Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не знам за другото, но това много ме впечатли:
Аз не съм толкова добричка, защото обичам с ум.

Странно, но ми даде отговорганизация защо съм малко снизходител на към добрите хора - всеки може да е Добър, но не всеки талантлив и умен.

А по въпроса на авторката - обикновено мъжете се чувстват кофото в такива връзки, за жените е без особено значение. Правописът и английският са поправими. Успех!

7.   Не казвам, че трябва да има висше образование. Познавам хора с начално, които не отстъпват по нищо на висшисти. В днешно време всеки може да го има, без значение колко знае и какво може. Не казвам, че съм умна, определено не се мисля за много начетена и т. н. Проблемът е че темите ни на разговор са доста ограничени. Пише изключително неграмотно. Той самият знае, че няма богат речник и му е трудно да се изразява.
Харесвам го и не смятам, че тази промяна ще е нещо лошо. Разбрах, че желае да смени работата си, защото обстановката и хората там не му допадат. Не мисля, че е глупав наистина (съжалявам за грубото заглавие) и виждам потенциала в него. Просто бих искала да го разгърна. Не искам да е интелектуалец, но поне да го науча да не си хвърля фасовете по улицата, например. Не знам как да се случи това без да го нараня, защото от друга страна мисли прекалено за всяка своя постъпка, дума и т. н. Не искам да приеме нещо, което му кажа, че не е добре, по грешния начин и да започне да се обвинява. Смятам, че това е възможно, защото най-вероятно има депресия.
Благодаря на номер 1

8.   Радвам се, че имаш желанието да му помогнеш. Помогни му, не го отхвърляй. Поговорете си за любовта много сериозно. Защото ти, щом си си изградила едни възгледи за любовна връзка, а той има съвсем други... трябва някой да си промени възгледите или просто да се разделите. Естествено, любов на сила не става. То и аз искам сериозна връзка и се страхувам от отхвърляне... смятам че е нормално, за хора които никога не са били обвързани или са имали много малък брой връзки в живота си. Също за хора, които наистина желаят сериозна връзка вече в живота си. Поговорете си. Сериозно. Естествено, във връзка или не, няма проблем да му помогнеш, дори имаш това желание, което също е, мога да кажа добра новина за него.
Но, отново, какъвто и съвет да получиш тук, просто трябва да се срещнеш с това твое момче и да си поговорите много сериозно за живота и любовта и т. н.

Момче-25

9.   Авторке, виж, това какви хора познаваш няма значение - твоят мъж е това което е. Няма да го промениш. Това не ти е глинен човек да го оформяш по свой образ и подобие. Или го взимаш такъв, какъвто е, или не си с него. Средно няма.
Всеки човек си има недостатаци, ти включително. Не слушай 8 - няма в какво да „помагаш“ на човека. Не е нито болен, нито луд или нещо такова, а просто не отговаря на твоите претенции и желания за мъж. Това не е болест и не значи, че не е щастлив човекът.
Да, за фасовете можеш да го отучиш и за други подобни неща, но речникът ще му остане беден, интересите ще си му останат като сега и това не можеш да промениш.
Аз лично с такъв мъж също не мога да бъда, макар че както писах имам приятелки, които са щастливи с такъв човек.
Моят мъж е поне двойно по-интелигентен от мен и дори не знам как издържа да е с мен, но пък такава си ме е харесал. Често обаче мисли толкова бързо, че не мога да му схвана нещата и трябва да го питам, а той се учудва, че не съм го разбрала.
С мъж като твоя, Авторке, мога да съм точно 10 минути. Самата аз работех дълго в сферата на строителството и по цял ден бях с разни майстори. Повечето от тях са умни дори, много сръчни и умеят да се справят с комплексни задачи - с две думи не са глупави или тъпи, но не са интелектуалци просто. Канили са ме да се храня с тях и съм го правила, но след 10 мин. умирам от скука. С мъжа ми се караме понякога, защото не мога да му следя машинацииите и мислите, но с него вече 14 г. съм нямала нито 1 секунда скука. Сексът, гушкането са до време. Да кажем 30 мин. на ден прекарваш така с един мъж, но какво ще правиш в останалите часове с него не знам.
Никога обаче не бих тръгнала с някой от моите майстори, макар че им се възхищавам на способностите, защото знам, че не мога да променя такъв човек и няма да е щастлив с мен. И ти не виждам да правиш човека щастлив с твоите непрекъснати забележки сигурно и с тормоз да учи и да чете.
И още се замисли ти с такъв мъж какви деца ще имаш. 50% вероятността е да са като него и да си още по-самотна в семейството си. Твоят син да ходи с баща си и на работа, и на риба и така нататък, а ти да няма с кого 2 думи да си размениш. Имаме подобен семеен приятел - лекар, който се ожени за много мила, много добра, но простичка мед. сестра. И двете им деца не са с особен интелект, но лекарят ги тормози да учат и дори даваше на сина си Прозак, защото уж бил хипер активен. Момичето днес учи за мед. сестра, а момчето е домакин в една болница. Никой от тях не само лекар не може да стане, но и 2 приказки не можеш да размениш с тях. Интересите са им простички и са простодушни хора, много добри като майка си, но лекарят си кукува сам у дома и пие всяка вечер 1 бутилка вино чисто и просто от скука. Днес и жена му е стара и не особено атрактивна. Обича си я по свой начин, но си умира от скука. Ходи да лети с разни хвърчила и тем подобни залъгалки, но като цяло просто скучае всеки ден и има и прости пациенти-пенсионери. Ако мислиш, че можеш да живееш така - ОК, давай. Както казах - с човек като твоя можеш и да си много щастлива, но трябва да го приемеш такъв и да се наслаждаваш на другите му качества. Със сигурност е много работлив, носи те на ръце, може би е дори предприемчив, контактен, оправен в живота, добър любовник и така нататък. Не казвам, че с такъв мъж не можеш да си щастлива, но трябва да промениш себе си, не него. Тоест трябва с разума си да вземеш решение да си с него такъв какъвто е и да си търсиш гъдел за мозака другъде...и престани да мислиш за него като вид домашно животно, което можеш да тренираш или несъвържен индивид!!!!!
н 1

