Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   От авторката: Благодаря на №5 за мнението, и аз сама достигнах до същия извод съвсем наскоро. Може би този пост е продиктуван по-скоро от нежеланието ми да чакам повече, знам ли... освен егоцентричка и мазохистка, съм и нетърпелива :)) Това е живота, правя каквото мога, но явно горе някой е решил нещо за мен и аз не съм тази, която може да го промени... Важното е да не губим вяра! Това осъзнах.

7.   Когато се научиш да обръщаш повече внимание на другите и да ги обичаш повече отколкото себе си, тогава може и да намериш човек, мъж за теб. До тогава всички ще са негодни, некачествени и твърде глупави или грозни за теб. Съгласна съм с номер 1, че всяко твое изречение е свързано с красотата ти, което е доста повърхностно, а и докато е така ти нямаш време да се огледаш и да оцениш добротата в другите.
Опитай се да излезеш от този измислен свят, в който живееш, където ти си най - красивата и си била на какви ли не конкурси, където си правила всич1ко друго, но не и да се нау1иш да цениш другите
ЛаМорена

8.   авторке, номер 7. е и една от причините да си сама - човешката завист.
Номер 7. - какво искаш да каже авторката, да е грозна и тъпа, когато е умна и хубава ли???? Откога хубавите и умни хора са неспособни да обичат хората около себе си???
Авторке, не обръщай внимание на 7., скромността не краси човека, а е за всички, който нямат с какво да се похвалят.
Действай и се обичай, изолирай от живота си завистниците, простите и ограничени хора.

себична егоцентричка

9.   Себичната егоцентричка ме зарадва и с двете си мнения. Много щастие и любов ? желая и по-нататък :)
Лола

10.   Лола, ние все по-често взехме да стигаме до сходно мнение, може би е от много четене на немските хуманисти, знам ли.
За мен завистта е едно от най-контрапродуктивните чувства, защото не само не те кара да се чувстваш по-добре, ами може и да навредиш на обекта на чувствата си (завист).
Иначе авторката не е толкова голямо изключение, според мен. Повечето хора са самотни или се чувстват така, въпреки връзката(ите) си. Вярвам лично в голямата, романтичната любов, но не вярвам, че трябва човек да живее за нея и да очаква от патъора си едва ли не панацея за самотата. Аз съм често сама, но не съм самотна.
За себе си съм решила, като себична егоцентричка, че общуването с много хора ми е навредило много, че съм била използвана често и, че не искам да имам контакт с прости и ограничени хора, защото ме натоварват с дребните си проблеми и с мрънкането си - скъсах връзката с горните хора, които бяха над 90% от обкръжението ми, смених дори държавата и града (за трети път) и СУПЕР - не само, че не се чувствам самотна, но и имам много повече време за книги, за хобита и за музика...
Имам партнъор от близо 10 години, но и той има свой живот, кариера, мечти и интереси, но когато сме заедно сме заедно 100%. Не знам дали това е любовтта от приказките на Братя Грим, но на мен определено ми стига.
Пожелавам и на авторката да има такава връзка, но споделям, че още в началото реших да не се стремя да променям партнъора си, да не го карам да се влюбва в мен и да не очаквам нищо. Търпението ми беше възнаградено с любов в крайна сметка - но преди всичко имам смисъл в живота си извън връзката си, обичам да съм и сама, имам точно две приятелки и те са на 1500 км. от мен и това е. Не си губя вече времето с елементарни хора и не слушам мрънкане и мърморене от сутрин до вечер - гледам на мен да ми е добре и хората почнаха да ме харесват повече и да търсят контакт с мен, парадоксално, но факт. Аз съм голям дискреминатор обаче и ситото ми с-у прости, ограничени, злобни, тясно скроени хора е без дупки. Според мен физическата красота е въпрос на вкус, но физически грозен човек, напълно грозен не съм виждала. Може да са очите, може да е усмивката, излъчването - всеки има нещо. Авторката като красив човек знае, че това е преходно и за нея може би красотата има по-малко значение, отколкото за хора като 7... не знам.
Аз лично съм срещала много богати хора, за които парите нямат никакво значение и стойност и не са мотив за действията им и съм срещала много бедни хора, които биха продали майка си за пари и никога не са им достатачни - така е и с красивите - има много красиви момичета, които не го осъзнават и си живеят без физическата красота да има значение за тях, а точно физически непривлекателните не само се опитват да се направят всяйчески по-привлекателни (операции, грим), но и биха пратили всяка по-хубава от тях да бъде разкъсана от кучетата, ако имаха тази възможност....

