Какво да правя с приятелката си ?
преди: 7 години, 3 месеца, прочетена 1992 пъти
Здравейте добри хора. Обръщам се отчаян към вас, понеже всичките ми приятели ме оставиха, започнаха да ми се подиграват и казват, че момичето не е за мен и ме подстрекават да оставя приятелката си.
Не съм непукист и наистина съм влюбен в нея и искам да преодолеем настоящият проблем, но докато самата тя се пребори, ще се наложи аз да се нагодя спрямо нея, защото най-доброто, което мога да направя е да проява разбиране. Убеден съм, че рано или късно всичко между на ще потръгне.
Ще се опитам да бъда максимално кратък.
Още като се запознахме тя спомена, че има известни проблеми върху, които работи и има огромен напредък от както е започнала да посещава психолог. Приех я такава каквато е и вярвах, че заедно ще преодолеем това. Разбира се почти веднага забелязах, някой заченки на това, за което намекна, но на пръв поглед не е нещо, което е обезпокояващо.
Като изключим това, че винаги като сме заедно, нервничи, притеснява се, витае и като, че ли умът и е съвсем другаде, има и някой други аспекти, които не смятам чак толкова за нормални.
За сериозен перипет смятам това, че забравя непрекъснато. Например, предишният ден ми казва, че ще ходи да търси нещо, а като се видим на следващият ден, и аз я питам дали е намерила каквото търси, тя ме поглежда с много странен поглед и пита от къде съм знаел какво търсила и къде е ходила вчера? Друг сходен случай- казва ми, че си търси много специфичен кейс за телефона си, който в последствие аз успявам да намеря и да и подаря, при което тя отново изпада в не видение, от къде съм знаел, какъв точно модел телефон има и, че искала точно такъв кейс? Всичко това, при положение, че сме говорили на тази тема седмица по-рано. Има десетки подобни примери. Просто не помни, че ми е казвала нещо или питала нещо и се налага да отговарям на едни и същи въпроси всяка седмица. Разбира се, на пръв поглед не е кой знае какво, и ако не беше споделяла, че има някой "проблеми", щях да си мисля, че за нея аз съм "между другото" и не ме взема толкова на сериозно. Но това, което ме притеснява, е че създава в съзнанието си нереален - негативен мой образ, понеже стига до извода, че я следя, подслушвам и ровя в личния живот, понеже съм знаел неща, които тя не помни, че ми е казвала...
Разбира се, аз не оставам пасивен и веднага и обеснявам, кога и как ми е казала и от къде знам. Винаги след това от нейна страна следва реакция на учудване, а по някога се е случвало и да ми се извини, и да кажа, че просто е била разсеяна.
Питам ви, как да процедирам в такива случай? Като цяло смятам, че най-правилно би било да се правя на ударен и да я оставя да ми задава едни и същи въпроси всяка седмица, а да не продължавам както до сега - като ме пита, макар и шеговито да и казвам, че вече съм и отговарял?
Като цяло си мисля, че целият и проблем, се корени на това - от време на време получава вълни на параноя, страх и тревожност. Не сме говорили за това, но съм почти сигурен, че преди мен е имала, връзка с някой, който е разказал играта на психиката и сигурно е разбил сърцето и. И разбира се, в момента аз страдам заради това. Знам също, че не може да стои сама. Казвала ми е, че като постои 1 час сама изпада в паника, така че през цялото време е или при приятели или при родини, а напоследък и при мен :)
Но като цяло това, което най-ме тревожи е крайното и непостоянство. Понякога, дори доста често е крайно студена спрямо мен. Имам предвид, че нито ми вдига, нито отговаря на съобщенията, а когато е в такова състояние, най-устремително отказва всякакви срещи с мен.
Когато всичко е наред пък, приказваме си и си пишем с часове, а целувките ни са страстни и емоционални. Когато правим секс пък, се е случвало след това да ми изпрати съобщение, съдържащо опасенията и да не ме е разочеровала или да не ме е отблъснала по някакъв начин. И като цяло това доста често го прави. Постоянно си мисли, че ме е наранила и обидила с нещо.
Вярвам, че тя, ще успее да преодолее този си проблем, така че единственото, което мога аз да направя, е да я подкрепям и разбира се да не я разочеровам, но за жалост последното имам чувството, че го правя непрекъснато.
Стремя се да се държа с нея, напълно неутрално, както бих и с всяко друго момиче. Самата тя не иска специално отношение, защото от това ще се почувства още по-зле.
Какво да правя аз? Много я обичам и не искам да я губя, но всеки път, като прочета съобщение от сорта на "След снощи сигурно повече не искаш да се виждаш с мен" ми се къса сърцето.
Как да се държа с нея?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 3 месеца hash: 57eef77085

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Така си го описал, че имам чувството, ч говориш за дна моя бивша... тя имаше същите симптоми....

