Споделена история от Любов и изневяра |
Мъж РАБОТОХОЛИК
преди: 6 години, 11 месеца, прочетена 1463 пъти
Накратко с мъжа ми сме заедно от 7 години. Имаме две прекрасни деца, голям кредит, прекрасно жилище и собствен бизнес. Започнахме от нулата за да постигнем всичко, което имаме в момента. Като цяло не ни липсва нищо.
Проблема е там, че той е работохолик, а аз вече не издържам на този начин на живот.
Спи 2 часа през нощта и 2 часа през деня , през другото време е на работа. Работното време сам си го определя и е направил така , че да се прибира само да яде и да спи.
Не вечеряме заедно, почти не излизаме, нямаме приятели , децата ни нямат приятелчета, защото сме си постоянно в нас. Празници у дома не се празнуват, защото тогава имаме най-много работа.
Аз се разкъсвам между ревящо денонощно дете , домакинската работа, за която кой категорично отказва да помага, в магазина съм всяка свободна минута когато малкия заспи слетобяд и баща му също , пиша заявки, подреждам, правя каквото мога.
Нямам нито една свободна минута. Не излизам с майки с деца, не ходя по площадки, защото малкото свободно време което имам според мъжа ми трябва да съм в магазина. Нямаме на близо баби и дядовци, които да помагат , абсолютно сама си ги гледам.
Хиляди пъти съм говорила с него, колко ли не сме спорили, няма нещо на света, което да го накара да си остане един ден вкъщи или просто да се наспи цяла нощ.
Оправдава се с това, че имаме кредит и трябва да работим, за което до някъде съм съгласна, но има и други неща по-важни от парите. Цял живот бил живял по този начин и аз нямало да го променя. Така му харесвало.
Аз се чувствам самотна, децата го търсят постоянно, жадуват за неговото внимание.
Много рядко сме интимни може би веднъж в месеца.
Все е недоспал, все е сърдит много рядко разговаряме спокойно, а в случаите когато излезем четиримата за час-два (в месеца веднъж) той сяда със зачервени очи на някоя пейка и си рови в телефона и чака да стане време и да се приберем и да си легне.
За нас работят доста хора, всеки си върши работата но той все е недоволен и предпочита той да стои на главите им или да свърши работата вместо тях. Там той се чувства най -добре.
Много рядко се случва да спи повече от два часа, тогава имам чувството, че е нов човек, идва при децата играе си половин-един час със тях , казваме си някоя друга дума свързана с работата и по някое време отново изчезва. Може би и това че магазина ни е на 5 минути от нас също оказва влияние.
Интересно ми е други жени, изпаднали в подобна ситуация, как сте правихте? Има ли някакъв начин да променя нещата?
Благодаря на всички, които прочетохте историята ми!!!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 9e44dd4ef8 |
|
1. нещо много важно - не го обвинявай и не се опитвай, да омаловажиш това, което прави, Защото повечето работохолици, искренно вярват, че с работата си успяват да докажат стойността си, като човешки същества. Особено, ако носи повечко пари вкъщи, той искрено вярва, че доказва на теб и децата, колко го е грижа. Последното, което искаш в този момент е, да го накараш да се почувства, все едно се е провалил във всичко.
Дай му да разбере, че поведението му не ви е приятно и че не е длъжен, да се самоубива от бачкане, за да бъде обичан и приет.
|
|
