 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Не ми се живее
преди: 13 години, 9 месеца, прочетена 4034 пъти
Здравеите,
Винаги съм мислила, че хората, които споделят в нета, а не в реалността, са... ами, общо взето зле. Но имам нужда да споделя една болка, която пазя в себе си от години и вече ме задушава. Би трябвало да съм нормално 19 годишно момиче, а се чувствам като че годишна луда без амбиции и планове за живота. Отсега искам да кажа, че съвсем не съм някои летящ в облаците тиин. Проблемите ми започнаха, когато бях на 13, но още ме дърпат все по - надолу.
Една вечер излязох сама късно навън и ме изнасилиха. Бях девствена и може би затова ми е още по трудно да го забравя. Тогава, може би месец след това, физическата болка от побоя беше изчезнала и мислех че бързо ще изтрия спомена. Но с времето става все по зле и зле, аз така и с никои не споделих. Вместо да избледняват, спомените ми се връщат все по-болезнени.
Рових се в нета и това, което открих и отговаря точно на чувствата ми е "посттравматично растроиство". 1 година след изнасилването се запознах с мъжа, за когото сега давам живота си. Няколко години по голям от мен, тои беше гадже мечта. След това, което преживях, тои беше не само "гаджето", а приятел и опора, накара ме отново да се чувствам пълноценен човек, обичан и способен да обича.
Грабех от живота с пълни шепи... но това продължи само година-две. Започна да ме командва, да заплашва, да удря... А аз приемах всичко, само и само да не го загубя. Молела съм се да ме остави, но не можех да го оставя аз.
Въпреки болката и постоянния страх, обичта ми към него беше (и все още е ) по-силна от волята ми за живот. Предпочитах да страдам, но не и да му обърна гръб. Не мога да кажа какво го дразнеше, винаги съм била коректна в отношенията си с него, просто побесняваше за секунди и без причина, а когато му минеше, беше отново приятеля и опората... казваше ми, че съжалява, че няма да се случи отново, но винаги се случваше. Преди година-две всичко това наи-накрая свърши, сега се държи с мен повече от добре и би трябвало да съм щастлива. Моят кошмар са спомените за всеки удар и всяка дума, спомени, които ми спират дъха, когато наи-малко очаквам. Смесват се със спомена за изнасилването, начина, по които ме гледаше онзи мръсник е почти същия като погледа на човека, когото обичам, когато побесняваше без причина.
Не мога да изляза навън и да се радвам на пролетта-уверените погледи на хората ме карат да се чувствам жалка. Не мога да гледам филм, в които има елементи на еротика. Без причина ме хваща страх... страх изобщо като чувство, а не от нещо конкретно. Загубих приятелите си, не контактувам с много хора, защото не искам отново да се чувствам предадена и наранена. Отвратена съм от себе си, когато се хвана да сравнявам двата спомена и да откривам прилика между агресията на един насилник и на приятелят ми. Сексуалният ми живот е на шест, но (много рядко-1 на няколко месеца може би) ми се случва докато го правим, споменът за моя първи път да изплува и... иска ми се просто да спре. Да спре и да ме прегърне. Наи-лошото е, че не мога да кажа на никои. Ако споделя с него, леле, това ще е удар за всеки мъж. Пред хората се появявам с усмивка, а зад тази усмивка се крие толкова много болка. Изградила съм представа в другите за силно момиче с воля и готин живот. Не искам ничие съжаление да ме натоварва допълнително.
Живея за момента, без да очаквам нищо от бъдещето. Иска ми се да съм като другите на моята възраст-по барчета, с приятели, с "големи" проблеми като един счупен нокът. Но просто не мога. Вече нямам мечти, не ми се живее. Мислила съм за самоубииство, единственото, което ме спира, са родителите ми - не искам да страдам заради мен. Иначе бих го направила без колебание, убедена съм.
Е, това е. Извинявам се за подробностите и дължината, но не можах да опиша с по-малко думи години скрито от всички страдание. Утре ще съм отново усмихната пред всички, но моля Ви - Вие го направете с чувство.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 9 месеца hash: c6f2534c58 |
|
1. Състоянието ти е напълно разбираемо. Не е нужно човек да е психоаналитик или психиатър, за да проумее, че след кошмарния спомен от насилието се е прибавила и неудачната връзка с неуравновесен и агресивен мъж, какъвто е бил приятеля ти.
