Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

7.   Номер 6 уцели право в десетката. Мисля че си напълно прав/а! Знам че трябва да приключа всичко това, сърцето ми обаче не слуша разума, опитвала съм хиляди пъти да спра да мисля за него, но не става. Не искам да съм му удобна когато реши, че ме иска. Стига толкова. Трябва просто да затворя страницата и да не гледам назад. Не ме заслужава. Следващия път когато ме потърси ще му кажа да не ме търси повече...колкто и да ми е кофти

8.   До номер 5. Не знам какво значение има външния му вид. Но ще споделя - не е нищо особено. Съвсем нормален мъж е, не е нещо по-особено от останалите. За характера - принципно е доста общителен, с жените се държи флиртаджийски като цяло, само с мен се държи лошо и поякога дори грубо...В никога не е мил с мен, сигурно защото знае, че го харесвам. Сега пишейки тези неща се замислям и ми става тъжно за мене си. Имам се за добър човек, който никога не прави нещо, което би засегнало другите. А сякаш получавам обрстното на това което давам...Не знам защо се получава така.
За секса да допълня - мисля си че много добре ни се получаваше, досега с никой не съм се чувствала така. Сигурно заради това съм се влюбила...Което значи, че не е любов каквато мислех че е...
За семейните отношенията да, омъжена съм. Не ми се навлиза в много подробности, но мъжа ми често пътува и отсъства, понякога за дълги периоди от време. Не че ме оправдава...изобщо не. Плащам си цената за грешката тъпкано.
Не трябваше изобщо да се поддавам, но факт. Няма какво да направя. Просто искам да спра да изпитвам чувства към този човек...но не знам как, защото с времето макар че не го виждам често, нещата стават все по-зле. :(

9.   Не се обвинявай за нищо. Не съжалявай за нищо. Трябвало е да го изживееш това. Всяко нещо, което ни се случва в живота е... защото така е трябвало. Този човек, просто е трябвало да пресече пътя ти... и то точно в определен момент от него.. нито по-рано, нито по- късно. Предполагам, се обвиняваш.. съжаляваш.. и със сигурност ти е минавало и през ума, че е по-добре, никога да не си го срещала, да не го познаваш... недей, не си го причинявай това. Така само повече ще страдаш. А няма смисъл. Сама се обсебваш от него. Сигурна съм, че наистина си добър човек. Емоционален, даващ всичко от себе си, във всяка една връзка която си имала. Най - напред, прости на себе си.. ама наистина си прости. След това и на него. Не изпитвай омраза, премахни негативните мисли. Всъщност, като се замислиш той, не е виновен с нищо... не ти е обещавал нищо... просто си е такъв. Приеми го. Хората сме различни. С чувствата, които мислиш че имаш към него, много трудно ще се справиш. Възможно е да е просто наранено его. Но никога не се съжалявай, никога. Знам, че много трудно ще се откажеш от него. Дори и пак, да отидеш когато ти си обади.. не се съди. Може пък още да не му е дошло времето, това между вас да приключи. Опитай да промениш нагласата си към, нещата. Ако наистина не можеш все още да се откажеш от това, ами недей. Но си казвай.. това е само секс, нищо не ми дължи.. нищо не очаквам от него. А и не трябва. Ако ти е трудно, когато ти се обади да му кажеш не... не го прави, но не се и съгласявай да е точно тогава, когато той каже. Кажи, че не можеш, защото имаш друга уговорка и му кажи ти ден, ако ти каже че той тогава не може... кажи.. е, нищо някой друг път... аз ще ти се обадя. И поне седмица не му звъни. Нека той да чака... така ще му покажеш, че всъщност не си чак толкова запленена от него, ако той така си е мислил... никога не му показвай с държанието си, че се чувстваш наранена... дори и да ти се плаче , пред него трябва да си винаги весела и усмихната. А най - добрият и лесен вариант е като му кажеш край от раз. Мога още, да пиша но ще стане много дълго... казвам ти ги тези неща, защото моя много близка е в такава ситуация. Виждам я как страда, как плаче.. жал ми е за нея, искам и се опитвам да и помогна но много бавно става това.. а и тя не ме чува, не я упреквам и не и се сърдя.. преди време, успях да и повлияя, и тя прекъсна връзката си с него за около година... но сега, пак са заедно... тоест, виждат се.. от време на време , когато той реши.. при нея вече са шест години.. колкото и да е, емоционално поне е привързана към него.... Пожелавам ти, да бъдеш силна, да вярваш в себе си, да не се съжаляваш, да не се подценяваш, да имаш самочувствие , да се усмихваш повече , да бъдеш щастлива. И горе главата.. света не свърша с този мъж.


