Споделена история от Любов и изневяра |
Когато границата на приятелството е прекрачена
преди: 7 години, 3 месеца, прочетена 1843 пъти
Не съм казала за това на никого. Аз съм на 24 г., а той е на 26. Запознахме се, когато бях в осми клас, защото попаднахме в обща компания. Разменихме си скайповете и започнахме да си пишем. Оказа се, че доста добре се разбираме. Много ми харесва характера му. Той е умен, съобразителен, в него има много хъс и винаги отстоява мнението си. Не търпи несправедливост и не се страхува като мъж да застане зад думата си.
Беше ми много добър приятел. В началото на девети клас едни момчета от класа ме закачаха, той ги намери и ги предупреди да не се занимават повече с мен. Не се е стигало до бой или някакви други издевателства, но ме защити и после идваха да ми се извиняват. Когато си харесах момчето от съседния клас и се оказа, че и той го познава, си поговори с него, , по мъжки'' и след това ми каза, че, , случайно'' заговорил за мен и го питал какво мисли. Даде ми номера му и така се сприятелих с това момче. Когато съм била тъжна или ядосана, винаги ме питаше какво е станало и после или ме успокояваше, или ме разсмиваше. Аз също винаги съм го изслушвала, давала съм му съвети за момичета, бях до него, когато и той преживя несподелена любов.
След като завършихме училище, изгубихме контакт. И така, до преди три години, когато ми писа в скайп. Пита ме какво става с мен, отдавна не ме виждал. Видяхме се на камерите и... всъщност мисля, че тогава приятелството ни се пречупи. Защото той ми каза, че много съм се променила, пораснала съм. Наистина като ученичка бях по-пълничка, после свалих излишните килограми, смених прическата. Започна да ми пише някакви неща от рода защо не съм сега до него да ме гушне и т. н. Продължихме да си пишем във фейсбук. Но нещата вървяха все в същия дух - казваше ми, че съм станала много хубава, че му се иска да ме прегърне, да ме целуне. Тук е мястото да кажа и големият проблем, а именно, че той си има приятелка от няколко години вече. Аз знаех за нея, след като се събраха, но после, както вече казах, изгубихме контакт. Не взимах на сериозно това, което ми пише.
Мислех си, че все пак можем да спасим приятелството си. През пролетта имах рожден ден и го поканих. Той се извини, но вече беше планувал пътуване за празниците (тъй като рожденият ми ден съвпадаше точно с Великден тази година). В деня на рождения ден ми се обади да ми честити, извини се, че не е дошъл и каза, че иначе се радва, че съм го поканила. И след това изчезна. От пет месеца нито съм го виждала, нито съм го чувала. Беше си изтрил фейсбука. Сега виждам, че си е направил нов профил, но не мога да му изпратя покана. Не ме търси, не ми пише. Искаше ми се аз да му пиша, но какво да му кажа? А и се притеснявам да не му създавам проблеми с приятелката му. Не искам да му нарушавам личното пространство и да го притеснявам. Обаче откакто го няма, започнах да си мисля за него, започна да ми липсва. Моите чувства не са вече само приятелски. Обаче от друга страна, ако е искал нещо повече с мен, защо не се е борил за нас? Какво да направя? Да забравя ли за него?
|
