Споделена история от Любов и изневяра |
Проклятието на несподелената любов
преди: 13 години, 8 месеца, прочетена 3206 пъти
И пак стоя сам, в съзнанието ми изникват прекрасните и очи, толкова чисти, пълни с добрина и нежност, сякъш прозорец към рая, усмивката и, косата, толкова е красива, но физическата и красота бледнее пред вътрешната. Ще я видя още веднъж... Пак очите ми се пълнят със сълзи, и проклинам скапания си живот, проклинам любовта, която стократно усилва агонията ми, иска ми се никога да не се влюбвам, НИКОГА!!! Толкова много болка и безсънни нощи... Защо?
Аз съм на 19, тя на 23, колеги сме, или поне бяхме, разбираме се добре, не ми е давала поводи, ако не броим закачките, които жалкото ми подсъзнание интерпретира “даваи момче, длъжен си да опиташ! “.
Вчера се напих и отидох да я видя (само така мога да се отпусна–голям съм дравник). Шегувах се с нея, базиках се, прегръщах я, за пръв път бяж толкова щастлив, тя също се смееше, после я изпратих до общежитиетом и, по пътя се правех на луд, засилвах се към идващи коли, тя ме дърпаше и ми се молеше да се спра, подсвирнах на един пич, дето със сигурност можеше да ме размаже от бой, тя горката пак тръгна да ме усмирява, толкова е сладка когато е притеснена да не се погубя с някоя идиотщина. ИДИОТСКО Е, ТЪПО, НЕЗРЯЛО, КЕЛЕШКО, но е един от най-хубавите ми спомени. Ако не беше скапания алкохол никога нямаше да ги направя тия работи, толкова съм затворен и свит. Никога не съм имал приятелка, толкова съм самотен, толкова проблеми имам, толкова безперспективен и лишен от смисъл изглежда живота ми. Сега ще загубя и нея(утре ни е последната смяна заедно). Всеки път когато я видех, живота ми придобиваше смисъл, забравях мъчителните битови и семейни проблеми, и попивах от позтивната енергия която ми даряваше... Но всичко свърши, и пак потъвам в мрак... Незнам до кога ще издаржа... „По добре краят да е ужасен, отколкото ужасът да няма край... “
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 27c860a2b4 |
|
1. Само едно не разбрах.... Къде е трагедията тук? Къде е казано, че тя не те иска??? Според мен трябва да продължиш в съшия дух, мисля че и тя го желае.
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 2bde0b9ce8 |
|
2. Хубаво де, но не е ясно тя все пак харесва ли те или не. То си личи. Ако не можеш да прецениш защо не я поканиш някъде? Как по-точно ще си намериш приятелка, ако не се престрашиш? Днес девойките са напористи, но не всяка, която те харесва ще направи първата стъпка. Така, че вместо да се напиваш, да се самосъжаляваш и да си измисляш несъществуващи проблеми пробвай с момичето и тогава преценявай светъл или мрачен е живота ти. Животът в общи линии е такъв, какъвто си го направиш. А на 19 вече от момче би трябвало да се превръщаш в млад мъж. Така, че по-смело и успех!
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 73b7cccbf4 |
|
3. Пич, я първо се вземи в ръце и се дръж като истински мъж. Какво си се разциврил. Приеми един съвет от батко си, каквоти и да ти казват, жените харесват силните мъже. Дръж се като такъв и спри да се оплакваш, а направи нещо.
|
|
