Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Всичко зависи от двамата човека в брака. Може единият да обича до края на живота си само половинката си и да има потребност само от нея, а другият да изгуби интереса си след година, 2, 10, 20 и т.н. Може и двамата да сте от първия вид, а може и двамата да сте от вторият, кой знае, само времето ще покаже, всичко зависи от решенията, които вземете. А и хората могат да се променят, могат и същите да си останат. Всичко зависи от редица фактори, събития и т.н. Вие няма как да знаете без да опитате. Е, късмет с решението Ви, каквото и решение да направите, каквото и да се случи Ви желая само щастие.

7.   4, всичко е възможно, но на мен сравнения не ми трябват. Просто знам, че това е човека за мен и сме имали късмета да се срещнем и нямам нужда от сравнения. Просто ми провървя ище с втората, за какво ми е да изтърва питомното и да го гоня дивото, след като като съм предоволен.

Аз не се ангажирам с прогнози. За момента ни е добре и на двамата и това е най-важното. Пожелавам си да сме все така до старини, пък какво ще стане, вече Божа работа.

8.   4, а, да и не възприемам брака като окови. Просто когато човек е сигурен в партньора си, иска да е с него и увствата са взаимни, няма окови и нищо не правиш по задължение, нито го усещаш да ти е трудно, а просто ти идва от вътре и особено ако се цени и ти се отвръща със същото, берекет версинняма по-хубаво от това.

А за сравненията - ако имаш последен модел Ролс Ройс, за какво ти е да го сравняваш с нещо, което най-вероятно ще се окаже Форд Фокус, Опел Астра или някоя друга от масовите коли, които са 99% от всички коли. Дори и да имаш късмета да случиш на Майбах, пак няма да е много по-различно от Ролс Ройс.

Мисля, че схвана метафората. Има една приказка "от хубавото никой не бяга". Но и трябва да го цениш, бих добавил.

9.   Към Номер 4.

За вас изкушенията много ли са наистина и вие поддадохте ли се през всичките тези години? И за какви точно изкушения говорите? За секс с младо момче или млад мъж? За пътувания навред, вместо на вечеря у дома пред телевизора.

10.   Това си е строго индивидуално и зависи от ценностите на двамата партньори. Аз се ожених на 38, а дотогава не съм се “наигравал”, а просто срещнах правилната жена тогава. Вече съм на 42, много щастлив, баща на блзиначета. Не смятам, че трябва да поставяме всичко в рамки. Вече друг е въпросът дали искат да учат, да имат деца. Брак автоматично не значи дете, както и дете не значи брак. Много зависи от конкретните хора. На 20 обаче аз бях дете, бях и девствен още, така че аз лично щях да го приема за лудост един такъв евентуален брак. Има пък и двойки от години, за които не е нужно да сключват брак изобщо.

Julian

11.   За да оцелее един брак трябва двамата истински да се обичат и да имат воля да живеят и да се борят заедно въпреки трудностите в живота. Моите родители са на 50 г. с 30 годишен брак. Те са си първите преминали са през много трудности, завършили са и двамата висше образование, отгледа ли са три деца - аз (най - малкия на 17) и двете ми сестри на 28 и 25 г. И до ден днешен моите родители се прегръщат и целуват като за последно, правят секс и ни даряват с цялата си родителска любов. Само аз живея все още с тях, но сестрите ми един път седмично дори и само за 2 часа да е, ще минат да ги видят.
Не знам на какво се дължи тяхната любов дали, че са от друго поколение или, че сме от малък град, или просто са се правилно намерили, но е факт.
Венци, 17 г.

12.   4 По твоята логика трябва да се пробваме с всеки който ни хареса, защото видиш ли, ще трупаме опит и най-накрая, ще хванем най-добрата партия, но дали става дума за секс или пари, или за комбинацията от двете!?Накрая животът си минава и започваме да се чувстваме като курви/курвари, които само пробват и незнаят дали и поредният им също не пробва наред!Лично мнение:)

13.   Как виждам обобщението на темата до момента:
Всички, които са се разделили с първата си любов и са опитали да бъдат с други, се радват, че това се е случило, че са придобили опит и мислят, че е по-добре човек да е в зряла възраст, когато минава под венчилото и да се е "находил".
Всички, които са останали с първия си сериозен партньор нямат нужда да задоволяват любопитството си и се чувстват добре. Вторите не смятат, че е задължително да пробват наляво-надясно и са щастливи от решението си да сключат брак и да създадат семейство.

