Споделена история от Любов и изневяра |
Една безкрайна, нестихваща и невъзможна любовна драма ;[[
преди: 13 години, 10 месеца, прочетена 3603 пъти
Всичко започна когато бях на 13-14 години.
Наборите ми тогава още си играеха с колички и камиончета, а аз имах чувството че се развивам много по бързо от тях.
Влюбих се лудо в една моя комшийка, разликата ни във възрастта е 4 години.
Тогава тя беше на около 10-11 години. Знам че е звучи абсурдно, едно 13-14 годишно дете да се влюби в някво си 10 годишно момиче, но беше факт.
Тогава нейното и моето семейство бяха близки и постоянно си ходехме на гости ту те у нас, ту ние в тях и така започна всичко. Играехме си на разни детски игрички
и в един момент аз почувствах че треперя всеки път когато съм в близост до нея.
Не знаех къде се намирам и какво става с мен. Беше ме страх от самите ми чувства не знаех и не бях сигурен как да постъпя.. Не казах на никого за това а си тъях чувствата в себе си.
Но те ставаха все по силни и по силни и ми се искаше да си я гушна и никога повече да не я пускам.. Един ден като отидахме целото ни семейство на гости у тях, и аз и тя се усамотихме в една от стаите на тяхната къща и започнахме да си говорим за разни неща.
В тоя момент сърцето ми пулсираше, треперех целия и ми идеше да и изкрещя че я искам само и единствено за себе си.. Пробвах да се сдържа но в един момент нещо ми стана и и казах "харесвам ли ти като човек и какво мислиш за мен" при което тя се усмихна и ми отговори "да много ми харесваш и си мн готин".. тогава ненадейно просто изключих, хванах я притиснах я силно до себе си и я целунах. тя почти не реагира, но си личеше че и хареса, а аз бях на осмото небе от щастие. Беше толкова сладка целувка, за пръв път почувствах уханието и допира на нежните и устни.. бях просто адски развълнуван. От този ден нататък започнахме така да се виждаме с нея и да си играем на целувки и дори започнахме да си правим планове за бъдещето.. Пишехме си бележки с думите "обичам те", аз и пишех писма и ги пусках в двора на къщата им а тя си ги прибираше и си ги пазеше.
Така чувствата ми ставаха все по силни и не можех да се контролирам. Мислех само за нея.
Един ден обаче техните намерили писмата дето и пишех аз, и извикаха нашите и в тяхно присъствие чели на глас писмата дето и пишех аз.. разпространи се из цялата улица че аз използвам дъщеря им и т. н. Нашите почнаха да ме упрекват за това.. техните ми се канеха и бяха ядосани.. забраниха и на нея да излиза от тях, и и наговориха куп неща против мен.
Бях съсипан, не знаех какво да правя, опитах се да обесня поне на нашите колко силни са ми чувствата към това момиче, но никой не ме разбра. Така и семействата ни се скараха и спряха всякакъв достъп.. Всичко се преобърна. Излизах понекога на вън и всеки път се взирах към тяхната къща исках да я видя, да я целуна а не можех.. Така се минаваше времето и аз откачах, правех какви ли не лудости и търсех какви ли не начини за да я видя и да разбера какво става.. Веднъж я видях и се запътих да я заговоря но странното беше това че тя като ме видя и се прибра в тях, не ми обърна никакво внимание ;[[
Това ме съсипа и за пръв път тогава почувствах.. колко сладко боли от любовта :( Знаех че съм я загубил завинаги и че това е една невъзможна любов и това ме убиваше.. Знаех го а отказвах да го приема искаше ми се да изкрещя на целият свят че я обичам повече от живота си, искаше ми се да я взема и да я отведа някъде където да живеем завинаги във вечна любов и вярност.
Така изминаха месеци, дори година, в които само си разменяхме погледи с нея, аз от нас тя от тях.. и болката беше ужасна.. знаех че тя иска да ми каже нещо но виждах в жалният и поглед че нещо и пречеше, нещо я спираше да дойде при мен.. :(
Чувствата ми вместо да угасват, ставаха все по силни и неконтролируеми, правех си куп дневници които изписвах до последният лист плачейки.. пишех само за нея и от това поне малко ми олекваше ;(
Вечер не намирах покой будех се, стрясках се и пак нейният образ беше пред мен.. мислех че полудявам. ставах нощем и излизах шляех се по улиците и пушех.. размишлявах и не знаех на къде да поема.
