Той и/или бъдещето ми
преди: 7 години, 4 месеца, прочетена 1137 пъти
Здравейте. Напълно наясно съм, че такава история е имало и преди. Наистина моля редакторите да я одобрят, а всички останали за разбиране и наистина да се поставят на мое място и да не хейтват.
Тази година завършвам училище. Както много завършващи съм на този кръстопът, където паниката за това къде и какво ще следвам е пълна. Двата варианта са София или Германия. Проблемът е друг. Имам си приятел, който много обичам и сме неразделни. Не издържаме един без друг. Мисълта за това, че няма да го виждам дълги време ме побърква. Винаги съм била на мнението, че човек трябва да следва собствените си цели, колкото и да има пречки. Говорихме си с него и сме на едно мнение че няма смисъл от връзка от разстояние. Да, ще търпим, ще се виждаме много рядко, но какъв е смисълът? Тъжните моменти са много повече отколкото хубавите. Затова решихме, че ако отида в Германия ще се разделим. За около един ден бях размислила, че заради него ще съм в София като пак ще се виждаме рядко, но не чак толкова рядко. Но сега отново се сещам, че моят живот е по-важен от всичко друго и че хората за жалост не винаги са заедно. Че ако си остана и се разделим ще се чувствам прецакана и не на правилното място. Аз не искам той да се мести в София заради мен, той предложи, но аз не искам да му обърквам плановене в никакъв случай и това е категоричното ми решение. Другият проблем е пътуването. Знам за хора, които си идвали през две седмици, знам и за хора, които си идвали само по празниците. Знам колко са скъпи самолетните билети и че все пак ще ходя на работа и ще уча и няма как да си идвам много често, но все пак??
Опитайте се да си представите, че сте с някого, от когото не можете да се отделите, защото се обичате толкова многи и условието е, че ако отидете в чужбина ще приключи връзката ви, защото ще сте разделени.
Моля да отговорите на тези въпроси:
Образованието или човек, когото обичате до полуда бихте поставили на първо място?
Ако все пак сте в чужбина и искате да се виждате, колко често бихте си идвали? Наистина ще се радвам да си кажете мнението дори и да е кратко, защото е важно за мен.
Моля без хейт. Благодаря!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 4 месеца hash: 01c18612b9

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Първо трябва да решиш какво и къде искаш да учиш. Ако много искаш да учиш в Германия и имаш възможността, отиди. Защото ако учиш в София нещо, което не ти е на сърце, ще съжаляваш, ще се обвиняваш и питаш всеки ден какво би станало, ако беше заминала. Относно приятеля ти, знам, че ти е тежко и в момента не можеш да вземеш никакво решение, но ако той те обича също толкова силно, колкото и ти, не виждам пречка във връзката от разстояние. Да, изключително трудно е, но ако си имате доверие, ще се получи. А и самата ти каза, че ако останеш тук и евентуално се разделите, ще се чувстваш зле. Според мен трябва да заминеш. Първоначално може да опитате да поддържате връзка от разстояние, а ако не стане, тогава се разделете. Ако е писано да сте заедно, отново ще се съберете. А за пътуването обратно, ако имаш средствата, винаги можеш да се връщаш когато си поискаш. Послушай сърцето си и се надявам да вземеш правилния избор!

 

...