От номер 6

10.   Здравей номер 6. Много ти благодаря за отделеното време и за съветите. Мислих за това, което казваш- че е трябвало да се изживее, но някак си отношенията ми с този човек за мен ще си останат недоиживни. Давам си сметка, че аз толкова дадох за тия години, а нищо не взех... Казват че човек трябва да дава без да мисли какво ще получи обратно, но сякаш винаги за всичко в живота си аз съм даващатата. А не искам много - само малко любов... Сигурно не ми е писано някой да ме обича както на мен ми се иска. Последния път когато го видях се държах съвсем нормално, питах го как е всичко наред ли е, а той никога не пита при мен как е, добре ли съм, как съм... Понякога мисля, че ме мрази заради това нещо сякаш аз съм виновна, че нещата са такива. А инициативата винаги е негова да се видим. Не съм жена, която целенасочено съблазнява мъжете, и да се възползва от слабостите им. Просто грешката ми е че трябваше да говоря с него за всичко това, а ме беше страх и така и не го направих... :(

11.   Ми като искаш да получиш любов разведи се и я намери, какво си седнала тук да се вайкаш. Имаш смелост да изневеряваш, говориш за любов, каква бутафория...

12.   Цитат на авторката: "Имам се за добър човек, който никога не прави нещо, което би засегнало другите"

Нека разгледаме някои добрини:
Първото - мамиш съпруга си - преди, сега, а 10 (6) те убеждава да не изпитваш никакви угризения. Никакви подробности за мъжа и децата. Защото, вероятно мъжът ти се "скъсва" от работата за да осигури на децата и най-вече на теб сигурност, за да имаш време да си въртиш "палавите" очи и не само!
Второто - подмамваш чужд мъж - имащ най-вероятно деца. И отново бурни ръкопляскания от 10 (6).
Третото - от всичко това ще пострадат децата, съвсем пряко следствие. Предполагам, че авторката и номер 10, смятат че - като е тайна, няма да има пострадали, а и съвестта им е чиста.
Четвъртото - има още едни деца - на онзи с който сексът не е добър!

Имам едно сериозно предложения:

Сексът не е добър, тогава се обичайте ПЛАТОНИЧЕСКИ! И си изживявай простотиите които някои ти надрънкаха.

Ако не си съгласна, ще помоля който е над нас: не ме срещай с такива "ДОБРИ" жени, като авторката и 10 (6)!!!

И номер 2 съм.

13.   Ще се отклоня за момент от темата.. ти случайно да си зодия козирог? По принцип ние сме такива, особено жените може да не е за нас, но наумим ли си нещо на всяка цена го искаме и постигаме, рискуваме дори да знаем, че е огромна грешка..

14.   Защо е толкова вайкане, чудене драми. Секс секс. Какво по-хубаво ако си запазите единия гол секс. Въпреки че не го виждам твоя човек да те крепи за секс. Ще ти е трудно, невъзможно да се нагодиш на миговете, в които той иска. Не може да се разчита само на това, сеш ли се;-)

15.   Не съм козирог, лъв съм. Нещо което искам да кажа на всички, които ме обвиняват - никога не съм казвала, че съм безгрешна и въпреки всико съм добър човек. Исках да споделя и ако някой може да ми помогне как да се справя с положението да го направи. Да имам деца, две. С мъжа ми сексуалния живот куца. Другия човек също има две деца, ако това има значение... Още от началото съм на мнение да не си разбивам семейството защото ще страдат всичи и се надявах, че това ще мине... вече години се надявам, ама не става. Не спя с всеки срещнат, тук нещата за мен са сериозни, защото опитах всичко и не мога да го забравя, това е, мъчи ме и не се чувствам добре. Дано не ви идва на главата разума да ви говори едно, сърцето друго :(