 

...

преди: 7 години, 3 месеца hash: 5ee884bdba

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   От написаното за мен е ясно, че тя страда от хранителна недостатъчност което се изразява в проблеми с паметта. Не говоря за калорийната стойност на храната и а за липсата на важни нутриенти необходими за функционирането на тялото включително мозъчната дейност. Ако трябва да гадая предполагам причината е липсата на достатъчно животински мазнини и мастноразтворими витамини в храната което пречи на миелиновите обвивки на невроните да се обновяват, оттам и проблеми с паметта и евентуално атеросклероза, да не дава Господ. Повече месо, сирене и млечни продукти, яйца, плодове, зеленчуци, фъстъци и по-малко фабрично преработена храна, захар, тестени храни и растително олио и би трябвало да се оправи.

 

...

преди: 7 години, 3 месеца hash: 52e2739654

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Правя ти евала за търпението и разбирането, но ако тя не успее да се справи с проблема си, то и твоята психика ще започне да се руши. Подобно поведение с времето става досадно и го казвам, защото знам какво е да си около подобни хора. Не знам как точно да ти го обясня, затова нека кажем, че е нужно да имаш същото търпение към нея, каквото трябва да имаш към малко дете с постоянни въпроси за всичко заобикалящо го. При мен историята е съвсем различна, няма да се впускам в подробности, само искам да те предупредя, че ти трябва здрава психика и много спокойствие, иначе не става. Никога не трябва да се ядосваш, приемаш проблемите ѝ и си ги напомняш всеки път, когато вътрешно ти кипне. Отговаряй на въпросите ѝ кратко и ясно, няма нужда от шеги, които тя няма да схване, защото е забравила, че вече те е питала. Пък и тези шеги лесно могат да ѝ повлияят негативно, това е една лоша истина и се чувствам длъжна да ти я кажа. Изобщо, сега си в едно положение, все едно играеш на мини, действията ти веднага имат реакция, която не е сигурно, че ще е добра. Трябва ти самият да пазиш психиката ѝ, защото тя е нестабилна, не ѝ трябва много да се изплаши. Била съм свидетел на паник атаки, силна притесненост и нервничене, с времето изградих определена реакция, мога да ти споделя и за нея. Оставяш я да седне, заставаш пред нея, молиш я да те гледа в очите и задаваш много прости въпроси, които да я разсеят. Ако я накараш да се засмее и замисли за нещо, по-добре. Можеш да я прегърнеш, но е възможно да те отблъсне, ако се чувства несигурна. Към това също се проявява голяма доза разбиране. Сърцето ти ще се къса всеки ден още дълго време, но нататък става по-лесно. Едно нещо е много важно и то е тонът ти и действията ти да са напълно спокойни и уверени. Не я оставяй с въпроси, не я оставяй притеснена, не си тръгвай, ако е ядосана или наранена. Не се знае какво ще си помисли и как ще реагира. На съобщения пълни с някаква нейна фантазия отговаряй кратко, ясно и мило. Дръж се с нея както с всеки друг човек в живота ти, но имай едно на ум, че трябва да си малко по-внимателен в определени ситуации. Подозирам, че тя има дни и дни, не всички са добри. Проблемите ѝ не пречат на общуването ви, така че говори с нея спокойно. Проблемите ѝ могат да засегнат единствено нея и връзката ви, ако ти не можеш да ги приемеш. Гледай да не я насилваш за нищо, което не иска да прави, можеш само да я мотивираш и да я убеждаваш. Всъщност, не е трудо, в реална ситуация дори не го мислиш, с правилен подход тя ще приема нещата по начинът, по който са в действителност. Ако усетиш, че тази връзка те натоварва, че ставаш нервен и избухлив, остави я. Да бъдеш с нея, а да не можеш да се справиш и да търпиш, означава, да я върнеш много назад в лечението ѝ и взаимно да си вгорчавате живота. Подобни дребни проблемчета не са за всеки и ти трябва сам да прецениш до каква степен си способен да се справиш и да проявиш разбиране. Успокоявай я при пристъпи на параноя, те няма и да траят толкова дълго. Убеждаваш я да спрете както се разхождате и да се огледа наоколо- дървета, облаци, небе, поток от хора движещи се в различни посоки... после я питай какво я притеснява, кое смята за заплаха. Възможно е да има отговор, така че се опитай да я успокоиш с добри аргументи. Ако няма отговор, то до няколко минути би следвало да се успокои. Може би понякога решава, че някой я подслушва, че има микрофони и камери. Питаш я къде мисли, че са поставени и проверяваш заедно с нея, за да се убеди, че всичко е в главата ѝ. Ако си мисли, че са скрити в някаква вещ, просто обърни тази вещ наопаки или я прибери някъде. Не ѝ трябва стрес. Тези работи може да ти се струват глупости, но ако дете го е страх от чудовище под леглото, то ще погледнеш заедно с него, нали? После ще му прочетеш приказка и ще останеш докато заспи. Тук не е много по-различно, изисква се разбиране, "помощ" и леко разсейване от собствените ѝ мисли. Историята ти не ми звучи толкова сериозна, така че би следвало проблемът ѝ да се оправи почти напълно. Ще има някакви остатъчни притеснения и странности, но това не са неща, които ще ѝ пречат да живее нормално. О, трябва и да знаеш, че този процес е бавен. Понякога ще е добре с дни, тъкмо ще решиш, че е нов човек, но после пак ще има рязък спад и това е нормално.

