор предават на внуците и правнуците си. За други това е нещо, което не биха искали да споделят с никого или не биха имали с кого. Пожелавам на авторката един ден да е от първите и живота й да се е стекъл така, както би искала да бъде. Защото всеки сам избира как да изживее дните си, а химичните процеси, което реализират това решение, идват след това...

13.   П.П. По отношение на егоизма - друг път ще коментирам, че и без това си изписах писанката, а и ми се приспа.
Лека нощ от мен.

14.   От авторката:

Благодаря на всички за коментарите и съветите. Разбира се, ще се вслушам в тях. Ще оставя мъжете настрана и засега ще се занимавам само със себе си и образованието си. Ще се опитам да се превърна в по-добър човек и ще отворя сърцето си за добрите хора. Не искам повече моята болка да ме кара да наранявам останалите. Благодаря, че ми помогнахте до някаква степен да осъзная, че не това е начинът. Някои от думите ви ме накараха несъзнателно да се усмихна, което ме направи поне мъничко щастлива. Може би наистина любовта е някъде там, стига само да заслужаваш да я срещнеш, да си готов да я приемеш. Вярвам, че аз също ще я срещна някой ден. Всъщност искрено се надявам за това, надявам се също, че и останалите, които все още не са се сблъсквали с нея ще имат щастието да го направят. Пожелавам го от сърце, на себе си и на тях. Поздрави :)

16.   Е, Павка няма как да се съглася с теб, не си го изживял, не знаеш какво е! Любовта, истинската Павка е да даваш, а не да получаваш, да си готов да жертваш себе си заради другия.. а това не е егоизъм! Съжалявам, че не ти се е случило! Мимка

17.   Аз пък съм съгласна с Павката. Според мен хората имат нужда да вярват, че има истинска и безкрайна любов, защото това им се внушава постоянно от разни романтични филмчета. Жените очакват в реалния живот да нещата да се случват като на филм, но не е така, и остават недоволни, разочаровани и нещастни, вечно търсещи голямата любов. Е, много малко хора я намирата такава, каквато е по филмите. И аз мисля, че в истинския живот има известен егоизъм (като желание ти да се чувстваш добре), но не виждам нищо лошо в това, ако в началото двама думи са привлечени от някаква химия помежду им, с течение на времето се привържат един към друг и съжителството им носи положителни емоции и на двамата. Никой няма да е удовлетворен от това само да дава, без да получава нищо в замяна и в този смисъл също е егоист. Ако само единият дава, а другият получава, връзката е обречена рано или късно, така че това с даването и жертвоготовността ми се струва доста пресилено. Мен също не ме е сполетяла зашеметяващата любов от филмите, но и не чакам да срещна принца, ако някой предизвика отделяне на въпросните хормони у мен това ми стига, останалато е въпрос на време :)
А към авторката: Не очаквай любов като от розов роман, но с тази нагласа която си формирала към мъжете можеш само да отблъснеш някой, който наистина може да те накара да се почувстваш обичана. Така че, опитай се да промениш това, знам, че не е лесно след толкова разочарования, но съм сигурна, че заслужаваш по-добро отношение от страна на мъжете, а с лошо няма как да го получиш, затова опитай!
Рия

18.   От Павката до коментар номер 12
Е аз пък съм фен на науката.
''Ако винаги се осланяхме само на това, което могат да видят очите ни и да пипнат ръцете ни, никога нямаше да можем да разберем, че земята не е плоска, че не звездите се въртят около нея и не слънцето е неин спътник''
Извинявам се ама точно хората в миналото са се осланяли на това което виждат и това което им се каже, но някой си разумен човек е поискал доказателства и така с много упорит труд е разбрал, че Земята не е плоска(естествено първо е създал хипотеза за това). Точно това цели науката не да вярва в празни приказки, ами да иска търси доказателства за тези теории.
''И да, има химия, несъмнено, но дали тя е отговорна за чувствата, които изпитваме или напротив, чувствата ни са първопричината тези химични субстанции''
Точно химичните съставки са отговорни за така наречените чувства. Има хора които са склонни към самоубийство само защото организма им не произвежда достатъчно количество серотонин(така наречение хормон на щастието). С вкарването на такъв препарат с изкуствен серотонин техните мисли за самоубийство изчезват и са по-щастливи. По същата логика ако си биеш веществото адреналин или тестостерон ще станеш агресивен.
Според теб казваш че в началото е била енергията преди материалния свят, еми и според мен е така. Клетките ни са изградени от молекули, молекулите от атоми, атома от електрони и протони и т. н. докато се стигне да малката единица наречена енергия.
''Защото повярвай ми, аз, а и всеки друг, ако поиска, може да реши и да забави съзнателно сърдечната си дейност и дишането си, тибетските монаси, а следователно и всички останали с малко практика, могат със силата на мисълта си да отделят нужните химични субстанции, за да не усетят болка по време на напълно неанестезирани операции и пр. Значи мисълта задейства реакцията на тялото. Енергията й е първопричината. От там нататък всичко може да бъде постигнато и има предостатъчно примери за това''
Човешкото тяло е машина, а мозъкът е нейния процесор чрез който ти извършваш действия, естествено че ще можеш да забавиш ритъма на сърцето по тая логика. А относно това за болката. Нервите служат за възприятие за болка. Доката спиш или си под упойка ти не усещаш болка, защото мозъкът не приема сигнали от нервните окончания. Мозъкът може да влияе на тези усещания. Например ако ти си представиш, че ръката ти е потопена в ледена вода то ти ще усетиш студ на това място (или поне хладност в началото). Доката те оперират ако можеш да визуализираш добре, че си на хаваите, то мозъкът ще възприема въображаемата от теб обстановка като реална(допири, мирис и т. н. ). В такъв случай ти няма да усещаш болка, защото мозък не възприема техните сигнали. Вчрно е че мозъкът контролира тялото, но това не означава, че енергията може да контролира всичко. Опитай се да полетиш със силата на мисълта си и тогава ще си говорим(макар че пак ще има научно обяснеие :) ).
''Съзнанието определя битието'' -така е накъдето си се насочил там и отиваш. Пример от филма ''Тайната'' който е много глупав, но ако искаш да забогатееш и само си представяш това -няма как да стане, обаче ако мислиш само за това как да забогатееш докато вървиш по улицата ще ЗАБЕЛЯЗВАШ все възможности за това(ту изоставено място, ту някоя идея ще ти хрумне). По същата логика, ако за теб хората са лоши ти няма да превличаш лоши хора към себе си, просто ще забелязваш лошите неща в живота, ако пък си оптимист ще забелязваш хубавите.
''Защото всеки сам определя живота си'' ето това е много вярно.
В заключение ще кажа, че аз съм агностик, тоест не отхвърлям нищо напълно, но и не вярвам доката не видя доказателства. Когато бях на 15-16 също вярвах в такива енергии, но мирогледа ми се промени. А и също искам да допълня да четете аглийски или руски сайтове, защото българските сайтове само пълни с такива тъпотии от сорна на енергии и тем подобни(не искам да обидя никой само изказвам мнение). Но все пак какво да се очсква след като за 60 процента от народа астрологията е наука.
До коментар номер 16
Привързаността те кара да се даваш на дргия. Два въпроса. Би ли обичала някой, ако той те мрази? Идругия е :Би ли дала живота си за любим човек?

