Споделена история от Любов и изневяра |
Искам да бъда с нея, а друга като нея не познавам
преди: 7 години, 8 месеца, прочетена 1637 пъти
Здравейте! Пише момче на 16г.
От преди около 4 месеца се запознах с едно момиче, докато бях на море в Албания. Тя и техните също бяха на море там (българи са, но живеят в Украйна). Проблемът идва в това, че я харесах.
Досега друго такова момиче не съм срещал. С 3 години и 6 дни е по-малка от мен. Умна е и интелигентна, може да разсъждава и да взима отношение по всякакви теми. НЕВЕРОЯТНО ВЪЗПИТАНА, възпитанието й е като на аристократка - не може да каже не, винаги слуша и изпълнява това, което й кажат нейните родители, държи се мило и спазва целия етикет на добро поведение; не прекъсва и винаги изслушва. Труди се усърдно, ученолюбива е. Забавна е и не е стеснителна. Ходи на пиано, ходила е и и на танци. През свободното си време или е навън с приятелки, или седи в детската градина на брат й (който е на 3 години) и чете приказки на децата, или си седи сама там. Също така играе и на различни игри на компютъра - някакъв вид геймърка е. Знае 4 езика (български, английски, украински и руски), учи немски, учила е и самостоятелно японски, но се е отказала от японския. Обича да пътува - посетила е около 20 държави, даже и повече. Също така е и невероятно красива - има повече руски черти от български и невероятно дълга коса (около 60 сантиметра). Семейството й я държи като на каишка - не й дават възможност да им се опълчи, не й позволяват да има профили в социалните мрежи, използва само viber (и по viber поддържаме контакт). Никога не е имала приятел и в момента не може да си намери такъв. В Украйна няма късмет с момчетата (поне тя така ми каза, може и родителите й да не й дават да има връзка). Излишно е да споменавам, че не ходи на дискотеки, не пуши и не пие. Като цяло - момиче мечта.
През 6-те дни, в които бяхме заедно, ми беше неописуемо приятно. Разбрах за нея много неща (мога да кажа, че за тези 6 дена научих повече за даден човек, отколкото съм научавал за друг за година. )
Определям себе си за умно и интелигентно момче и не бих използвал някого за своите нужди. Принципно, аз съм от малкото хора, които не се интересуват от връзка по време на тяхното юношество. Лично аз през целия си живот съм си харесвал момичета по-малко от 10 пъти (не съм гей, но страшно трудно се влюбвам и се впечатлявам от някого), ако броим и този, но никога не съм изпитвал нещо подобно към някого, както съм изпитвал към нея. Това е първият път, в който съм плакал за някого, не защото тя не ме харесва и няма да ми е приятелка, а защото може никога да не я видя повече. Давам си сметка, че щом човек като мен (човек, на когото връзката с някого му е много малък приоритет, почти никакъв), който е плакал за момиче, значи момичето наистина си е струвало.
Питам се: да продължа ли да й пиша или да спра? Много бих искал да се получи нещо от всичко това, но шансът е наистина минимален и много се колебая. Принципно, когато й пиша се чувствам зле и ми е мъчно за нея, а когато не й пиша ми е гадно и се чудя, какво прави. Също така не искам и да й губя времето с празни чатове по viber.
Всеки съвет ще бъде от полза ;) Ако може без коментари от рода на: ще я забравиш/ще си намериш по-добра (момиче от моя град не съм си харесвал от година, а предпоследната си я харесвах 2 години, без тя да изпитва нещо към мен, а и смятам, че това момиче е най-подходящо за мен :) )
Благодаря Предварително :)
|