16.   Номер 2... не се пени толкова. Авторката изпитва Угризения, Съжалява се и Страда... ако, случайно не разбра. Малко съчувствие да беше проявил/а... или тази дума, ти е чужда. Да сигурно сега ще кажеш, че сама си е виновна... дори и да е така, човек се учи... а и тя самата достатъчно се обвинява, че се е поддала на това. Но пак, казвам... трябвало е да го изживее това. Така е писано да стане... ти това разбираш ли го. Всяко нещо в живота ни, се случва с дадена цел. И да искаш и да не искаш, щом ти е писано ще ти мине през главата. Независимо за добро или зло. Абе, много е лесно от страни да съдим другите и да им лепваме етикети. Безсмислено беше да пишеш " въртяла си палавите очички, подмамвала чуждият мъж "... Нали наистина, не го мислиш това... то, така става.. както ти казваш. Далеч си от някои неща... много далеч. И като е изневерила на мъжа си.. какво? Не е добър човек ли.. не е емоционална, не може да обича.. айде, бе. Просто се е влюбила. Редно или не станало е... факт е. Съгласна съм, че има жени които не подбират мъжете с които ходят и изневеряват, не им пука от нищо, не им пука за никой... дори и неизпитват огризения. Все им е тая дали ще им се обадят и дали ще ги потърсят, щото има други.. има и толкова нагли които пък изискват мъжа да се разведе, и се цупят и правят интриги... манипулират, досаждат, звънят... и т. н... Но авторката не е от тях. Колкото и да не ти се иска. Нито го търси, нито му досажда.. нито иска да се жени за него и да му разваля семейството. Така че... замълчи...


Номер 6, 10

17.   Винаги можем да затворим очите си за неща които не искаме да видим, но за съжаление не можем да затворим сърцето си за неща, които не искаме да почувстваме. Авторке, за да се държи грубо или дистанцирано с теб този мъж най-вероятно си го наранила по някакъв начин. Причинила си му болка и от там идва разпадането на цялата ви комуникация. Прекалено горди сте явно и двамата и няма начин да се разберете докато не преглътнете егото си и не седнете да поговорите честно като нормални хора без лъжи и без скрити мотиви - кой от какво има нужда, кой какво иска да вземе, кой какво може да даде, кой какво го устройва или огорчава в тази връзка. До като не изясните и изчистите всеки аспект от вашите отношения няма как да се почувстваш по друг начин, повярвай ми. Оставили сте много неясноти, нарушили сте комуникацията и потока на позитивната енергия, която сте създали с това влюбване. Със сигурност и господина се чувства точно както теб и подобно на теб не би ти го признал. Осъзнайте се хора - гордостта и егото са хубави качества, но не бива да се проявяват там където има любов.

18.   Номер 17, сигурно си права, че когато има любов няма място за гордост, инат и его... Въпросът е, че сигурно в случая любовта е само от едната страна, колкото и да ми се иска да не съм права. Все си мисля, че ако поне малко му пукаше за мен и моите чувства, нямаше да се държи така. Едва ли е толкова заблуден, че да не вижда, че с поведението си ме наранява. Поне да ме беше отрязал директно, да каже, че не ме иска... а той така и не го направи. За толкова време си мисля, че заслужавам да си изясним отношенията. Мина доста време от последния път, в който се видяхме и от тогава съм направо като болна. Всичко опитах - да не го засичам, да не говоря с него, да не го търся, да не му отговарям ако ме потърси... Не знам вече какво да направя, но виждам че нито времето, нито липсата на комуникация с него ми помагат да се почувствам по-добре. Безразлично ми е абсолютно всичко... Ако знаете колко усилия ми коства да се държа все едно всичко е наред при мен, а отвътре мисълта за съществуването му да ме отравя... Не мога повече, имам чувството че дори самия факт, че не го виждам ме изцежда психически и физически. Като наркоман в абстиненция съм. И дори не ми е заради секса. Просто може би това ми беше единствения начин да бъда малко с него.
Най-лошото е и че няма с кого да споделя как се чувствам :(
Толкова ми е самотно на душата и празно... Ако това е любов - не я искам, да се маха от мен и да спре да ме измъчва.
Желая му да е щастлив въпреки всичко, не го мразя и никога не бих могла да го намразя, защото съм се опитвала само и самп да ми стане по-добре... Мисля, че мразя себе си че допуснах всичко това и не знам как да изляза от цялата тая каша...
Помякога се чудя как човек би могъл да изпитва такива чувства които не са споделени от другия... Тъжно е, ... Защо не можем да избираме кого да обичаме и колко?