себичкна егоцентричка

11.   Себична егоцентричне, има едно филмче, мое много любимо, не поради историята за която разказва, защото тя е по-скоро банална и безинтересна, (това се компенсира с многото комични ситуации и финия хумор) а по-скоро с истините, които казва. В едната сцена актьорът казва: Спрях да искам да съм във връзка, защото всичките ми партньорки очакват аз да ги правя щастливи, когато те са нещастни е мое задължение едва ли не като клаун да се премятам през глава, за да са щастливи те отново. Това не е възможно, аз не съм клаун, че да правя това. Човек трябва да е щастлив сам по себе си, за да е щастлив с другите. И защо всички очакват, че трябва да са 24 часа на ден щастливи. Не може да си постоянно щастлив и когато не си, не може да обвинявш другите около теб за това... Филмът между другото е немски и е на Тил Швайгър и имам тайното усещане, че вече се досещаш за заглавието му, ако не: Филмът се казва Заек без уши.
Аз живея така както ти, с тази разлика, че нямам връзка. Не търся, искам да уредя първо себе си и да видя къде ще се установя. Странното е, че от както почнах да мисля така, имам много ухажьори и получавам признанието на мъжете. Явно хората усещат излъчването, както казваш ти, парадокасално, но факт. А и кога хората сме били пълни рационалисти... Ха Ха

Лола

12.   Лола, аз Швайгер не го харесвам много, ще го потърся този филм иначе....
Обожавам филмите на Фасбиндер, но не са за всеки. Иначе, винаги съм била странна птица и не ми е пречила самотата, повече хората, който искат да ми се ръчкат в живота и да ми казват какво да правя или хората, който завиждат и ми забиват ножове в гърба без причина, кефя се на хора, които са ми навреждали, но са профитирали от това, но рядко има такива.
Когато започвам социална връзка с нов човек винаги съм като бял лист хартия за него - гласувам му възможно най-голямото доверие, изслушвам го и изобщо винаги влизам с добри очаквания във връзките си с хората - като ме разочароват, не се карам с тях, а прекъсвам контакта и това е. Не обичам караници и негативни емоции. И пак оставам сама, с един опит повече, но не ми пречи това и не ме натъжава.

Авторката казва „Еинствено истинската любов може да ме отърси от страховете ми, само тя ще ми даде да дишам, но... къде да търся въздух? И най-важното: при кого? „ - това е много грешна нагласа, защото влиза във връзката си с мъжа с огромни очаквания и плаши и може да задуши хората около себе си с тези очаквания. Не искам много - само любов???

Как така - това е повече от много, повече от всичко на този свят. Обичай се ти, бъди готова да обичаш, въпреки възможното разочарование, без да чакаш другият да те обича по задължение и без да го подтикваш да изразява чувства, в които не е сигурен - много хора се плашат от жени (мъже) като теб, защото не са сигурни, че могат да им оправят живота, да им дадат тази любов и въздух - повечето хора самите не са достигнали до щастие, как да дават и да бъдат отговорни за щастието на другите???
Пишеш, че подържаш фирура и т. н. от малка, за да отговаряш на очакванията на другите. Много е тъжно това, когато живееш за близките си и за техните очаквания.

Родил се е човекът, който ще ти даде въздух, любов и щастие и ти го познаваш, по-добре от всеки друг ТОВА СИ ТИ САМАТА!!! ТИ СИ ЕДИНСТВЕНИЯТ ЧОВЕК, КОЙТО Е ВИНАГИ ТУК, винаги може да търсиш утеха в любовтта и грижата за себе си!!!

Лола, странно е действително, но откакто почнах да се обгрижвам и да се поставям на първо място, включително във връзката си, не мога да се оттърва от хора, а приятелят ми не спира да ми повтаря, колко ме обичал - преди поставях другите преди себе си и бях мило момиче като авторката и не прокопсах много.

