Не съм щастлива вече с него
преди: 13 години, 9 месеца, прочетена 6672 пъти
Не зная какво се промени. Дали той, дали аз... Или може би никой, може би просто сме били такива и се опознахме.

И все още той би направил всичко за мен. Винаги се е грижил за мен и е гледал да съм щастлива, да ми е добре, но напоследък не съм щастлива. Той наистина не ме разбира и това, че се държи добре с мен някак си не е достатъчно.

Нямам свобода. В началото може би доброволно, аз му дадох всичко, отказах се от всичко. Почти спрях да се виждам с приятелите си, а когато се виждаме, той ми се сърди и се ядосва защо излизам. Всичко в живота ми сега е свързано изцяло с него. Съобразявам всяко свое действие ИЗЦЯЛО с него. Мисля за това кога той ще е на работа ако искам да направя нещо, какво ще прави той, за да си направя и аз плановете.. или как да му кажа нещо, защото реакциите му са ми вече пределно ясни. Иначе прекарваме цялото време заедно. Почти не излизаме и по цял ден сме у нас или у тях.

Нееднократно опитах да му кажа, че не мога така да се отделя от всички и да загърбя всичко, но колкото и да го отрича, той наистина не ме разбира, убедих се в това! Нямаше да е такъв проблем да не излизам ако можех поне да си пиша с някого, нали... но и това е проблем. На него не му е приятно. Обясни ми как щяло да е по-добре да се изолираме само двамата в един кръг и се обиди като му казах, че поставям винаги него на първо място, но и ме е грижа и за другите. Каза като те е грижа толкова за мнението на хората, защо си с мен, бъди с хората. Поставяла съм хората между нас, на преден план...
Стигна до извода изобщо да не говорим вече по този въпрос, никога, защото явно нямало да стигнем до консенсус.

Е, кажете ми, моля ви, аз ли не съм наред? Кой друг мисли, че когато си с един човек, трябва да си само с него и да изолираш всички други около себе си? Да построиш невидима стена, за да може никой да не те погледне, заговори или да ти се усмихне. Да отблъснеш хората изцяло, за да бъдеш само с този човек... Никога не ми е казал на сериозно "забранявам ти" не прави това или онова, но как да направя нещо като само докато му кажа, че искам да изляза с приятелките си дори, той веднага променя поведението си и се цупи. Казва "да, добре... щом искаш.. щом си решила"

Не излизаме често по кафета и прочее, но когато излизаме вечер сме с НЕГОВИТЕ приятели. Това, кажете ми, честно ли е спрямо мен? ! Аз не мога да се виждам с приятелите си, а иначе излизаме с неговите. Когато изляза с някого, често го викам с мен. Думите са му "аз какво да правя с твоите приятелки, вие ще си говорите, само ще ви преча... " Е аз, аджеба, кво правя с твоите приятели? ! Той не излизал почти с тях, почти не се били виждали-глупости! Когато в началото излизах още от време на време и с момчетата от старата ми компания пак все повтаряше "постави се на мое място, как се чувствам аз като си при толкова момчета" Е аз как се чувствам като не получавам разбиране? После ми казва, защо не споделяш с мен. Как с приятелките си можеш да споделяш, а на мен не можеш да ми кажеш? Еми може би, защото те ме разбират, ще ме подкрепят, ще ми дадат съвет. А единственото, което получавам от него в общи линии е "ами ти си знаеш". Имам чувството, че от нищо не се интересува, а той твърди, че не е така.
Освен всичко това, мисля, че връзката ни ми доскучава... Пълно еднообразие, никакво развитие. Е, ако има развитие, мисля, че ще е само надолу... Не знам как да променя нещата, а нямам сили да го зарежа, не искам... Реално погледнато, 5 месеца не са кой знае какво, но това е най-дългата ми връзка. За това време нещата, мога да кажа, наистина станаха сериозни. Заобичах го още в началото, свикнах с него и сега не мога да се разделя с него. Само той ме правеше щастлива, той ме караше да се усмихвам. Не зная дали е период, или наистина ми е омръзнало всичко това, но от 1-2 седмици усещам, че не съм така щастлива както бях в началото. Вече почти не си говорим, а и честно казано нямам голямо желание да му говоря... сякаш нямаме какво да си кажем.