19.   Номер 17 до 18: Мъж съм. В същото положение, в което е и твоя любим. Историята ми е 1:1 с твоята, дамата в нея също е лъв. Разликата е, че тя прекрати всичко едностранно, изведнъж, без обяснения и без видима причина и то на два пъти. Не напразно ти казвам че ключа е в комуникацията и честността. Колкото и неприятна да е истината - е много по-добра от лъжите и неизказаните мисли и чувства - именно истината и откровения разговор могат да те освободят от това обсебващо чувство. Какво ти пречи /егото, нали? ! / да признаеш на човека как се чувстваш и кое в неговото поведение те наранява. До колко си сигурна, че любовта ти е несподелена? Не всеки може да ни обича така, както на нас ни се иска, но това не означава че не ни обича по някакъв негов си начин, нали?

21.   Номер 19.

... ти , хубаво, че си мъж... но сигурно , не си като мъжа за който пише авторката... сигурно показваш интерес на своята " любима".. сигурно и звъниш по-често... а не примерно, през седмица или две... в това е разликата. При показване на интерес можеш да споделиш как се чувстваш. Истината е в това , че като всяко начало интереса, обажданията са били по-чести, както и секса. Това подвежда повечето жени.. да мислят., че отсрещната страна , показва, че не е само секс това между тях.. защото щом те търси, значи те иска. И когато с времето.. говорим за години интереса , който показва мъжа намалее... и започне по -често да е зает, по-рядко да звъни , жената прави разлика.. вижда и усеща това. Да може да сподели между другото, по някакъв начин, че не и е приятно от липсата на комуникация, но като и кажат, че просто има работа и е нямал възможност да се обади тя го приема , въпреки, че знае, че не е така. Защото щом в началото е можел, значи пак може.. въпрос на желание. Това кара жената да се отдръпне.. още повече когато двамата не са говорили за някакви чувства между тях... както и не са говорили, че това ще е и само секс. Просто се е случило.. и е продължило във времето. И това любов ли е... какво е, според мен е нищо.. да това са неизказани неща.. които как да се изкажат като вече тя усеща липсата на интерес в него... а и той не казва нищо. Как да му каже, че има чувства.
И аз да съм и аз няма да кажа. Прав си, че никой не може да знае какво и как се чувства другият, но как да говориш за такива неща като години наред не сте го правили
.. просто ви и било хубаво.. от общуването, споделянето , смеха.. и секса. И пак казвам.. когато жената усети отдалечаване.. няма как да говори и сподели нищо.. ще си страда, измъчва и това е...

23.   Много мислих тези дни и взех решение да приключа всичко, колкото и да ме боли, ще оставя нещата така. Няма да казвам нищо, ще се правя, че нищо не е станало и ако пак някога той реши, че ме иска отново - ще откажа. Не заслужавам да постъпват така с мен. Големи хора сме, зрели - не сме деца за да не знаем какво искаме. Все си мисля, че ако някой не те иска, ще ти го каже, както и обратното. Не виждам драмата къде е да говориш с някого за нещата помежду ви, независимо дали става въпрос за някаква връзка, или просто необвързващи отношения...Но аз няма да инициирам разговори първа. Нито ще му признавам каквото и да било. Снятам, че за него е ясно , че имам чувства след като минаха толква години и въпреки всичко не се отказах от него. Не прави чест на никого да се подиграва с чувствата на другия. А в случая стана точно така. Разбирам да е било секс за една вечер да не ме потърси или да каже каквото и да било, но за толкова време, смятам че е грозно да ме подминава, да ме избягва и да се държи неадекватно...Ще дам един съвет на всички - винаги уважавайте чувствата на другите, никога не знаете дали с една дума или липса на такава не разрушавате целия му свят...

24.   Номер 16, достатъчно ли мълчах?

В публикация 12 съм изредил някакви предположения (понеже фактите се премълчават), да потвърдя, все още напълно поддържам предложенията. А те вероятно са близко до истината, авторката би могла да ме опровергае с нейната версия!

