Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не, Вие сте имала щастие, но сте си го изгубила заради единия секс! Как може първо да правите секс с някой, а после да се влюбите в него? ! То Вие сте се влюбила в него само заради секса, а не за нещо друго. Ако не го биваше в секса мислите ли, че щяхте да се влюбите? И аз не мога да разбера, защо вече всичко опира до секса...

7.   Авторке, изобщо не те съдя, само в това те съдя, че не си била достатачно дискретна да изтъркаш скайп-чата. Ти си станала жертва на времето си и на обществото ни тип Османска империя ала турски сериал. този модел за съжаление и до днес владее бита на милиони българи. (виж коментарите горе).
Първо си се оженила твърде млада (на 2о-21г.), после си се оставила да бъдеш зависима от мъжа си - то как друго яче- младото семейстов получава на готово апартамент от семейството на мъжа, за да може авторката да остане негова заложница до края на живота си!
Не може да ти вземат детето (на 12г), другото не е вече дете, а си е възрастен и не си отговорна за него. При развод ти получаваш родителките права + правото да останеш в семейното жилище докато навърши 18. Ако е настроено детето против теб, може да избере баща си - трябва да го спечелиш.
За мен нямаш никаква вина. На 41 г. човек има право на сексуален живот. За съжаление много български мъже прекаляват с цигарите и алкохола и не могат да ни го осиругят, какво сме им виновни?
НА 41 г. авторката е в разцвета на силите си!!! Ако няма човек ерекция, ами има други начини да задоволи жена си - не е виновна тя, че той не е мъж вече.
Авторке - ще си стъпиш на краката, споко, скоро ще срещнеш и друг партнъор. Търси начин за финансова независимост, намери си добър адвокат и спечели децата си отново, НЕ СИ ВИНОВНАТА ТИ!!!

До читателите-съдници - гледайте си турските сериали и живейте, според пропагандата им, спрете да съдите хората и си гледайте собствения живот, щом не може да дадете градивна критика и само гледате да обиждате.

Млади момичета, нека авторката да ви е за пример - не се женете на 20 и не ставайте финансово зависими от семейството на мъжа си!!! Не раждайте деца под 30 г. и не се омъжвайте за мъже, които пушат и пият ексцесивно, ако искате на 40 да имате полов живот


УСПЕХ

8.   Номер 7, ако Вашата/ият мъж/жена Ви изневеряваше нямаше да Ви е приятно, нали? Иначе сте прав/а, че авторката е сгрешила, че се е омъжила рано и е била финансово зависима. Но според мен има вина. Имала е деца, добър съпруг и дом, но само заради секса е била готова да рискува.

9.   номер 8, моят приятел в самото начало ми е казвал, че не може дълго без секс и знам, че като е бил в командировка в началото на връзката ни ми е „изневерявал„, но има разлика - той е бил честен към мен и аз съм си направила сметката. При последната командировка не е могъл просто да ми изневери, физически е нямал желание и се е оплашил, че съм го била „омагъосала„ - е, за мен е голям комплимент, още повече, че жените са били две - мечтата на всеки мъж.

Може би връзката ми е доказателство, че забраненият плод е най-вкусен и щом я няма забраната, се губи интересът - не знам. Аз самата съм вярна, от принцип и защото съм задоволена сексуално от партнъора си, които е доста по-възрастен от 41 г. и никога не е пил и пушил и не взима медикаменти.

