Споделена история от Любов и изневяра |
Копнея за нежност и любов, но се страхувам!
преди: 6 години, 11 месеца, прочетена 1609 пъти
Здравейте, момиче на 23 години съм.
През живота ми съм имала една единствена сериозна връзка, преди повече от 7 години, тийнейджърска история, продължила 2 години. Истински и силни чувства имах, когато бях на 20, към един малко по- голям мъж от мен. Като цяло, с всеки, в когото съм се влюбвала... не ми е провървявало. Първият ми изневеряваше постоянно, вторият ме лъжеше за чувствата си и ми даваше празни надежди.
След тези двама мъже, особено след втория, при когото чувствата бяха много по- осъзнати и силни, аз се депресирах. Отказвах да контактувам с мъже, намразих ги, започнах да мисля, че всички са такива, че пак ще бъда наранена, уплаших се, страхувах се. Не ми липсва мъжко внимание и се възползвах от това, разигравах, изкарвах си на другите, затова, че на мен не ми се получи с онези двама господа. И така, вече 4 години съм сама, все още страхуваща се от мъжете и от обвързване.
Но вече ми писна да съм самотна, опитвам се да вярвам на друг, да забравя как са ме наранявали, но в мен все има съмнения и предразсъдъци, винаги си мисля, че някой ме лъже, че се възползва от мен, имам чувството, че искат да ме измамят и да ме оставят, да ме изиграят. Колкото и да се опитвам да се отпусна, не мога да съм щастлива, както преди и да обичам, защото сама си поставям бариери на чувствата, все ме преследват някакви мисли, че ще бъда излъгана и наранена.
Страшно много ми се иска да обичам пак наивно, да давам любов и да получавам любов, да имам връзка изпълнена със страст и тръпка, но как да се отпусна?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 4fdfb0fec5 |
|
1. При мен нещата са абсолютно същите, с изключение на това, че никога не съм била обвързана. Но обидите на момчетата през годините ме убедиха, че повечето ме мразят, затова и аз съм се отказала да общувам с тях, с изключения на две, но с тях се познаваме от много време.
Дори и някой да ми направи "комплимент" или да ми обърне по- специално внимание, винаги го приемам като подигравка и за мен няма как да е друго. Може би никога няма да допусна момче/ мъж до себе си, защото не искам повече обидни квалификации по собствен адрес, и съм потиснала този копнеж за любов и нежност.
Но ти допускаш голяма грешка в общуването си с мъжете, когато им отмъщаваш. Не позволявай да падаш на нивото на бившите си и да разиграваш мъже, които не са те наранили по никакъв начин. Те също носят душа и сърце, а и нямат вина за това, че си била наранявана. Утрешният ден точно заради това, че си ги наранила, ще решат да си отмъстят и да разиграят друго наивно и влюбено момиче От своя страна, това момиче ще реши да си отмъщава на други и така ще се заформи един омагьосан кръг от разбити сърца. Ако имаш малко разум, не го допускай и ако решиш да си отмъщаваш, гледай поне да е на хората, които са те наранили, а не на невинни такива.
Black Sabbath
|
|