Мен пък много ме радва това, че всички вие сте доволни от изборите си. Не останах с първия си сериозен приятел, с него дори не бяхме правили секс, но той си ми е споен за цял живот. Обичах го както се обича по детски и за първи път. Заедно прекарахме години, изживяхме по-голямата част от пубертетските си драми и до последно се подкрепяхме и се чувахме. Ако бях останала с него, понеже дълго време имах очи само за този човек, аз нямаше да съжалявам. Докато той ми беше на сърце, аз дори не си помислях, че е възможно да разговарям с друг или да докосвам друг. Никога не бях изпитвала потребност за нещо различно и съм убедена, че нямаше и да изпитам. Така де, пътищата ни се разделиха, съдбата го наложи и двамата продължихме да живеем разделени. Имах две връзки след него, като втората продължава. Погледно реално, нямам опит, нали? Кой с три връзки, най-кратката 6 месеца, може да се похвали, че се е находил? Не съм спала със случайни, излизала съм на кафета, запознавала съм се с хора, пили сме и сме се веселили, но нищо не се е случвало с човек, с когото нямам връзка. Максимумът ми опира до 1-2 целувки. С настоящият ми приятел се запознахме, когато бях на 18 години. До този момент съм била интимна само с него, не съм живяла с друг мъж, не съм изпитвала и потребност да го сторя. Никога не ми е било кой знае колко любопитно каква е разликата между него и другите в леглото, защото другите нито привличат погледа ми, нито душата ми. За мен важното е човек да е доволен от последния си избор и да не си променя решението (ако го промени, поне да не е някаква мизерна изневяра).

Темата е много спорна и не виждам причина единият лагер да съди другия, при положение, че почти всички са доволни, а тези които не са, винаги могат да променят нещата. На 20 години хората все още са наполовина деца, не знам дали са способни да разберат клетвата на брака или отговорността да имаш дете, но стига да се обичат и да се чувстват способни, защо да не успеят да създадат здраво семейство?

15.   Аз пък не разбирам хора, които коментират тук, тип "вагони" .. всеки да се "качва" в тях и да слиза, че видиш ли, да придобият опит, да се "находят"... И не е нужно да изпиеш цялото море, за да разбереш, че е солено, както не е нужно да преспиш с голям брой мъже/ жени та да се "наживееш" или да имаш по-пълна представа за живота. Никой не може да каже дали би било грешка да се омъжиш за този, който е първият сериозен срещу теб, но може само да знаеш, че ако има любов и уважение, друго не ти трябва.

17.   Всичко е до късмет и съзнание. Може от раз да случиш на правилния, може да смениш 200 и пак да не случиш, а може и да случиш, но да не го оцениш и да решиш, че чуждия член е по-различен или златен и че не си "живял". Някои хора явно си мислят, че живота е трошене на * и са готови да изтрият правилния човек от живота си, само и само да счупят още някой и друг чеп или путка отгоре. Но въпрос на ниво на развитие.

18.   Не е въпроса дали е първия, третия или сто и третия. Въпроса е да случиш на човека.

Ако случиш от първия път, добре. Ако не - следващия и така докато случиш. Но да разкараш първия, само защото е първи е глупаво. Както и обратното - да се ожениш за първия, само защото е първи. Това дали е първи изобщо не е критерий. Други неща са важни.

Разбира се, перфектен човек няма и винаги се налага да правиш някой и друг компромис, както и отсрешния да прави с теб, стига да не е прекалено много и стига никой да не злоупотребява.

19.   Не. Желание винаги ще изпитва. Дали ще му се поддаде, вече е друг въпрос. Тъжната истина е, че много голяма част от ранните бракове /преди и около 20/ завършват с развод.

20.   Иобщо няма правило и гаранции. Както казваш, има и млади оженени, които живеят прекрасно до гроб, има всякакви. Както го почувства човек. А кога ще го почувства - Божа работа.