Според мен авторката е сгрешила единствено в аматъорския начин на самата изневяра и в тоталната материална зависимост от мъжа си. Мъжът й пък като има жена на 41, защо си въобразява, че тя няма сескуални желания? И без ерекция можеше да я задоволява или пък да се лекува, за да има ерекция.
..
според мен бракът е повече от едно голо съжителство, раждане и гледане на деца и позиране пред обществото, колко сме перфектни - според мен бракът или животът на семейни начала са партнъорство, което включва сексуалност, ако поне един от партнъорите има сексуални нужди - ако двамата нямат - ОК, но в случая не е било така.
Авторке, споко - не си виновна, ако в съдилища и т.н. мъжът ти се опитва да те изкара курва, виновна и т.н. , ти пък можеш да изтъкнеш неговата невъжможност да изпълнява съпружеските си задължения - мотив за развод дори в Османската империя, част от която сме били - значи мотив за развод по българските земи от поне 600 г. Той има доказателство - скайп-чата (който може и да е фалшифициран теоретично), ти пък имаш истинско доказателство - неспособността му да си го вдигне.
Препоръчвам ти да се разбереш с него - той да не те валя в калта и пред децата, ти да не го оваляш в калта като мъж! Танто за кукуриго!
Иначе, малолетното дете по принцип трябва да остане при майката, а тя в семейното жилище до навършване на 18 на детето, но може мъжът ти да е настроил децата срещу авторката - авторката трябва да си спечели децата! За целта трябва да се разбере с мъжа си, войната на розите да свършва - или ти прощава и се събирате, или се разделяте по взаймно съгласие, но ако изкара скайп-чата, ти изкарваш неговата неспособност като мъж. Това е положението - никога няма виновни в една връзка, вината винаги е на двамата!!!

Успех

10.   Много кофти. От два стола, че на земята. Прав е мъжа ти да се засегне толкова. За единия секс си го заменила. Не, че сексът е маловажен (по принцип), но пък ти не си му дала индикация, че той е важен за теб. Сама разбираш, че другия мъж не е бил влюбен в теб. Духнал е тогава, когато най-много си се нуждаела от подкрепа. Уплашен. Много мъжко, няма що.
Бори се за семейството си. Мисля, че то е най-добрия вариант за теб и децата. Поне засега. Покажи на мъжа си, че наистина се разкайваш и че си се поддала на изкушението, без да си искала да го нараниш. Мислела си само за себе си, не за него, но... Разбирам те, защото и аз преживях нещо подобно, макар, че беше само чат - секс-чат. Но мъжът ми разбра, настана ад... разбираш ме, предполагам. Но той не се отказа от мен, накара ме да му разкажа всичко, с най-малките подробности, за да разбере причината и да разбере дали можем да решим проблема, който ме е накарал да направя тази "глупост". И аз като теб се омъжих на 19 (сега съм на 43) и никога през живота си не съм била с друг мъж. И при нас сексът не вървеше...
Успех! Дано постигнеш това, към което се стремиш!

12.   ами и авторката можеше да каже, че е било само чат.. това е идея, номер 10!
Иначе - според мен вината е 50% на мъжа, сори, ама е така. Няма здрав брак, в който единият е нещастен , това е истината.
Аз съм си обещала до 30 г. да не се омъжвам и да нямам деца поне до 32. Имам си приятел от 9 години, но кой знае? Не се чувствам зряла за семейство и не съм финансово независима в момента, но знам, че образованието ми ще ми осигури много над средния доход, а приятелят ми е много добре материално, но никога няма да родя деца и да живея в негово жилище - да го препише на децата или на мен, или да живеем в общо или на мое име - ситуацията на авторката пак повтарям е заради османската традиция родителите на момчето да купуват жилище, да те натискат да се жениш на 20 и съответно ти да купуваш на сина си жилище - една безкрайна въртелешка, в която жената винаги става заложник на семейството на мъжа и на собствените си деца. Вече съм писала, че българското законодателство е изцяло в ущърб на жената при развод и не разбирам изобщо смисълът на разните подписи и сватби, освен да се наяде и напие родата. Аз в България не бих подписала брак, ще гледам всичко да е или на мое име, или да е изрично наполовина и парите за сватбата ще си си спестя и ще ги изхарчим да кажем за екскурзия на остров Пукет. Е, ако мъжът не е българин, а американец или западно-европеец, бракът си е една защита за жената и семейството и родата ще има да се радва на сватбичка.

