Споделена история от Любов и изневяра |
Какъв беше смисъла на всичко това?
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 1592 пъти
Здравейте! Много мислих, но така и не можах да разбера защо ми случи следната история.
Аз съм на 24, със сериозен приятел от няколко години, с когото много рядко практикуваме секс с други хора за забавление. Бях му споделила, че съм харесвала горе-долу колкото момчета, толкова и момичета и той дори ме е стимулирал да се забавлявам с жени при срещите ни с други двойки. Не ме е ревнувал. И аз в последно време исках да имам и интимна приятелка, но не знаех как да си намеря - по сайтове жените никога не пишат.
По същество: в началото на годината (2017) започнах работа за 9 месеца по програма от Бюрото по труда. Колективът се състоеше от жени над 40 и една, която беше под тази възраст. С въпросната по-млада колежка започнахме да завързваме кажи-речи приятелски взаимоотношения и разбрах, че е самотна майка с дете, която живее с майка си. Винаги ме поздравяваше, беше любезна, погаше ми може би най-много с работата, учеше ме. Дотук нищо необичайно, но почна да ми вика "Слънце", дори на два пъти и "Скъпа моя", като второто малко ме стресна, но бързо го подминах. Разменихме си фейсбук с всички колежки както и с тази. Около 3 седмици след като почнах работата, тази жена започна много да ми влиза в личното пространство, но някак все по изненадващ начин и аз като не можех да реагирам бързо а и не исках да я обидя, я оставих. Тя ме докосваше по ръцете, галеше по гърба, бутваше се небрежно в мен много пъти, на моменти ми се струваше, че все си намира повод да е наблизо и започнах да подозирам, че си пада по мен, знаеше, че съм с мъж. Като цяло се стреснах, защото е голяма и сме на работа и го правеше пред всички, понякога дискретно, но понякога не. В страха си се опитах да я отблъсна, комуникирах повече с другите, говорех ѝ малко по дистанцирано и избягвах физически контакт. Но тя сякаш още повече взе да ме закача и почна да грейва като ме види и излъчваше такава топлина, дори жега. Та накрая си рекох щом пък толкова настоява, явно не ѝ пречи, че имам мъж, а тя дете, нито разликата във възрастта около 10 години и реших, че може би това ще ми е шанса да бъда с жена по-интимно. Почнах да отвръщам на знаците ѝ. Тя ми поиска телефона, гледахме се в очите, лекичко се допирахме само за секунда, писахме няколко реда във фейса и то инициирани от мен. Тя отговаряше, но като цяло трудно комуникирахме, завладени от привличането помежду ни. Аз не знаех как да флиртувам като цяло, още по-малко с жена. И не знаех какво иска тя от мен - флирт само на работа, играчка, секс, връзка, а и аз се оръбках какво искам от нея??? Почти през цялото време бях объркана. В началото тя бе ту топла ту студена изведнъж и всеки ден бях изненадвана от поведението ѝ. Когато оставих нещата да се развият, тя да ме води, уж тръгнахме добре, но после спряхме. Бяхме по отпуски. Каних я на кафе 4 пъти в рамките на 4месеца, стараех се да не я притискам, макар чест да имах чувството, че тя ме притиска на работа да ѝ обръщам внимание. Тя отказваше, беше заета. Когато аз бях отпуска ѝ звъннах просто да я чуя. След това каних дори у нас, защото сякаш ни беше по-приятно насаме и на следващия ден, макар да ми бе отказала, грееше щастлива и все едно започнахме да сме заедно. Сядаше до мен на обед почти всеки ден. Но почти не обелвахме и дума. Понякога тя се държеше малко срамежливо. Но някакси след последния ѝ откза да се видим, под предтекст, че е изникнало нещо в последния момент, което може и да е било вярно, но на другия ден се оказа, че след работа е била мола с другите колежки, реших, че ми е дошло до гуша да не мога и нищо да направя, за да я подтикна към действие извън работа и ѝ писах във фейса да не флиртува с мен повече. Тя ме блокира и почти два месеца не ми говореше, а работим заедно, нито ме поглеждаше. Беше просто ледената кралица. Аз се опитах да се извиня не особено успешно, опитах да си се държа просто приятелски и това е. После разбрах, че колежките ѝ смятат, че от около 8 години може да не е имала връзка, след развода ѝ със съпруга ѝ. Аз съжалих, че не съм била по-търпелива и като цяло ми се прииска още един шанс. И той ми се даде, ама не съвсем. Поздравих за рождения й ден нормално, пред всички и тя не смееше да ме погледне пак, но улових засрамване. По-рано погледите ни се засякоха за първи път от седмици и тя почна пак да стопля към мен. Излязохме пак в отпуска. Нито дума от нея. След почти месец без да се виждаме, връщаме се на работа и тя пак почва да ми праща сигнали, даже ми се обиди малко, че не ѝ отговарям. Откъде можех да предположа, че ще ме иска пак. И така, реших да се отдам напълно на чувствата си към нея, с вадеждата да пробия мълчаливата ѝ черупка. Всичко моменталто пак тръгна, беше ни хубаво заедно, както преди, дори повече. След 10 дена се наложи тя да влезе в болница за операция на крака. Стана ни ясно, че няма да я има поне месец. Реших да ѝ звънна ден-два след операцията, да я чуя, да знае, че я подкрепям. Тя не вдигна, после пак. По-нататък ѝ писах, че искам да я чуя и не знам дали ми пази още номера. Тя звънна моментално, но бе доста хладна и след този разговор повече не ми вдигна телефона, нито отговори на двата смс в разстояние на месец и половена, пак за да не я притискам. В същото време като идваше на работа да си оправи болничните или просто да ни види, пак оставаше гледането в очите помежду ни, но на мен пак ми писна да не знам въобще какво ѝ се върти в главата и дори не ми каза, че не оелае да контактува с мен. После се върна от болнични и аз имах само една седмица по програмата и ѝ дадох такова отношение, каквото тя ми даде - да не ѝ говоря или да е студено, да не я гледам въобще, за да усети какво ми е било на мен. Тя искаше пак контакт иначе, но се обиди накрая и вече съвсем не мога да оправя неща. Болеше ме да ѝ причиня това, но не знаех какно друго да направя, ние почти никога не оставахме насаме, особено пък в последните месеци. Сега, 2 седмици по-късно, аз още ходя на бившата ми работа, но за съжаление за да видя другите, макар и нея, но знам, че я боли, а не направи абсолютно нищо - нито говори с мен, нито инициира нещо по-сериозно. Мисля, че дори ми е блокирала телефона.
Не търся вече как да си оправим отношенията, защото явно и тя не иска, но не разбрах защо флиртуваше с мен, а после забравяше, че съществувам?
|