21.   Номер 4 разбуни духовете с изказването си, което пък ми напомни за изказването на една моя позната, че човек трябвало да натрупа опит, за да може да избира. Тогава не можах да реагирам, но после намерих време да я попитам, ако съм бил с 10, но 5-тата се е оказала най-добра как да се върна при нея? Пак същата ме упрекваше, че съм се женил на 21, от къде съм бил сигурен, че това е правилния човек - в този случай реших да не задавам въпроси, защото няма как да ми отговори защо като се е омъжила на 32 бракът и е просъществувал едва 3 години.
Та така номер 4, запази си заканите, недей да злобееш, това че при теб нещо не се е получило и си решила да го компенсираш на 45 не означава, че другите трябва да вървят по стъпките ти!
Не казвам, че на 45 не можеш да срещнеш правилния човек, но с твоето мислене това е малко вероятно, по-скоро ще натрупаш бройки, вероятно и разочарования, но това си е твое право.

22.   Ние с мъжа ми сме заедно от 7 години (тогава той беше на 17, а аз на 18). Имаме си дъщеричка на 1г. 3м. и мога кажа, че сме едно щастливо семейство. И на мен и на него това ни беше първата сериозна връзка.

23.   Важни са не годините, а това, което изпитвате един към друг. Ако е истинско, ще оцелее. Ако не е - и на 35 да сте, от връзката или брака няма да излезе нищо. Истината е, че е въпрос на късмет. Наречи го тото. Да срещнеш правилния човек. Но и да можеш да осъзнаеш именно в онзи момент, че този човек е правилният.
Аз не останах с първия си сериозен приятел. А ми се искаше да останем. Но така се стекоха обстоятелствата. Преди него бях имала връзки, но по-кратки, бях спала с мъже преди. На всички това в гащите им е горе-долу еднакво. Важно е как ще си паснете - по характер, с идеите ви за бъдещето, в леглото, всякак. Ако с това момиче сте си паснали по този начин, давай смело напред, няма да съжаляваш.
Да, вярно, има много хора, които са придобили мъдрост с времето и опита... но дали са станали по-щастливи? Всичко е въпрос на късмет. Някои имат късмета да срещнат правилния човек още в началото. Други трупат опит с неподходящите хора, докато не срещнат правилния. Трети не намират правилния никога. Божа работа. Но според мен винаги е по-добре да рискуваш и да сбъркаш, отколкото цял живот да прекараш в съжаления, че не си рискувал и да се питаш "Ами ако се беше получило? ". Успех

24.   23, това е проблема на голяма част от жените, сама си го казала "На всички това в гащите им е горе-долу еднакво. " - болшинството обаче си мислят, че в чуждите гащи има не кокошка, а патка. Пробвате, пробвате, а после си намирате оправдние, че "винаги е по-добре да рискуваш и да сбъркаш, отколкото цял живот да прекараш в съжаления". "Важни са не годините, а това, което изпитвате един към друг. " - какво да изпитват един към друг две деца, ти какво изпитваше когато беше на 20 "Преди него бях имала връзки, но по-кратки, бях спала с мъже преди. " и като спа какво???
Обстоятелства казваш - дааа, има обстоятелства, но освен това имаш и глава, а за тото очевидно такава не ти трябва.

25.   Всеки гледа от собствения си опит и дава акъл. Прочетете малко статистика. Голям процент от ранните бракове завършва с развод. Освен това всеки втори брак в БГ се разпада. И въпреки това - правила няма. Всеки нека гледа себе си. Всеки нормален човек НЕ иска да се развежда, но и това се случва - няма застраховане. Жените се, променяте се... проблеми от твоя, от негова/нейна страна. Животът е многообразен.
Брак на всяка цена също е глупост. На 18-20 рядко сме дозрели да видим истинския човек. Понякога наистина трябва повече опит. Понякога - и той не помага. Всяка връзка, всеки брак е индивидуален.
Ако някой иска да живее за пред хората - моля.
М 36

26.   От номер 23: 24, ти какво посъветва момчето? Освен да ме анализираш, друго не си направил. Хаха. На мен анализ не ми трябва, а и твоят за мен е доста грешен, но има ли значение? Все пак това е Интернет и все ще се намери някой да осъжда или подиграва другите. Според мен авторът е безсмислено да пита когото и да било тук, защото никой не познава живота му, нито момичето, за да даде адекватно решение. И да, не всички са достатъчно зрели на 20, но много хора и на 40 не са за жалост. Аз съветвам автора да не слуша никой друг освен себе си и близките си.

27.   Благодаря за отговорите!