Слава Богу, порочната верига на поробване на жените в България почна да се къса - младите отидоха на квартири в големите градове или сами се набутаха със заеми за ОБЩИ апартаменти, децата им съответно също ще си търсят сами място под слънцето и на жените е почнало да им идва малко по малко акълът и образованите софиянки едва ли се женят на 19 или 20 ДНЕС.
В миналото не е било така, манията по турските сериали доказва някаква носталгия по този начин на живот, в който жената е парцал за семейството си и това на мъжа си, но за радост - това е само на османска лента, не отговаря на реалността в Европа и все по-малко отговаря на ралността в България - жалко, че авторката не се е родила поне 15 год. по-късно, не е виновна за нищо, а е станала жертва на системата и съответно се е превърнала в „престъпник„, нарушавайки патриархалните й правила и ред и съответно е загубила всичко.

Може да намеря оправдание за импотентния съпруг, но не и за децата й - това е майка им все пак, която ги е родила, отгледала и възпитала. Тя е търпяла НЕмъжествеността на съпруга си с десетилетия, сега е направила една грешка, но като дете нямаш право да съдиш интимния живот на родителите си - те са пълнолетни и могат да си правят каквото искат, стига да не занемаряват децата си, а тук това не е налице.

Питам се, как бихте реагирали, скъпи морални полицаи, ако авторката беше писала като АВТОР, т.е. МЪЖ и описваше фригидната си съпруга, която не му пуска, а той - здрав и корав 41 год. мъж си е намерил 33-годишна любовница.....
дали щяхте да го осъдите?
Според мен, голяма част от публиката би осъдила фригидната съпруга - все пак сме бивша османска провинция ... и си оставаме такива...

13.   12, провокира ме да се включа: Говориш за равни начала в едно семейство, за партньорство. Добре, дявол да го вземе, авторката сливи ли е имала в устата си, че да не каже на мъжа си: Пич не ме кефиш сексуално, дай да намерим реешение? Не, мацката е повтарщла 20 години: Не ми пречи мили, какво да се прави. И после изведнъж зад гърба му си е намерила любовник. Аз на това партньорство не му викам. А ако мъжа беше сгафил и това беше написано от мъж, пак щях да напиша същото. Кога ще се научите, че една връзка се води с действаща комуникация, при това двустранна, а не монолог...
Колкото до брака, и аз не искам да се омъжвам, не виждам и смисъла, и не заради българското законодателство, а по-скоро, че искам да съм си свободна и да знам, че един ден ако реша, мога да си двигна багажа и да замина, без да бъда преследвана от адвокати и ко. Колкото се отнася до Запада: В германия преди е имало огрмни данъчни облекчения, ако двойката сключи брак, сега вече не са толкова големи, но ги има все още.
Лола

14.   N 12 - какво искаш да кажеш, че съпруга и' трябва да я целуне с разбиране по бузите и всичко да си продължи по старому ли? ! Звучиш доста феминистично мислеща! За мен разсъжденията ти са абсурдни! Той не е виновен с нищо за здравословното си състояние! Освен това, авторката споменава, че никога не еобичала съпруга си - тоест, тя цял живот го е лъгала и напълно разумно е направила своят избор, без да е била заслепена от розовите облаци на любовта, когато го е избрала за свой партньор в живота! Според мен тя сама е виновна за развръзката в живота си, защото именно това е била първата крачка - избрала е интереса, а не чувствата, било е въпрос на време това да се случи - никой не може без любов! Като обобщение ще кажа обаче, че никой няма прво да съди никого, живота го прави по успешно от нас!

15.   Според мен, мъжът не е виновен, номер 12. Щеше да е виновен, ако жена му беше казала, че има нужда от секс повече, отколкото той може да й даде, ако е имал възможност да се лекува, а да я е пренебрегнал, но ако жена му му е казвала и успокоявала, че сексуалният им живот е приемлив за нея и са живели така много години, той в какво точно е виновен? Мисля, че липсата на секс не е в основата на изневярата, а чувствата, които са се появили в жената. Ако беше просто една забежка, един секс, без чувства, мъжът й може би щеше да прояви разбиране. И все пак ми е малко странна реакцията му (имам предвид желанието за развод) - тя никога не го е обичала, да кажем, че го е разлюбила заради другия, нито сексът им е бил добър, а тя вече да го избягва заради другия... Те просто са си отглеждали заедно децата, заедно с отговорностите към дома и семейството, и дефакто - нищо не пречи и сега да го правят. Но... неговата гордост е наранена. Това е проблема му.

