Споделена история от Любов и изневяра |
Скъсахме след три години - мненията са добре дошли
преди: 7 години, 6 месеца, прочетена 1671 пъти
Здравейте всички. Ще ми се да споделя моята история с вас, защото в момента не виждам ситуацията ясно и ми трябва външно мнение за случилото се.
Историята е дълга но ще гледам да я опростя максимално. Моята три годишна връзка приключи съвсем скоро. През последните няколко месеца нещата постепенно започнаха да се рушат. Раздялата беше тема на последните няколко разговора с моята бивша, но като цяло не мога да асимилирам какво наистина се случи. Преживяхме страшно много с момичето през последните три години. Срещнахме се в университета и тя беше човека, който беше първоначално заинтересован. Нещата вървяха страшно добре, градяхме доверие и близост. Още тогава в най-трудните моменти сме били заедно. След година и половина решихме, че искаме да заминем в чужбина за да работим и да се развиваме. И тук мисля, че проблемите започнаха да се появяват един по един. Мисля, че битовизма, твърде голяма близост и липсата на социални контакти започнаха да подкопават взаимоотношенията ни. Сериозните проблеми започнаха да се появяват в началото на лятото, сякаш спряхме да се разбираме, да общуваме и да се приемаме за нещо специално. Вътрешно аз никога не съм спирал да бъда привлечен от нея. Секса, който правихме беше невероятен, даже след като скъсахме и двамата признахме, че това ще липсва. Но отношенията ни бяха не само до това а и до интересите които имаме, целите в живота, ценностната система, интелектуалните сходства. Лятото започна работа в италиански ресторант от където много проблеми се появиха, попадна в твърде неподходяща компания, започна да излиза по-често, да пие, да пуши трева и веднъж даже екстази. Спомням си тогава цяла нощ ми казваше колко ме обича и колко зле се чувства от хапчето и аз се постарах да се погрижа за нея. Появи се и един италианец с който много се сближиха и това също ме притесни. Дали се е случило нещо надали ще разбера. Но след раздялата тя иска да се прибере обратно в България. Твърде тежко е за мен, защото в желанието си да променя живота ни към по добро и с идването в чужбина аз се превърнах в една безинтересна личност. Чак сега го осъзнавам, но преминавайки през толкова много неща през годините знам, че може би ако и тя помни има някакъв шанс всичко да се оправи. Все още живеем в едно и също жилище и това ще продължи около месец, което прави нещата още по-неприятни. Тя ту се държи мило, ту се опитва да се прави на кучка и пуска песни на Павел и Венци Fuck love и "Трябва да си луд". Не знам какъв е реалния мотив да го прави. Както и да е, ще завърша с това, което ми каза през последните няколко разговора. Началото на края беше когато и казах, че се държи несъзнателно агресивно с мен, разсърдихме се, поговорихме, всеки си поплака отделно. Дойде в стаята поседя гушна се в мен и ми каза за своето решение. Накратко ми каза, че сме се загубили сами себе си, че трябва да се преоткрием сами и, че освен това няма нищо по-важно. Че не иска да губим контакт и, че винаги ще ме обича. За мен това не беше достатъчно и знаех, че има и нещо друго. Каза ми, че страстта я няма от доста време, че съм се превърнал в рутинен и сух човек, за който всичко е пресмятане и пари, че съм се бил закотвил към нея като удавник за сламка, не съм давал нито аз нито тя да дишаме, че не е щастлива така. Попитах я дали смята, че може би това е поправимо и тя ми отговори, че не може да каже нищо, че е възможно стига да махна скапаните си ограничения с които живея. Иска ми се да знам, дали ако и покажа, същите неща, които са я накарали да се влюби в мен, ако и покажа, /е съм по-добър човек, че аз не съм удавник и тя не е сламка, че това, което го е имало е било нещо специално и неповторимо, дали тя ще ни даде втори шанс, защото знам ако една жена постъпва така то не е без причина, а и не би била с мен три години ако не е имало нещо, което да ни свързва. Очаквам, вашите мнения.
|