 

...

горе^

преди: 7 години, 3 месеца hash: 196572ba6d

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Здравей, не. се. сдържах да не коментирам, тъй като по описанието ти имаме много допирни точки с твоята приятелка. Надявам се коментара ми да ти помогне. На кратко аз също страдам от тревожност, параноя, страх от изоставяне(от което следва силна нужда от емоция, хора, секс), след което "предозирам", чувствам се "заключена, ограничена" и започва рязка нужда от пространство( от което следва и хладното държание без видима причина), често също имам депресивни моменти като по ден-два живота ми се струва безмислен и нямам никакво желание да общувам/правя каквото и да е, но когато отшуми се чувствам все едно не е било, не обяснявам почти, тъй като за мен е ежедневие и вече съм свикнала и разпознавам "погрешните модели поведение и мисли", понякога и ме е страх да навлизам в подробности и обяснителен режим, тъй като не ме възприемат сериозно или просто хората се натоварват/не разбират или се чувствам "странна/проблемна личност". Проблемът с паметта и разсеяността също го имам, опитвам се да ги контролирам от години, но е много трудно, повярвай ми. При мен всичко ескалира след няколко годишен сексуален, физически и психически тормоз от мъж, който обичах безгранично, наистина. След което се превърнах в "мекотело", неспособно да направи елементарни неща и той ме изостави. От там лично аз имам страх от изоставяне, да не мога да стоя сама в помещения, да бягам, когато ми покажат прекалено нежност, любов и страх от обвързване, от което следва и паника при общи планове, любовни послания от рода на "ние завинаги ще... " и т. н. Тъй като бях сексуално обучена като робот на крехка възраст ми се налагаше и денонощно да бъда в готовност за "задоволяване на нужди", после критикувана как не е достатъчно, от там съм сексуално активна и държа приятелят ми да бъде задоволен. Най-големият ми страх е да бъда отхвърлена сексуално или партньора ми да е разочарован, от където и произлизат опасения, подобни като на приятелката ти. Други неща, които са ми присъщи са склонност към зависимости/поемане на необмислени рискове/говорене на висок тон, поради невъзможност от сдържане на емоциите, колкото и да опитвам. Обясних "симптомите" и "причините", а сега за "как да се процедира след това", психолога е най-доброто решение, поздравления за приятелката ти, аз самата имам огромен прогрес след няколко години посещения, осъзнаване на проблема и работа върху мен. Към днешна дата смятам, че се справям доста добре и усещам сама "странностите" и ги кинтролирам, колкото мога. А относно това "какво ти да предприемеш", не я притискай, остави я понякога тя да постави граници, ако има нужда от пространство, когато забравя не е нужно да и напомняш за проблема и освен ако не става въпрос за нещо важно или ако имаш нужда да го правиш и обяснявай без критика, след като смяташ, че параноясва, че я "следиш". Лично аз осъзнавам проблема с паметта, но преди години не го знаех, може би и тя също все още. Да добавя, че изключването на "специалното отношение също е добър ход, тъй като обикновено обижда и кара човек да на си припомня колко е "бъгнат"-от там -паранои и още тревожност и т. н. И най-вече просто я обичай. :) П. С. Възможно е причината да не е в бивш приятел, а в лоши семейни отношения/тормоз от приятели/съученици в по-ранна възраст, но каквато и да е, вярвам, че ще се справите заедно. Много любов и щастие ви желая.

 

...

преди: 7 години, 3 месеца hash: 81e70d16ed

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Ами, много е важно да знаеш точно каква е диагнозата й. Ако получава панически атаки/защото не може да стои сама/ е едно, ако има някакво психиатрично заболяване, е друго. Ако взема лекарства, може да не е достатъчно концентрирана от тях. Параноята е присъща на шизофренията, но там има и други симптоми. Може да изпада в параноя, защото забравя и после се чуди от къде знаеш някои неща. Съветвам те, вместо да си измисляш някакви бивши любови, които били я съсипали, да проучиш биографията й, какво й се е случило, от какво е болна.

 

...