Номер 12, много сметки правиш, твърде много. А те не са най-важното в брака.

16.   Номер 12, защо да е жертва на системата? Аз съм горе-долу на нейната възраст, но не съм хранила роднините на сватба (защото така трябвало - хаха). Имам си мъж, дете и гладни роднини :o} Според мен всичко е строго индивидуално. Всеки сам решава за себе си и в повечето случаи е въпрос на късмет да срещнеш точния човек в точното време, а впоследствие - и да съумееш да го съхраниш (задържиш).
До авторката: Всеки има право на щастие в този живот. Ти не си изключение. Но в живота на всеки човек има и трудни моменти. Предишния не го мисли - нека си чака детето. Ще бъде щастлив до време. После пак ще кривне от пътя. Мисли за себе си и за твоите деца. Само че за всичко това ще ти трябва време, търпение и сили. Успех ти желая, каквото и да предприемеш.

17.   от 12 до Лола

права си, трябвало е да говори с мъжа си, но според мен такова нещо се и чувства и забелязва - аз винаги усещам, кога приятелят ми не е задоволен и действам, не е нужно да ми се говори за това - според мен в една 20-годишна връзка също би следвало да е така (ако има обич между партнъорите или поне елементарен интерес към другия в брака).

За второто - аз също бях доскоро срещу брака 100%, сега процентите са 90%, защото забелязвам, че в обществото, в което живея не се гледа добре на извънбрачните деца. В България също модата на живеенето на семейни начела отмина и все повече двойки се женят. На Запад законите са много сложни, има много големи данъчни и социални придобивки за женените, защото са сметнали ( и под натиска на католическата, лутаранската и англиканската църкви), че бракът има нужда от защита. На Запад жената е защитена отвсякъде в случай на развод и там авторката не би се страхувала за оцелява нето си и не би била разделена от малолетното си дете. Отдавна е отпаднало търсенето на вината при развод, защото дори съдийте са разбрали, че в един брак не може да се отсъди кой крив, кой прав.
Аз лично не смятам, че с брак или без брак бих могла просто да си прибера куфарите и да зарежа партнъора си и децата си (ако имам такива), но това е личен избор.

до 14. - не, съпругът й просто не трябваше да настройва децата против нея, защото те нямат нищо общо с интимния живот на родителите си, освен това децата не бива да съдят родителите си за интимния им живот, ако това не е довело до тяхното занемаряване, а авторката се е грижила за децата.

Не оправдавам авторката, аз самата съм вярна, но мога да се опитам да я разбера. Според мен един мъж в 40-те, ако има проблеми с ерекцията, това се дължи преди всичко на начина му на живот - пушене, ядене и пиене, което е много разпространено сред мъжете у нас. Ако на 40 имах проблеми с ерекцията, съвсем естествено е, че щях да се лекувам, особено като знам след 20 г. брачен живот, че съпругата ми има сексуални нужди.

Номер 15, правя много сметки, защото сестра ми издържа мъжа си от години, баба ми е останала вдовица на 35 и майка е нямала обувки като дете, да не говоря за другите жени, които познавам и са на ръба на оцеляването С ДЕЦАТА СИ. Аз сама в мизерия мога да живея, не ми е проблем, но никога с деца, никога! Не ме е страх да изпадна в положението на авторката, защото бих се подсигурила предварително, а и сама съм се оправяла до сега много добре.

