Не мога да оставя миналото зад гърба си.
преди: 7 години, 4 месеца, прочетена 1504 пъти
В случая става дума за бивше гадже с което се разделихме преди шест години.
Бяхме малки и глупави, обичахме се но не знаехме как да поддържаме връзката си. Карахме се често и не вървеше гладко, връзката продължи по-малко от година, но остави след себе си много уроци поне за мен.
Беше бурна, страстна и детинска такава каквато няма да имам отново и може би затова съм се вкопчила така в спомена за нея.
Често мисля за него, чудя се дали се е променил и какъв човек е станал, дали се сеща за мен понякога или си представям че се срещаме на улицата и си говорим чисто приятелски.
Понякога сънувам, че се събираме или че изневерявам на сегашния си приятел с бившия, а когато се събудя и погледна мъжът който спи до мен се чувствам отвратително.
Опитвам се да се боря с тези мисли, но нямам голям успех.
При раздялата ни не си казахме почти нищо и просто скъсахме като останаха много недоизказани думи и се чудя дали подари тази причина се връщам назад.
Посъветвайте ме моля ви, защото не знам как да продължавам.
Имам страхотна връзка и мъжът до мен е всичко, което съм искала и ми се иска да споделя с него, но знам ще че бъде наранен от думите ми. Не мога вечно да мисля за бившия си, как да го изкарам от ума си?
Някой имал ли е такъв проблем или съм единствената побъркана?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 4 месеца hash: e494f050cd

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Чест ти прави, че сериозно мислиш за текущия човек до себе си а не като повечето истории тука дето имам чувството, че ще се сложат на първия който им се усмихне по ебливо. Като във всички останали важни проблеми и кръстопъти, отговора се таи в самите нас. Никой не може да ти каже защото ти най добре си знаеш факторите. Другите могат да ти дадат насоки. Конкретно в твоя случай аз бих те посъветвал да се запиташ дали всъщност не изпитваш носталгия към младежките години, със всичките лудории които правим тогава. След време, тези моменти продобиват нов чар и ние все по честичко си спомняме за миналото с умиление. И тези положителни емоции някак си се преекспонират върху образите които сме познавали тогава. Много по очевидно за мене е, че вие сте прекъснали без да си кажете всичко каквото имаш да си казваш. Често се питаш какви са били неговите мисли, какво може би е искал да ти каже. Навярно през всичките тези 6 години често си водила този разговор в главата си. Не забравяй, че така общуваш с измислен образ а не с реален човек. С който в крайна сметка като се "запознаеш". слагам кавички, защото вие очевидно сте се познавали до момента на раздялата но накрая сте загубили връзка един с друг и ти и идея си нямаш какво си е мислил той, какво е направил, и в какъв човек се е превърнал сега, след тези 6 години. В този смисъл като се запознаеш с реалния човек сега, можеш да останеш изненадана. Някои това ги плаши, някои търсят именно тази хазартна тръпка. Ти прецени за себе си. Другита мисловна линия по която можеш също да поемеш - Ако връзката ти в момента е перфектна, защо толкова често си мислиш за предишния? Винаги има причина, въпроса е дали имаме куража и далновидността да я видим. Друг конкретен съвет- говори с текущуя си. Ще е добър тест и за теб и за него. Иронията е, че именно това е правилния подход - да общуваш с човека до себе си, ама наистина да си говорите и чувате. Нещо което с предишния не сте направили. В този смисъл е добре да си научиш урока и да разбереш, че винаги е добре да си пряма с човека до себе си и да стигате до дъното. Така много по добре ще познаеш човека, вместо всеки един от вас да си таи у себе си. Казвам ти ги тези неща като човек който е минал през този момент и е имал доста развръзки, с различни нюанси.

 

...