Станах мъчен човек. Завършвам със стихотворението на Д. Дамянов „Мъчен човек„ - такава съм и съм егоцентрик отгоре!!!

Казваш ми: "Тежък и мъчен човек! "
Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.
Но във живота - ни лесен, ни лек -
... вече ми втръсна от лесните хора.
Тях ще ги срещнеш на път и под път -
не хора, а ангели същи небесни.
Пълен със тях е и пъка светът
от лесните хора.
Те, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене, край нас
и без да ги викаш. И в лесното само.
В минутата лека и в лесния час,
когато от тях нужда никаква нямаш.
Празни и леки, със дух - пушек лек -
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща.
С най-мъчната дума, с най-лютия лек
ще дойде той раната в теб да затвори.
Да, нека съм тъжен и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!


себична егоистка

13.   Оле, егоцентричке, същите неща съм ги казвала и аз (особено за белия лист, точно тази метафора употребявам и аз)... почвам се плаша... и да не ми харесва, че още някой мисли като мен и то до такава степен еднакво... Уау

Лола

14.   Лола, сега ако кажеш, че си учила в един прекрасен град в Бавария, се скривам... хе хе хе...
Ами като лист хартия съм, гледам и да не се влияя от мнението на другите за човека, както и от миналото му и от грешките му, ако се е променил и има позитивно излъчване и нагласи. Имам си и приятел (по-скоро познат), бивш наркоман. Освен това гледам да не се влияя от пола, ако се опитват да ме свалят си казвам директно, че съм вярна на приятеля си и това няма да се промени. Така се губи първо 90% от мъжката аудитория, но не ми дреме. Мъжете много често уж се правят на приятели, но си имат по-дълбоки цели май, научавам всеки ден.

Жените пък сме доста заядливи една с друга и много си пречим, чист кокошарник. Много обичаме да се ядем и да се портим, а не гледаме, че сме прецакани от системата - дори на Запад печелим с 30% по-малко от мъж със същото образование и позиция. Затова не ме е срам да не си плащам сметката в ресторанта - да плащат господата като искат да са силния пол.

Обичам хората, защото сме социални животни и единствено чрез тях мога да получа признание, да намеря утеха и т. н., но и от хората най-много боли. Няма лоши хора, а лоши постъпки, затова и давам много шансове, въпреки разочарованието, но рядко се оправдава това доверие.
Харесват ми хора като авторката, интелигентни и начетени, но не ми харесва живеенето за да се оправдае очакванията на другите, защото винаги съм правила обратното на очакванията им и винаги съм печелила и съм имала труден, но интересен и независим живот, а това не го сменям за нищо, дори за голямата любов от приказките.
Надявам се да не разочаровам близките си, но ако е така - сами са си виновни като са имали определени очаквания за МОЯ живот.
Според мен авторката е във временна депресия и е крайно време да почне да се кефи на самотата и на СВОБОДНОТО СИ ОТ ограничени хора време. А мъже - пълно, даже трудно ми е на мен (неманекенката) да се освободя от тяхното внимание. Дори се надявах, че като остарея ще престанат, но става все по-зле (в средата на 20-те съм, може би трябва да почакам със стареенето). Не смятам, че мъжете или мъжът трябва да са ми по-важни от мен самата и най-добре прекарвам времето си с МЕН, КНИГИТЕ СИ И С КОТКИТЕ (в момента нямам такива), след това с приятеля си, после със семейството... другите хора в живота ми не са константи, а се сменят по-бързо от сезоните и ми освобождават въздух за важните неща - МЕН САМАТА, КНИГИТЕ, КОТКИТЕ, БЛИЗКИТЕ ХОРА.

