Споделена история от Любов и изневяра |
Полудявам ли или съм просто депресирана?
преди: 7 години, 4 месеца, прочетена 1503 пъти
Здравейте, не знам как да започна. За трети път трия написаното, излизам от сайта, опитвам да си пусна музика, да се отпусна, но не става. За това реших да опитам още веднъж.
Аз съм момиче на 21. От известно време живея в чужбина, при майка си, като тук сякаш започвам да се чувствам още по-зле. До преди да замина, имах (или още имам) 4 годишна връзка с момче, с 1 година по-голямо от мен. Живеехме заедно от 3 години. След поредния скандал (който дори не беше очи в очи) импулсивно реших да стана и да се махна. Не ме разбирайте погрешно, той е прекрасен в много отношения, но прави и много неща, които не понасям. Импулсивността ми ми изигра страшно лоша шега, защото в момента просто не знам къде се намирам и какво правя с живота си. Но това на страна, с него нещата се подобриха до известна степен и както до сега имаме намерение да продължим съвместният си живот. Трябва малко време предполагам за да се случат нещата.
Проблема ми е в това, че аз винаги, от както се помня премислям всичко до последният детайл, мисля прекалено много, премислям, понякога направо се побърквам искайки да угодя на всички и решенията ми да не засегнат никого. От страшно много време забелязвам в себе си една така да се каже доста негативна промяна. Имам чувството, че всички за всичко ме лъжат, като цяло, не само мен. Сякаш срещу мен седят хора с маски, които просто искат да получат това, което им е нужно-независимо по какъв начин. Дори и най-близките ми. И под най-близки имам в предвид семейството ми, защото нямам кой знае колко приятели.
Другото, което ме притеснява е, че не намирам удовлетворение в нищо, което до скоро съм харесвала да правя. От както напуснах България, единственото което правя е да лежа по цял ден, да гледам филми и да хапвам от време на време, палейки цигара от цигара. А аз не съм такава. Имам страшно много мечти и желания, искам да постигна страшно много неща.. Просто нямам мотивацията, нямам стимул, не знам защо се получава така. Възможно ли е изобщо?
Гледам в нас да помогна с каквото мога, чистя, оправям, имам 8 годишен брат-опитвам и с него да играя, въпреки, че той освен да си цъка на таблета и от време на време да си напише домашното друго няма желание да прави. Имам чувството, че и на него му преча. С брат ми сме от различни бащи, като нито един от двамата в момента не до нас, а майка ми (неизживян пубертет) постоянно търси любовта на живота си, и всичко това през 2, 3 месеца. Опита се дори да ме сватоса с един неин колега (защото изобщо не харесва моят приятел), малко по-голям от мен, но забрави момента, че ние с нея сме различни и това, което тя иска за мен няма нищо общо с това, което искам аз.
Както и да е. Просто усещам че се тормозя за неща, на които не би трябвало да обръщам внимание, дразни ме всичко, нямам желание за абсолютно нищо, не излизам ( а аз обожавам да съм на вън и да се разхождам), дори музика не слушам (само тя ме успокоява).. Казвам си ''каквото и да направя нищо няма да ми помогне, няма смисъл'' и се отказвам.
Страх ме е че времето минава прекалено бързо и че всичко онова което искам да постигна ще си остане само в главата ми, защото ме е било страх и защото не съм вярвала достатъчно в себе си. Не знам дали ми липсва България защото и там нещата не бяха по-различни, но ако не друго разбрах едно-Човек където и да отиде, винаги взима себе си. От каквото и да бяга, от себе си няма как да избяга. А страшно много искам да се променя, искам да вярвам в себе си, да постигна всичко, за което мечтая, да се мотивирам и да успявам. Искам да променя живота си, но ме е страх, че няма да мога. Дали заради това не ми се получават нещата? Какво да направя за да продължа напред?
Разбирам, че ще има негативни коментари, но моля, ако някой е минал през нещо подобно-нека сподели как се е справил. :)
*Моля да публикувате историята ми. :)
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: f98457bf41 |
|
1. Просто действай, гони мечтите си. Ако не искаш да живееш при майка си, изнеси се. Когато човек е деен, не му остава много време и сили да премисля нещата толкова. Направи си план за една година напред, после по месеци, после месец за месец по седмици и дни какво искаш да направиш. Бъди реалист и пак имай предвид, че сигурно няма успееш да направиш всичко. Но действай. Започни от нещата, за които си мечтаеш, които те кефят, но карай едно по едно.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 68030c8cfa |
|
2. Как така седиш по цял ден на дивана на 21 години? Работа? Учене? Запълни си времето с нещо полезно и няма да ти остане никакво време за премисляне, защото ще си достатъчно изморена като се прибереш.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 497aefadd3 |
|
3. Нямaше дa пишa, но ми зaостри внимaнието "негaтивнaтa" ти промянa. Кaк се чувствaш когaто си сред повече хорa? Възможно ли е дa ти се е отключилa емпaтия?
Но емпaтия не в смисъл дa умееш дa се постaвяш нa мястото нa другият, a буквaлно дa чувствaш чувствaтa му, мислите, вкл. болки/болести, нaстроения...товa би обяснило дa "знaеш" когaто те лъжaт.
Aко си емпaт и ти се е отключило внезaпно, ще обясни и общото ти състояние (не изклюмвaм дa е просто депресия, стрес).
Имa трикове зa емпaтите зa "зaщитa" от околния свят и/или блокирaне нa възприятия по желaние/комaндa.
Емпaт който не може дa се aбстрaхирa от чужди мисли и нaстроения може дa изглеждa мaлко "луд/a" в очите нa "нормaлните"
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 883b69b9fe |
|
4. Изобщо не разчитай на искрена загриженост от семейството - ако я има чудесно, но ако я няма - случва се по-често отколкото мислиш.
За премислянето на нещата в детайли ще кажа следното - често няма положение в което някой да не е наранен. Важното е да направиш избора който води до най-малко болка, а не да поемаш нещата изцяло върху себе си. Защото ако не си в състоние да вземаш парвилен избор ще нараняваш инцидентно, въпреки добрите си намерения.
Мотивацията е нещо индивидуално, но това което може да ти помогне е да преосмислиш каква е основната ти цел в живота и да започнеш да вършиш неща които ще ти помогнат да я постигнеш.
Отношенията ти с твоя приятел, въпреки всичкото желание да се разбирате и съберете, не вървят към добро, видно от начина по който говориш за това. Често се случва човек да бъде с някого просто от навик и удобство и самото оставане в подобна ситуация е натоварващо подсъзнателно. Помисли дали наистина си влюбена в него все още и дали той е влюбен в теб. Чисто приятелската обич не е любов а само част от цялото.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 8fc8deed9c |
|
5. Намери си работа, запиши се на курс за изучаване на език, прави нещо. Бездействието убива и депресира. Стопли отношенията с момчето, което обичаш. Или просто се прибери в България и започни да учиш нещо. Тъкмо ще си близо до него. И ще се измъкнеш от опеката на майка ти. Трябва да пораснеш! И да бъдеш самостоятелна. Успех!
|
|
