Срамежливостта ми ме проваля
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 1794 пъти
Здравейте, пише ви мъж(малко силно казано) на 20, съвсем скоро на 21 години. От заглавието ми разбирате какъв е проблемът - срамежлив съм. Не знам на какво се дължи, чудих се, маех се, мислих дали нещо в миналото не ми се е случило, говорих с майка си, но причината така и не я открих. Имал съм 1 приятелка досега, когато бях на 18, тя беше на 21 и бяхме заедно 8 месеца. От тогава не съм имал приятелка, нито съм се влюбвал.. е или поне не до скоро. Момичета са ми харесвали и допадали, но никога абсолютно нищо не съм предприемал и всичко си заминаваше, но сега.. сега изпитвам ужасно силни чувства към едно момиче на 18, но сещате се пак от къде идва проблемът ми. Не знам защо е така, висок съм 191-2 см, тежа около 81-2кг, харесвам вида си, визията си, спортувам, уча и работя, харесвам се на външен вид, получавам комплименти за него, момичета/момчета са ми казвали, че имам чувство за хумор, че съм готин, хубав, умен, симпатичен и т. н. Не изпитвам комплекси от нещо във вида си, за да кажа, че нещо там ме притеснява. Просто съм срамежлив - генерално срамежлив, от елементарни и естествени неща се срамувам, а може би се досещате какво се случва с мен сега, когато едно момиче не ми излиза от главата и сърцето. Обичам да спортувам и чета, интересувам се от много спортове, обичам географията, математиката и компютърните науки, гледам да се храня сравнително здравословно, поддържам вида си, доволен съм от себе си малко или много, обичам да съм полезен на хората около мен и да им помагам когато и с каквото мога, обичам близките и приятелите си(с тях няма и капка срам у мен) и като цяло се старая да съм един позитивен и добър човек, каквото и да значи това. И така.. да се върна на момичето. Тя е на 18, в 12. клас е и е съученичка с един от най-добрите ми приятели. От 3 месеца страшно много съм я харесал, може би дори имам чувства към нея, мисля за нея много често, изобщо много ми е влязла под кожата. Аз съм в София, тя е в родния ми град и я виждам 1-2 пъти максимум седмично, като виждам е силно казано. Познаваме се, покрай общия ни приятел и още 2-3ма общи, но всичко, което знаем са имената ни и нищо повече. Били сме заедно на дискотека или някакво събиране пак заради общите ни приятели. Тя събота и неделя работи в едно кафе близо до вкъщи и ходя от време на време да си взимам от там като съм си в родния град и то само и само да я видя, дори и за минута-две. Като ме поздрави, намигне ми и се усмихне и не мога да ви опиша какво се случва отвътре с мен, всичко ми се обръща, но аз повече от "здрасти" и поръчката ми не съм казвал. Усмихвам се, казвам си механично каквото имам и до там. Не смея да я заговоря, да я попитам нещо, малко от малко нещо да опитам - просто се срамувам, не знам от какво. Сякаш постоянно си мисля неща от сорта "Да бе, точно мен ще хареса" или "Тя е супер готино момиче, със сигурност има някой по-добър от мен около нея" или "Няма начин тя да ме хареса, само ще се изложа и ще стана за смях" и всякакви такива. Имаме се във фейсбук, но до там. Никога не сме си писали нищо. С момичета мисля, че мога да разговарям, имам доста приятелки момичета и с тях си говоря свободно и спокойно и не съм изпитвал някакъв дискомфорт или срам. Всеки ден отлагам това да ѝ пиша или да я заговоря за утре или за другата седмица като се прибера, а в малкото случаи, когато и написах нещо - не успях да го изпратя и го изтрих. Не знам защо съм толкова неуверен, срамежлив и смотан, не разбирам просто какво не е наред и защо всичко ми се вижда толкова сложно и въобще защо постоянно мисля сега какво ще стане, ама после какво ще стане, ама да не се изложа. Как да го направя? Как да я заговоря, как да и пиша, как да се престраша, как да преодолея бариерите, които сам съм си поставил, какво ми има и защо съм толкова смотан, от какво се страхувам и как успявате да заговаряте обектите на вашите чувства и как ги печелите? Не знам отговорите на нито един от тези въпроси, а имам нужда да ги науча. Но докато мен ме е срам, 100 % някой друг напредва яростно. Искам да отида и да спечеля онова красиво създание, което ми стопля душата всеки път като го видя и вече да не си представям всяка вечер как я гушкам, а просто да го направя. Ще се радвам, ако ми помогнете по някакъв начин. Благодаря на всички!!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 7 месеца hash: b674ef2cdc

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Срамът е нещо много отблъскващо. Както ти не харесваш грозни жени, по същия начин жените не харесват срамежливи мъже. Може да си хубав, с уреден живот и така нататък, но ако си срамежлив и притеснителен жените ще бягат защото има мъже които също са хубави и с уреден живот, но също така са уверени и интересни, докато ти си скучен.