За мен лично изневярата на партнъора не е някакъв проблем и никога не бих разбила брака си и оставила децата си без баща заради такава глупост. Винаги може да се говори, да се реши един проблем и не разбирам, защо една жена трябва да търпи алкохолика, безработния лентяй, насилника, простака и т. н., а да не може да се прости изневярата и обратно - ако аз като мъж не съм пълноценен и не ми дреме от това, че жена ми е незадоволена, защо да се учудвам, че тя си е намерила любовник в разцвета на силите си, в края на лятото на своя живот?
Ако бяхме по-малко егойсти и мислихме повече с главите си, не какво ще кажат хората или с емоциите си, сега нямаше да има 50% разводи и нямаше да има толкова деца без бащи (или майки)

Не съдя авторката, защото тя си знае какво я е подтикнато към тази крачка.
Не съдя и мъжа й, той си знае.
Не съдя и децата й - те си знаят какво искат от майка си.

Нека всеки си има свой собствен живот, тук жената е споделила, не останалите в конфликта и се опитвам да й дам утеха и някаква морална подкрепа, каквато знам - няма да намери в културно изостаналото ни общество. Какво ни струва, вместо да осъдим и оплюем, да се опитаме да разберем?
Ако мъжът й пише тук - и на негово място бих се поставила и бих се опитала да му дам утеха и градивен съвет, но не пише той, а жената - достатачно са я осъждали, не разбирам, какво добро може да донесе злобата тук?
Дано никой от моралните полицаи не попадне в каквато и да е подобна или друга морално осъдителна ситуация, защото хората са жестоки (както доказвате вие)

Христос Воскресе!
Да не забравяме основното, което Христос се е опитал да ни даде като хора - ПРОШКАТА. Това е разликата между християнството и всички други религии - СВОБОДНАТА ВОЛЯ НА ЧОВЕКА И ПРИЗИВА КЪМ ПРОШКА НА ВСЕКИ ГРЯХ, защото се вярва в доброто у човека. Аз вярвам, че авторката е добър човек, майка и дори съпруга и не вярвам, че наказанието й ще допринесе за щастието на мъжа й или децата й - тя самата може да почне отначало, в момента й е трудно, но след 5 години ще бъде по-щастлива от мъжа си.
ТОВА Е МОЕТО МНЕНИЕ, всеки си има право на мнение и аз няма повече да се оправдавам за позицията си!!! В дискусията се ражда истината!

18.   Номер 12, ти забелязваш, но знаеш, че един мъж не се поддава на намеци, на него му се казва ясно и точно, след като авторката 20 години е казвала опакото на това, което чувства, как мислиш, какъв ще е резултата?

Ако решиш да си стегнеш куфарите и да тръгнеш, нали знаеш, че почва едно преследване от адвокати, процеси за разделяне на имущество, каране за детето и т. н., все неща, коиото не са там, ако няма брак ;)
Това, което казваш за брака на запад, съм го написала и аз, така че няма да коментирам.

19.   забравих да се подпиша на горния коментар, мисля че трябва да е номер 18“

Лола

20.   Лола, малко без да искаш си се откъснала (за радост) от българската действителност в този аспект. В България като си подбереш куфарите, никой не те гони за делене на имущество, защото обикновено такова нямаш като жена- защо?

Ами жените биват тласкани и от обществото да се женят млади (аз на 25 вече бях стара мома там и коментари „няма ли да се жените вече„, „кога да чакаме детенце„ са ежедневие поне в провинцията и сред близките хора)... - по българския (османски) модел младото семейство (и двамата до 30) първо прави бебчето, докато не е родено се стяга сватбата и семейството или получава наготово апартамент, или живее при родителите на мъжа, после наследява този апартамент. Ако се купи апартамент по време на брака, мъжете обикновено (ТОВА Е НАЙ-НОВАТА ВРЪТКА НА МЪЖЕТЕ И В СТОЛИЦАТА!!! ) записват жилището на свое име, под предлог, че нали вноските от неговата заплата се взимали, но без оглед на това, че в едно семейство бюджетът е общ и жената като напазарува с нейната заплата не казва - „о, това е мое!„ Така индиректно апартаментът се плаща и от българката, но при развод, не получава и половината, ако изрично не е гледала и нейното име да е на договора, а това малко българки на 20 го правят (защото са възпитани да слушкат).