себичната егоцентричка

15.   Егоцентричке, по-точно и аз не мога да го кажа. За съжаление и аз съм си патила от женския кокушарник, нопък се опитвам с хумор и много присмех над себе си да преодолея нещата. Примен реда е малко по-различен при това: аз, семейството ми(имам предвид родителите ми) после всички и всичко останало. Права си, че от хората не са константа, но се сещам за една теория, която следвам и в която съм твърдо убедена, а тя е, че всеки си има своя път и върви по него, а този път се пресича с други пътища, на други хора, и така се случва, че известно вереме тези хора вървят с теб, но рано или късно пътя им се отклонява от твоя и те си отиват. Освен това не разбирам това желание на човека да притежава други хора...
Колкото до хората, които нараняват: Ошо е казал, бъди като куха бамбукова пръчка и нека всичко да минава през теб без да оставя следи. Това също е нещо, което ме води.
Трябва да те разочаровам, но в Бавария не съм учила, за сметка на това в едно градче на брега на Балтийско море в същата държава като теб :) Явно сме се сблъсквали с достатъчно чужди култури, традици и нрави и това си оказва думата. Аз съм във втората половина на 20 и до сега не се е променило много с хората, завистта и сплетничеството...

Лола

16.   Тази тема сигурно аз бих я пуснала преди 7-8 години, ако тогава се застоявах в интернет. :) Сега съм малко по-близо до позицията на Себичната егоцентричка, макар и не толкова крайна. Точно по начина, по който се чувства авторката, се чувствах и аз преди, поради простия факт, че съм социално животно и имам нужда от контакта с другите хора. Не съм толкова саможива, макар че напоследък се опитвам да променя това. Намирам си хобита, усмихвам се на малките неща и не на последно място - родих си един малък мъж, който ми запълва времето подобаващо (с не малко скъсани нерви;)).

Истината е, че нещата не опират толкова до това, че е нямало кой да ми обърне внимание, напротив. И аз като авторката не мога да си кривя душата, че не съм хубава. Винаги съм била заглеждана и ухажвана жена, получих добро образование, имам сравнително развито логическо мислене и пр. Истината е, че просто не съм имала късмета да срещна мъж, който да ми пасне и в 3-те съставни елемента на истинската любов - физическия, емоционалния и интелектуалния.

Мъже много около всяка от нас, но при мен поне се е получавало така, че или не е имало физическо привличане, или са липсвали нужните емоции, или не съм чувствала интелектуално пасване. Най-дългата ми връзка е с човек, с който съм чувствала липсата на последното, но и досега си го обичам като мое дете - така стават 2, макар че съм родила само едното, но то пък е наследник на другото. :)

Стигнах до извода, че целта не е маловажна, но пътя към нея, който извървяваме е доста по-важен, така че и аз ще посъветвам авторката да започне да си създава занимания, които истински да стоплят душата й и да я усмихват, да се опитва да се прави сама щастлива (аз в момента съм градинарка и няма по-приятно усещане от това да погледна продукта на своя труд как расте и се развива пред очите ми).

Няма нищо по-добро от това да съзидаваме и градим. Защото в този свят вилнеят 2 противоположни стихии - на съзиданието и разрухата. Повечето хора получават страхотни връзки на тепсия и единственото, което правят с тях е да ги рушат. Има една друга група хора, които искат да изгадят нещо стойностно в живота си, но за съжаление "Колкото повече Прасчо търсеше Мечо Пух, толкова повече Мечо Пух го нямаше"...

Затова може би просто трябва да спрем да търсим, трябва да се концентрираме върху това, което можем да променим в живота си, за да се почувстваме щастливи и да приемем това, което не можем. Истината е, че не хората откриват любовта, а тя открива тях. Просто трябва да й позволим да го направи - ако ни е приятно да катерим планини, да се събираме с компании, които катрят планини; ако ни е приятно да обикаляме забележителности, да се събираме с хора, които ходят по забележителности, ако ни е приятно да играем шах, да се събираме с хора, които играят шах - така ще си доставим радост и ще се наслаждаваме на приятно прекараното време, а междувременно точно там и тогава може би ще се появи човекът за нас, с който да имаме както привличането и емоциите, така и сходните интереси и разбирания...

