|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Писна ми
преди: 7 години, 1 ден, прочетена 1722 пъти
Здравейте, мили хора!
Аз съм момиче на 17г., което сега започва уж да се сблъсква с живота, но вече е отчаяно и му е дошло до гуша, въпреки че за момента определено се старае да не го показва пред околните.
Ето ми го проблемът- Писна мии!
Това лицемерие в хората, просто ще ме задуши.
Уж си имам семейство, приятели, познати.... хора, с които се забавляваме и смеем, но за да съм честна понякога просто ми иде да се метна на някой влак, автобус, самолет... и повече да не се върна при тези хора. Не ме разбирайте погрешно държа много както да семейството ми, така и на приятелите ми дори и на хората, с които просто така си говоря. Искрена съм, не мога да общувам с хора, които не са ми симпатични поне малко. Онези, които не са ми приятни ги игнорирам. Обаче наскоро, в един прекрасен момент осъзнах, че явно съм имунизирана от болестта наречена лицемерие, която е хванала 99% от хората около мен.
Например в компанията, която излизам уж всички много се харесваме, обичаме, разбираме, при срещи и раздели си раздаваме такива прегрътки и целувки, а като си обърнем гръб се изсипват обиди и приказки от сорта на ''Тая не мога да я понасям вече '', "Направо не знам как успявам да я гледам всеки ден".... и кажете ми при условие, че се говорят такива работи от момичета, които като са заедно се имат за най-добри приятелки. Как мога да знам аз, че като не съм с така наречените си приятели не говорят по същия начин и за мен.
Защо хората са толкова лицемерни и двулични или ако това е нормално кажете ми защо аз не мога да го приема и ме мъчи толкова много? Писна ми, страшно много ми писна!
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 7 години, 13 часа hash: 0d14b37f06 |
|
1. Здравей :) Жена съм на 33г. Това, което ще ти кажа е да се подготвиш да ти е много много трудно, но си остани такава. Аз съм точно като теб и не мога да кажа, че в живота си съм срещала и имам истински приятели. Сякаш хората ме мразят, че. съм такава - че съм искрена и откровена. Виждам около себе си толкова много лицемерие и фалшиви приятелства и връзки, че съм отвратена вече от хората... А не бях такава винаги търсех доброто у всеки и на всеки давах втори, трети шанс и т. н и т. н. Ще кажат че съм глупава, но въпреки, че имам умението да преценявам добре хора и ситуации, винаги си мисля, че все пак всеки греши и нещата ще се променят, но не. Колкото и смешно да звучи, започвам да си мисля, че понеже си различен групата те отхвърля заради това. Трябва сама да избереш каква ще бъдеш - каквато си, или каквато те искат останалите - същата като тях. Много хора ще ти кажат че това е най-хубавото качество да си естествен, прям, искрен, да казваш каквото мислиш, но всъщност на повечето не им харесва, защото ги е страх да бъдат такива. Не ги осъждам заради това, всеки избира как да живее. Не ги съди и ти, просто бъди себе си и да не ти пука кой какво мисли за теб :) Успех
|
преди: 7 години, 9 часа hash: adce17f4de |
|
2. Здравей, аз съм момиче на 19 и много добре те разбирам. Аз не понасям лицемерието и злобата. Но 99. 9 процента от хората са именно такива. Много трудно ще срещнеш човек, който да не е е такъв, най-вече от женски пол. Аз затова не споделям много на никой, дори и да го чувствам близък, защото от къде да знам какво може да стане натам, затова и трудно допускам хората до себе си. Просто това е, не споделяш нищо, което не искаш да се знае от много хора и това е.... не можем да променим хората.
|
преди: 6 години, 11 месеца hash: cc791a1e75 |
|
3. Това че, 99% от хората са лицемери или лоши просто не е вярно. Има лоши хора, има и добри хора, просто трябва да си намериш други приятели.
|
преди: 6 години, 11 месеца hash: 8c1de03b5b |
|
4. Погледни на нещата от тази гледна точка: готова ли си да оцениш малкото нелицемерни хора, които ще срещнеш в живота? Примерно, ако някой ти каже нещо за теб, което не ти харесва, ако ти разкрие болезнени истини за характера ти/ ума ти/ тялото ти/ и т. н., готова ли си да се вслушаш в този човек и на това отгоре да оцениш, че той/ тя има смелостта да бъде искрен с теб? А готова ли си да отидеш дори още по-далеч, да харесаш този човек, заради липсата му на лицемерие?
Всеки се подсмива на лицемерието, когато го наблюдава отстрани, но когато опре до самия него, обикновено предпочита да слуша ласкателства вместо истини, които може да го накарат да се почувства слаб/ жалък/ непълноценен. (Това важи с десеторна сила за нашия свръх-комплексиран народец. )
Така че монетата си има и друга страна - повсеместното лицемерие е фона, на който може да изпъкнат ценните за теб хора в живота.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|