 

...

преди: 7 години, 7 месеца hash: f4fd5938eb

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Според мен в детството ти са те пренебрегвали, или пък вашите са разведени и пр. Поработи върху самочувствието си. Съвсем съзнателно. Има книги, има инфо в интернет. В краен случай посети психолог.

 

...

преди: 7 години, 7 месеца hash: 8825788058

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Здравей. И аз подобно на теб съм от по срамежливите мъже. Точно поради този факт, като се обърна назад в миналото си съм пропуснал много възможности за хубави неща... Общо взето този страх/срам да не бъдеш отхвърлен от харесваното от теб момиче те възпира да предприемеш каквото и да е било. С годините обаче разбах, че е по добре да те отрежат, на да си опитал и да си предприел някакво действие към даденото момиче/жена, от колкото да се самосъжаляваш, да се оправдаваш, че не може толкава хубаво момиче/жена да хареса точно теб - да си даваш такава крайна оценка сам на себе си. В действието му е майката. Не е задължително нещата да се случат перфектно, като на филм. Понякога може да се изненадаш, колко човечно пък и скромно може да е момичето, което харесваш. Опитай - нищо не губиш така. По лошо е да се питаш след 10 години, защо по дяволите не я заговорих... Имаш и фейсбука - пиши и там, все имате някакви еднакви интереси и теми за разговор. Започни с някакви по общи неща. Като се поопознаете, ще знаеш от какво се интересува и така. Комуникация си трябва, пускай по някоя шега. Няма от какво да се притесняваш! Успех и бъди по уверен в себе си. Дори да те отреже, знай че всяко нещо те учи да ставаш по добър. Все още си млад и имаш много време и възможности пред теб. Не ги пропилявай, така чакайки нещо да се случи от само себе си! >М. 31г<

 

...

горе^

преди: 7 години, 7 месеца hash: e83c2c3185

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Чувствам нуждата да коментирам, защото съм все едно твоята женска версия, само дето и външният ми вид куца. Момиче на 18 съм и знам колко е трудно да заговаряш противополжния пол когато си срамежлив. Единственото, което работи при мен е примерно ако харесвам някого, с началото да излизаме в група с други приятели и общо взето така много по-непринудено ще се получава, също така ако приятелите ти са печени ако сгафиш и кажеш не тъпо (често ми се случва :D) могат да те измъкнат от ситуацията.

 

...

преди: 7 години, 7 месеца hash: 8d9461f6dd

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   А хрумвало ли ти е да ѝ изпратиш това, което си написал тук? Може пък момичето да си пада по теб? А няма как да разбереш, освен ако не действаш! Казваш си "Мечка страх, мен не и атакуваш! " Ако не го направиш, цял живот ще си мислиш "Ех, какво ли би станало ако я бях заговорил и тя беше отвърнала на чувствата ми? " Ако не искаш директно да и признаваш чрез написаното какво чувстваш, може първо да се пробваш да я опознаеш като човек, да разбереш дали е влюбена в някой и после да ѝ се разкриваш. Може да предложиш на този твой приятел да излезете с нея и някоя нейна приятелка на кафе, или пък само вие двамата... просто на кафе, без ходения на кино, в къщи и т. н. Така ще имаш шанс да си поговориш с нея и евентуално да разбереш от поведението ѝ към теб, какво изпитва. Без действие, няма как да спечелиш момичето. Както се казва "За да преодолееш страховете си, трябва да се изправиш срещу тях". Аз също бях срамежлива и в гимназията през междучасието с 300 зора се запознах с едно момче, което харесвах от съседния клас. След запознанството 10 минути треперех и сърцето ми щеше да изскочи. От ентусиазираното ми "Здравей, може ли да се запознаем? ", до неговото "Да, аз съм... " при което ме мина като пътен влак (защото той излизаше от стаята си с класа му), ми стана ясно че определено човека не е за мен, а и знаех, че харесва друго момиче. Факта обаче, че се запознах с него ми даде увереност, че непознатите не хапят и не е толкова страшно да говориш с тях. Действай и успех! :) Да напишеш после какво си решил :) Ж, 25г.

 

...