Дете
преди: 7 години, 4 месеца, прочетена 1576 пъти
Мисля, че още в детската градина изпитах желание да бъда близък с някое момиче. Само че ме бе страх да общувам с момичета. На 10 се сближих с едно момиче на 6. Нито аз нито тя знаехме какво да правим, по - големите ни подсказваха. Лятото мина и всеки се прибра по родните си места. После имах желание за нови изживявания, особено като тинейджър. Ама нищо приятелство и това е, все откази. След като минах 24 желанието ми се засили. Но момичетата на моята възраст не ми обръщаха внимание, приятелство това е. А по - малките момичета 15 - 16 ме търсиха, скоро ми овръзваха и всичко приключваше.

Бях на 25 и за пореден път си чатих. Тогава се включи едно момиче на 14. Пак ми омръзна. И се оттеглих. Да ама момичето този път вместо да си тръгне. Взе да ме търси настойчиво. Събрахме се пак. Ама тогава всичко ми бе ей тъй да има. Никакви сериозни намерения. Да ама времето минаваше, сближихме се. Започваха да я вълнуват момчетата по - силно взе да търси и други. Аз се разсърдих и спрях да я търся. Мина време тя пак ме търсеше, рекох си. Хайде какво толкова да сме приятели. Сприятилих се с приятелят и. Той я заразя. И пак се събрахме с нея. Вторият път тя се оплаши от родителите си и се разделихме. Мина доста време и пак се събрахме.
Бях против еди си ела си. Но вече имах силни симпатии към нея пък тя ми се тикаше. Така минаха 4 г.
Сега сме решили по нейно настояване да се оженим.
Прави всичко за да се сближим и обвържем. Мойте родители знаят за нея нейните за мен и за намеренията ни.

Само че на 18 тя за мен си остава дете. Вярно пълнолетна е, ама.... Я виждам повече като дете отколкото като голям. И се държа повече бащински, ама и тя не ми помага, държи се като послушно дете.
Всичко което прави минава през моя преценка. И аз вземам решенията. Което не ми се струва много редно.
Ама ако видя, че греши или се държи нередно се опитвам да я насоча. Сега защо моето мнение е да е по - важно?
По - голям съм. Имам повече опит и повече знам. А пък и тя не спори с мен. Кажа ли нещо го приема. Преди изразяваше не съгласие. Ама аз се опитвам да аргументирам мнението си. И тя се съгласява.
Да я виждам като не просто дете, а като мое дете. Понякога ми пречи да бъда интимен с нея. Но изпитвам някакво силно извратено желание.
Мисля че и двамата с нея имаме до някаква степен психични отклонения. Въпреки че в живота си сме много успешни личности. (Справяме с живота).
И това наше поведение се е превърнало в нещо естествено.
Мислих си, тя ще порасне и ще променим вижданията си.
Но не става. Това че е на 18 я виждам само като 18 г но пак я възприемам като мое дете.
Предстой да си направим дете. Желаем го. Но мисля, че го искаме предимно за да се обвържем още повече. Не че не си вярваме. Но след няколко раздели. Остава някакво съмнение. Макар и двамата да знаем, че няма никакъв смисъл да се разделяме. Пак ще се съберем.
Питам се, как ще имам дете от дете? Ама.... го възприемам като нещо което трябва да стане.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 4 месеца hash: ac7022aeb0

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Ами, тя е дете. Къде си тръгнал с дете, дете да правиш??? !!!

 

...