Пожелавам го на всички търсещи правилния за тях партньор, късмет и всичко добро. Ж33

17.   От авторката: Може би не съм се изказала точно - исках да кажа, че всичко, което имам и правя, ме прави щастлива така или иначе, просто единствено любовта може да ми даде онова, което чувстваме, когато обичаме - в този смисъл. Имам много и разнообразни занимания, повярвайте - откакто самотата започна да ме потиска си измислих хиляди начини да се разнообразявам, но това, което любовта и въпросното "обичане" могат да ни дадат, нищо друго не би могло. Не смятам, че любовта към партньора е по-важна отколкото към детето или обратното - това са просто различни видове любов. Важното е да я има:) Извинявам се, ако сте останали с грешно впечатление за мен - че мисля единствено за себе си и не ми пука за околните. Много, много съжалявам, защото не съм такъв човек. Просто исках да се представя във възможно най-добра светлина, за да добиете по-точно представа за мен и да не си помислите, че съм някоя разпусната дебеланка, която цял ден се върти около телевизора и хладилника и чака някой да й пусне принца на бял кон през прозореца в спалнята. Благодаря на всички ви за вашите мнения! Всяко от тях е градивно за мен! Благодаря още веднъж! :)

18.   Авторке не се плаши от самотата ще видиш, че скоро ще бъдеш много щастлива и тук ще има едно прекрасно продължение на историята
поздрави,
ТТТ

19.   "Мисля, че още не се е родил"... авторке, недей така. Доста лош смисъл лъха от това изречение.
"Просто не ми се дава тази възможност да го срещна. " това какво трябва да значи? Възможностите да срещнеш някой си ги определяш само и единствено ти. =)

Комбинацията от първото, показващо че май имаш прекалено високо мнение за себе си (да се оценяваш е чудесно, но понякога мааааалко може да прекалиш) и второто - което се разбира, като че седиш диванче-прас и чакаш иззад гардероба да изкочи този бленуван "перфектен"(уж не чакаш принца на коня, ама май точно него чакаш)... не ти дава много добри шансове. =)

bile

20.   Ще дойде, ще дойде! Някой мечо като Юри Галев с Ламборгинито. Страхотно гадже ще си му, да! Хубавите ябълки нали знаеш кой ги яде?