При българския развод по взаймно съгласие (трае 2 седмици) жената не получава нищо, дори родителските права за децата остават общи, с уговорката, че живеят в семейното жилище с майката до навършване на пълнолетие. След това няма право жената да остане в жилището.
Така че, при авторката - или жилището от самото начало е на семейството на мъжа й, или той по друг начин си е осигурил да си остане негово и при развод. Разбира се, на запад жените са си извоювали правата и няма съд, който да не й присъди половината от жилището, ако е придобито по време на брака, както и цялата кола (на нея и трябва, за да кара децата на училище и да ходи на пазар), половината заплата на мъжа и половината му пенсия, независимо от обстоятелствата, довели до разтрогване на брака.

Е, западнячките си знаят правата и са еманципирани жени и знаят, че ако не са направили пари и кариера, е било, защото са гледали децата на мъжа си и от тази гледна точка им се присъжда достатачно от неговия доход за в бъдеще, за да могат да запазят досегашния си начин на живот. Друга култура, други закони, но доста несправедливи към мъжете, защото не им се дава гаранция, че ще могат да виждат децата си, въпреки тлъстите издръжки, но това е друга тема.

Моята лична позиция е, че не може и не бива да съдим авторката, защото не знаем в детайл какаво е изживяла. Аз лично смятам, че й дължим малко или много разбиране, защото когато човек сподели в сподели. нет, значи има нужда от разбиране. Лола ще знае, че глагол като сподели в немския (а май и в английския) се превежда с цяло изречение и няма съответствие - част от нашата култура е да си споделяме т. е. да си казваме болката и да търсим разбиране и подкрепа у другите. Това, според мен, е най-добрата черта от българската култура и едва ли скоро ще имаме случай на изперкали младежи, стрелящи по училищата на месо. Животът в страната ни е достатачно труден, нека се подкрепяме един друг, ако можем. Жената не е убила, открала или занемарила децата си все пак, защо да не се опитаме да я разберем?
Мъжът в случая не е писал историята, за да му дадем подкрепата си и едва ли му пука какво пишим, но на жената, която достатачно е наказана за постъпката си, бихме могли да помогнем с добра дума. Не струва много.

21.   Номер 20 не знам, обаче знам, че чичо ми като се разведе и апартамента си на жена си остави, че и издръжка на детето, хем жена му беше виновната за раздялата, тъй като тя изневеряваше.

Колкото до османския модел и кога жената трябва да се омъжи, майка ми се е омъжила на 33, родила ме е на 36 и не знам някой да я е наричал стара мома, за сметка на това брака им още държи, за разлика от този на повечетето ? приятелки, дето са се оженили рано.

Да кажеш в случая хубава дума, значи да помогнеш на авторката да си зарови главата в пясъка и да не види проблема, поне аз си мисля така. Но и да я упреквам няма нужда, защото и аз съм правила глупости. Остава само да кажа, че всичко, което се случва, се случва, за да ни научи на нещо и произтича като следствие от друго наше действие. Кога е извършено действието, това няма значение, но резултата винаги идва.

Колкото до думичката споделям в немския, то тя се превежда точно седна думичка:mitteilen. Не знам номер 20 кое изречение има предвид.

Лола

22.   Лола, чичо ти не е загубил апартамента, ако не е наследствен на жената или тя не е вписана като единствен собственик в договора за покупка, а временно тя има право да остане в семейното жилище, докато децата навършат пълнолетие. Много ли е това?
В България няма издръжка за жената, а издръжката за децата е от 30 до 150 лв, мисля вече максимум една минимална заплата, при всички положения не е повече от 300 лв. на месец. Много ли е това?