Според мен най-лошото е да се затваряш в себе си. Понякога то е по-силно от теб, но това е пагубно. Нямаш ли някоя по-близка приятелка? Дори и да сте се отдалечили направи ти първата стъпка. Ще видиш, че приятелствата, особено от детството не избледняват. Дори и да не можеш да й споделиш преживяното ще се разтоварваш. А още по-добре повече приятели или поне познати. Понякога дори да не ти се излицза и все пак се уговориш да отидеш примерно на кафе или разходке след това ще видиш колко по-добре ще се почувстваш.
Другото за мъжете не си праве. Има много, много свестни мъже. Когато един уравновесен и нормален мъж те харесва и обича няма нито нещо срамно, нито нещо отблъскващо да му споделиш този грозен за теб епизод. Защото това ще означава, че също държиш на него и му се доверяваш, че сте много близки и пр.
Това със самоубиството изибщо го изхвърли от съзнанието си. Аз имам деца почти на твоята възраст. Направо ще убиеш родителите си! Най-ужастното е родител да преживее детето си.
Освен това наистина са ти се случили лоши неща, но ти си млада и здарава /физически/. Психиката ти е травмирана, но може с желание и воля да преодолееш тези травми. Знаеш ли, че има млади момичета, които са инвалиди - без крайници или приковани в инвалиден стол? Има и неизлечимо болни, които бавно умират и знаят това. Често придружено от болки и страдания? Така, че не се отчайвай! Не съжалявай заприятеля си. И съвсем необременена жена не би трябвало да живее с подобен човек, защото характерът не се променя в тази възраст.
Ако искаш да си говорим може винаги. Не си подхождаме по възраст, но какво от това. Може по имейл. Не е задължително естествено. Сетих се и друго - с какво се занимаваш? Учиш или работиш? Много важно е да имаш занимание, което да те удовлетворява и е добре да е свързано с контакти с повече хора, които по възможност да са около твоята възраст. Мисля си, че повечето хора са отзивчиви и добри. Опитай да подхождаш без предубеждение към хората, без да си създаваш предварително мнение или да отчеташ дребните им недостатъци и ще се убедиш в това. За сега бъди здрава и дано бързо преодолееш проблемите си!
|
| преди: 13 години, 9 месеца hash: 09b781b367 |
|
2. Ако е истина... положението ти е много страшно. Не можеш ли да говориш с майка ти? Нужен ти е психоаналитик, но истински, на който не знам, как би попаднала. Но най-важното в момента е да работиш върху мисълта за самоубийство. В момента, в който започне отново да идва в мислите ти, веднага я "изхвърляй". Ето, имаш отправна точка за освобождаване от негативизма ти - колко по-страшно е твоята евентуална смърт по неестествен начин за родителите ти, отколкото изнасилване, което не е по твоя воля. Нямаш жизнен опит, за да разбереш, че изнасилване има дори в семейство, ако жената няма желание и съпругът под въздействие на алкохол "се облекчи". И други примери мога да ти дам, но се разводнява(давам ти отправна точка за по-широко мислене-че чуждата кокошка не е гъска).
Излизай с приятели и приятелки. Не търси непременно връзка, а социални контакти. Едни стават за приятели, други - не - няма идеални хора(както и ти не си такава). САМА трябва да търсиш и малките неща, които правят хората щастливи. Няма АБСОЛЮТНО щастие. То е индивидуално и всеки трябва да се стреми към него.
Пиши, ако ти е тежко. Не са луди, пишещите във виртуалното пространство. То е съвременна библиотека. И колко му е да отговориш на някой, който крие нещо дълбоко в душата си, а иска "да я излее". И трябва. Заради неговото здраве.
|
| преди: 13 години, 9 месеца hash: a7e088f309 |
|
3. Допуснала си грешка като не си споделила с някой, най-вече с родителите си за изнасилването, но си била на 13 и си била уплашена. Сега ти делиш живота си с човек, на които би трябвало да кажеш, той ще те разбере. Единствено този страх ще изчезне като споделиш с него, ще ти олекне, повярвай ми. Знам, че ти е трудно, но не това е начина, да се усмихваш през деня на всички, а през ноща да плачеш. Моето мнение е, че като кажеш на приятеля си за това, ще се почувстваш по-добре. И още един съвет, не живей за хората и за това какво ще си мислят за теб. Успех! Mary Jane
|
| преди: 13 години, 9 месеца hash: cdc092fdc9 |
|
4. Жалко, че си преживяла всичко това. Нормално е психиката ти да се разклати. И все пак си личи, че си борбено момече. Според мен единствената ти грешка е, че не си споделила на никого за случилото ти се. Сега вече депресията ти е напреднала, подронила е увереноста и самочувствието ти. А всичики знаем, че психиката най-бавно се възстановява. И все пак надежда има разбира се. Моя съвет е да не отлагаш, а да потърсиш съвет от специалист /колкото и да ти е трудно/. А относно приятеля ти, не става много ясно що за птица е той, но съвет от мен- не позволявай на никого да те насилва по какъвто и да е начин. Открито му го кажи и покажи. Ти си млада, ще се справиш, живота е пред теб. Не се колебай и не се страхувай, върни си истинската, открита и естествена усмивка на лицето. И не мисли за самоубийство, търси помощ! Била съм в подобно състояние и с чужда помощ се оправих. Вярвай и ти ще се оправиш! Успех!
