Как се губи почти всичко
преди: 6 години, 10 месеца, прочетена 2100 пъти
Здравейте! Моята история едва ли ще е нещо което не сте чели, но имам нужда да споделя. На 44 години съм, живея в малко провинциално градче. Всичко започна като по-филмите, срещнах я в гимназията... беше толкова красива, дори не си представях че може да ме хареса. По късно разбрах че ме е харесала от първия миг. И както по-филмите станахме гаджета, всичко беше прекрасно, допълвахме се чудесно, никога не се карахме. После дойде време да вляза в казармата, не мислех че ще ме изчака но... както по-филмите, тя ме изчака, всяка седмица ми пишеше писма, на хартия, тогава нямаше интернет и мобилни комуникации. Уволних се, и след година и предложих брак... беше като по-филмите. Сключихме брак, и след година вече се роди дъщеря ни, прекрасна като нашата любов. Започнахме семеен бизнес, всичко вървеше много добре, средствата ни стигаха за нормален живот. Десет години след дъщеря ни се роди синът ни, толкова много щастие... Но както казват хората много хубаво не е на хубаво, три години по-късно съвсем неочаквано тя ми каза че не ме обича вече. Разбира се имах подозрения последната година че нещо не е както трябва, но го отдавах на рутината след толкова години. Истината беше банална... мой "добър приятел" ме беше заместил. Опитах да спася семейството направих огромни усилия, но... нещата само се влошаваха. Заминах за малко в чужбина по работа, след седмица ми се обади баща ми, каза че децата били заключени през нощта а нея я нямало... Това преля чашата, върнах се и казах да си събира багажа. Това беше, развързах и ръцете, веднага се разведе с мен. Дъщеря ми беше на 14 и заяви че иска да остане при мен, мислех да се боря и за сина си, но той беше само на три... не можех да го лиша от майка. И така... бизнеса се скапа, приятелите се пръснаха, мама почина, баща ми се разболя. И всичко вече осем години върви все надолу... Не се хваля но навремето бях много харесван мъж, имах толкова обожателки коя от коя по-красиви, мисля че съм добра партия, без лоши навици освен цигари. Казват че животът е като колело: веднъж си горе веднъж долу... но вече мисля че моето колело е огромно и осем години стои само долу. Знам сега че ще почнат едни коментари да не се отчайвам че всичко ще се оправи един ден... бла, бла... тук в провинцията свестните жени отдавна си имат съпрузи. И знаете ли болката никога не отминава... просто се научаваме да живеем с нея.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 10 месеца hash: f3a22aaafd

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   "Истината беше банална... мой "добър приятел" ме беше заместил. " - не става ясно защо жена ти е потърсила заместник...

 

...

преди: 6 години, 10 месеца hash: 11a513f027

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Да, за 8г. е нормално да си се обезсърчил, бившата ти просто не те е обичала достатъчно, не пишеш дали сте имали време един за друг, самото ежедневие ли я е отдалечило от теб? Съвет от мен, като преминал по този път, но с едно дете-гледай си децата, те са най-важното ти нещо, а любовта ще дойде, млад си, не унивай

 

...

преди: 6 години, 10 месеца hash: e4360077e4

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Тъжна история. И нищо няма да се оправи от самосебе си. Имаш още много години пред теб, имаш деца. Горе главата, бори се за щастието. Знам за болката. Но отминава, наистина. Успех. М 43

 

...

горе^

преди: 6 години, 10 месеца hash: dafe868185

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Какво да ти кажа, научил си по трудния начин, че животът е движение, промяна. Бъди благодарен за хубавите години, за децата, но не гледай назад с носталгия. Радвай се, че си жив и здрав, да - това е истинското богатство. Навсякъде има свестни жени и мъже, просто по-трудно ги срещаме - и не когато мрънкаме за тях и ги търсим, а когато се успокоим и се научим да живее щастливо и сами. Това не са фрази, а част от моя собствен опит. След развода не срещнах мъж за сериозна връзка, другото не го броя. Но преди две години някак си спря да ми пука изобщо. Харесвам се, обичам си децата, работата, дома... много неща имам - нямам само един мъж /да ми вдига кръвното/. Значи това е 1 процент. Много ми е добре, ако срещна някой ден подходящия - добре дошъл. Но съм напълно подготвена и за варианта да си стоя сама и това изобщо не ме притеснява. Стегни се, усмихни се, има толкова хубави и интересни неща в живота. Разведена, 46 г.

 

...

преди: 6 години, 10 месеца hash: 2b6c4a4c07

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   М44. Неприятна история и за съжаление доста често срещата. Моята е почти същата с малки разлики в детайлите. За мое щастие 'добрия приятел' беше доста ниска топка и искаше само да се позабавлява без отговорности. Когато жената се отплесна децата бяха малки, всички роднини и приятели застанаха на моя страна, отделно жена ми щеше да и се наложи материално да започне от нулата, 'добрия приятел' нямаше възможности и не му се занимаваше с чужди деца, пък и предпочете да се занимава със собствената жена и дете. Накратко жена ми разбра, че ще е отритната социално и срината материално. Е, изтрезня. Но нещо в мен се пречупи и умря - завинаги. Както предполагам и в теб. Интересно ми е обаче, какво е станало с бившата ти жена, доволна ли е, радва ли се, че е предприела обрат в живота си - твоя, нейния, на децата и родителите ви? За добро ли е било за нея. Знам какво ти е, преживял съм го и съжалявам, че при теб нещата са се развили зле. Искрено ти желая успех и да си стъпиш на краката доколко може.

 

...