Ако питаш жена му, 100% ще каже, че той е бил виновен и така - все някой е бил виновен и всеки сочи другият, забравяме, че като почваме един брак или връзка сме двама и съответно двама трябват, за да се разруши тя, поне според мен.
Моят братовчед пък като се разведе никаква издръжка не трябваше да плаща по закон, защото хвана та записа висше (не заради развода, просто беше млад). Семейството му в началото от неудобство помагаше с дрешки за детето, но пари не й даваха, нали да се оправяла, тя била виновна - а двамата си твърдяха, че двамата са си виновни и останаха в добри отношения. Бившата му жена си изгледа детето практически, сега пак са заедно и той живее у тях, не плаща наем и за храна, защото още е студент, но много се обичат и вече не дават да им се бъркат роднини кой какво бил сторил и направил.

Думичката „споделям„ значи повече от mitteilen и много добре го знаеш - на български в думата има очакване за разбиране, делба на страдението... , на немски mitteilen се използва повече, когато докладваш за нещо в полицията, в радиото и т. н. - като разгласяване на информация без емоция, но без споделяне. Думата mitteilen никога не се използва заедно с думата Sorgen (притеснения, тревоги) - да, може да се вземе teilen - Sorgen teilen - цял израз за един български глагол, като нюансите знаем, че не са същите, просто, защото не е прието в немската култура да се споделя - не им трябва и глагол за това, не че не го правят - човешко е, но не е част от културата, по-скоро изключение.
Голям съм критик на българската култура и начин на живот, но нека не отричаме и положителното - хората споделят, събират се и се утешават един друг, говорят за проблемите си и не живеят в страната с най-много легла в психиятриите на глава от населението в света и нямат луди младежи, който да стрелят по училищата с автоматите на бащите си, или колят бебета в детски градини. Може би споделянето не е толкова лоша част от българската култура, или?

23.   Всеки от нас има право на щастие, госпожо. Не Ви съдя, животът си е Ваш. Желая Ви всичко най-хубаво оттук нататък!

24.   22. Съгласявам се веднага с всичко, което казваш. Даже си говорихме с приятелки, че славянската душа е такава, че можеш да се опреш, за помощ. Знам не един или два такива примери. Но също така знам, че е хубаво да се мисли преди да се върши нещо ;) а това за съжаление е нещо, което на нас в повечето случаи ни липсва...

Лола

25.   Лола, напълно си права - аз също не оправдавам действията на авторката, защото също съм от хората, които десет пъти мислят, преди да действат. За съжаление сега сме поставени вече пред свършеното деяние и полседствията му за авторката и не може да й помогнем, ако я осъдим - да щеше да помогне, ако да кажем бяхме нейни приятелки, тя сподели, че иска да изневери и ние и кажем - не, не го прави, говори с мъжа си и т. н.
Ако целта ни в писането на коментари е да помогнем на споделящите автори, то осъждането, според мен, не помага, а напротив- още повече вкарва човека в ямата на депресията. Споделящият в повечето разкази вече е осъден от обществото, близките и познатите си, споделя тук, надявайки се да намери добра дума и подкрепа, за да си стъпи на краката. Разголвайки душата си пред анонимното общество, споделящият е в изключително слабата позиция и да го обезглавим повторно, според мен, нарушава целта на споделянето, което при нас - славяните (българите) си е чиста изповед и е повече от просто разказване на проблемите и болката (както е при немците да кажем и то рядко).
Според мен авторката трябва да се извини на съпруга си, да се опита да го спечели и изпроси прошка. Ако това не стане - да се опита да си върне поне децата и правото да живее временно в апартамента, да си стъпи финансово на краката при всички положения.
На децата си, според мен, не дължи извинения, но все пак - няма да навреди, все пак и те страдат от положението.
Иначе - ние като публика, анонимна при това, няма какво да направим - да я осъдим, не помага, да осъдим поведението й, не помага...може само да й дадем добър съвет (спрямо собствен опит и светоглед) или да замълчим