10.   Аз не разбрах ти защо се натискаш да сте заедо при положение, че имате такива големи разминавания и ти очевидно не си влюбена в него. Да не са те вързали за него? Или си от жените, които вечно искат да поправят някого като че ли ще им дадат медал накрая? Хората не се променят и развиват освен, ако нямат желание за това. Той ще си остане такъв какъвто е и ти за себе си трябва да прецениш дали това те устройва.
От така написаната исторя излиза, че вие нямате нищо общо и не виждам как може да имате бъдеще.

11.   Раздели се с него навреме, защото ако сега това те дразни, то след време ще те дразни още повече. Само че тогава ще си хлътнала повече и ще боли повече. Просто не сте един за друг, само ще се изнмъчвате така.

12.   Има една пиеса от Бърнард Шоу - Пигмалион. Там един английски джентълмен се зае да разгръща потенциала на проста продавачка на цветя. Прочети, много е поучително.

Дядо Торбалан

13.   Обикновено мъжете сме по-способни да бъдем с глупавичка жена. Защото истината е, че ако е красива ще преглътнем. За по-дълбоки разговори си имам приятели - мъже. Но вие жените като цяло често целия ви свят се върти около гаджето или мъжа и затова ако той е по-глупав се получава така, че полудявате.

За мен лично ми е достатъчно да е мила, добра, нежна и чаровна, ако е красива - още по-добър бонус. Не държа да е интелектуалка, а и няма нищо секси за мен в жена, която парадира колко книжки чете и хипстърките са тотално несекси за мен с грозните си дрехи и откачени прически. Но всеки с вкуса си, има такива, които ги харесват.

По твоята тема - не можеш да го промениш, намери си интелектуалец.

14.   Интелекта и образованието не винаги вървят заедно. Има хора добре образовани, завършили сериозни университети, с много дипломи, а в същото време прости и неспособни да се оправят в живота си. Гледай момчето как се справя с това което прави. Ако е добър в това, което работи, справя се с живота си, умее да си разпределя финансите правилно, умее да комуникира с различните хора (тези на неговото ниво и по-висшестоящите в работата му напр.), сериозен и последователен е в държанието си към тебе - това са неща достатъчни за да бъдеш добре с него. Не гледай само дипломите, те не са гаранция за интелект. Не всеки е имал възможност да учи и да се развива, ако семейството му не е могло да го издържа и е трябвало да работи от малък няма много опции за по-нататъшно развитие. Все пак ако човека е природно интелигентен с твоя помощ може да постигне много.