Така времето си минаваше а аз все повече душевно загивах. Почти не се хранех, почти не спях, само се шляех, или лежах потънал в размисли и в сълзи.. Нашите ми викаха че се заблуждавам и че не знам какво е любов.. опитваха се да ме убедят че тя не е момичето което е добро за мен.. Така всичко беше една огромна болка.. Минаха се година, две, започнах да я виждам тук и там опитвах се да я заговоря но имах чувството че вече всичко беше различно.. тя вече не ме гледаше с този жаден поглед, не ми се усмихваше и не търсеше целувките ми.. сякаш вече не я интересувах :( Тогава всеки ми казваше че трябва да я забравя и да продължа напред.. да исках го но не можех.. нещо не ми даваше да я забравя. само докато я зърнех и полудявах, започвах да треперя и сърцето ми затуптяваше бурно.. Един ден реших да залича всеки спомен за нея.. изгорих дневниците в които пишех за нея.. заличих всеки спомен, и така се борих със себе си да я забравя но уви, не можах :(
Така се измъчвах в продължение на години. от време на време се заблуждавах че харесвам някое друго момиче, но това не траеше дълго и само докато зърнех нейното миловидно и сладко личице и буквално забравях за всяка друга.
Между другото тя има брат той е по малък от нея с две-три години.. така се стекоха нещата че аз се сприятелих с него, и започнах отново да ходя у тях. Но вече всичко беше различно, всичко беше забравено и тя вече беше друга.. казвахме си по некоя думичка само и това беше :(.. Така с течение на времето изгубих вяра че мога да съм с нея, но не спирах да я обичам.. времето минаваше а аз все повече затъвах по нея. Един ден съвсем случайно дочух че тя имала връзка с някакъв турчин. Което буквално ме потресе, мислех че е просто слух но за мое съжаление излезе вярно.. Чудех се какво става и къде е момичето което ми казваше милите думи, каде е момичето което беше моят идеал и как е могла да падне толкова ниско.. просто бях втрещен. За мое най-голямо учудване дочух приказки че тя е казала че турчина е 100 пъти по красив от мен. това просто ме вбеси, разочарова и се чудех как така буквално и се е променило съзнанието, сякаш не беше тя.. разучих аз кой е въпросният турчин, един изрод.. черен и грозен който само тръбеше навсякъде че я използва.. имах сблъсъци с него станаха големи работи, но така и не можах да им прекратя връзката а и тя просто беше обесебена от циганите и не искаше и да чуе за мен..
Така гледах как тя затъва а не можех да направя нищо и бавно си умирах :| мина се известно време, научих че се е хванала с друг мангал, дори ги виждах заедно, мангала ходеше у тях съвсем спокойно а техните дори не им правеше впечатление на къде отива дъщеря им.. Гледах и не можех да направя нищо.. тя тотално се циганизираше защото само с такива се занимаваше.. а е толкова красива, дори не можех да повярвам какво се случва, искаше ми се да е сън но беше реалност за мое съжаление. Аз съм един самотник, още от даскалото бях такъв, получавах голям терор както от ученици така и от учители, винаги всички са били срещу мен незнайно защо.. и поради тези и много други причини, бях безсилен да направя каквото и да било защото тука всички от моя град са против мен и всеки мисли че може да ме смачка.. и така всичко се разрушава, и загива всичко за което съм живял.
Един ден бях дочул приказки казани лично от нея.. говорила че съм бил прост и хамав, че съм бил един слабак и какъв ли не. Дори на няколко пъти когато бях във тях, тя ми говореше някак пресмихвателно и унизително сякаш аз за нея бях нищо.. а дори не разбираше колко много я обичам и колко много бих дал за да съм до нея..
Исках да я мразя в тоя момент бях бесен заради това което ми причинява.. но колкото и да ме беше яд, не можех да я мразя, т'ва беше най-лошото :( Веднъж когато я видях беше великолепна.. облечена с неква къса поличка, с пусната коса.. и прашките и се виждаха, гърдите и бяха изпъкнали ясно а кръстчето и беше прелесно и тъничко.. Откачих когато я видях прииска ми се в тоя момент да я прегърна и да я целувам без да спирам.. а знаех че не мога и че цялата тази прелест вече не е и никога няма да бъде моя.. и така до ден днешен, всеки път тя ме поглежда някак странно сякаш за нея съм нищо.. А аз продължавам и продължавам да я обичам и да мисля за нея.. дори днес я наблюдавах през прозореца на стаята си.. беше толкова готина че не издържах и мастурбирах докато я гледах.. още докато започнах да го правя, и се изцедих бясно.. не не съм перверзен тип.. но просто от прекалена любов и от този трепет вече не се сдържам и знам че не мога да я целуна нито да я гушна.. знам че това е една невъзможна любов но поне мога да си представя че я гушкам и от това когато свърша поне ми става малко по добре макар да знам че и това не е решението.. Не знам вече какво да правя. За никъде не съм, целият ми живот е провал, всеки ми пречи на щастието, губя всичко което обичам и просто не знам какво ще става вече.
Ако имате някакви съвети как да си я върна и има ли изобщо някакъв начин да съм с нея, моля ви помогнете защото вече Не Издържам!
Благодаря че имахте честта да ми прочетете драмата ;)
|