Пиша тук за да си излея мъката, може би, или да получа съвт. Какво мога да направя, как да постъпя, за да ме разбере, да ме подкрепи и да излезем от този омагъосан кръг. Искам наистина той да се постави на мое място... не зная дали разбира, че съм нещастна... Нали знаете как куче, държано на въже, на каишка, ще избяга при първия удобен случай, когато получи свобода... забелязвали ли сте как мишка, държана в клетка, в аквариум, прекарва цялото си време в опити да излезе и да избяга. Примирява се когато се измори, заспива и свиква със затвора, но само за момент... Когато дадеш свободата на животното още в началото, да види, че е сигурно при теб, но и да получи своето, да утоли животинската си нужда за пространство и свобода, то винаги ще се връща! Ще се разходи, ще побяга, но винаги ще се връща, защото знае къде е домът му, къде е семейството му.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 9 месеца hash: b5440274db

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Мисли над фактите. Лесно е. Пет месеца и ти е омръзнал, нямате какво да си кажете, скучно ти е. Миличка имах 2 връзки по две години и да чукна на дърво съм нямала такъв проблем. Щом на 5 месец си мислиш такива неща, замисли се как ще е след 5 месеца? Моят съвет е да приключиш тази връзка, просто от написаното ми се струва обречена още от самото начало. Имате прекалено различни виждания явно - единия му се излиза, живее му се, другият предпочита да е сам в своя, затворен свят. Рано или късно това различие ще доведе до нещо по-сериозно.

 

...

преди: 13 години, 9 месеца hash: f8fdea24c0

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Не трябва да е така. Трябва да имаш свобода, кажи му го колкото се може по-убедително, дори просто му кажи че искаш да се промени и да престане да мисли по този неправилен начин-че трябва да сте само двамата и да не се срещате с никой друг. Кажи си му, че ако не се промени и не започне да се среща с повечко хора и просто да ти даде свободата от която, не само ти, но и всеки нормален човек се нуждае и трябва да има за да е щастлив, то ти ще го напуснеш, а и истината е че просто той няма да си намери такова момиче каквото иска. Никой не е така, всеки си има приятели и един човек трябва да има много контакти, контакти с повече хора, а не само с един единствен. Та така човек може да се разболее психично ако не комуникира с никой или пък само с един човек, просто човек трябва да има приятели, неможе без приятели, човек се депресира ако не разговаря с никой в продължение на 1 месец примерно. Не стигат контактите с родителите ти например, с приятелите се срещаш, забавляваш се, говориш си свободно на всякакви теми и си щастлив, затова приятелят ти просто не че е болен или нещо му има, но просто според мен това си е ревност и то много голяма, трябва да му помогнеш да я преодолее, защото той няма да може да живее щастливо и спокойно с което и момиче да е (ако ти случайно го зарежеш). Наистина помъчи се да го вразумиш и го накарай да се замисли, има ли вобще човек, който да води толкова затворен и ограничен начин на живот? И кое момиче ще бъде щастливо с момче като него? Нужно е време, но бъди търпелива и се помъчи да го промениш, измъкни го от тая ревност, която е напълно ненужна!! УСПЕХ :)

 

...

преди: 13 години, 9 месеца hash: 26e5ca4fa8

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Мисля, че каквото и да му кажеш няма да го промениш. Това е характер. На тези години трудна работа да говорим за промяна. И е толкова задушаващо и обсебващо и егоистично това което той прави, че моя съвет е - бягай далаче! От опит ти го казвам, зряла жена съм. Моя мъж и до сега ме ревнува, не ми забранява, но се цупи ако имам фирмено парти например /и то веднъж годишно/, ако искам да изпия кафе с приятелка, да се разходя за глътка въздух, дори наблюдава какво обличам фантазира си разни неща. И винаги така извърта нещата, че да се почувствам виновна. Толкова се уморих, че нищо не остана от съвместното ни съжителство и всичко ми е вече всьо равно.

 

...

горе^

преди: 13 години, 9 месеца hash: a88c8ab38b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Просто ми се иска да не я бях видяла тази история... Все едно аз съм я писала, с единствената разлика, че при мен не са пет месеца, а 9 години. Не сме женени, но след толкова години е почти същото... а аз съм само на 25. Едни от най-хубавите ми години прекарах с този човек, не че съжалявам, всичко си беше прекрасно. Само дето нямам нито един човек на света с който да мога да си споделя, откъснах с от малкото истински приятели, които имах преди много години. И сега съм сама, уж съм с него, ама не съм. Улавях се последните месеци, че вече не мисля за него така както преди, и то случи, срещнах друг човек. Не мога да го напусна обаче, толкова много сме свързани вече от много години, че ако го оставя, светът ще ме погълне, вече нямам способност да се оправям сама... А този другия, той не перфектен (имам си един такъв вече вкъщи), но поне не ми задава въпроси, не ме задушава, не ме порицава. А аз исках единствено от приятеля ми да ме разбира, да разбере, че и аз като него съм човек и имам право на глътка въздух... Наясно съм, че вече нищо не мога да поправя, колкото и да искам да се примиря-не мога, а не мога и да си тръгна, толкова много му дължа... Единствено ми остава надеждата, един ден и той да се измори...

 

...

преди: 13 години, 9 месеца hash: fcdd912e79

гласове: 1 2 3 4 5   (7 гласа)

5.   Зарежи го, той не ти дава своБода, сърди се когато излизаш с другите, ревнив е. Остави го намира да прави каквото желае. Опитай се да му обясниш че те притиска, че не ти дава свобода. Кажи му малко да поотпусне въжето, иначе го зарязваш. Дано съм ти помогнала :) *De§§ityy

 

...