21.   Авторке, ти си много сляпа май - виж собствените си коментари и писания - та ти живееш за другите!!!! Ти дотолкова си се концентрирала в това фигурата ти и тялото ти да отговарят на ТЯХНИТЕ очаквания, че вече си повярвала, че ако останеш като манекенка (не като прасето до хладилника) любовтта и вниманието просто ТРЯБВА да ти бъдат поднесени на тепсия, ако се представяш добре в обществото пред другите, то къде е проблемът - ТРЯБВАШЕ да има сега принц до теб.
Грешка-грешка, мадам!!! Първо, искам да те светна, че тялото и физическата красота са ВРЕМЕННИ - само след 10 г. ще си повяхнала хубост, а колкото до манекенските мерки - може да ти докарат и някоя болест. Как мислиш, с какво си по-различна от дебеланката на хладилника???
Вие, според мен, сте двете страни на една монета.
В теб ме впечатли единствено и само начетеността ти и, че си имала смелостта да кажеш, че си хубава, когато знам, че завистниците ще те разкъсат - а ти просто си искала да се „представиш добре„?
Сори, обаче много ме разочарова. Тук хората се разкриват и събличат душевно и са искрени, няма искренност в изповед, направена според очакванията на аудиторията.
Проблемът ти е, че живееш за другите. Получаваш внимание и комплименти заради хубавата си манекенска фигура и лице, но никой не вижда зад тях душата ти и акъла ти - ти за тях си като красива опаковка, но какво има вътре - не ги интересува. Вниманието и комплиментите относно външността ти ти дават очакването, че щом си слаба и красива даже, просто ЗАСЛУЖАВАШ мъж до себе си, любов.
Грешна теория - дори дебелите жени са по-щастливи от теб в момента. Да не мислиш, че им пука на най-големите ти почитатели за теб, че си сама, че страдаш, че си умна и начетена? Не!!! Те ти се възхищават като на красива ваза и предмет, после се връщат при пълните си приятелки и жени и са щастливи.
Точно това очакване, че нещо просто ти заслужаваш, защото си манекенка, а другите жени са дебели (в твоите очи) ти ПРЕЧИ да разкриеш себе си. Стремежът ти да се покажеш, такава каквато мислиш, че другите те искат - ти пречи, защото те насърчават само манекенските ти мерки и нямат представа, че зад тях се крие една самотна, добра, умна и начетена жена.
Когато остарееш и ако недай си Боже!!! НАПЪЛНЕЕШ!!! ти за тях няма да имаш никаква стойност - подобно на счупена красива ваза.
Според мен първо родителите ти са виновни за това като са насърчавали манекенската ти „професия„ и очакват ти там да правиш едва ли не „кариера„ да си слаба и т. н., после познати и приятели са продължили да ти дават чувството, че само фигурата ти едва ли не те прави човек-уникат.
Ще ти кажа нещо - аз съм 176 см. и тежа 64 кг., а имам щастлива връзка! Когато напълнях 5 кг. се скъсаха да ми правят забележки разни хора, но на никой не му дремеше иначе за мен, не им дремеше, че съм писала дипломна работа и съм се сдухала от работа и стрес и ми е само до тяхните глупости. Моят приятел беше до мен и ме обичаше и ме хареса и такава (е, гърдите ми станаха още по-големи) и НАЙ-СТРАННОТО мъжете ме харесаха повече такава, във Виена един мъж ми падна на колене в кафето (буквално), а бях дебела в моите очи! Едно ще ти кажа - хората, които бяха свикнали да ме оценяват само по външността ми и бяха разочаровани от 5-те кила повече, не се сдържаха да се присмеят.... другите, които ме бяха оценили като личност - не го забелязаха. Вуйна ми беше от първите, но след философски разговор самата тя разбра, че е повече от фигурата си.
ТИ СИ ПОВЕЧЕ ОТ СКЪПА И ХУБАВА ВАЗА, ти си повече от младостта си, от фигурата и красотата си и от това, което хората виждат и искат да видят в теб и е една илюзия, че манекенската фигура и лице са достатачни, за да срещнеш МЪЖЪТ. Той би следвало да може да погледне отвъд опаковката, а ти очакваш точно опаковката да го привлече, грешка, грешка.
Колкото повече живееш за другите и се грижиш за фирурата си само заради техните очаквания, толкова повече ще бъдеш разочарована, че не са готови да ти дадат нещо в замяна, освен празните си и глупави комплименти. Никой не се интересува от теб действително - родителите ти са искали да имат най-красивата дъщеря за презентация, да я образоват за презентация, другите да се красят с твоята красота, когато си с тях, но не са готови да бъдат до теб в самотната студена стая нощем, да избършат сълзите ти или да обърнат внимание на интелигентността ти, на това, което си.
Време е да почнеш да живееш за себе си и да не ти пука за другите, включително и за мнението им за теб. Ако се чувстваш зле в тялото си, напълей, ако не - стой си така, но НЕ ГО ПРАВИ ЗА ДРУГИТЕ, а за себе си!!! Докажи се отвъд манекенството (което сори, но в България не е професия, а и отвъд България не е ), докажи се в разговори, пиши, чети и се докажи като нещо повече и НЕ ЧАКАЙ и не ОЧАКВАЙ, че си повече от дебелото прасе пред хладилника, не си мисли, че като се грижиш за фиругата си правиш нещо, за да получиш любов на тепсия, твоите усилия в тази насока струват точно толкова, колкото час гледане на телевизия, защото се грижиш само за опаковката, не за ТЕБ САМАТА, а тази стратегия се е показала доста непродуктивна досега, иначе нямаше да си сама, нали?
Грижи се за тялото си, не това имам предвид, просто не си мисли, че това ти дава някакво изключително предимство сред другите жени и пред мъжете. Ако не се погрижиш за вътрешността, отвъд обвивката, ако НЕ ПОКАЖЕШ ТАЗИ ВЪТРЕШНОСТ НАВЪН, ти ще си останеш сама, защото никой мъж не иска да бъде с красива ваза или картина - да, ще каже, че е красива, но ще си излее душата пред обикновената си жена. Не бъди вазата, бъди СЕБЕ СИ и се цени такава, каквато си. Външността сама по себе си е просто нищо, а хората които ти правят комплименти и ти се мазнят само заради нея НЕ ГИ Е ГРИЖА за теб, за това, което си!
Всичко зависи от теб, но действително, ако не се промениш, ако не спреш да живееш за другите и за тяхните очаквания, ограничени само до външността ти, ще завършиш като нещастен човек и от красив лебед ще станеш грозна патка. Най-големите ти врагове са точно тези мазни ласкатели на фигурата ти и лицето ти, които не знаят иначе коя книга четеш в момента, изгони ги от живота си!

