Споделена история от Любов и изневяра |
Влюбена в приятел
преди: 7 години, 1 месец, прочетена 1158 пъти
Здравейте! Никога не ми се беше случвало до сега, но ето че се случи... Влюбих се в един мой много добър приятел.
Да ви разкажа малко по-подробно всичко от самото. Значи, познаваме се с въпросното момче от известно време, като още от самото начало много си допаднахме. Започнахме да общуваме все по-често и отрихме че и двамата имаме много общи интереси. Харесваме едни и същи неща и си приличаме много по между си и като характери. В началото го приемах само като приятел, наистина, но след известно време чувствата ми се измениха. Хващах се на моменти все по-често, че мисля само и единствено за него, и вече не ми излиза от главата. Толкова много ми допадна като човек. По принцип той е по малък от мен с 3 години.. Не мисля, че възрастта е от някакво голямо значение, но все пак знам ли... И тук идва вече по-интересната част. Много често се закача с мен и флиртува. Казвал ми е, че ме харесва и като приятелка и като момиче. Усещам, че наистина е така. Аз също съм му казвала, че го харесвам. Има някакво взаимно привличане между нас, различно от приятелство, обаче нито един от двамата не се осмелява да направи първата крачка и аз не знам как да действам... Все си мисля, че се притеснява от факта, че аз съм по-голямата. Че ще го отрежа, че момиче като мен няма да му обърне внимание по този начин. Говорим си всеки ден. Тъпото е че не живеем на едно място и по-рядко се виждаме, но се чувстваме по-близки от хората които са около нас по цял ден.
Другото, което е кофти е, че той все още страда по бившата си... А и понякога ми говори за някакви мацки, споделя някои неща, а на мен, досещате се ми става кофти като слушам :( Обаче нито имам право да се сърдя, нито да кажа нещо, тъй като не сме нищо повече от приятели. Аз го изслушвам, давам му съвети как да постъпва, смея се със него, обаче вътрешно на моменти ми става супер зле. А и не знам каква ще е реакцията, ако му кажа какво чувствам, за да не си развалим хубавото приятелство, което имаме.. Не съм сигурна дали изпитва същото към мен, макар че усещам, че има някакъв интерес и от негова страна. Наистина не знам как да постъпя. Дори и не знам дали нещо ще се получи между нас, ако решим да опитаме, но пък съм готова да приема риска, но... не знам... Объркана съм, странно ми е, че съм в подобна ситуация, а и не съм малка все пак, на 27 години съм, а се чувствам така сякаш съм тийнейдърка... Много бих се радвала да споделите, ако някой е попадал в ситуация подобна на моята, и как го превъзмогнахте, какво предприехте? :) Ще се радвам да чуя вашето мнение по този въпрос. :)
|