Споделена история от Любов и изневяра |
Болезнена ревност? Комплекси? Раздяла.
преди: 6 години, 11 месеца, прочетена 1533 пъти
Здравейте, възможно е историята ми да се получи малко дълга.
Преди около година, след края на 5-годишна връзка, започнах връзка с едно момче. Ужасно мил, интелигентен, романтичен. Беше ми забавно, прекарвахме си супер. Малко след като бяхме тръгнали, се наложи да изляза на квартира. Попитах го дали иска да живее с мен, макар самата аз да не бях убедена, че съм готова за това. Той отказа, защото също не бил готов, а и не искал да остави братовчед си сам, имали договор и така нататък. Още преди време бях говорила с най-добрия си приятел да живеем заедно, когато се наложи да напусна общежитието си. Израснала съм с три момчета, с две от които съм особено близка. С въпросния приятел се познаваме от 15 години и ми е брат. Не "като" брат, а брат. Последният път, в който съм го погледнала по различен начин беше на едно пиянско парти в 9 клас. После той имаше връзка с моя страшно близка приятелка. И до там. Страшно близък човек, с който не бих могла да имам повече от приятелство. Попитах приятелят си дали е окей със ситуацията, като осъзнавах, че е странно. Той потвърди. После ме заряза 2 дни преди рождения ми ден, по доста унизителен начин, но без обяснения. Върна се, каза, че бил сгрешил. После започнах да забелязвам как се сдухва, когато спомена съквартиранта си. Как ми намеква, че с него ми е по-забавно. Как не са ми греели очите, като го видя, пък съквартиранта да... Започна да става все по-зле. Отидох на една сватба със съквартиранта, защото той категорично ми отказа, понеже нямало да познава никой. И после ми се разсърди защо не съм му се молила... Когато веднъж в мола не харесах една харесана от него риза, той ми каза, че съм харесвала всичките ризи на съквартиранта, а неговите не. През времето, в което не се сдухваше от тези неща си прекарвахме супер. Не съм имала по-мил човек до себе си. Глезеше ме, в очите му бях богиня. Непрекъснати комплименти, дребни подаръчета, цветя. Заряза ме 2 дни преди Коледа. Съсипа ме. Постоянно плачех и беше ужасно. Някак отново се оправихме. Как ли не се мъчих да го убедя, че няма нищо между мен и съквартиранта ми. Спрях да му говоря, почти спрях да се прибирам, ако щяхме да се засечем. Не смеех да кажа дори здрасти, за да не разваля всичко. За св. Валентин моят приятел ми купи голям букет рози и златна гривна. Вече планирахме да идем двамата на квартира, оглеждахме квартали. Бях го питала и по-рано да идем двамата, но той отказваше, не искал да ми прави проблеми, преди да изтече договора ми... Много безсънни нощи в нерви и сълзи съм прекарала, за да го убедя, че няма нищо и аз искам само него.
Преди 2 седмици ме изчака след работа, прибрахме се в моята квартира, по пътя всичко беше наред ииии той ме заряза. Не издържал вече. Била съм си събула обувките до тези на съквартиранта, била съм имала еднакъв рингтон с него преди половин година? ! (дори не съм забелязала). Била съм ходила до тоалетна в точно определено време, за да го засека. Винаги съм щяла да искам да съм негова, дори да съм му родила деца, той знаел, че искам да са от съквартиранта. Параноя. Абсурдно е и нямаше как да се боря с тези аргументи. След няколко дни ми звъня, за да ми каже колко ужасно съм го наранила, как безумно ме обичал, но вече съм направила всичко, за да му докажа, че искам да съм със съквартиранта, който междувременно дори си хвана приятелка, но това не помогна.
Аз бях първата му приятелка. Преди мен беше девствен. На почти 25 сме. Боли ме много, защото ми липсва топлотата и обичта му. Самотно ми е. Мразя да спя сама. Понеже се чувахме все пак, онзи ден ми каза, че си е платил в Тиндър някакъв пакет, за да си намери по-лесно приятелка, понеже не иска да е сам. А мен изобщо не ми се занимава с други хора. Ужасно ми се иска да знам за случай, в който тая болезнена ревност ли е, комплекси за нещо ли са какво е... са се изпарили. Харесвам много възгледите му за живота, интелигентността му и мога да кажа, че наистина го обичам. А той си тръгна само заради нещата в главата му...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 05e69183f0 |
|
1. Ревността е порок, който не се лекува. Днес ще е съкваръиранта, утре колегата, други ден най-добрия му приятел.
Права си, че идва от комплекси, но икой мъж няма да се почувства добре ако приятелката му живее с мъже, защото аз в моите студенстски години нямам такива наблюдения-винаги приятелки си наемат квартирата. Или поне 2 приятелки и момчета в др стаи. Дошло му е в повече и веднъж филмирал се, ти трови живота.
Опитай се да го преодолееш, защото върнеш ли се при него те чакат главоболия и разправий на празници, делници и вкиснати физиономий на годишнини.
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 9e7160626a |
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: b5151f533f |
|
3. Ще ти обесня как стоят нещата, в случея твоя човек щом е бил на 25 и девствен, значи има сериозен проблем със самочувствието, с други думи трудно си намира приятелки. Кога най-накрая се случи, до такава степен му е смачкано самочувствието, че може и да те ревнува от душа в банята. От друга страна приятелство между мъж и жена особено на тези години, трудно се възприема. Аз лично с текущата ми приятелка, когато се гаджосахме беше пуснала приятел да живее у тях за известно време, погрижих се за 1 седмица той да изчезне, не за друго просто защото не познавам момичето достатъчно добре може да е разкрепостена жена, второ защото не знам дали са имали някакви отнушения, макар и тя да твърдеше че са само приятели аз не знам на него какво му е в главата. За мен това беше потенциален човек който може да ми развали връзката, не за друго просто всички знаем един "мъж" в каква "курва" се превръща когато харесва момиче. Но в твоя случай връзката ти ще е доста задушаваща защото твоя човек поради липса на самочувствие и внимание ще те ревнува от всичко, независимо какво казваш или показваш. Рано или късно ти ще я приключиш казвам ти го от опит, любовта се изпарява когато няма доверие.
|
|