преди: 7 години, 4 месеца hash: fe5dd68231

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Здравей. Накратко ще ти разкажа моята история, която е подобна на твоята. Бях 2 години с приятеля си, той в Германия аз в България. Той си идваше на всеки 3/4 месеца за около 10 дена, нямаше възможност да си идва по-често, защото работеше. Ти като студентка навярно ще имаш възможност по- често да си идваш тук при него. Искам да ти кажа, че разстоянието не беше проблем поне при нас. Обичахме се (обичаме се) бяхме щастливи въпреки тези 2000 км. Да, трудно е не го отричам. Когато си самотен и тъжен няма никой до теб, няма кой да те прегърне, успокои и т. н., но това не попречи на любовта ни. Разбира се, има хора които не могат да издържат това, все пак си е доза мазохизъм. Тази година и аз завършвам. Исках да следвам тук в България, но той ми каза, че ако остана тук ще се разделим, защото не може да издържи още няколко години това разстояние. След дълги размисли аз реших, че за мен по- добрия вариант и да отида при него, все пак и там има университети, където мога да завърша, а и ще съм с любимия си човек, какво по хубаво от това!? Така се получи обаче, че се разделихме (наскоро) 5/6 месеца преди да замина да живея при него. Настъпи тотално объркване при мен. Отказах се от мечтата си за това което искам да следвам заради него, а в момента съм тотално объркана. Но аз лично бях избрала любовта в тази ситуация. Ако го обичаш толкова много и си привръзана остани при него. Не сте ли обмисляли варианти да живее заедно в България/Германия( ако останеш в София и живеете заедно, мисля че е компромисен вариант- ти оставаш тук заради него, а той идва при теб, няма защо да объркваш плановете му, по тази логика оставайки тук заради любовта и той обърква твоите планове)!? Или ако заминеш опитайте да издържите на разстоянието, за една истинска любов не е проблем, въпреки трудностите. Относно връщането, ако аз бях в Германия, а той България бих се връщала при всяка възможност- сесии, празници или ако мога да отсъствам от университета бих съчетала двата почивни дни с няколко от делничните и примерно през 1, 2 месеца бих се връщала(ако мога и по- често, зависи от обстоятелствата). Вариант има и, ако ти си в чужбина, а той тук да идва при теб, ако има възможността разбира се. И отново казвам- аз бях избрала любовта (макар и днес да съм до известна степен прецакана, както ти се изрази, но не съжелявам, защото го обичам). Обичайте се, един живот се живее. Няма по- сладко от това да си с любимия човек. Обмислете всички варианти много добре и не прибързвайте с решението. Пожелавам ти успех и дано вземете правилното решение, което е най- добро и за драмата.

 

...

преди: 7 години, 4 месеца hash: 598c972c6a

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Здравей, изглеждаш интелигентно момиче и разбирам дилемата ти - била съм в същата, виждала съм и други подобни случаи, ще ти разкажа само за моят и за още един. С човека до мен тогава решихме, че ще останем във връзка, след известно време ми съобщи, че интимността му липсвала и трябва да прекратим. На мен липсата също ми тежеше, цели реки изплаках, докато не получих това негово съобщение. След толкова време заслужих едно съобщение... дори не си направи труда да ми звънне. Наистина е добър човек, още го вярвам това, но мъжете като цяло не са много за вярване и никога не съжалих за решението си да замина. Никой не заслужава такава жертва и сега години по-късно наистина си мисля, че това бе най-правилното за мен. Имам една позната - залюби се на една бригада с човек, с когото ги делеше цял океан, не се виждаха над 9 месеца, но като се видяха любовта просто витаеше около тях, още са заедно. Той дойде да учи в Европа, но е в различна държава, макар да се виждат далеч по-често сега. Ще ти споделя и трети случай всъщност, отново от една бригада в Щатите. Момичето е българка, запознава се с момчето, любовта искри, на следващата година пак се връща с идеята да остане - не завършва образованието си тук в България. Човека, с когото е, заради когото жертва образованието си и стана една сервитьорка, ме сваляше, готов да й изневери. Не съм светица, пишехме си, всъщност и продължаваме, тогава се целунахме, по-далеч не си позволих да стигна. Силно, много силно се съмнявам аз да съм единствената. Може би твоят човек е много точен, което е наистина рядко, но за съвсем свестен смятах и първият си приятел, а пък какво стана. Не се знае дали и човеът, , с когото е момичето от втората история, не и изневерява. Наистина вярвам, че си още много млада и живота има толкова неща, които да ти предложи и които, щом имаш възможност, не трябва да пропускаш. Образованието ти е колко? 4-6 години? Винаги може да се върнеш след това. Винаги може човека, за когото сега говориш да дойде при теб в чужбина. Но не изпускай такива възможности за любовта, вечно ще те гложди въпроса какво би било. А ако искате и ако ви е писано, тук подхождам с леко съмнение за съдбовността, ще се преоткриете пак с тая любов. Животът е толкова пъстър, не се застопорявай сама и моля те, сподели накрая какво си решила. Поздрави!

 

...

горе^

преди: 7 години, 4 месеца hash: bcd6817226

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Бъдещето на първо място мъже бол!

 

...