Пожелавам успех на всички и моя съвет е да не вярвате на всичко.

19.   От номер 12 до номер 18 - съгласна съм относно науката, тезите и доказването им, и въпреки това смятам, че тази наука е крайно недоразвита в сегашното си състояние и не мога да й се доверя напълно за всички изводи, които прави на база наблюденията си. Не отричам самите наблюдения. Пак ще кажа - това, че някой е помислил нещо и организмът му е отреагирал със съответното възприятие според мен е именно импулсът на енергията, която кара тялото да отделя дадените вещества. Не ги е имало там, докато човек не е дал съответните команди. По същата логика - имах известни проблеми със занижена функция на щитовидната жлеза и въпреки предписаните хапове, преодолях проблема просто като съсредоточих мислите си в тази област. Примерът ти за самоубийствените мисли е в същия диапазон - първо са били мислите, после реакцията на тялото с липсата на дадени хормони, която завърта колелото, за да се задълбочат мислите и така до пропадането в порочния кръг. А изкуствено вкараните субстанции имат влияние дотолкова, доколкото някой е решил да си/да позволи да му се помогне и е намерил "избавлението" в хапчетата, алкохола и пр. Ето веднага давам и аз два примера - случай, в който отидохме компания на роджен ден и аз бях шофьора за вечерта, рожденничката беше взела детско шампанско за мен по случая. На връщане ни спря катаджия и не можеше да повярва, че не съм пила алкохол, защото цялостното ми излъчване беше като на пияна - бях се напила с настроение :))) Принципът на плацебо хапчето е сходен на детското ми шампанско. Обратната ситуация - когато с една приятелка изпихме шише водка за отрицателно време, за да не ни го вземат мъжете, които привършваха тяхното шише с ракия - не се напихме и на йота, защото се бяхме заинатили алкохола да не замъгли разума ни. Та, тези неща действат, само ако позволим да стане така, т.е. пак зависи каква команда ще даде ума (не говоря за мозъка, т.е. кутията, която всъщност обработва командата и я предава на останалата част от тялото чрез химичните субстанции). Самият пример за това какво се отделя при влюбване е много нагледен - има някакво енергийно привличане между двама души и ума дава командата за харесване на тялото си, от там се стимулира това производство на съответните субстанции, т.е. първо е сигнала, после е отделянето на химичния коктейл... За останалото по отношение на позитивизъм и негативизъм съм съгласна - повредата си е в нашия телевизор, както се казва. Имаме и една хубава поговорка по въпроса - каквото повикало, такова се обадило! :) Колкото до чуждоезичната литература - а чета именно такава в болшинството от случаите. Живея в чужбина и рядко отварям български сайтове. А по отношение на това какво съм вярвала на 15-16 и почти 20 години по-късно - не мога да кажа, спомените ми от онова време са най-вече свързани с вечното "Учи', мама, за да сполучиш". Хайде, спирам със словоизлиянията, не мисля, че сме на толкова крайно различни мнения, просто и в любовта важи цитираната преди малко от мен българска поговорка. Щом ти лично си решил, че любов няма, лично в твоя живот няма да я има и ако ти си ок с това, няма нищо лошо. Късмет и всичко добро от мен. Приятен уикенд на всички.

20.   Точно така може би не я искам любовта в живота ми. Все пак наистина сме на едно мнение, че човек сам определя живота си. (е донякаде разбира се). Чао от мен.
Павката

21.   И аз ще кажа моето мнение! Аз съм момче и ти казвам: Нямаш право да бъдеш обичана! НЕ ЗАСЛУЖАВАШ! След като правиш това, което на теб са ти правили "връщаш си го чрез другите". Смятам, че всеки който прави това, което не иска да му правят на него не заслужава да бъде обичан! Какво ще стане, ако всеки тръгне да отмъщава след първото си любовно разочарование? Дали има истинска любов? Ми виж баба си и дядо си сигурен съм, че те са цял живот заедно. Ако си станала много "вървежна" и много момчета си използвала е 100% сигурно, че поне 1 от тях е изпитвало същото към теб каквото ти към момчето от твоята история.