|
| преди: 13 години, 9 месеца hash: 86665493a1 |
|
5. Благодаря на всички за съветите, ако знаех колко много ще ми олекне, бих споделила по-рано. Мислила съм за психоаналитик, единствената ми пречка, е че не мога да говоря за това ако гледам човека срещу мен, просто адски ме е срам от цялата тази помия, понякога мисля, че сама съм си виновна..
Никога, ама дори за миг, не съм забравяла колко болка има в този свят, и че моите депресии са само върха на аизберга. Колкото и гадно да звучи, понякога точно това ме изкарва от моя затворен свят и ми дава малко сили-хората се справят с много по лоши неща, значи и аз трябва поне да опитам.
Завърших тази година, сега работя, мразя работата си, но като се посмея на някоя шега с колежките ми поолеква поне за момент.
Номер 1-Адски съм ти благодарна за вниманието, но не искам и да си помислям да натоварвам когото и да е с личните си проблеми за повече време от коментар на история.
|
...
| преди: 13 години, 9 месеца hash: c1c2d5077c |
|
8. Мога само и единствено да споделя, че нямам близки братовчеди или роднини, които обаче да са на моите години или на близки до моите години, с надеждата, че ти имаш някой роднина, на твоите години, който е сравнително грижовен.
|
| преди: 13 години, 9 месеца hash: 577a0292ea |
|
9. Младо момиче-как няма да ти се живее-ти си в някаква депресия и само психиатър ще ти помогне. Разбери-не всички, които ходят на психиатър са луди. Виж-животът е пред теб-всичко ще се оправи и ще ти бъда срамно дори, че си мислела, че не ти се живее. Животът е прекрасен. Намери си нови приятели, споделяй, излизай и така ще срещнеш истинската любов. забрави го този-щом се отнася така с теб значи е груб по природа и не е за теб. На теб ти трябва човек, който да те подкрепя и да се веселите и да си споделяте. А животът е толкова прекрасен-само човек трябва да го разбере и да го живее. за изнасилването ти не си виновна-може би не си могла да реагираш навреме и по някога по-малко опитните момичета те биват изнасилени. Да ти споделя нещо-навремето и аз бях изнасилена и какво от това-всичко се забравя. Гледай смело напред-бъдещето е пред теб, а не миналото. А бъдещето е прекрасно-там те чака всичко -и приятели и любови и деца след време. Защо не споделиш с майка си или някоя истинска приятелка.
|
| преди: 13 години, 9 месеца hash: fd4e9f3919 |
|
10. За съжаление - случват се такива неща... Жалко, че се е случило и на теб.
Естествено е, да си в кофти състояние.
Наистина си силно момиче... не е леко, ама хич, човек да се оправи бързо.
Какво е "трябвало" да направиш, е вече минало...
Едва ли споделяш тук, за да ти пълниМ главата с житейски съвети, но ще си кажа моето виждане:
Изнасилването е станало против волята ти, но във връзката ти и в начина ти на живот сега, много неща са се случили с твое съгласие.
Къде виждам проблема - ти твърде много залагаш на този мъж да ти ПОМОГНЕ да се оправиш, заложила си едва ли не всичко на него. ТИ сама трябва да си решиш проблема, а той да ти бъде само и единствено ПОДКРЕПА по този път.
И послушай 9, отиди на психолог, наистина отиди, няма да ти е лесно, но това е най-доброто. Началото е трудно, но психолозите за това са учили, това им е "работата". Дано да попаднеш на добър/добра и ще се изненадаш сама от развитието.
Има слънце и за твоята улица, но сама трябва да започнеш да поразчистваш облаците!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