преди: 7 години, 4 месеца hash: 6e25d1917e

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Ох, не знам откъде да започна, внимателно прочети това, което ще ти напиша. Първо да кажа, че виждам, че си разумен, щом разбираш къде се набутваш, надявам се да вземеш правилното решение, а то според мен е да не се жените. С какъв акъл ще се жениш за 18-годишно момиче, което е дете! Прекарвате си добре заедно, ОК, но това не е причина да се жените, ако тя много настоява, поживейте малко заедно да видите до колко ще сте сериозни, как ще си паснете. Това, че сте били 4 год. заедно не е причина да оставате за цял живот заедно, още повече щом гледаш на нея като на дете. Ето, аз се запознах с мъжа ми, когато бях на 14, той е с 8 год. по-голям от мен. И той гледаше на мен като на дете, дори сега често казва, че за него винаги ще си остана онова малко момиче като преди. Най-вероятно тогава ми е било хубаво да гледа на мен по тоя начин, чувствала съм сигурност, закрила, които са ми липсвали в нашите. Може би и на твоята затова й е хубаво с теб, защото получава това, което не е получила от баща си. До тук ОК, всеки получава от каквото има нужда, обаче в един момент малкото момиче пораства и снизходителното отношение на партньора вече се възприема по друг начин. Ще ти кажа при нас как станаха нещата. Ходехме 5-6 год, често късахме и пак се събирахме, той съзнаваше, че съм много малка, но това не му пречеше да ме гони до дупка, на мен пък явно ми е било кеф някой да тича по мен, той ми внуши, че едва ли не понеже сме толкова години заедно, трябва да сме цял живот заедно и друг, който да ме обича толкова, няма да намеря. Ей тая твоя последна реплика " Ама.... го възприемам като нещо което трябва да стане. " По същия начин разсъждавах и аз тогава, или по-точно ми беше внушено - няма мърдане, така или иначе ще останем заедно. Защо? Заради тъпия навик, защото никога не съм видяла друго, не съм била с друг и от тук извода, че значи трябва да се оженим и това е!? Бях на 19 когато се оженихме, нашите бяха против, неговите също не бяха най на кеф, защото всички знаеха, че това е грешка. Проблемът със секса е налице още от самото начало, ти сам пишеш, че ти е някак странно, защото за теб тя е дете. Не знам моят как ме е възприемал в леглото, но за мен той определено не беше сексуален обект, просто не го възприемах по тоя начин. Винаги съм гледала на него като на най-добър приятел, по-голям брат, покровител и всичко останало, но не ме възбуждаше и трябваше да се насилвам, за да се получи нещо. Но тогава това просто не го виждах като проблем, не знам какво съм си мислела, нито пък той какво си е мислел, че нещата ще се променят ли, не знам, но се оказа, че и двамата сме се прецакали с брака. Аз пораснах, покровителственото му отношение към мен вече не ме разтапяше, а дразнеше, нямах нужда от това. Вече съм майка, на 29 год. съм, но за него съм малко глупаче. Това ме влудяваше, отчужди ме от него, отблъсна ме. Не казвам, че и при вас ще стане така, но според мен ранните бракове и двойките с голяма възрастова разлика (над 5-6 год), в наши времена, просто са обречени. Освен ако хората не са много упорити и се обичат искрено, което е рядкост. Иначе е много готино да си цял живот само с един човек, да не си познавал друг, да сте си верни, да се обичате, да имате сплотено семейство, деца и прочие, но аз такива не познавам. :(

 

...

преди: 7 години, 4 месеца hash: 6bca4fc51e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   А знаете ли какво да го правите това дете после? То не е играчка. Иска възпитание и гледане. А и двамата нямате нужния житейски опит. На какво ще го научите не. ми се мисли. Като знам колежките ми, които имат деца на по36-37 г какви са инфантилни, тази твоята може и да си остане на това развитие. Сори.

 

...

горе^

преди: 7 години, 4 месеца hash: 565b114852

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   Ти си педофил, честно. "Имам някакво силно извратено желание? !? ! Как може да кажеш, за човек с когото си, че го чувстваш като "собствено дете"? ! Що за болен мозък? И не, не падам, но ако прочетеш това което си написал на глас ще разбереш как звучи. А опита ли се да говориш с нея, да и го кажеш така както го мислиш? А за деца дума да не става. Малка е още - остави я да учи, да работи, да се развива.. според мен просто сте си станали един навик, щом сте се разделяли и събирали толкова пъти. Отказвате да излезете от зоната си на конфорт и да намееиге наистина хората, които са подходящи за вас. Разделете се, най-добре и за двама ви, а ако не - говорете един с друг иначе няма как да стане нещо. Не създавайте деца без да има нещо истинско между вас.

 

...

преди: 7 години, 4 месеца hash: 9bbffb6743

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   Жена: Значи ти си към 30-така, но когато говориш за "проблемите" си, пишеш за "любовите" си едва ли не от детската градина? Усещаш ли проблем в това? И също пишеш, че на 25 си си писал с 14-годишна "ей тъй да има"? Кажи ми, че си хлапе, което се шегува с нас, защото, ако действителността съвпада с историята, то положението е трагично! Тя била дете? По-лошото е, че ти си още по-незрял и от нея - особено за възрасста, на която казваш, че си. Не мога да повярвам, че това е истина и има толкова инфантилни хора!

 

...