преди: 7 години, 4 месеца hash: dd860c3bcd

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Интересна тема. С приятеля ми не сме си първа любов, но и за двамата е втора, по-хубава, по-истинска и нещата са по-сериозни от предните преживявания. Още първият месец ние обсъдихме тези неща, аз знам историята му, той знае моята и двамата открито си споделяме всякакви чувства. Сигурно поради тази причина и двамата успяхме да загърбим бившите. Ходихме от година, когато обсъдихме вероятността да срещнем някой от тях, защото ни предстоеше заминаване в града, в който е единия. Той знаеше какво мисля и чувствам, аз също знаех за него и това беше ясно и за двама ни много преди да стане дума. Един вид проявихме пълно разбиране във всеки един аспект и никога не сме имали проблеми със споделянето на подобни чувства, получава се така, че като си кажем и всичко минава. Естествено не е приятно, не е лесно, малко хора могат да са напълно честни, но и за двама ни това беше най-правилното и съвсем от самото начало си го обещахме. Моята първа любов е същата като твоята. Отне ми време да забравя, бях сама докато тези мисли не изчезнат, появиха се само веднъж по време на връзката ми и то заради заминаването, понеже и точно щяхме да заживяваме заедно, а аз имах някакъв страх от такова обвързване. Всичко се преодолява в секундата, в която се решиш, че няма смисъл. Дори да срещнеш въпросния човек- той вече не е същия, ти не го познаваш, ти си го познавала. Приеми, че момчето, което някога си обичала, вече го няма... физически си е тук, жив и здрав, но емоционално е коренно различен човек, натрупал много опит, преодолял много неща, които променят без прошка. Когато започнах с преодоляването си казах, че той не е същия, че дори да го опозная наново, само ще си върнем старите лоши навици и няма да вървим напред, а ще се дърпаме назад. Може да му искаш най-доброто, да ти е интересно какъв е, да си добронамерена към него и любопитна, но не и да имате връзка със старите чувства, но без старите номера. Ако си кажете всичко неказано, това го преживях, затова е важно да ми повярваш, на чувство е все едно ти слагат сол в раната. Връща се тъгата, надеждата се удвоява, мислите препускат, сърцето ти се свива- това те наранява, не те освобождава истински, а те кара да се вкопчиш повече. Концентрирай се върху настоящето, работи върху него и каквото и да се случва, ти избягвай дори поводите да погледнеш назад. Не знам колко е добре да споделиш с приятеля си, защото вие не сте обсъждали споделянето на такива лоши за връзката чувства, аз се опитвам да съм честна, но ако мислиш, че можеш да се справиш без да го филмираш излишно- давай. Човек не контролира сънищата си, но контролира мислите и това променя сънищата, чувствата и ежедневието. Успех!

 

...

преди: 7 години, 4 месеца hash: 4f8b30c7e1

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Номер едно говори за носталгията по младостта, в което откривам голяма доза истина. Мили са ни онези луди години, в които страстта е определяща, морето е до колене и всичко е любов. Причината да си го спомняш още и да го сънуваш може да се потърси там. А другото, което беше при мен. И аз като теб имах една любов, първата. Тогава с младата си глава мислех, че е единствена. Страст, любов, обещания и край, потънал в мълчание. И аз като теб мислех, че съм побъркана и изпитвах вина, защото мъжът до мен е прекрасен и само мислите за другия ми се струваха изневяра. И се борех с това и колкото повече се борех, сякаш ме обсебваше. И после си казах: "Добре! Приемам, че го обичам. В крайна сметка мога ли да мразя някой, който е бил в сърцето ми. Пука ми за него, искам да е щастлив, интересно ми е как се развива живота ми. " И сякаш стана някакво чудо - когато приех собствените си чувства, всичко си дойде на мястото. Не е грешно да обичаме хората. Говоря, разбира се, за обич - от човек към друго човешко същество, както обичаш старите си съученици, приятели, братовчеди. За мен не важи онова "Сърцето не е автобус, че да има място винаги за още за един". Разбира се, че е автобус. Колко хора таим в сърцата си: родители, братя, приятели, стари учители, баби, дядовци. Ние сме едни автобуси, в които има място за любов... и слава Богу за това. Така че - не си побъркана. Човек си.

 

...

горе^

преди: 7 години, 4 месеца hash: 4d15d2ebc7

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

4.   Сънуването на бившия е предупреждение от подсъзнанието, че си на път да допуснеш същата грешка или грешки в настоящата си връзка. Помисли какво може да е и го отстрани. Подсъзнанието ти прави аналогия и ти го изобразява с познати ситуации и образи, пък дано се сетиш. Не е свързано с миналата ти връзка (неизживяна и т.н.), нито показва неотминали чувства. Ако прозреш какво липсва или какво не е наред сега, ще спреш и да сънуваш и мислиш за преди. Просто предупреждение за настоящ проблем.

 

...

преди: 7 години, 4 месеца hash: 1fb6bdcd3c

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   И аз не мога да забравя. Мисля си за него всеки ден, чувствам, сякаш сгреших много и непоправимо. Главно аз бях причината за раздялата ни. Много ми е мъчно и ми е болно и в някои дни дори не мога да функционирам правилно. Имам чувството, че направо си съсипах живота. Вече две години сме разделени, а аз не преставам да го мисля... С друг човек съм в момента, добър е с мен, но не може да му стъпи и на малкия пръст...

 

...