26.   Истината е че всеки допуска грешки в тоя живот. И след тези действия на авторката, и след като мъжа й вече не я иска, а и оня нейния любовник също се е отделил от нея, означава че тя е сгрешила!! Тя е сама в момента. Но не трябва да заминава семейството си, трябва да си поправи грешката, да се съберат заедно със съпруга си и да отглеждат децата и да ги възпитат колкото се може по-добре. Не е важен никакъв секс вече, (за авторката) просто трябва в тия тежки времена децата да си имат родители - и баща и майка, а и един родител неможе да отгледа добре 2 деца-много е трудно. Така че стига с тия разврати, еми си гледайте децата ако имате деца и недейте да допускате такива грешки, че сега ако авторката верно остане с празни ръце... децата ше страдат, на мъжа ще му е трудно (хем баща, хем е сам, хем и наранен) така че какво се получава? Човека страда и му е много трудно сега. Кво ще я защитавате авторката, тя си е гледала кефа, а мъжа си отглежда децата и се радва на семейството (вече само на децата се радва де). Ама човека си е направил и изградил нещо в живота и е бил щастлив, докато тая авторката му е изневерила за такава глупост. Не се е задоволила дори с малкото което получава. Но аз съм за мъжа, да продължава, да бъде силен и да си възпитава и отлежда децата, да станат хора и един ден човека ще се гордее, че е отгледал такива добри деца, а авторката ще пише през месец тука в сайта как не могла да намери принца на белия си кон, нараняват я, изневеряват й и съжалява за това че некога е имала мъж, и деца дори, но заради единия секс изгубила всичко. И всички знаете приказката че човек осъзнава колко много е имал, когато го загуби.

Никси

27.   25 за това е това, което съм написала във втората част на моя коментар 21

Лола

28.   Не съм чела коментарите, защото са много и дълги и пр. Само бегло ги прегледах. Съгласни ли сте или не, но сексът изобщо не е нещо тъпо, а достатъчно важен в една връзка. Естествено за хора, които се сексуални, а не фригидни /за жените/ и студени и даже импотентни /за мъжете/. Всеки има нужда от емоции, от любов, а и от секс. Това, че авторката не е обичала никога мъжа си, не са имали пълноценен сексуалетн живот е трябвало по-рано да го прецени. И любовта и секса са били такива и преди брака. Другото - любовника е нещо, което се случва и не само на нея. Ако загърбите лицемерието и се поогледате и попрочетете подобни изповеди ще видите колко извънбрачни връзки се случват. И не само на сексуална основа. Продължават с години и се крепят и на любов. Най-лошото е, че авторката е допуснала недискретност. То всичко се прави с разум - щом не си готов да приключиш с брака внимавай да не нараниш околните. Знам какво е да живееш без любов и ласки години наред и за това не осъждам авторката. Просто мал шанс както се казва. Ще излезеш от ситуацията - не прекъсвай връзката с децата и се бори да оцелееш.

29.   Много мъдри съвети и изказвания бяха направени, само бих искала да се обърна към авторката като й кажа, че дори и както самата тя казва че е на път да спечели семейството си отново - то ще бъде в смисъла на : не са я оставили на улицата. Т. е. твърде неразумни биха били очакванията й ако си мисли че живота й ще се върне както преди, че със съпруга си ще имат изобщо някакви сексуални контакти, че децата й ще я уважават и че ще бъдат сплотено семейство. Познавам много подобни двойки в обкръжението си, простили веднъж само изневяра.... , но повярвайте ми - не бихте искали такъв живот за себе си- просто заедно живеещи по стечение на обстоятелствата. Истина е че с времето любовта остава на заден план, остават разбирателството, уважението и общата загриженост към семейните проблеми, а в техния случай ВСИЧКО това ще липсва... е, представете си какво остава..? Ненавист, упреци, унижение и всеки е затворен в себе си и озлоблението си от обидните спомени и разрушения живот. Знам че не бях никак окуражителна към авторката, но това е факт неизбежен за съжаление, и както казват : мъдрите хора се учат от грешките на другите, дано пък послужи за съвет на някого