Понеже мълчах по твоя заповед, сега ще те помоля да спреш в тази тема и другите да насърчаваш жените към разврат. Което явно им е заложено, колкото и да е трудно на жените да мислят, много ще са съгласни например с твърденията за наркотиците: Много е голям кеф, ама после има пагубни, направо трагични последици за индивида и близките му.
По същия начин изневярата е голяма тръпка, но после има ужасни последици за всички (включително и децата, а повечето сте майки - уж)!
Както когато търговецът на наркотици ви говори: - Вземи, опитай, ще си на "седмото небе" - разумът казва: недей!
Така като ви насърчава за изневяра една с три деца и бременна с четвърто (Н - 6, 10, 16) и дали самата тя знае кои са бащите? И колкото и да повтаря: - Изневерявайте с когото ви падне.
Нека разумът да казва: - НЕДЕЙ!

Н - 2, 12.

26.   Номер 24... направо ме разсмя с коментара си... ( аз съм.. 6, 10, 16)... да ти кажа честно, нищо не разбрах от него. Ама няма нищо... всичко е точно... за кви изневери на бременни с три, четири деца говориш, че и в скоби си ми писал номерата на постовете... мен ли визираш в случая.. нищо не разбрах... с риск да те обидя, предварително се и извинявам.. ама, по смислен отговор не можа ли да напишеш.. в някаква секта ли си? Знаеш ли, пожелавам ти да си жив и здрав, ( от сърце ти го желая ).. но когато четеш нещо, се опитвай да вникнеш в смисъла му...
Развесели ми деня... поздрави!

27.   Опа... без да искам написах номер 10... това е специално обяснение за номер 24... пояснявам му ( 6, 9, 16.. включително и 26)... :)

28.   До авторката
Моята история е абсолютно същата като твоята. Колеги сме и двамата сме женени и нямаме намерение да разваляме семействата си. Той е абсолютен женкар и сваля всичко наред. Не зная как, но след две години ухажване, чат от сутрин до вечер, страстни погледи, специално отношение и т. н, успя да ме завладее. Влюбих се като ученичка. В началоно всичко беше страхотно и получавах цялото му внимание и нежност. Др жени за него сякаш спряха да съществуват. Сексът естествено беше уникален. С него за първи път изпитах оргазъм, а съм на 40. Явно наистина бъркаме секса с любовта. Като се замисля това влюбване е по-силно и погубващо от стандартната и спокойна любов. Много добре те разбирам, като казваш, че си в абстиненция. Усетих я и аз след три години с него. Разбрах, че освен с мен, се вижда и с още една жена, която е с 20 години по-голяма от него. А миналата седмица установих, че е започнал връзка и с 20 годишната ни по-млада секретарка тип секс бомба. От тогава той се промени. Започна по-рядко да ме търси. Вече не ми звъни, а само чат. Не споделя. Понякога ме подминава сякаш не ме познава, без да сме се карали. После изведнъж много ме иска и ми трепери да не се разсърдя. Тази въртележка ме побърква. Ставам асоциална. Нямам желание за нищо и никого. Осъзнавам, че погубвам живота си и този на близките ми, а не мога нищо да направя. Сякаш ми е направил магия и се задушавам без него. Много пъти опитвах да сложа край, но той не ме оставяше и аз пак се връщах. Нещата се оправяха и след 1-2 дни пак безразличие и пак на въртележката. Нямам сили вече. В момента той е лудо влюбен в секретарката и аз много силно усетих промяната в него. Опитах се да поговоря за това как се чувствам, но той ми каза, че ме обича и да спра да ревнувам, защото ревността разваляла всичко. Е да ама отново стана странен и студен. Не издържах и му казах за пореден път край. Обясних му, че не ревността, а изневярата разваля всичко. От тогава не ми пише. Мина една седмица, а той все още не ме е потърсил, за да ме върне. Това ме наранява много. Зная, че този път ще се разделим завинаги. Той никога няма да ме потърси отново. Прекалено горд е, а и вече си има нова специална жена. Виждам как всеки ден тя излиза на дълги обеди, точно както правех аз и сърцето ми се свива. Болката е жестока. Най-лошото обаче е, че вече с него нямаме какво да си кажем. От тази несигурност, аз станах тотална параноичка. Винаги сърдита и тъжна, а тя е свежа и забавна. Нама как да се конкурирам с нея. Нищо не мога да направя. Реших просто да го игнорирам, защото ако трябва да говоря с него ще се разрева. Добре, че от тогава той не е идвал в офиса. Дано и да не го направи, за да се опитам да го забравя по-лесно.
Не зная какво да те посъветвам. Но реших поне да споделя, за да знаеш, че не случва само на теб. Тези мъже имат страхотно влияние над жени с ниско самочувствие като нас. А ние явно трябва да се научим да обичаме себе си, но идея си нямам как става това
Успех слънце!