себична егойстка

22.   на теб ти липсва секса--ето това е проблема--извинявай, но поне за известно време се дръж като разгонена кучка... и като си намериш това което ти липсва-ще разбереш истинското щастие))

23.   здравей авторке, аз също имам подобен проблем, общо взето сме на един хал, пиши ми ако желаеш скайпа ми е valcheto54

24.   Какви са ти изискванията към търсения мъж? На какво държиш? Вместо да описваш какво предлагаш, опиши какво търсиш. Може там да е проблема.

25.   Аз съм мъж и далеч не мога да се съглася, че "хубавите ябълки прасетата ги яли". Бих бил много щастлив ако имах такава жена до себе си. Далеч не смятам, че си егоцентрична - всички, които казват това, просто не искат да признаят колко перфектна си въсщност. Предишната ми приятелка беше подобен тип човек - много красива не само външно, но и вътрешно и изкарахме 9 незабравими години. Ти си страхотна, а онези, които не го признават просто ги боли, защото не са достигнали нивото ти.

26.   и аз съм абсолютно съгласна с господина по-горе, момичето просто е красиво и добро и търси някой като нея

27.   До авторката :)))
Ако си над 30 ще се разберем :)) Подобен на теб!

28.   за интелигентните и хубави жени, мъжете тук са дефицит. А и са страхливци когато срещнат същество от по-нежния пол да ги превъзхожда

29.   От авторката: Благодаря на всички ви за вашите мнения! Искрено се надявам да открия човека за себе си един ден. Онзи някой, който ще ме обича заради самата мен, или по-точно въпреки мен (и недостатъците ми). Мисля си, че връзка, която се основава на приятелско отношение, доверие и взаимно привличане издържа много повече от онази, която се основава само и единствено на желанието.
Искрено желая и на всички вас, които си нямате половинка в момента като мен, да я откриете, да я познаете от първия миг и да бъдете много щастливи заедно! Поздрави!

30.   От N27: до авторката :)))

Така и не разбрахме годините ти? Ако не те притеснява бих се радвал да ги разбера!
Мирогледа, светоусещането имат тази си функция да израстват:)))

31.   От авторката: На малко над 20 съм, за любопитния господин, който много държи да разбере годините ми :)

32.   В днешното затворено общество, в което ни липсва всякаква комуникация извън тъпите дискотеки или работно място (училище) няма как да срещнеш своята половинка извън тези места, включително и интернет. Няколко пъти ми се случва да заговоря нормално някое момиче извън това статукво, но безуспешно макар че гадже имам. Не го правя с цел да ги свалям, а да проверя теорията си. Това което казвам е призив не само към теб, но и към много други жени, които като се погледнат в огледалото или като чуят от 10-тина мъже колко са красиви и ходят с глава в облаците. Ще намериш това, което търсиш когато силно го поискаш и спреш да го търсиш. Успех.

33.   До авторката:

Здравей. Знам как се чувтваш и също като теб опитвах какво ли не и с коя ли не, но тази празнота така и не изчезваше.
И сега е там, но вече знам причината.
Не е това, че си себична или егоистична. Проблема е в това, че трябва да откриеш точно този човек, който да пасне идеално на липсващото парче в душата ти. Всеки друг, ще бъде просто негов заместник който ти сама ще се опиташ да напаснеш, което се и получава в момента.
Не бързай и не насилвай нещата. Рано или късно те сами ще се случат. Но помни едно. Различно от общоприетите схващания, никога не следвай сърцето си. Води го.

PS: Вярвай ми, този който ще запълни тази празнина в теб, не е задължително да бъде богат модел на мъжко бельо. Търси в хората това от което имап нужда, а не това което искаш.