15.   Аз съм 6 и четейки това по-горе забелязвам няколко неща:

1/ Бъркат се понятия
- глупав - ами това означава ниско IQ, то не е задължително свързано с образование, затова за много хора се казва, че са "природно интелигентни". Т. е. има някаква база, която я задават родителите (около 90% пряко наследяване, т. е. децата на глупави родители е малко вероятно да са умни и обратното). Противоположно на умен, интелигентен. По принцип в България е на почит една форма на интелект - т. н. практически (социален) интелект, т. е. способността да си адаптивен, да се справяш с житейски ситуации, все пак винаги сме били сравнително бедна държава и това е свързано с целта ни да оцелеем. На никой не са му нужни дървени философи, но все пак е добре да се знае, че има различни видове интелект и че, за съжаление, много големи умове просто не са толкова адаптивни в социалната среда.
- образован - притежаващ формално образование, т. е. дипломи. Наистина зависи от много неща, т. е. не е пряко свързано с това, че човек не е умен. Предвид колко хора вече имат дипломи, едва ли е критерий за кой знае колко сериозни познания. За мен лично изглежда проблем само когато човек, ОК, не е учил, но се надсмива над тези, които са го правили - това според мен е незряло. Дори и човек да няма висше, аз смятам, че той трябва да оценява онези, които имат и техните знания, ако имат такива. Не да ги величае, а просто да приема, че имат постижения, да не говорим за високите образователни степени, които също изискват постоянство, упоритост и т. н. вече изтъквани качества.
- начетен - човек, който е чел много книги. Признавам си, аз съм чела много като дете, но по-късно вече по-малко поне художествена литература, защото четях повече специализирана и малко или много ставаш "кон с капаци". Затова искрено се възхищавам на хора, които са чели и ОСМИСЛИЛИ много литература, както и на такива със силна памет за цитати от книги и пр. мъдрости.
- интелектуалец - човек, който има интереси и работи евентуално в областта на науките и изкуствата. Това наистина са малък процент хора, най-вече работещите в научни институти, университети и пр. Аз се занимавам с такава работа, но не защото искам да изглеждам умна (дори доста често при комуникация с непознати хора крия какво правя, за да не ги дистанцирам), а просто защото ми е вътрешна потребност. Смятам, че този труд е недооценен, в България се цени вещественото и ако изливаш бетон, се смята, че работиш повече, отколкото ако пишеш и превеждаш научна литература. Уловката е в това, че според своята ексклузивност моят труд е по-ценен, защото този, който излива бетон не може да го свърши, а аз хипотетично мога да извърша неговия труд. Така че, да, определено смятам, че е нужно повече уважение към труда на хората, занимаващи се с качествен интелектуален труд - вижте европейските страни в това отношение. Там хората особено на подобни длъжности са оценени и към тях се отнасят с уважение. Но за подобно отношение е нужна култура.

Но пак казвам - този труд е много рядко срещан като процент спрямо по-масовия и аз примерно никога не съм очаквала да имам подобна среда (дори в научните среди малко са хората, които се палят истински от такава работа), нито пък да имам партньор, с който да споделяме едни интереси в това отношение. Затова пък ми е било винаги важно поне да не обезценява труда ми, да не ми се подиграва за него или да се опитва да ми пречи. Т. е. харесвам хора, които могат да ми дадат корени, но и криле. Не знам как да го опиша, но това е вътрешен подтик - едно желание да извадиш най-доброто от себе си и да вярваш, че то ще бъде полезно за някого.
В същото време естествено почти винаги ми се е налагало да върша и друга работа паралелно, за да мога да правя тези неща, които са ми по-скоро хоби, за съжаление. Такава е реалността в България.

2/ Прословутата конкуренция "мъж-жена" :) и болезнена тема за формалното образование

Аз лично никога не съм имала проблем с това, защото нямам желание да доминирам над другия в една връзка или да се изтъквам по този начин. А и някак ми е чужда конкуренцията мъж-жена, просто не я разбирам, смисълът на отношенията едва ли е в това да се боричкаме постоянно. Приемам успехите и неуспехите си спокойно (е, поне след като се уталожат емоциите, неуспехът винаги е кофти), не се изтъквам прекалено, но и знам, че и при мен всичко е било следствие от последователност, упоритост и усилия (знаете за случаи, когато деца са получили прекрасни възможности да учат, но не са ги ползвали или не са имали големи успехи, при мен беше по-скоро обратното) и е нормално да се обидя, особено ако близък човек обезценява направеното. По-скоро приемам, че всеки един от нас си има своя мисия и неговите качества (независимо дали са формално оценени с дипломи и пр. ) ще му помогнат да си я изпълни. Друг е въпросът, че често хората нямат възможност да правят това, което обичат и в това отношение се чувствам удовлетворена, че засега имам възможност за това. И че имам хора до себе си, които макар и да не разбират какво точно правя (не ги съдя, все пак техният свят е друг), поне не ми пречат и не ме хулят незаслужено.
Но по коментарите от типа колко не е важно формалното образование и пр. все пак ще вметна, че на мен ми прави впечатление упорството на някои от пишещите как те за нищо на света няма да учат, все едно някой ги кара насила. Образованието не е задължително, но е проблем, когато даден човек се чувства по някаква причина непълноценен заради липсата на документ. И тук не партньорът му е виновен, а неговият собствен вътрешен критик. Разбира се по-лесно е да се намери по-"безобиден" партньор, но понякога хората се влюбват в такива, които са различни от тях и не си струва да губят чувството заради ненужна конкуренция помежду си. Вижте колко мъжествена изглежда една друга позиция, например тази: "Да, аз нямам тапия, така се стекоха обстоятелствата, а и аз просто съм си упорито магаре и като се запъна, че не искам, значи не искам и толкова. И никой на света не може да промени, понеже аз така съм решил. Обаче имам човек до мен, имам жена, която освен всичките й останали прекрасни качества (може и страстно да защитава идеите си, но това не й пречи да е мила, нежна и женствена), е и по-друга от мен, за нея е важно да учи, има дипломи, има и интереси, които аз не разбирам особено и не споделям (защото хората сме различни), но се радвам, че прави онова, което обича и че е специална в това. Тя, от своя страна, харесва в мен (примерно) това, че аз съм добър (не толкова аналитичен в добрината си), грижовен, надежден, по-приземен и в някаква степен по-адаптиран към реалността, както и това че имам по-задълбочени познания в... и пр. и пр. ". Ето в подобно изказване има мъжество, има искреност, има топлота към другия - то изгражда, а не руши.