29.   Авторке,не ти вярвам,че си готова да приключиш и следващият път като ти се обади да кажеш"край".Дано не те обиждам,но ако реши да ти подсвирне ще хукнеш отново.Абсолютно същото се отнася за №28.Жена съм,не че не ви съчувствам чисто по женски,но сигурно съм по-възрастна от вас и отдавна съм прозряла истината.Мъж който мами жена си,няма как да е читав човек.В същата степен се отнася и за жените,които изневеряват.Но в 99% от случаите жените хлътват все повече и повече,а мъжете бързо изстиват.Не е клише,че са ловци и ги привлича ловуването,докато някоя му бяга.Завлдяното вече не е интересно.Много ми харесва едно стихотворение на една млада поетеса,казва всичко по въпроса.
"Не ме предавай,моля те,сърце
поне веднъж опитай да не плачеш
за него си преплувано море
едва ли нещо повече ще значиш....."

30.   Вече не знам как да се оттърва от цялата тази кошмарна ситуация... Не го виждам, не го чувам и пак не спирам да го мисля... Понеже толкова неща, които съм мислела не съм казвала се чудя ако му кажа в лицето какво мисля за цялото му поведение и отношение дали няма да ми стане по-добре. Не че ще се промени нещо, просто да ми олекне някак си. Страх ме е че от подтискане на емоциите си и чувствата си ще се разболея. Физически не се чувствам добре. Чудя се на себе си как успях да си загубя акъла така и години вече да живея в някакъв филм... Благодаря за споделеното номер 28! Надявам се скоро и двете да успеем да се отърсим от обидата, болката и явно несподелените си чувства...

31.   Съжалявам, но това не е любов, а фикс идея и патологично състояние. Любов е, само когато е СПОДЕЛЕНА! Разберете го един път завинаги и си пазете нервите! Не може да имате всеки, който пожелаете.

32.   Не съм съгласна, че е фикс идея! При фикс идеите правиш всичко възможно за да бъдеш с обекта на фикацията, а в случая аз дори го избягвам. Започвам да си мисля, че нещи в него не е съвсем наред, защото преди няколко дни ми звънна и поиска да ме види, но аз отказах. След това ме помоли и каза, че иска просто да поговорим за някои неща и аз се съгласих, обеща да звънне, но така и не го направи. Ако беше щях да му кажа, че нещата просто за мен са приключени и че не желая повече да се виждаме по никакъв повод. Знам ли започвам да си мисля, че по този напин си вдига мъжкото самочувствие като проверява дали ще се съглася да се видя с него. Макар, че това продължава години наред, трябва да си наистина болен човек за да се държиш по този начин с някого за когото знаеш, че изпитва чувства към теб. При всички положения аз за себе си съм напълно убедена, че го обичам и че никога никого не съм и няма да обичам по този начин. Просто явно самата комуникация не ни се получава, някак си след толкова време не успяхме нищо да изясним и да признаем един на друг. И да дори да беше ми казал в очите, че не знача нищо за него, щеше да е по -добре отколкото непоследователното му поведение и отнишение. Дори за него е ясно, че ако се държи нормално и прояви елементарно отношение нещата между нас ще са добре, защото аз нищо повече не искам от него. А това негово пренебрежение, понякога гракичещо с грубост ме отблъсква. И когато реша да сложа край, той започва отново да ме търси, макар че никога досега не се е извинил за поведението си. Не ни отива на годините просто да се държим като в детската градина. Следващия път когато се присети, че съществувам ще му кажа какво мисля, макар и по телефона, явно няма смелост да си го кажем очи в очи. И това ако е мъжкарско поведение, здраве му кажи...
Авторката