Аз съм българка, а той е турчин
преди: 13 години, 9 месеца, прочетена 3223 пъти
Привет на всички. аз съм на 29 години. Имам син които е от българин. и с които сме разделени. Синът ми беше малък когато стана това. Малко след това се запознах с човека със който съм сега. Всичко точно мил добър. Пак българин нали. Бащата на синът ми истинско чудовище, а този пък точно обратното. Но не успя да се нагоди със синът ми. Когато синът ми го няма до нас всичко е ок, но когато е до нас става нервен. И така докато се опитвах да оправя нещата се изморих защото не се получаваше. И точно тогава срешнах него/турчина/от парвият момент ме удари сякаш с тухла по главата. Запознах ме се на работата ми. Не мога да ви опиша как ме изпалваше с радост този човек дори само когато чуех гласът му. Почнах ме да излизаме на разходка или на кафе, но тайно, защото аз все пак бях още с б/на. И така от ден на ден се чувствах прекрасно с този човек /турчина/. И в сащото време осъзнавах че трйабва да предприема деиствия, защото все пак аз не сам сама имам дете.

Запознах ги и двамата много се харесаха. След това вече трябваше да взема решение какво да правя. Говорих с турчина и решихме да опитаме. Съответно говорих с б/на имаше си и там своите трудности. Но на следващият ден ние двамата със синът ми поехме към новият ни път. Преди това се наслушах от родители и познати близки на какви ли не гадории за това какво ме чака щом ще съм с турчин. И да си призная бях се поуплашила обаче рискувах не послушах никого послушах само сарцето си което ми казваше че не мога без този човек зашото го обичам безумно.

Зарязах всички които ме поставиха пред избор него или тях аз избрах него. Отидох ме при родителите му аз бях много притеснена незнаех какво ме чака. Но уви всичко беше като приказка приеха синът ми мен с такава обич и внимание което никои неме е гледал така дори и собствената ми маика никога няма да забравя тези хора. Отиваш вав село само с турци а аз балг с дете от друг а всички ме гледаха мен и синът ми като писани яйца. Този човек нямаше защо да ми казва че ме обича то се четеше в очите му постояно. Нещо невероятно което на всеки дано да се случи. изключих си тел не исках никой да ми се барка вече от миналото. Зз бях просто в рая. И мога да каза на тези неграмотни расисти които дават съвети че няма значение че е турчин той е човек на място а бащата на синът ми и другият българи нали готини и кво само до там изпатих си и от двамата. А този човек ме накара да се почувствам зена, направи ме щастлива не само мен но и синът ми.

Но един ден реших да си включа тел незнам защо, мозеби защото човек не мозе да избяга от миналото си. Когато го включих започнаха да валят смс и пр обазд там научих нещо от което се почувствах много уплашена не искам да ги споменавам но изпаднах в адска паника. Не мозах да споделйа и с половинката ми. Минаха ден два които това че не мога да споделя и че се изискват спешни деиствия от моя страна ме побаркаха и един ден изчаках всички да излязат вземах синът си и си тръгнах с малко багаз. Сърцето ми се пръсна щях да умра. Постъпих по наи злият начин с всички не само с половинката ми. В момента в които излязох от селото въздухът ми сварши. Дори сега когато пиша това ми спира ваздухът.

Защо го направих защо постапих така незнам не мога да си го обясня. Мозеби тогава си мислех че по този начин няма да ги нараня а вместо това ги нараних незабравимо много. А синът ми колко плака за тях и се съдра да ме пита защо си тръгваме че иска и те да доидат или да го оставя при тях. Как да му обясня като самата аз незнам. Изключих си тел и след месец мозеби реших с ця лата си наглост да звана да го чуя сякаш бях убила човек така треперех и се потях докато чаках да вдигне когато вдигна онемях а сълзите ми самирухнаха. След всичко което му причиних /ние и сватба планувахме/този човек без да го виздам усетих любовта му. Вапреки че си нямам наидея колко зле се е чувствал след всичко което му причиних и техните как ли са се почувствали. Нито ме нагруби дори тон не ми повипи беше толкова щастлив че ме чува че се усещаше дори през тел.

От тогава минаха години броящи се на едната ръка и се чуваме и виздаме но него го е страх да се сабере отново с мен защото да не постъпя отново така защото вече нямал да издарзи още веднъз това. Обичах го обичам го и винаги ще го обичам. До гроб. И аз усещам неговата обич и до днес. Аз никога няма да си го простя това което му причиних. И затова и не искам и няма да има друг мъз до мен това е моето наказание. По лошото е че и той се наказва по същия начин като мен. Нарочно минават месеци без да се виздаме и чуваме искам по тоя начин да му помогна да ме забрави обаче не се получава. Та искам да каза на всички че без значение дали е турчин или не човекът си е човек без значение къде на планетата земя си се родил. И да ви каза честно не сам виздала пък българин да мозе да обича така. Макар че и при турците и при българите си има черни овце само дето при балгарите са доста повече. Един пат каца птичето изпуснеш ли го краи. Когато се вслушате в сарцето си и когато успеете да чуете и сърцето на половинката си даваите само напред шом се обичате ше се справите със всичко. нямате нузда от съвети или разрешения от когото и да било.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 9 месеца hash: 9bc18afef7

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Господ да ме пази да не се влюбя в туркиня. Всеки българин е длъжен да не ги харесва-тва са изчадия. Доколкото това как са се държали в селото-трябва да им се признае, че винаги се отзовават на приятел и винаги се държат добре към гостите си :)

 

...

преди: 13 години, 9 месеца hash: c285d0c05a

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   много хубаво си писала, но аз съм от другата страна, жена съм на 26 год. и съм туркиня имам си приятел българин на 36 разведен с едно прекрасно дете, макар че детето не живее при него събота и неделя е при нас за сега се разбираме доре но проблема са нашите и техните аз до скоро криех от родителите си и сега вече когато им казах и то не цялата истина спестих им за детето и год. и те вече не ми говорят от 7 месеца и на са казали на никой (роднини и други близки) много е неприятно, незнам какво да правя :(, чудя се хората нямат ли си работа а само развалят щастието на другите, вместо на тези години да се наслаждавам на младостта си на любовта си цял ден се тормозя :(

 

...

преди: 13 години, 9 месеца hash: 96c663d7fc

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Хм..? Какво ли би ме накарало да постъпя така? Май нищо, но си абсолютно права че няма значение от коя държава или континент е мъжът на живота ти, в това напълно те подкрепям, защото и аз съм омъжена за арабин, след един неуспешен брак с българин и мога да видя ОГРОМНАТА разлика, макар че тук се въдят всякакви всезнайковци, които се смятат за възвишени за това, че се били родили в България, разбираш ли. Което само по себе си е много смешно, но те се виждат с други очи, както и да е, да мислят и говорят каквото си искат, на мен нали ми е добре

 

...

горе^

преди: 13 години, 9 месеца hash: 62678b7b8e

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Точно ти ли наричаш даващите съвети "неграмотни"? ! Не прочетох историята ти до край, пълна е с грешки и дразни. Бъди с който си искаш, животът си е твой.

 

...

преди: 13 години, 9 месеца hash: 63720176e2

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   До №1 - глупаво и необмислено изказване /меко казано/. До авторката: и защо не опитате отново щом се обичате и пр.? Какво ти пука кой какво ще каже - нали родителите му те приемат, а най-важното е, че той приема и детето? Вместо да се вайкаш /това е една от многото турски думи в нашия език/ направи нещо, за да се съберете!

 

...