Надявам се да съм помогнала в тази дискусия с моите разяснения и да помогна на повече хора да изграждат отношения и с различни от тях партньори в духа на взаимното разбирателство и хармонията :)

Стана ми интересна пиесата на Бърнард Шоу и ще я прочета - благодаря за препоръката.

16.   Какво веднага нападнахте момичето? Ами права е, и аз бих се чувствала по същия начин. Съжалявам, но аз не бих приела за интелигентен човек, който не може да пише правилно на собствения си език или пък да говори поне един чужд, което си е абсолютно задължително в днешно време. Ако в училище го е мързяло да се научи да пише, то тогава какво не го е мързяло - да седи пред компютъра? Колкото и да е мил и добър такъв човек, аз не бих била повече от приятелка с него. Със сегашния ми приятел имаме сходни амбиции и цели, ходим заедно по всякакви извънкласни практики и семинари от университета, трупаме опит, планираме след завършването да продължим да се развиваме заедно. И знам, че заедно ще предадем на бъдещите ни деца същия този стремеж към непрестанно опознаване на света и личностно развитие. А не - избутай някак това училище и ходи да бачкаш по строежите.
Това е от мен. Нападнете и мен ако искате, но това са си моите виждания по въпроса.

18.   В леглото как е поне?

Ами скъпа вишистке образовай го тогава като се имаш за голяма умница, помогни му, научи го азбуката, научи го да смята да брои, да ти схваща шегите щом са чак от такъв калибър че са трудни за схващане. Не се обиждай но мисля че гледаш на себе си прекалено високо, трябва някой да ти начука самочувствието с няколко сантима надолу за да се научиш на не отхвърляш хората защото
са неграмотни.

20.   Ооо, оставай го докато е време. В момента съм в същото положение, само дето като тебе си мислех, че може да се промени и 3 години вече се опитвам да го “възпитам”, но не става. В началото може да не ти разбира шегите, но по-късно проблем ще ти е, че не разбира логиката ти, не разбира грешките си, ще се наложи да му обясняваш като на малоумен, а той няма дори да приеме част от информацията, която му даваш. Може да е много добър, мил, съвестен, но до там! Във всичко друго ще ти бъде трудно с него.

21.   Недей се мъчи.
Помисли колко е трудно да промениш себе си и то когато го искаш!
А да промениш друг човек, който дори не го иска - обречено е!

22.   Авторке и пет висши образования да имаш липсват ли ти първите седем годинки за нищо не ставаш. Каква полза да е начетен и образован ако преди всичко не е добър с теб и не те обича? Ти не го обичаш личи си, не му губи времето остави момчето да си намери момиче което да държи на него. В крайна сметка връзки и семейство не се градят с образование а с любов.

23.   Не знам защо сте съживили тема на година и 8м, но за бъдещи читатели в подобна ситуация ще коментирам.

Ако си правиш планове как ще го образоваш, окултуриш и издигнеш до твоето ниво ще се разочароваш. Ще се чувстваш, че го буташ за всяко нещо, а той се съпротивлява. Ако не смяташ, че имате бъдеще КАКЪВТО е, по-добре не се занимавай с него.

Аз се самоопределям като интелектуален тип и винаги съм си представял, че съпругата ми ще е същата. Е не стана така :) И не ми пречи. Никога няма да обсъждаме надълго и широко наука, изкуство или философия. Но пък гледаме филми, правим редовно секс и не се стряска от битовизми. Да имате различни интереси се оказва здравословно в дългосрочна връзка.