Как се продължава
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 1630 пъти
Не виждам смисъла в живота вече..

Преди почти месец в катастрофа почина моя приятел.
Аз съм на 36 г, той беше на 29..

8 години бяхме неразделни.. почти по 24 часа заедно.. и на работа и в къщи и по почивки, .. животът ми се оформи около неговия през тези години.. и обратното разбира се.
Жилището си го напълнихме заедно с вещи и спомени.. Познавахме се почти до ниво телепатия..

Погребението някак си преживях, но сега не знам как и най-вече ЗАЩО да продължа..

Само в работата намирам временен покой и то по-скоро защото мисля за други тривиални неща и проблеми.. 10 дни работих почти нон-стоп и бях сравнително ОК, но преди 2 дни реших да си почина един ден. Изчистих, пооправих, погледах ТВ и после се сринах.. не знаех какво да правя..

Все още не знам.

Имам приятели - съседи.. но не мога всяка вечер да съм с тях..

Сам, в този огромен апартамент.. говоря си сам.. всъщност говоря си с него.. знам какво ще каже на почти всяко нещо.. само не знам какво ми казва сега.

Планирахме почивки, да си построим къща.. да се омъжим в чужбина.. сега вече нямам планове и мечти.. живота е празен.

Не мога да си представя пак да мина през същото с друг човек.. дори след много време. Не си представям да науча някой всичко за себе си и да се уча аз за друг отново.

Ясно е, че човек не е създаден да живее сам.. не мисля, че ще мога да живея ище 30 години така..

Да, мъката е още прясна, жива.. може би ще претъпее, но това, което ми убягва е смисъла.

Ако ня бяха живи родителите ми, бих се самоубил, но не мога да им причиня това.. може би няма да го издържат, въпреки, че родителите на моя приятел някак си още се държат. Болката, която изпитвам обаче, не мога да я причиня на никой друг..

Не ми се живее, не мога да умра.. какво остава? Мога ли да съществувам още години.. със спомена за рухнали мечти и загубено щастие и живот.

Не знам..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 2 месеца hash: 8b08c47744

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Само времето лекува. Ще мине време ще си намериш друг и така.

 

...

преди: 7 години, 2 месеца hash: b9b7415a24

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Съжалявам за това, което ти се е случило. Дори не мога да си представя какво изпитваш. Как се дават съвети за това? Ми не се дават, само времето ще покаже. Може да се изправиш, може и да не се изправиш. Но за месец и нещо е толкова рано да се говори. Пет години преодолявах една кокошка дето не ми обръщаше внимание, а така я обичах или се заблуждавах, накрая не знаех кое е, а за смърт и то на човек с когото сте били заедно... не мога и не искам да си го представям. Но, споделянето и подкрепата са нещата от които имаш нужда. Бих искала да си поговоря с теб, ноо не знам май не се разрешава публикуване на мейл тук, дори специално направен само за тук. Други идеи?

 

...

преди: 7 години, 2 месеца hash: f1b0aa847e

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Здравей, съжалявам за мъката ти. Преди няколко години баща ми почина и те разбирам. Дай си време, още всичко е много прясно в главата ти. Ще свикнеш да живееш с тази болка, но ще си намериш и друг. За момента се отдай на нещо, което ти е страст, някакво хоби или занимание, за да не мислиш за това. Иди на екскурзия с приятели. Не е никак лесно да се преживее такова нещо. За майка ми баща ми беше голямата й любов.. след като той почина тя се отдаде изцяло на работата си и на мен и сестра ми. Ние й бяхме останали и ние й давахме сила да продължи. Намери нещо, което ти дава сила да продължиш. Ще намериш щастиеито си отново, не се отказвай само. Сега всичко ти се струва загубено, но не е така. Загубата на любим човек е тежко нещо, но с времето ще стане по-добре

 

...

горе^

преди: 7 години, 2 месеца hash: acf224039b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Благодаря за коментарите! Да тук, няма начин за контакт и може би така е по-добре. Помага основно това, че изписах мислите си на момента.. както и вашите отговори. Не смея да си мисля за нови запознанства... перспективата отново да науча някой всичко за себе си и обратното ми изглежда .. нетърпима.. Ясно е, че е рано още, но дори идеята за това в бъдеще не ми харесва.. А и ако сравнявам всеки с него.. тогава май никой няма да има шанс. Времето ще покаже. Още веднъж благодаря

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: 0a914ce62a

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Заплаках, много тежка история. Съвет не може да се даде, дано видиш смисъл в нещо пак.

 

...